За точността

  • 6 449
  • 215
  •   1
Отговори
# 180
  • София
  • Мнения: 47 285
Гадно е да.. Нищо не пречи да пишеше - няма да стане днес... И толкова...

KPP
Именно. Аз за точни часове за кафе не се уговарям. Излизам, за да разпусна, а не по работа, че да бързам, следя час и някой да ми мрънка, че чакал. Казваме около 15 часа, към 14:30 се чуваме кой къде е и вече, като единият (който е по-бавен) тръгне, звъни на другият и тръгва и другият. Приятно, без напрежение, без ограничения, без сърдения.
Ако някой иска точен час, изобщо не се уговарям, достатъчно ми е напрегнато ежедневието, че да се съобразявам с нечии претенции и като излизам да разпусна.
Това вярвам на всички се случва и го правим, но от момента, в който кажем, че тръгваме, срещата един вид става с уговорен час и не е ок, единият в този момент да се замотае още половин-един-два часа, а другия да стигне и да виси да го чака.

Последна редакция: пт, 26 дек 2025, 15:06 от Angel_Dust

# 181
  • София
  • Мнения: 19 113
Роки, ама те надали стоят и чакат цял ден на телефона. Сигурно си вършат друго, щом нямате твърда уговорка.
На всеки се случва да няма желание да се обади или види.
Друго би било да кажеш, че ще се обадиш точно след 2 дни в 16 часа, за да се видите след това вечерта. Тогава би се предполагало човекът да не прави други планове. Но при някакво обобщение "ще се чуем тия дни", всеки си действа.
Виж, когато човекът звъни или пише, става кофти да се криеш.
Често не вдигам телефона, когато нямам желание, но пускам съобщение, че съм ангажирана и ще се чуем по-натам. Така човекът е свободен от ангажимент към мен и аз съм свободна да правя каквото реша.

# 182
  • Мнения: 103
Направо се удивлявам на безочието на вечно закъсняващите. Половин час толеранс? Само в наистина екстремни случаи. А пък бонусите за стоящата до късно в офиса, понеже не може да се справи с базовото изискване да идва навреме както другите колегите, просто нямам думи, ужасен подход на началниците да я толерират за сметка на хората, които са достатъчно съвестни да спазват работното време.

# 183
  • Мнения: 3 604
Стоящата по-до късно в офиса се е уговорила предварително за идване по-късно и стоене по-късно и работодателите са се съгласили. Също така тя, тоест аз, съм намерила работа и професия, която да върви с този ми кусур. Не работя в съд, нито с клиенти през повечето време. А ако се уговарям в редките случаи да се срещна с клиент, то е в късен час, не рано сутрин. И имам други професионални качества които компенсират липсата на точност сутрин, и които биват оценени подобаващо. Работодателите ценят качеството на работата ми, а не кога точно е свършена. На тях качеството им носи пари, а не моята точност или неточност сутрин. Естеството на работата ми е такова, че качеството е важно а не присъствие точно от 8 до 5.  Имам срокове за свършване на работата и никога не съм закъсняла нито веднъж, и няма и да закъснея. Но това би било закъснение от съвсем друго естество, а не такова, каквото обсъждаме.

# 184
  • София
  • Мнения: 19 113
Т.е. не закъсняваш и да си отработваш, а работиш с различно от установеното в офиса работно време. Нарича се работа с гъвкаво работно време, но това пак е до точност (на изказа) и е различно от първоначално представеното. Wink

# 185
  • Мнения: 3 959
Където и да съм работила се взема предвид по-скоро количеството свършена работа, отколкото прекараните на работното място часове. Включително на места, където се предава смяна и да закъснееш 10 мин означава, че колегата ти трябва да седи 10 мин по-дълго, но все пак и шеф, и колеги гледат количеството работа и как предаваш смяната, дали прехвърляш много или малко или никакви задачи. Убедена съм, че шефа на гореспоменатата потребителка не пасе патки и има представа кого и защо да толерира.
Пп Докато публикувам, тя обяснила.. 😊

# 186
  • Мнения: 2 587
Ами тя и КРР не е баш като да си прави уговорките: - "Ще се видим някога, някъде" и някак си лежерно да се откриват с приятелките. Пак си има уговорка и съобразяване. Никой не е казал, че хората, които обичаме да сме точни, не бихме се съобразили с промени в плана стига да сме уведомени навреме, или пък ще отхапем главата на закъсняващия. Дразни, когато това е системно.

# 187
  • София
  • Мнения: 45 397
Само че в магазините в мол или супермаркет се гледа дали си отворил навреме.
Тъй като освен с биг боса, магазинът е обвързан и с договор за наем, в който влиза и работно време.

# 188
  • Мнения: 10 565
Да предаваш смяна е едно, там има човек. Но всеки ден да закъсняваш с 10 минути и да те чакат клиенти или пациенти да отвориш, не прави добро впечатление на ръководството.
Хубаво е гъвкавото работно време, няма точен час. Щом имате такова, не може да се говори за закъснения и оставане след работното време.
Нямам нито роднини, нито приятели и познати, които да закъсняват с повече от 10 минути за среща. Някак си винаги успяваме да се срещнем в уреченото време или максимум до 5 минути след това дори с бебета и малки деца.

# 189
  • Мнения: 53 050
Така е, спор няма. Не всяка работа изисква точност до минута. Но все пак има много такива случаи. И не може това да е аргумент, защото има много условности.
А ние говорим за ежедневните отношения между хората, основно. При тях точността наистина не е задължителна, но е израз на уважение и възпитание.

# 190
  • Мнения: 14 844
Във връзка с едно съдебно дело се уговорихме с адвоката да го чакам в 14:00ч. пред съдебната зала. Чакам го в уреченият час,но го няма. Дойде след поне 20 минути закъснение заедно с прокурора по делото (!) увлечени в безгрижен приятелски разговор! А съдията в залата ни чакаше и ни прие без никакви забележки за закъснението! В правосъдието са го ударили на уволнение! Satisfied

# 191
  • Мнения: 526
На мойта ЛЛ обявеното раб. време е от 8.00 сутрин. Идва след 8.30.Чинно наредени хора и от по-рано, я чакаме. Щото пък сме и на работа. Но ако някой от пациентите се осмели да й направи забележка, горко съжалява. Но понеже там тя си е шеф, приемаш това и нямаш какво да направиш.

Аз с хора, които редовно закъсняват и не ценят моето време, не бих продължила комуникация. Не цепя минутата на две, но не харесвам невъзпитани хора.

# 192
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 162
Аз пуснах жалба срещу педиатъра на децата преди време. Вземам първия възможен час, в 8, защото детето е на училище, а аз на работа. Човекът пристигна с балетна стъпка в 9 без 10! Отне му още 20 минути да се преоблече и да започне изобщо работа с пациенти, които вече бяха на опашка в чакалнята заради натрупаното закъснение. Безочливо и нагло поведение отвсякъде!

# 193
  • Мнения: 17 867
И на моята лична й се случва да закъснява, но пък е седяла и по един час след работно време, за да не връща пациенти. А закъсненията са и във връзка с ходене до Касата. Повече ме възмути, когато старата ми лична отказа да ме приеме с болно дете, тя приемаше с час, но в онзи ден тръгна час по-рано. Вечерта след преглед в дежурен кабинет се наложи и прием в болница с бърза помощ. Щото температурата не била болест, а детето се оказа с пневмония, но без други симптоми - т.е без кашлица и хрема.

# 194
  • Мнения: 3 912
KPP ти въобще четеш ли какво ти пишем?
>бавно, спокойно, без зор
Ако аз ти предложа да се видим днес, а ти кажеш - абе айде другия вторник в 17:00 и аз съм казала добре, кое точно не е бавно, спокойно и без зор?

"бавно, спокойно и без зор" въобще не противоречи на точността!

>Истински заетите хора си ценят времето за отдих
Виж сега - ако те чакам на спирката за да отидем на Витоша, 30 минути чакане на спирката за мен не са отдих, и както казваш си ценя времето за отдих. То е в планината, сред тишина и зеленина, а не сред фучащи кули и прахоляк.
Никога няма да ти предложа точен час, за да се видим. Ще ти кажа - утре ще се чуем и ще се разберем кога. Ако искаш точен час, няма да се виждаме или ще чакаш, ако ти се чака. Близкият ми кръг го знае и няма проблем.с това, който е имал - вече не е в близкият ми кръг. Не общувам с хора, които ме напрягат.

С градски транспорт не пътувам, така че това за спирката отпада

Ма как отклоняваш същността на разговора, докато си пиеш  кафето...
Значи важно е ТИ с какво пътуваш. Ами представи си че АЗ не съм с кола а сме се разбрали да дойдеш с твоята кола да ме вземеш от еди кое си кръстовище?  Сега подозирам че отговорът ще бъде - ама те всичките ми приятели от моя кръг имат коли, никой не ме чака на кръстовище, тоест ново отбиване в друга посока. Явно твоите познати когато те чакат винаги са в някаква приятна и лежерна обстановка - или пият кафе, или разглеждат витрини...
Абстрактно мислене е когато дискутираш ситуации които не са ти се случвали.

Общи условия

Активация на акаунт