Номинации за най-голяма муня (тема 14)

На мен вече ми е писнало да повтарям, че щом навигацията казва да минем по определен път, значи със сигурност има причина да не е по-бързо по "тайните" улички, които знае ММ. Ама той нали все е по-запознст... Накрая все се набиваме в някое зловещо задръстване.

А ние сме се губили 2 пъти, и двата благодарение на навигацията. Мъжа ми е много ориентиран, карал е из цялата страна, още преди навигациите и се ориентира по някаква си негова логика, обичайно правилно. И по хартиени карти се ориентира  нещо непосилно за мен. На мен табелите са ми достатъчни (в извънградски условия). Откак реши да е модерен и да се доверява на технологиите, стана страшно. Единия път беше фрапиращо, навигацията ни навря в път, който или е съществувал много, много отдавна или е започнат и недовършен. В гората

Абе, навигацията е сякаш по-добро решение от мен в ролята на навигатор - набутах веднъж на Графа ММ да мине в забранена улица и той ми мрънка, пък аз нагло му казвам: "Че нали ти си шофьорът, що не си гледаш знаците?!"  
Ми, така де...аз всеки ден минавам оттам, ама съм пешак и не гледам знаци, пък и са ми над нивото на очите, дори не забелязвам, че ги има. Тате едно време мислеше, че голям шофьор ще излезе от мен (като ученичка знаех целия ПДвП наизуст с все знаци, даже най-редките), пък то и навигатор даже не стана...

ММ обяснява адресите с районни управления - "абе там до трето районно". Някой като го слуша ще каже че все е бил задържан в полицейските управления. Аз от своя страна обяснявам с магазини - " до лидъла на Пещерско шосе". Ама той се сеща по моите обяснения, а аз по неговите не. А най ми е смешен като пътуваме към морето и каже "тука обикновено има полиция", а ние пътуваме по този път веднъж годишно и от тези редки пътувания не може да се води статистика .

В тоя ред на мисли:
С ММ си монтирахме сами кухнята. Идва време да нивелираме долния ред шкафове и той реши, че е най-разумно той да легне долу и да върти крачетата, а аз да гледам нивелира... Сто пъти съжали. В някакъв момент мозъкът ми заби и вече нямах представа кога кое краче накъде трябва. Не знам колко пъти се изпокарахме преди да ме прати да правя друго, а той сам да се спасява, както може.

И аз веднъж така нагласих ММ. Казах му, че може да минем в локалното на Плиска /не съм шофьор/, а то явно не можело. Само че нас ни спряха. И ММ много услужливо ги осведоми, че вината е моя, защото аз съм го посъветвала да направи така. Хората се позасмяха и казаха: "Страхотна жена имаш, ама нужно ли е да я слушаш, като виждаш, че не е права?". Не ни глобиха.

А ремонтът на Лютичето ме подсети за една случка с баща ми /да му е светло на душата/  отпреди години, където той се явяваше муньото. Бременна съм в последния месец и съм на гости у тях, а те правят ремонт в детската стая. Не помня по какви причини трябваше да се разглоби една секция за малко, но той беше строителен инженер и си падаше по рационализациите. Каза "Ще "откачим" само горната част /тя влизаше с едни "крачета" в долната, за да не я изпразваме от съдържимото, ще свърша каквото трябва и пак ще я сглобим". Речено-сторено - откачи я той и ми възлага задачата да я подпирам за малко, защото те тези "крачета" едни тънички като пръсти и не може да стои сама. Подпирам я аз, тежи, но ще държа, няма как. В този момент на вратата се звъни и баща ми отива да види кой е. Чуват се някакви гласове, смях, после настава тишина. Минават 5 минути, 10, 15, повече.... баща ми не се връща. Аз не мога да мръдна, защото нали подпирам това тежко нещо в средата на стаята и не мога да го оставя. Почаках още малко и започнах да викам. Обаче детската стая е в отделен коридор, поотдалечена от останалите стаи и явно никой не ме чува, та бая си повиках. Хеле, по едно време баща ми цъфва, изключително изненадан и озадачен да ме намери да подпирам това нещо.
Били дошли семейни приятели, той като прилежен домакин поднесъл почерпка и седнал да пие с тях кафе, напълно забравяйки, че ме е зарязал в подобно положение.

Ама все нанякъде трябва да започнеш да се въртиш. Кръгом наляво или кръгом надясно. 😁

Ако шофирате в Англия и стигнете до кръгово,и не можете за три секунди да прецените накъде да завъртите волана,значи имате проблем с вестибуларния апарат или там както се казва способността за ориентиране.

На мен ми е забранено вече да съм навигатор. След като се набихме в една лавандулова нива до Албена. Но беше толкова красиво и романтично 🤣🤣🤣. А колата ни нова за капак 😇И да използвам Гугъл картите също 🤣. Честно казано, наистина има доста по-добри приложения от Гугъл.

За 11 години брак съм чувала хиляда пъти фразата “ Аз си правя карта в главата и не се губя, направи си и ти и няма да се губиш!”
Да де, ама не всеки човек има тези способности, нали.. а той не само че има карта в главата си, ама и рядко се губи, мисля, че се е случвало само веднъж. И на двамата телефоните бяха на нула процента, колата беше на приятели и спирачките ѝ не бяха у ред. Вечерта просто се изгубихме някъде извън града и отне около час да се върнем в правилния път. Хората ни бяха звъняли не знам колко пъти, защото си чакаха колата да си карат децата вкъщи. С две думи - веднъж се изгубихме, ама качествено!

От цялата история най-много ме впечатли комбото от "спирачките не бяха наред" и "да си карат децата".

Преди години се губих няколко пъти с кола от летището в посока "Княжево",Владая...,но в права посока,а не през Орлов мост...

Карта в главата, друг път... Натка и с карта в ръката успава да се изгуби
Иди да видиш в Габрово, над 20 години живях там и до последно им се смеех за посоките. Релефът там си е с доста вертикален характер, то почти няма равно място, та е нормално че винаги се придвижваш или към по-ниско, или към по-високо. До тук добре, това ясно. Но за много габровци като кажат надолу или нагоре, имат предвид по течението на Янтра или срещу него

Оле мале...

Прясно от преди 10 минути:
Имам много хубаво стъклено шише, в което наливам вода и седи в хладилника. Известно време не го бях помзвала и решавам да го измия и пак да го напълня. Гледам мухъл на дъното... Ъ, как тъй? Че то си беше сухо, отворено. Веднага в мивката и запопва едно търкане. Първа, втора, трета четка, веро, но мухълът си седи и не мърда. Кой да се сети, че има някаква полепнала мръсотия на дъното от външната страна...

Мъжка муня. Мъжът ми ме изпраща до работа и му давам кредитната ми карта да пазарува в Лидл, искам да събирам кешбек. Банков служител съм. След 15-20 минути ми звъни непознат номер и ми съобщава, че г-жа едикоя си, не й запомних името, ми е намерила картата. С клиент съм и казвам на колежката от кол центъра да я блокира, че не мога сега да вляза в банкирането и ще си пусна нова карта. Не се ядосвам, а ми става смешно, представям си ММ как се върти и търси картата из магазина, но нищо не му пиша, чакам да се включи. След 10 мин получавам съобщение: Аз май ти загубих картата..