Авторке, би ли обяснила по-подробно, какви човешки качества липсват на тези колеги с някой пример? Лично на мен рядко ми се е случвало да ме дразни някой колега, но обикновено е в някакво определено отношение (например, че много вика, като говори по телефона). Теб с какво лично те засягат, защо се смяташ за по-високоморална от тях? Мисля, че би могла да проявиш разбиране към по-различен от твоя манталитет. Така ще помогнеш основно на себе си.
- Публикувана: 9 ян. 2026, 05:24 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2026, 15:50 ч.
Не мога да понасям колегите си
Аз съм в подобно положение. Смених професията изцяло и съм ужасена от хората в новото поприще.След като не изтърпях човека, с когото работех на първото място, напуснах след 5 месеца. И какво - от трън, та на глог. Ако знаех, че цялата система е такава, сигурно нямаше да се местя. 26 години почти работих на едно й също място и не съм имала проблеми с колеги, смениха се много за този период и никога не съм се дразнила до степен на непоносимост. Но и интелектуалното ниво бе доста по-високо от сегашното. Така че, проблемът със сигурност не е в мен. Ходя с неудоволствие и се чудя как да стоя настрана от всички. Ама в един момент имам нужда от общуване, позаговоря се и после съжалявам.
Нямам съвет, търпя засега, защото има доста екстри, а и не съм млад човек да сменям постоянно. Като стане непоносимо , ще хвана пътя.
Нямам съвет, търпя засега, защото има доста екстри, а и не съм млад човек да сменям постоянно. Като стане непоносимо , ще хвана пътя.
desive, ти пък какви драми имаш?
Хайде обясни. Някой не е умен като теб, не мисли като теб и дай да не го понасяме.
Имаш ли реална причина или и ти просто ей така не си ги харесваш.
Ако седна да разправям какви кофти хора съм срещала и да, имам причина. Има си кофти и комплексирани хорица. Факт. Но аз не съм от мълчаливите.
И се оправям. Отивам там да работя, върша си работата и това е. Кой колко е тъп, какво мисли, как живее, какво говори, ама въобще не ме интересува.
Хайде обясни. Някой не е умен като теб, не мисли като теб и дай да не го понасяме.
Имаш ли реална причина или и ти просто ей така не си ги харесваш.
Ако седна да разправям какви кофти хора съм срещала и да, имам причина. Има си кофти и комплексирани хорица. Факт. Но аз не съм от мълчаливите.
И се оправям. Отивам там да работя, върша си работата и това е. Кой колко е тъп, какво мисли, как живее, какво говори, ама въобще не ме интересува.
Имам приятелка, която също твърди, че н е понася всичките си колеги, но причината е , че не и дават да слуша радио по време на работа - не просто в почивката, а през цялото време и то определена станция, не какво да е радио. Работи се в офис, служителите са много 20-25 , работи се с клиенти и някак не е редно да върви радиото постоянно, но тя иска да слуша радио нон стоп и понеже колегите са против, тя не може да ги понася и ги мрази. Приятелка ми е, но това е много куку от нейна страна.
Така че няма как да работи един човек с още 10-20 и все той да е невинния.
Така че няма как да работи един човек с още 10-20 и все той да е невинния.
Е, таз мома що не си купи слушалки и да няма драми?
Няма как да работи със слушалки, защото работи с клиенти. И от там целия абсурд.
Така че като ми каже някой, че не си понася колегите и винаги трябва да се има едно на ум.
А никой не се пита : Абе мен моите колеги, как изобщо ме търпят?
desive, ти пък какви драми имаш?
Хайде обясни. Някой не е умен като теб, не мисли като теб и дай да не го понасяме.
Имаш ли реална причина или и ти просто ей така не си ги харесваш.
Ако седна да разправям какви кофти хора съм срещала и да, имам причина. Има си кофти и комплексирани хорица. Факт. Но аз не съм от мълчаливите.
И се оправям. Отивам там да работя, върша си работата и това е. Кой колко е тъп, какво мисли, как живее, какво говори, ама въобще не ме интересува.
Хайде обясни. Някой не е умен като теб, не мисли като теб и дай да не го понасяме.
Имаш ли реална причина или и ти просто ей така не си ги харесваш.
Ако седна да разправям какви кофти хора съм срещала и да, имам причина. Има си кофти и комплексирани хорица. Факт. Но аз не съм от мълчаливите.
И се оправям. Отивам там да работя, върша си работата и това е. Кой колко е тъп, какво мисли, как живее, какво говори, ама въобще не ме интересува.
Ох, точно това ми проблемът - не съм свикнала да ходя на работа, да си я свърша и да не ме интересува кой какво мисли. Никога не ми е било просто работа, досега там ми е било второто семейство. Не че е било идеално, но направо съм била под похлупак, като сравнявам със сегашното положение. В новата работа са само интриги , чудят се кой кого да злепостави. Злобни, мързеливи,демотивирани, основно пенсионери, въпреки че работата изисква физическа енергия. Аз направо съм периферията на скандалите, но като гледам какво става в центъра, ми се повръща. Уча се да се дистанцирам, имам напредък, но от това не ми стават по-приятни колегите. Иначе естеството на работа е точно за мен, харесвам я, сравнително лека, но явно няма как всичко да е наред. А тръгнах една идеалистично настроена към професията.... Ако знаех какво чудо ме чака, сигурно нямаше да сменя попрището.
Хора различни, едни мълчат, други не мълчат, различна поносимост, различен етап от живота...
desive, при теб също проблема си е в теб, не в хората.
Тия негативни чувства дето ги имаш вредят на теб.
На работа отиваш да работиш, това е. Не да създаваш връзки, приятелства и не знам си още какво.
Да, често стават и тия неща, но ти там за какво си сложена все пак?
Благодари се, че не си в центъра на интригите, че някой не ти прави номерца. Тогава вече ще имаш реална причина да се оплакваш.
Хората винаги си говорят, защото са хора, социални същества.
Така е навсякъде.
На такива гадории съм се нагледала, че ако ти разкажа, ще разбереш колко дребнаво се държиш. Но съм имала и добри колективи.
И реално тровиш себе си с тоя негативизъм , на тях нищо им няма.
Работата е важна. Да можеш да я вършиш добре. Отиваш с усмивка, поздравяваш, сядаш да бачкаш и това е.
Пена казала нещо за Мара, боли тебе фара.
Чат пат някоя обща приказка, защото не може без това и те така.
Тия негативни чувства дето ги имаш вредят на теб.
На работа отиваш да работиш, това е. Не да създаваш връзки, приятелства и не знам си още какво.
Да, често стават и тия неща, но ти там за какво си сложена все пак?
Благодари се, че не си в центъра на интригите, че някой не ти прави номерца. Тогава вече ще имаш реална причина да се оплакваш.
Хората винаги си говорят, защото са хора, социални същества.
Така е навсякъде.
На такива гадории съм се нагледала, че ако ти разкажа, ще разбереш колко дребнаво се държиш. Но съм имала и добри колективи.
И реално тровиш себе си с тоя негативизъм , на тях нищо им няма.
Работата е важна. Да можеш да я вършиш добре. Отиваш с усмивка, поздравяваш, сядаш да бачкаш и това е.
Пена казала нещо за Мара, боли тебе фара.
Чат пат някоя обща приказка, защото не може без това и те така.
Аз съм в подобно положение. Смених професията изцяло и съм ужасена от хората в новото поприще.След като не изтърпях човека, с когото работех на първото място, напуснах след 5 месеца. И какво - от трън, та на глог. Ако знаех, че цялата система е такава, сигурно нямаше да се местя. 26 години почти работих на едно й също място и не съм имала проблеми с колеги, смениха се много за този период и никога не съм се дразнила до степен на непоносимост. Но и интелектуалното ниво бе доста по-високо от сегашното. Така че, проблемът със сигурност не е в мен. Ходя с неудоволствие и се чудя как да стоя настрана от всички. Ама в един момент имам нужда от общуване, позаговоря се и после съжалявам.
Нямам съвет, търпя засега, защото има доста екстри, а и не съм млад човек да сменям постоянно. Като стане непоносимо , ще хвана пътя.
Нямам съвет, търпя засега, защото има доста екстри, а и не съм млад човек да сменям постоянно. Като стане непоносимо , ще хвана пътя.
Обаче, ако проблемът е в нея, къде ще му излезе края да напуска всеки път?
Напускаш и сменяш работата. От опит това, не се оправя. Не слушай глупостите от рода "върши си работата, не говори с тях и т.н". Ние сме хора и сме социални, там стоиш по 9 часа, ако не харесваш хората - нещата не вървят.
Тоест да се напусне, защото примерно някой не ти пуска радиото което ти искаш
Или защото някой не е като нас. Не мисли като нас. Не живее като нас.
Проблема в случая не е в другите хора.