Променяте ли приятелствата си след децата и защо

Може за котки. За деца обаче не. Шик е да кажеш, че ти деца всъщност не обичаш, те те дразнят ужасно, за твоите донякъде правиш изключение, но имаш много други приоритети със същата важност.

Всъщност всички си умираме за децата си и ако продължим на тая тема, след няколко страници ще започнем и да си ги мерим

Но на мен всъщност  ми харесва, че се е наложил стремеж жената да не се отъждествява и недай си Боже, оценява чрез майчинството, което не винаги е било така.

Аа без мен,Ирис.Мето дете е най-красивото,най-прекрасното и иуспява да ме изкара извън кожата ми както никой друг.Ама за всяка майка нейното е такова.А тук сме се събрали умни,красиви и хич некомплексирани дами.

Гугълче, ти наистина си много толерантна и търпелива явно.
Като чета какви неща търпиш да ти разказват и ставам Али Реза – лошо ми е.
//
Никога не съм се изхвърляла с моето гардже е по-по-най. Придържала съм се към реалностите. То че си е доказано по-по-най е отделна тема, но човек не е лошо да е малко реалист и да не се надскача излишно на тема деца.
//
Enter Sandman, попиля ме от смях. Абсолютно подкрепям мненията ти.

То важното е да намериш себеподобни. Моите приятелки не са ме занимавали с ако, памперс и не знам какво. Имам приятелка с породени, един път много се отплесна ама си ѝ казах да сменим темата. Близки сме и не се е обидила.
Разбирам, че всеки си обича най-много детето/децата и са най-специални за него. Просто с непознати или малко познати бих обсъждала други теми.
Кръщелницата ми имаше рожден ден, отидохме. Децата в детския кът, възрастните по масите. Усетих аз веднага кои са майките на поканените деца, дочух ги да говорят кое как е отказало биберона. Децата бяха на 4 години.

Присламчих се при вуйчото и при чичото на кръщелницата и захванах други теми с тях.

И моята приятелка мразеше хората, които се месят в чуждия живот, замина в чужбина, там се надявам, че не и се бъркат.
Но съм виждала много видеа в интернет, че в чужбина хората не са били така злобни.

Минавам само да отбележа, че имам деца на 4 години и досега с нито една от многото майки, с които разговарям, не е ставало дума за ако. Виж, за училища говорим нонстоп, че тръгват на 5 и на всички ни е тема. Не очаквам това да ми е основна тема с всички под слънцето обаче.

Не е до злоба според мен.Просто така сме научени-да знаем всичко за всички,възрастните не се свенят да правят забележки на напълно непознати,ето и съфорумка каза че роднина си е позволил да удари детето й.
В чужбина всеки си гледа себе си.
Като и двете неща в нормално граници не са лошо нещо,но както в България прекаляват някои в едното,в чужбина пък с другото.

Много хора, дори с деца, не се интересуват или не харесват чуждите деца. Харесват само своите. Просто се преструват и се държат социално желателно. Няма нищо странно.

В България просто няма лични граници. Хората се вълнуват от теми, които са лични за другите, дават акъл за всичко. В чужбина не е точно така, просто гледат себе си и не мислят Пенка защо не е кърмила от ден 1!

Тео, със сигурност има такива майки като вас и това ме радва!

Аз рядко започвам такива теми (освен с други майки). Но мен често ме заговарят за бебето може би точно, защото знаят, че съм в майчинство и се предполага, че няма какво друго да си кажем.

Meн не ме притеснява да говоря на всякакви теми като цяло. Не ми пречи да говорим дълго и напоително за семейните отношения на приятелите ми, караниците им с родата на мъжа (или с мъжа), домакинските им неволи, пътуванията им, хобитата им, срещите им, с кого се скарали на работа днес, къде са ходили вчера и тн, както и какво е станало с бебетата им, дали са станали в 5, как заспиват на гърда или не ги приемат в ясла, или са хванали поредния сопол и са в болничен и тн, и тн. Пречи ми, когато се вкарва пасивна агресия, даване на акъли, разни презрителни забележки или се сипят нелипици за бебето-Айнщайн. Както и стремителното налагане на личните проблеми над чуждите, защото те са най-най. И това е в състояние да ме дистанцира като приятел. Примерно, буквално седмици наред сме коментирали проблема на приятелка с нейния мъж - буквално сме му разнищили детската психология, всички страни на казуса до 9то коляно и всички обстоятелства по начин, който и профайлър няма да подходи, нейните чувства по въпроса, какво казала майка й по въпроса, какво казала психоложката й по въпроса, и тн. И аз слушам, кимам (в чат де), коментирам, давам рамо, давам идеи, съвети, размисли и тн. А като споделя, че тоя ден е бил кошмарен и накрая съм ревнала от безсилие, защото бебето е било мега кисело, ревало е много, не е спало, побъркало ме е, мъжа ми е бил на работа Х часа и аз цял ден сама съм изтрещяла, и отсреща чуя: "Ми то лесно майка се не става, ти какво очакваше" и някой безумен съвет ала "Защо не го сложи в ел. люлката и не отиде да си вършиш работа". И да, прителството става едностранчиво.

Много грубо, мен щеше много да ме отблъсне такова отношение

Всичко зависи от честотата и повтаряемостта на една тема. Моя приятелка по едно време работеше нон-стоп и говореше само за работа, професионални казуси, кариера и интриги на работа. Беше ми досадно, но тогава животът й се въртеше около това. Предпочитах да слушам историите за детето на друга приятелка, въпреки че нямах деца. А пък за любовни драми с мъж, които винаги са едни и същи и резултатът е един и същ и съм слушала 10 пъти даже трудно намирам сила да се правя на заинтересована. Ама слушам, нали затова са приятелите. Ние не сме компаньонки или гейши и не сме тук да водим интересни разговори на теми, които винаги вълнуват отсрещния.

Децата са един практичен сюжет за смол толк. Не е дразнещо ако не се прекалява.
Преди години една близка постоянно приказнаше за ремонта на къщата ù. Беше наистина трудно да се издържи в един момент.

Аз само не разбирам как тези, които се определят като темерути социализират децата си? Ходят ли тези деца на детска градина? Ако не ходят на ДГ, и не ходят И на детски площадки, не им ли се играе с други деца. Щото то на думи допреди да дойдат децата, е едно, но на практика е друго?
Не ме разбирайте погрешно, и аз не понасям някои "модели" майчета. Но детето ми не пита харесвам ли майката на Сашко и Мими. Той иска да си играе с тях...

И това, че детето играе с друго дете, какво задължава родителя спрямо другия родител? Или е задължително да си гукаме с куцо и сакато, че иначе детето ще остане несоциализирано? Децата си играят и без задължително да се създават близки семейни контакти. Няколко общи приказки са напълно достатъчни, за да бъдеш любезен.