Този субект или е крайно слабохарактерен и несериозен, или изобщо не му пука за цялата драма. Във всеки случай, едва ли има сериозна надежда за промяна.
- Публикувана: 3 дек. 2025, 12:58 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2025, 22:40 ч.
Липса на емоционална интелигентност
Ох, ама кажи поне за какво става дума?? Това не го схващам в контекста на емоционалната интелигентност. “Отнася се несериозно към важните неща”, “забравя”, не знае, че ти е важно, иска да прави нещата правилно ….
Искам да знам има ли вариант да се промени генерално това.
Защото неговото бездействие на мен физически не ми влияе, но влияе на взаимоотношенията, на това, че не подхожда с отговорност и сериозност и завършва с Не знаех, че това ще те нарани, при положение, че 2 месеца дъвчем едно и също.
Тези дни даваха по тв жена, помогнала на съпруга си да влезе в ремисия от хазартна зависимост. Тя каза, че противно на всичко, което я съветвали околните, променила подхода и поведението си и останала до него.
Това обаче не е твоята история, и никой не може да решава и действа вместо теб.
Не знам как емоционална интелигентност като термин въобще се връзва с дадения проблем.
Поне доколкото знам
Емоционалната интелигентност (ЕИ) е способността да разпознаваш, разбираш и управляваш собствените си емоции, както и тези на другите. Тя включва умения като самоосъзнатост, саморегулация, мотивация, емпатия и социални умения, които допринасят за по-успешна комуникация, справяне с конфликти и изграждане на по-добри взаимоотношения.
Ако един човек например е алкохолик или с наднормено тегло и все "забравя" и се напива или преяжда със торта, това не е неинтелигентно, а слаба воля.
Ако човек все не знае, че едно и също нещо би наранило някого, значи че не му е приоритет да се съобрази, забравяне няма за такива неща.
Емоционално неинтелигентните хора например не внимават какво говорят, изказват се грубо ни в клин, ни в ръкав и не могат да усетят емоциите на другите.
Това според мен може да се възпита, и воля може, но ако не се получава значи има личса на желание и няма смисъл да се блъска по стената и да се мъчи някой да напътства възрастен човек.
Поне доколкото знам
Емоционалната интелигентност (ЕИ) е способността да разпознаваш, разбираш и управляваш собствените си емоции, както и тези на другите. Тя включва умения като самоосъзнатост, саморегулация, мотивация, емпатия и социални умения, които допринасят за по-успешна комуникация, справяне с конфликти и изграждане на по-добри взаимоотношения.
Ако един човек например е алкохолик или с наднормено тегло и все "забравя" и се напива или преяжда със торта, това не е неинтелигентно, а слаба воля.
Ако човек все не знае, че едно и също нещо би наранило някого, значи че не му е приоритет да се съобрази, забравяне няма за такива неща.
Емоционално неинтелигентните хора например не внимават какво говорят, изказват се грубо ни в клин, ни в ръкав и не могат да усетят емоциите на другите.
Това според мен може да се възпита, и воля може, но ако не се получава значи има личса на желание и няма смисъл да се блъска по стената и да се мъчи някой да напътства възрастен човек.
Този субект или е крайно слабохарактерен и несериозен, или изобщо не му пука за цялата драма. Във всеки случай, едва ли има сериозна надежда за промяна.
Ако ставаше въпрос за мой проблем, да говоря за него, но нямам право да споделям за друг. И не й е работа на аудиторията да знае проблема.
Успях да го накарам на отиде на лекар, 2 седмици намилам да си пусне контролни, 3 дни намилам да си вземе резултатите. Дори името на лабораторията не знае, забравил да пита как да си вземе резултатите онлайн.
Успях да го накарам на отиде на лекар, 2 седмици намилам да си пусне контролни, 3 дни намилам да си вземе резултатите. Дори името на лабораторията не знае, забравил да пита как да си вземе резултатите онлайн.
Извинявай, ти майка ли си му? Правиш си мечешка услуга.
Ако ставаше въпрос за мой проблем, да говоря за него, но нямам право да споделям за друг. И не й е работа на аудиторията да знае проблема.
Успях да го накарам на отиде на лекар, 2 седмици намилам да си пусне контролни, 3 дни намилам да си вземе резултатите. Дори името на лабораторията не знае, забравил да пита как да си вземе резултатите онлайн.
Успях да го накарам на отиде на лекар, 2 седмици намилам да си пусне контролни, 3 дни намилам да си вземе резултатите. Дори името на лабораторията не знае, забравил да пита как да си вземе резултатите онлайн.
Ок, разбирам.
Вече писах за синдрома на Спасителката.
Поинтересувай се.
Какъв ти е тоя човек? Мъж, брат, баща, син?
Всъщност то какъвто и да е, твоето поведение е неправилно.
Отговорност за здравето я носи всеки човек. Лична отговорност. Всеки човек е отговорен за себе си. Има право и да е безотговорен.
И емоционалната интелигентност няма общо тук, вече ти обясниха назад.
Остави човека сам да се оправя.
Впрочем
Скрит текст:
Та остави човека да се оправя. Който търси намира. имам роднина на която мъжът и от много пиене и ядене беше на крачка да получи диабет.
Тя ребром постави въпроса. Не е повтаряла, не е намилала. Но ясно е дала да се разбере, че семеен живот с такъв безотговорен човек няма да има. И нито деца ще му роди. След като към себе си проявява такова отношение, не мисли, че ще може и към децата.
И или да се оправи пиенето на 3 литра кола и яденето или да приключват, защото тя иска партньор и мъж, а не болен да гледа.
Да, понякога някой заболявания се случват, дори и при уж правилно хранене, но случая им не е такъв.
Тя ребром постави въпроса. Не е повтаряла, не е намилала. Но ясно е дала да се разбере, че семеен живот с такъв безотговорен човек няма да има. И нито деца ще му роди. След като към себе си проявява такова отношение, не мисли, че ще може и към децата.
И или да се оправи пиенето на 3 литра кола и яденето или да приключват, защото тя иска партньор и мъж, а не болен да гледа.
Да, понякога някой заболявания се случват, дори и при уж правилно хранене, но случая им не е такъв.
Много е тъпо хем да ти обещава, хем да ти търси помощ, хем после нагло да ти вика - ама не знаех, че е толкова важно.
Това е супер незрял човек. Бих казала мамин мунчо, може и друга дума да използвам, но ще се въздържа.
Аз съм забелязала, че има два варианта в разговорите ми с партньора ми. Първият е, когато нещо се случва и аз му казвам, че това ме кара да не се чувствам добре. В разговора става ясно, че той не си е давал сметка за това и повече този проблем не се появява.
Вторият вариант е, когато говорим по някаква тема, но нищо не се променя. Тогава установявам, че това е нещо, което е част от него, няма да се промени и аз имам два избора - да преценя дали мога да живея с това или не мога. И в двата случая изходът е ясен.
Не се занимавам с повтаряне, потретване и почетвъртване на неща, които той може сам да прецени като голям човек дали да направи или да не направи. Дори и да са в негова вреда, като примерно да не ходи на лекар, въпреки че има проблем. Казвам веднъж, най-много два пъти. Оттам нататък големи хора сме и аз в ролята на майка отказвам категорично да влизам.
Вторият вариант е, когато говорим по някаква тема, но нищо не се променя. Тогава установявам, че това е нещо, което е част от него, няма да се промени и аз имам два избора - да преценя дали мога да живея с това или не мога. И в двата случая изходът е ясен.
Не се занимавам с повтаряне, потретване и почетвъртване на неща, които той може сам да прецени като голям човек дали да направи или да не направи. Дори и да са в негова вреда, като примерно да не ходи на лекар, въпреки че има проблем. Казвам веднъж, най-много два пъти. Оттам нататък големи хора сме и аз в ролята на майка отказвам категорично да влизам.