Горкото дете, което на 3 години прекарва само по 3 часа с родителите си, стои по цял ден в институция, а събота и неделя е запратено на бабата и дядото. Младите да отдъхнели. Младите да мислят как да намират повече време за детето си, докато не е пораснало и започнало да ги гони от стаята, че тогава вече ще е късно.
- Публикувана: 2 дек. 2025, 15:34 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2026, 04:56 ч.
Манипулация от дете? Мнения, възможности и начин
Вие добре ли сте?!?!? Това е реалността за 95% от българските деца. Че и не само в България. Децата на работещите родители ги виждат за няколко часа вечер. Това е. Дали е добре или зле - фактите са такива. И някак успавят да пораснат добри хора.
Реагирам на 3те часа, защото по груби сметки излиза, че детето стои до след 18:00часа в градината. От 8:00 до 18:00 да стои там никак не ми е нормално. Разбирам че всички са заети и много работят, но в конкретния случай трябва спешно да си пренаредят приоритетите.
Имахме подобен случай в яслата на дъщеря ми. Момиченце на 2 години, което всеки ден взимат в 17:00 и след това. Детето не се адаптира добре и лелите няколко пъти се опитаха да говорят с майката, която каза, че не я интересува и това е техен проблем. Тя преди 17:00 няма да го вземе. Еми не ми е нормално. Явно в друг свят живея. Това е най-обикновен квартал в град в провинцията. Никой от тези хора не е Рокфелер и икономиката няма да се срине ако си взима по-рано детето поне за малко, в случаи като този, когато явно има проблем.
Имахме подобен случай в яслата на дъщеря ми. Момиченце на 2 години, което всеки ден взимат в 17:00 и след това. Детето не се адаптира добре и лелите няколко пъти се опитаха да говорят с майката, която каза, че не я интересува и това е техен проблем. Тя преди 17:00 няма да го вземе. Еми не ми е нормално. Явно в друг свят живея. Това е най-обикновен квартал в град в провинцията. Никой от тези хора не е Рокфелер и икономиката няма да се срине ако си взима по-рано детето поне за малко, в случаи като този, когато явно има проблем.
Понеже много обичате тук да съдите отново колкото и глупава за изглеждам, че се опитвам нормално да обясня и вече честно казано ме изнервихте.
Така, 3 часа го казах грубо като сметки не знам кой нормален човек си засича колко точно време си прекарва вечер вкъщи правейки това и онова днес аз бях там 1 ч. и 47 минути, утре 2 ч. и 23 мин., казах го горе-долу не всичко в живота е буквално прието.
Иначе за пренареждането на приоритети съм напълно съгласна, след като детето ти видимо има проблем гледаш да го решиш. Аз виждам положителни стъпки - ходене на специалист, провеждане на разговори, разсейване и забавление на детето, контрол какво се гледа вкъщи и т.н.
Може за е лиготия, не знам не съм специалист да давам конкретни определения, може да е психопатия, може да е фаза.
Хубавото е, че не се отказват, водят го и му обръщат внимание. Мен ме притесни “ капана “, който твърдеше, че е заложил на майка му, в детската лиличката паднала така и много било смешно и за това искал и майка му да падне. Мен лично не ми е нормално така да разсъждава. Не знам мнения всякакви, възможно е много даже родителите да имат пропуски и да са го изпуснали така да се каже.
Така, 3 часа го казах грубо като сметки не знам кой нормален човек си засича колко точно време си прекарва вечер вкъщи правейки това и онова днес аз бях там 1 ч. и 47 минути, утре 2 ч. и 23 мин., казах го горе-долу не всичко в живота е буквално прието.
Иначе за пренареждането на приоритети съм напълно съгласна, след като детето ти видимо има проблем гледаш да го решиш. Аз виждам положителни стъпки - ходене на специалист, провеждане на разговори, разсейване и забавление на детето, контрол какво се гледа вкъщи и т.н.
Може за е лиготия, не знам не съм специалист да давам конкретни определения, може да е психопатия, може да е фаза.
Хубавото е, че не се отказват, водят го и му обръщат внимание. Мен ме притесни “ капана “, който твърдеше, че е заложил на майка му, в детската лиличката паднала така и много било смешно и за това искал и майка му да падне. Мен лично не ми е нормално така да разсъждава. Не знам мнения всякакви, възможно е много даже родителите да имат пропуски и да са го изпуснали така да се каже.
Е, трябва да се работи с детето, очевидно. Дали ще успеят - ние, и никой друг, не може да каже.
На каквото ще да реагирате. Хората ходят на работа за да има какво да ядат и с какво да си хранят децата. И ако вие можете да си позволите да не работите, то повечето хора не могат.
Реагирам на 3те часа, защото по груби сметки излиза, че детето стои до след 18:00часа в градината. От 8:00 до 18:00 да стои там никак не ми е нормално. Разбирам че всички са заети и много работят, но в конкретния случай трябва спешно да си пренаредят приоритетите.
Имахме подобен случай в яслата на дъщеря ми. Момиченце на 2 години, което всеки ден взимат в 17:00 и след това. Детето не се адаптира добре и лелите няколко пъти се опитаха да говорят с майката, която каза, че не я интересува и това е техен проблем. Тя преди 17:00 няма да го вземе. Еми не ми е нормално. Явно в друг свят живея. Това е най-обикновен квартал в град в провинцията. Никой от тези хора не е Рокфелер и икономиката няма да се срине ако си взима по-рано детето поне за малко, в случаи като този, когато явно има проблем.
Имахме подобен случай в яслата на дъщеря ми. Момиченце на 2 години, което всеки ден взимат в 17:00 и след това. Детето не се адаптира добре и лелите няколко пъти се опитаха да говорят с майката, която каза, че не я интересува и това е техен проблем. Тя преди 17:00 няма да го вземе. Еми не ми е нормално. Явно в друг свят живея. Това е най-обикновен квартал в град в провинцията. Никой от тези хора не е Рокфелер и икономиката няма да се срине ако си взима по-рано детето поне за малко, в случаи като този, когато явно има проблем.
Та икономиката няма да се срине, ама семейството ще се срине, защото хич не е лесно да вземат на работа майка на малко дете - боледува, вземане по-рано, тържества... И накрая - пътя. И аз съм в провинцията и бях единствената, от група майки около мен, на която мястото й се пазеше. Всички други караха двете години майчинство и отиваха за четири месеца на борсата. Ако бях в частен бизнес и мен ме чакаше същото. Опитах да сменя работа по определни причини и ударих на камък - имам деца. За София не мога да кажа как е, но да не забравяме, че ако на един се пази място а се предлага гъвкаво работно време, друг работи на смени или в работата му няма вариант за хоум офис, гъвкаво работно време и излизане по-рано.
А пък персоналът на градината/ яслата може да е виновен за не адаптирането на детето - като мърморят в негово присъствие и говорят против майка му как не мисли за него и каква е тази майка дето си зарязва детето дали детето ще е щастливо там?
А пък персоналът на градината/ яслата може да е виновен за не адаптирането на детето - като мърморят в негово присъствие и говорят против майка му как не мисли за него и каква е тази майка дето си зарязва детето дали детето ще е щастливо там?
Според мен какво би било подходящо за действие, когато удря например:
„Спирам те. Не позволявам да нараняваш.“
Без заплахи.Една и съща реакция всеки път
Агресия =физическо ограничаване (спокойно),отнемане на достъп/игра.Много е важно без “награда“ след рев
Ако след 10 мин рев детето получи това, което иска поведението се фиксира и така се действа постоянно.
Емоционално назоваване (след като се успокои)
„Виждам, че беше ядосан. Но не удряме.“
За друго адекватно не се сещам.
„Спирам те. Не позволявам да нараняваш.“
Без заплахи.Една и съща реакция всеки път
Агресия =физическо ограничаване (спокойно),отнемане на достъп/игра.Много е важно без “награда“ след рев
Ако след 10 мин рев детето получи това, което иска поведението се фиксира и така се действа постоянно.
Емоционално назоваване (след като се успокои)
„Виждам, че беше ядосан. Но не удряме.“
За друго адекватно не се сещам.
Аз като бях дете нашите ме водеха сутрин на детска после баба или дядо ме взимаха и прекарвах с майка ми и баща ми по 1 час щото си скъсваха това от работа па не съм мислила за убийство. Много изнежени тези днешните деца.
Мисли, мисли.
думите „убийство“, „смърт“ нямат същото съдържание, каквото имат за възрастен, детето имитира думи и сценарии, без да разбира необратимостта им. Но как да обясниш на 3 годишно?
думите „убийство“, „смърт“ нямат същото съдържание, каквото имат за възрастен, детето имитира думи и сценарии, без да разбира необратимостта им. Но как да обясниш на 3 годишно?
Викай екзорсист и да се свършва с тази драма.
И все пак има случаи, когато дете на не повече от 5 години убива бебето.
Прочетете какво е емоционално-психологическото развитие на детето във всяка възраст и какво може да се очаква от него.
От гледната ми точка на родител на две по-големи и едно по-малко дете, Cvetu, ти получи много адекватни съвети тук, както и ти самата в последния пост си на прав път как се спира агресия и лошо държание.
Без колебание бих спряла и всички екрани и бих дала само като награда контролирано съдържание, подходящо за възрастта, например Блуи и подобни детски за малки. Без нито един клип от ютюб, даже ютюб кидс, без достъп до друго съдържание, без игри на телефон и таблет. Много е досадно за родителя да отбие и отвикне детето от екрани, защото реакцията е много бурна и също значи, че той, родителят, трябва да измисли как да ангажира детето в това цялото свободно време, и да играе с него, да го анимира. Разбирам напълно колко е изкушаващо да го оставиш на телевизора или телефона само за малко, защото и ти си човек и имаш нужда от почивка и време за себе си, но става проблем, когато детето явно достъпва неща не за неговата възраст.
Така че да си планира почвките от дете с контролирано съдържание като награда, да се зареди с Лего, неща за правене с детето и да стискат зъби всички. Като мине екранната зависимост (която всички тук подозираме, ти не си потвърдила има ли я), ще стане по-лесно.
Без колебание бих спряла и всички екрани и бих дала само като награда контролирано съдържание, подходящо за възрастта, например Блуи и подобни детски за малки. Без нито един клип от ютюб, даже ютюб кидс, без достъп до друго съдържание, без игри на телефон и таблет. Много е досадно за родителя да отбие и отвикне детето от екрани, защото реакцията е много бурна и също значи, че той, родителят, трябва да измисли как да ангажира детето в това цялото свободно време, и да играе с него, да го анимира. Разбирам напълно колко е изкушаващо да го оставиш на телевизора или телефона само за малко, защото и ти си човек и имаш нужда от почивка и време за себе си, но става проблем, когато детето явно достъпва неща не за неговата възраст.
Така че да си планира почвките от дете с контролирано съдържание като награда, да се зареди с Лего, неща за правене с детето и да стискат зъби всички. Като мине екранната зависимост (която всички тук подозираме, ти не си потвърдила има ли я), ще стане по-лесно.
Е, за убийство не знам, но за смърт има бая детски книжки (още не съм взимала такива, но обмислям).
И честно казано, смъртта не е лошо нещо както бе отбелязано по-горе. Естествено е и е част от кръговрата на живота и има своята полезна роля в него. Дори за убийството може да се каже, че не е лошо, поставено в контекста на набавяне на храна и числена регулация. Та, смъртта и убийството са си част от природата, “живота”.
При нас, малко е зачевана темата, защото убивам мушици. Не съм ползвала думата “убивам”, но е имало лек диалог. Умря и домашен любимец, малко след раждането на детето.
Не съм по никакъв начин специалист или близо до такъв, та следващото е просто мнение. Доста съм разсъждавала за детската агресия и въпреки че нямам още избрана позиция, клоня към някои посоки.
Първото нещо, което смятам на база наблюдение, анализ и обсъждане с хора е, че колкото и да си говорим, че сме хора, все пак сме си и животни. 😀
Приела съм, че е естествено едно дете да вземе нещо, което му харесва от друго и другото да го удари. Не осъждам ни една от тези постъпки. Не са лоши, а естествени за мен. Изблиците на емоции (то аз имам изблици, какво остава за дете) също. Доста трудно преглътнах такъв изблик, при който детето ми бе здраво тупнато в главата, бая време ми трябваше да го смеля, но да.
Също само като страничен наблюдател съм виждала деца да се блъскат и кикотят. Спомням си и като дете в начално училище с най-добрите ми приятелка се боричкахме и това бе игра. И е игра докато някой от участниците не реши, че го е заболяло повече или емоционално нещо му стане неприятно. Тези игри, ако не си запознат с динамиката на децата, могат да изглеждат като агресия.
Сега, тук идват моите колебания.
Чувала доста родители да казват на децата си - ако те ударят, удряш и ти. На мен също ми е казвано като дете в училище, но не го намирах за особено приложимо.
Чела съм и как в чужди държави ги оставят да се тупат в детската градина като естествена регулация. Т.е. ако вземеш играчка и те тупнат, ще се замислиш после дали ще взимаш пак.
Само че в едно действащо човешко общество, не е редно да се саморазправяш, а да се обърнеш към полиция, съд.
Другото нещо, е че в природата по-силният обикновено печели. Докато децата в градината не могат да нанесат(изключваме случайности) кой знай какви телесни повреди, то при учениците може да се случи да отвърнеш на някого и той да те смели. Накратко, не винаги това е правилният избор.
От друга страна, ответният отговор е свързан с отстояване на себе си. Психологически е здрав избор.
Някои родители казаха, че ако детето се остави да бъде удряно от някого и други деца ще почнат да се държат така с удряното дете. Не съм попадала на подобно поведение сред малки деца, но мога да си го представя.
Споделих моите разсъждения за детската агресия, свързани с моето чудене какво е редно да кажа на детето ми когато е ударено и когато то удря.
Като цяло намирам агресията за естествена. Някак ми се иска да не я насърчавам, но да не я и отричам, да не я натоварвам с негативна тежест.
Мисля, че в детска възраст е тясно свързана с поставяне на личните интереси. Но в бъдеще си представям тази физическа агресия да премине във вербална такава, а накрая в противопоставяне на интереси, при които може да се ползват различни други прийоми, но като теглим чертата пак си е натоварващо и за двете страни 😀 но културно 😀
Реално, самото отстояване не трябва да е самоцелно и на всяка цена. И това съвсем друг урок.
За капана.
След коментара, че се е хлъзнала учителката на детето, вече тотално не ми изглежда страшна тази история.
Не знам за вас, но аз съм се смяла някой като падне. Гледала съм филмчета в интернет с инциденти без фатален край и са си много смешни. Затова са и пуснати. В детските анимации от 90-те - Tom&Jerry, Warner Bros също си бяха смешни. Не съм разсъждавала защо, може би като с боричкането, което си е забавно до един момент, то така и тук.
Накратко, изглежда ми, че детето е по-емоционално и палаво. Като при момченцата това не е рядкост. Дали е естествено заложено или има странични дразнители, засилващи тези качества - не знам. Смятам, че родителите реагират твърде силно. Смятам, че спокойно и без епитети трябва да обяснят какво е ок и какво - не.
Даже желаната смърт на бебето е добър повод да обяснят какво е смърт и какво е ревност. 😀 Навярно ако му се обясни да разбере, следващият път ще се замисли дали да каже подобно нещо. Децата не са толкова глупави.
Но ако искат, може да му обяснят какво е психопат-убиец. Намирам го за излишно и такива реакции могат да обърнат погледа на детето в негативна посока.
И честно казано, смъртта не е лошо нещо както бе отбелязано по-горе. Естествено е и е част от кръговрата на живота и има своята полезна роля в него. Дори за убийството може да се каже, че не е лошо, поставено в контекста на набавяне на храна и числена регулация. Та, смъртта и убийството са си част от природата, “живота”.
При нас, малко е зачевана темата, защото убивам мушици. Не съм ползвала думата “убивам”, но е имало лек диалог. Умря и домашен любимец, малко след раждането на детето.
Не съм по никакъв начин специалист или близо до такъв, та следващото е просто мнение. Доста съм разсъждавала за детската агресия и въпреки че нямам още избрана позиция, клоня към някои посоки.
Първото нещо, което смятам на база наблюдение, анализ и обсъждане с хора е, че колкото и да си говорим, че сме хора, все пак сме си и животни. 😀
Приела съм, че е естествено едно дете да вземе нещо, което му харесва от друго и другото да го удари. Не осъждам ни една от тези постъпки. Не са лоши, а естествени за мен. Изблиците на емоции (то аз имам изблици, какво остава за дете) също. Доста трудно преглътнах такъв изблик, при който детето ми бе здраво тупнато в главата, бая време ми трябваше да го смеля, но да.
Също само като страничен наблюдател съм виждала деца да се блъскат и кикотят. Спомням си и като дете в начално училище с най-добрите ми приятелка се боричкахме и това бе игра. И е игра докато някой от участниците не реши, че го е заболяло повече или емоционално нещо му стане неприятно. Тези игри, ако не си запознат с динамиката на децата, могат да изглеждат като агресия.
Сега, тук идват моите колебания.
Чувала доста родители да казват на децата си - ако те ударят, удряш и ти. На мен също ми е казвано като дете в училище, но не го намирах за особено приложимо.
Чела съм и как в чужди държави ги оставят да се тупат в детската градина като естествена регулация. Т.е. ако вземеш играчка и те тупнат, ще се замислиш после дали ще взимаш пак.
Само че в едно действащо човешко общество, не е редно да се саморазправяш, а да се обърнеш към полиция, съд.
Другото нещо, е че в природата по-силният обикновено печели. Докато децата в градината не могат да нанесат(изключваме случайности) кой знай какви телесни повреди, то при учениците може да се случи да отвърнеш на някого и той да те смели. Накратко, не винаги това е правилният избор.
От друга страна, ответният отговор е свързан с отстояване на себе си. Психологически е здрав избор.
Някои родители казаха, че ако детето се остави да бъде удряно от някого и други деца ще почнат да се държат така с удряното дете. Не съм попадала на подобно поведение сред малки деца, но мога да си го представя.
Споделих моите разсъждения за детската агресия, свързани с моето чудене какво е редно да кажа на детето ми когато е ударено и когато то удря.
Като цяло намирам агресията за естествена. Някак ми се иска да не я насърчавам, но да не я и отричам, да не я натоварвам с негативна тежест.
Мисля, че в детска възраст е тясно свързана с поставяне на личните интереси. Но в бъдеще си представям тази физическа агресия да премине във вербална такава, а накрая в противопоставяне на интереси, при които може да се ползват различни други прийоми, но като теглим чертата пак си е натоварващо и за двете страни 😀 но културно 😀
Реално, самото отстояване не трябва да е самоцелно и на всяка цена. И това съвсем друг урок.
За капана.
След коментара, че се е хлъзнала учителката на детето, вече тотално не ми изглежда страшна тази история.
Не знам за вас, но аз съм се смяла някой като падне. Гледала съм филмчета в интернет с инциденти без фатален край и са си много смешни. Затова са и пуснати. В детските анимации от 90-те - Tom&Jerry, Warner Bros също си бяха смешни. Не съм разсъждавала защо, може би като с боричкането, което си е забавно до един момент, то така и тук.
Накратко, изглежда ми, че детето е по-емоционално и палаво. Като при момченцата това не е рядкост. Дали е естествено заложено или има странични дразнители, засилващи тези качества - не знам. Смятам, че родителите реагират твърде силно. Смятам, че спокойно и без епитети трябва да обяснят какво е ок и какво - не.
Даже желаната смърт на бебето е добър повод да обяснят какво е смърт и какво е ревност. 😀 Навярно ако му се обясни да разбере, следващият път ще се замисли дали да каже подобно нещо. Децата не са толкова глупави.
Но ако искат, може да му обяснят какво е психопат-убиец. Намирам го за излишно и такива реакции могат да обърнат погледа на детето в негативна посока.