Примерно на 23 години повечето ми познати имаха дългогодишни връзки поне от университета, а някои даже от гимназията. Аз имах разни гаджета за по няколко месеца и като почнат да ми говорят за деца и бягах през глава. Буквално избягах веднъж. Обух се тичайки. Хем знаех, че не съм готова, хем си мислех аз изоставам ли, страх от обвързване ли имам, дали няма да изпусна нещо… Нищо не изпуснах. 10 години по-късно никоя от тези мои познати не е с тези партньори, аз съм омъжена и чакам дете. Поглеждайки назад съм преживяла толкова хубави години, които цял живот ще ми държат влага, а те само се оплакват къде не са могли да идат заради токсичното си гадже. (Това не е задължително да стане, разбира се.)
Имаш целия живот пред себе си. Може мечтите ти да се сбъднат, а може и да се случи нещо много по-хубаво.
)