Променяте ли приятелствата си след децата и защо

Тъкмо обратното е. На площадката не сме събрани по никакъв друг признак, освен по възпроизвеждането по горе-долу едно и също време. Нищо общо нямаме там - нито по интелект, нито по интереси, професии и възприятия. В този смисъл кога нечие хлапе е срало не интересува никой друг, освен залюханата му майка, която не може да мисли за нищо друго.

Е, ясно, че винаги има хора , които по интелект, професия и възприятия са над  тези неща и затова не ходят по детски площадки и паркове, оставяйки по-низшите да си споделят начини за справяне с всеки възникнал проблем с последиците от възпроизводството.

И наричаш това "интереси"? Това ли следва да бъде интереса на жената през 3 и нагоре години от живота ѝ, в зависимост от броя на децата?
Директно се отговоря на въпросите от зададената тема май. Не е нормално да обречеш съществото си единствено на цвета на лайното в памперса, нито да се опитваш да въвлечеш и околните в тези си "интереси".

И ето това обяснява защо много майки просто не могат да се срещат с бившите си приятелки - защото получават точно такова омаловажаване и присмех,  по отношение на нещо, което е, и е съвсем естествено да е така, най важният им приоритет в момента, а всъщност и въобще - грижата за техните деца.  
Донякъде е обяснимо, когато  тези приятели не са преминали през такава фаза и няма как да са съпричастни, но пък е и доста странно, защото повечето жени нямат проблеми да проявят някакво разбиране, ако става въпрос за проблем от разнообразно естество - мъж, служебна криза, домашен любимец , но ако си концентриран предимно върху детето си, то ставаш залюхав, смешен, недостоен за компанията им, в която, очевидно се обсъждат нeща от много по- висши сфери (всъщност най-често става въпрос за гаджета, и почти никога за предкласика).

Да, разбира се, че го наричам интерес и този интерес е накарал не само мен, а сигурно и 99 процента от потребтелите на този форум да се регистрират в него.

Нека всеки си се среща само с хора,  с които в момента споделя сходни етапи и интереси и всичко ще е наред.

Аз не разбирам защо консистенцията на акото непременно изключва всички останали теми в очите на възмутените?

Ох, боже, плаша се какво ме чака! Мъжът ми хубаво казваше да се изнесем от София, ама аз не. И сега ще трябва да ходя в парка и на площадки, да слушам за чужда перисталтика. А можеше да съм в гората!

В голям град всеки намира това, което търси, вкл. по площадките.
Шеймващите мамчета се събират със себеподобни, желаещите да обсъждат каши и ако - също, сравняващите се за всякакви дреболии - и те, мрънкащите, истеречните, и т.н.

Е, спокойно сега. И това ще мине. Но докато се бърше дупе, перисталтиката малко или много присъства в тематиката. Да не ти казвам, че на мен обикновено винаги по време на вечеря ми се случва да извършвам това упражнение.
Наистина не виждам как ще те спаси изнасяне от София от тези неща.

Изобщо не е задължително да слушаш когото и да било. Аз на площадките ходя с децата си и съм с тях, когато имат нужда от помощ с качване и слизане. Когато вече нямат, намирам достатъчно места, които не са близо до хора, с които не желая да общувам. За 6 години не съм научила за нито едно чуждо дете "жизнено важната" информация кога и как се е изхождало.
Форумът и подобните нему групи из други социални мрежи са полезни с препоръки за лекари и различни специалисти, книги, подходи, събития и др.  Затова и се регистрират повечето хора, не от интерес към чуждите деца.

Бебето определено не е единствената тема, която разисквам с приятелки, но все пак голяма част от ежедневието ми се върти около него, та просто не ми се случват толкова други неща, колкото преди бебето, които да обсъждам. А темите за акото, кашата и нощния сън са си актуални за повечето нови майки и няма нищо лошо или срамно да искат да си ги обсъдят.

Колкото до площадките, още не съм зависяла по тях, а и си падам малко темерут, що се отнася до това да се запознавам със случайни хора Но не го мисля отсега, то ще си покаже, колко ми понася, като му дойде времето.

Аз съм голям темерут и по площадките не се запознавах с никого ( аи то тук в чужбина и няма толкова).Затова обаче сега нямаме никаква среда от родили по едно и също време,за да могат да си играят заедно децата.Така,че не подценявайте тези контакти,ако успеете на намерите свястна майка и приятно дете на вашето.

Като обикалям извън местата, където има хора. При баба ми само планини и екопътеки. А в квартала имаме един парк до нас и това е!

Ирис, не знам къде ще ме гледаш. Едно е да питаш в теми във форума. Има тема за бременни, за кърмещи, както има тема за корпоративна работа, тема за ремонти, за инвестиции и тн. Там се събират хора с конкретни интереси. Не ходя в темата за работа да питам нещо за бременни.

Имам и приятелки, повечето с деца, ако нещо закъсам, винаги мога да се обърна и към тях. Обаче с непознати да си говорим за кое как ака и “вече ходим, вече правим” все едно сме една личност, не. И не всички жени са такива.

Споко, не е толкова страшно положението с перисталтиката.
Обичайно, темата се повдига, ако някое бебче има проблем и всички дружно се хвърлят дадат акъл с цел да са полезни. За мен много по-дразнещо е да ти обяснява някоя мама, че нейното бебе е по-по-най, че от 6 м слуша Шопен, че е виден математик и че на 9 м вече е преполовил Война и мир, и ехеее, вече се готви да става шампион в спринта на 100 м, въпреки че все още не ходи стабилно.
Но не си го слагай на сърце. Сигурна съм, че ще се запознаеш с интелигентна и фина дама, с която да си говорите за всичко интелектуално и не дотам.

Е, хора, човешко и нормално е да те вълнуват теми свързани с нещо, внесло колосална промяна в живота ти. Въпреки че аз след раждането не съм спирала да си живея до голяма степен нормално (да е жив и здрав ММ) та мога спокойно да си говоря за спорт, за работа, за пътувания и тн., както и да взимам участие в драми с гаджета, мъже, свекърви, имоти и тн. НО естествено, че за някакъв момент е съвсем нормално да те вълнуват И бебешките теми, защото временно си закотвен в този живот, който до много голяма степен обзема огромна част от времето ти, а ако е първо дете имаш и много неясноти. Сега, точно за акане и какви цветове и нюанси има, не съм говорила с никого освен евентуално ММ, ама за пюрета, зъби, играчки, ходи ли, пълзи ли, какви срички казва, каква кошара взе, седи ли в количка, реве ли в раница, спи ли и по колко са си теми, които се разменят между майките, и това Е нормално.

Оценявам малкото майки, с които контактувам, където няма изхвърляния като тези, описани от slanchezara, защото и мен ме дразнят. Не от завист, а просто звучат нелепо - то е ясно, че шушулката на 4 месеца не е проговорила дори по чудо да е свързала няколко гласни и съгласни, и да се е получила дума - ама това не значи, че детето вече е проговорило, станало е оратор и влага огромен смисъл в нещо различно от спане, мляко и как да се завърти обратно от корем по гръб. Ние също се смеем като изцепи нещо, ама ми е ясно, че дада въобще не значи "О, татко мой, любим!", а просто дада може да каже. И казва дада и на мен. От тези познанства се изнизвам бързо бързо, че иначе слушам как с бебето на 6 месеца играели на гоненица и просто не знам какво да отговоря.

ПП. Впрочем, слушала съм баш за аките на котката на приятелка, и то не веднъж, както и за повърнатото. Ама за котка сигурно по-може и е по-социално приемливо.

Една от най-добрите ми приятелки има бебенце вече на годинка.Живеем в различни държави и си говорим през нета,обаче никоя от нас не говори само за бебешки глупости.Имаме достатъчно друг живот,но когато имаме нужда да споделим,тя се и допитва до мен,защото моето е много по-голямо-сме си насреща.Думата е равновесие.
Сравняването е просто коооошмар.И някак все в България съм го чувала това.Хората се чувстват дръжни да те поучат дори без да си ги питал-например моето си искаше бибата до доста късно.В чужбината,освен медицински специалисти,никой нищо не е казал.В България още в самолета получавах критики как може такова нещо,ще му се изкривят зъбите,ще стане не знам какво си и директо се обръщаха към детето да го поучават с назидателен тон и някои дори да му се карат.
WTF