За точността

Аз се убеждавам, че някои хора изобщо нямат работа, камо ли важна. Ама ние не сме от тях. За работа преди излизах в 7:30 и се прибирах в 18:30, а ММ - от 8 до 18 с пътя. От новата къща и двамата сме в слота 7:30-19. Последните два месеца в свободното ни време местим багажи, ходим по лекари, а ММ го пращат в командировки от сега за довечера. На мен толерансът ми някой да ми губи времето в тази обстановка е 5 мин академично и още 5 заради приятелството. Отвъд това просто сме дотам. Някои ситуации доста отварят очите и на доста хора егото им не иска да го приеме.

Чукча не читател... Съвсем ясно съм написал кое е самосиндикалното.

А стоте лева /срещата/ от примера си ги получила, ама не ти е харесало в колко часа са ти ги донесли. Хората идват на срещите - не обсъждаме такива, които въобще не са се появили. Педантичността води до самотен живот - не ви препоръчвам да подхранвате тоя вреден модел на поведение!

Е то тук никой не е екстремист. Говорим си къде е мярката.

Четем, четем. Това, че някой не може да представи неглиже мислите си по елегантен начин, си е негов проблем.

Закъсняващите даже ни обиждат, че сме сухари, хехехе. Само защото имаме уважението към тях да дойдем навреме. Забавно е.

Да уважаваш времето си и това на другите, както и да държиш на думата си, не е педантичност. И каква самота, когато хората могат да разчитат на теб и знаят, че няма да им въртиш номера!? От личен опит мога да кажа, че точно несериозните остават сами, когато на околните им писне да се съобразяват с желанието им светът да се върти около тях и все някой някъде да ги чака "диван чапраз".

И аз, и вие ще пристигнем рано, ама не аз педантично ще броя с колко милисекунди по-късно е пристигнала на уреченото място сянката на човека. Уважението се показва като си прехапеш езика и не караш хората да се чувстват зле за свой собствен кеф. Иначе бързото идване и линейка го може, ама не е от уважение към пациента!

Уважението към времето на другия е двустранно, а някои от подраняващите все го забравят. Ничие време не е по-важно, в това число и вашето.

Като цяло - никой не брои милисекунди. Обаче за всички ни денонощието е 24 часа. Това е.
Всеки човек си има работен график, семейни ангажименти и т.н. Време за виждане с приятел, волю или неволю, също е включено в този график. Ако аз съм отделила време 2 часа за Х, в което се включва привижване и време за кафе, а човекът ми закъснее 45 мин и ми остават 15 мин, често следва - ама що бързаш толкова...  ми не, силно ще си разредим вижданията и комуникацията. 45 мин е ужасно много време, а то е много ценен ресурс, просто нито имам времето, нито желанието да чакам някой да ми се натутка и да ме вмъкне като последен приоритет в графика си, ако и да сме се разбрали вече. Това е ясна демонстрация на неуважение, нещо, което постоянно закъсняващите отказват да приемат. Да уважаваш времето на отсрещната страна е важно и да се съобразяваш е редно, това е.

Подраняващите - аз не съм чула някой да иска да идва някой по-рано, а иска да дойде навреме. Ако сме се разбрали за 15 часа, аз ще съм малко по-рано, защото така съм устроена, но в интерва;а 15:00 -15:05 очаквам уговорката да се появи. А не аз да вися и да чакам до 15:45 някой да благоволи да дойде, защото тръгнал късно. Защо е тръгнал късно - мен не ме интересува, явно е, че не му е било важно да се видим. Ако е форс мажор - обади се и кажи, но форс мажор означава не всеки път като се виждаме да е форс мажор, а нещо наистина инцидентно да се е случило - напиример, паднал акумулатор, някаква катастрофа и жестоко задръстване, което няма как да се предвиди, дори спрял те е катаджия и те е забавил. Ама ако почне да е всеки път, не е форс мажор, а е планиране, както и деменстрация, че просто не ти е важно да се видиш с този човек, не цениш времето му и ... този човек има пълното право да се засегне и да се отдръпне.

Чукчата си е прочел съвсем добре, както и написах - ако уговорката е "около Х часа", точност не се очаква. Но ако уговорката е "в Х часа" общоприетият толеранс за закъснение е до 15 минути. Никой не говори за секунди или милисекунди.

На мен малко ми звучи неадекватно изказването, без извинение - уж сме навреме, даже по-рано, защото такъв ни е натюрелът, обаче се наемане като японски багер на баир как може някой да критикува закъсняващите? Някак, как да кажа, такова наемане не звучи като философско дискутиране на принципен въпрос, ами баш като редовно закъсняващ човек, който се нервира, че не му толерират закъсненията.

Никой не брои секунди.
При уговорка "около" бих чакала, колкото сме се разбрали. В определен диапазон. 20-30 Мин. Не повече, защото си имам мой живот.
При уговорка за точност - след максимум 15 Мин си тръгвам и толкова. Вадя си изводите, когато човекът не се е сетил поне да звънне да се извини.
Всеки си има личен живот и не може да е с часове на разположение на някой, който се чуди как да си уплътни времето.
Подравняването си е проблем на подравняващи.

Аз се чудя на тези вечно закъсняващите как успяват да ходят на кино, да хващат влак, самолет, да спазват час за лекар и т.н.

Много просто, когато няма мърдане се стягат и не закъсняват

Имам такава позната - най-редовно изпуска и влакове, и самолети На кино и театър се моли - обикновено я пускат. Когато имаме уговорка с нея, никой никога не я чака - събираме се и си караме по програмата, тя когато се включи - включи.
Не ми е лична приятелка, а от социалния кръг, и имаме понякога общи събития. Сред личните ми приятели няма такива "екземпляри".

Тази тема вече беше пусната, когато в една ФБ група за пътувания някой се оплакваше как не са ги допуснали до полета им при условие, че оставали 20 минути до излитане и самолета бил още там. Иначе, поне признаваше, че са закъснели, но така и отказваше да разбере обясненията на други в групата защо не са качени и всъщност търсеше съвет къде да подаде оплакване.
Сестра ми миналата година изтърва полет.
Приятелка наскоро ми сподели, че заради мотаенето на мъжа ѝ са закъснели много за неин час за преглед и в крайна сметка не са я приели.
Друга приятелка ми е казвала колко ѝ е стресово всеки път, когато пътуват, пак заради мотаенето на мъжа ѝ, и как веднъж просто е отказала да бяга през летището (с бебе и малко дете) и са изтървали полет.
Та, изтърват и още как. Някои може да си вземат поука, други - не.