И защо непрекъснато се говори за инвестиции в себе си, с цел някакъв външен фактор, примерно търсененто на гадже/мъж?
Това са инвестиции, предимно в себе си, с цел задоволяване на собствени потребности.
Нали за баланс се говореше.
Нито едното е добре- тип инвестиция само във външност, нито другото- инвестиция в образование, кариера и прочее, а на външен вид- глиган /за тези, които го помнят глигана в анцуг/.
И един стойностен мъж, който има избор никога, ама никога няма да се задоволи с нито едното от гореописаните.
Аз например не впечатлявам с кротък характер и нежност, обаче е на, излязъл ми е късметът.
Кажи честно!
Въпрос на стандарти.
Това, че някой познаваш лично, за мен не е гаранция за страхотност.
За теб страхотен, за мен - смотаняк.
И в този ред на мисли, от моите страхотни, аз пък не познавам нито един, ама нито един, който да не поправи грешките на растежа, ако случайно се е обвързал с глупав, мърляв, посредствен, мързелив и прочее парньор.
Кроткия характер не помня някъде да съм го споменавала, в комбинацията с нежност, но ми прави впечатление, че винаги се бърка добротата с глупост и нежността, изяществото с удобство и покорство.
