Връзката ми се разпадна заради майката на половинката ми

Мен пък ми е интересно каква е била теммата на спора.
Чак да ескалира толкова
Аз не си представям да се карам с мъжа ми пред майка ми
Но и да ми идва мама на гости за по 10 дена всеки месец бе е нормално
Нали е богата, не може ли на хотел да дойде, ама че паразит.
Определено няма бъдеще я тия отношения, щом 2 години няма промяна.

Пичага, нито приятелката ти, нито майка й, нито сестра й са ти виновни - погледни в огледалото! Мъжа е този, който следва да води - стига да може, да има топ*и, и да е лидер за пример и следване. 5 години заедно не са малко. Аз в рамките на първите 3-6 месеца се запознах с родителите на жена ми, в рамките на още 6-7 месеца със сестра й - тъй като сестра й живее в чужбина. Живеем заедно от едва ли не първия ден, вече 12+ прекрасни години. Никога не съм позволявал на която и да е от тях да каже лоша дума за мен, както и да се налагат/бъркат в нашите отношения. Но, никога не съм си позволявал и аз да кажа лоша дума по техен адрес, или да им се бъркам. За честото чуване, какво да ти кажа - и аз се чувам ежедневно с майка си, досадно ли е - да, но днес я има, утре я няма, предпочитам да ми е досадно, но да й се радвам и ценя, докато я имам в живота си. Ако много ми досади, се отдръпвам за няколко дни, за да се усети - не е лесно с родители, особено като започнат да остаряват. Ти си мъжа, ти трябва да изградиш авторитет и да си тежиш на мястото - но не налагайки се или с агресия, а с отношение, качества и действия!

Майка ѝ винаги ще ѝ бъде майка. И на майка си тя винаги ще е дете. И е нормално, разбира се, да си пишат, да си говорят, каквото им е удобно. Освен, ако не е решила да споделя нещо от някой разговор с теб, това просто не е твоя работа. Това е част от нейния живот, не от съвместния.
По-добре се замисли за собственото си участие. "Приятелствата" са, ами, приятелства. Приятелите нямат място не само в личните отношения с родителите, но и в много други аспекти от живота на хората. Ти колко пъти ѝ предложи брак?

Самият факт, че възприема жената до себе си като приятелка, а е на 27 години, говори достатъчно, според мен. Аз още от 23 годишен гледах на жената до мен като моя жена, а тя на мен като нейн мъж. След брака, единствено, от време на време се обръщаме със "съпруго/съпруже", забавно е, но нищо в отношенията ни не се е променило, така или иначе си бяхме като женени от началото. Но, каквото съм обещал съм го изпълнил, днешна работа не оставям за утре и думата ми тежи. От нейна страна имам уважение, подкрепа и стимул за растеж. Живи и здрави, дано поне част от изписаното резонира с автора, ако не с текущата му Приятелка, със следващата Жена

Абсолютно разбирам автора. Неговият случай е екстремен, а явно и търпението му доста голямо. Според мен ние жените също трябва да се отделим от семействата си във всякакво отношение като предпоставка за това да се съединим с (бъдещия) си съпруг. Щом са от 5 години заедно и живеят заедно, са в сериозни отношения. Кой знае, ако приятелката беше показала повече лоялност, нямаше да се чуди момчето дали да й предлага брак (спекулация, простете...). Позната ми е подобна ситуация между майка и дъщеря и мога дори да кажа: успешно предотвратих тя да се случи и в моето семейство.

Ако се обичате, не позволявай това да ви раздели. Любовта понася много недъзи. Говори с приятелката си, може да се осъзнае. Ако не се осъзнае, знай, че се жениш и за трите реално. Също обаче прояви и милост към нея-майка й я е научила и подкупила да й споделя всичко и я е разглезила така и се изисква много сила дъщерята да осъзнае в какво калчище се намира. Ако не се осъзнае...не знам. От друга страна, за да сте в сговор 5 години, тъщата те харесва и дори е в твоя отбор. Няма майка, която да е дресирала така дъщеря си и да няма емоционален контрол над избора й за мъж. 😄 Опасно ще стане като се ожените, имате деца и стане трудно, появят се разногласия: тя ще се сближи с мама и в споровете ще сте 2:1 за тях. Това е ужасна нелоялност, ще си споделят винаги като се скарате или нещо се случва. Изключително противно и противоположно на близостта и любовта между мъж и жена в брака за мен лично. Но има и шанс да се оправи всичко. Както казах и аз като по-млада бях в подобна (макар и не така екстремна и неуважителна) ситуация, отвратих се от себе си и прекратих. Голямо предизвикателство е това, пожелавам ти успех и дано всичко ви се нареди както трябва.