Да, затова през цялото време повтарям, че "според нея е така".
Но пък и живеем извън притчите.
Но пък и живеем извън притчите.
- Публикувана: 9 ян. 2026, 05:24 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2026, 15:50 ч.
Не мога да понасям колегите си
Скрит текст:
Не се правя на ударена. Аргументирам се и обяснявам всяко мое мнение.
С цитата няма какво да ме удари и да не се съглася. Именно! Ако, казвам ако, защото никой от нас не знае истината, онези, които тя не харесва, не се държат по описания от тебе начин, значи и аз, и ти, и авторката сме на мнение, че нещо не са читави.
И никога няма да се съглася с твърдението, че ако 10 не харесват един или едно нещо, правото е на тяхна страна, защото са повече. Вместо двама или трима от тях, най-много и съмишлениците им да заминат в графата с големия червен минус.
Няма и не е нужно някой да обръща поглед към себе си, да се самообвинява, да си търси кусурите, да си образува комплекси, защото 10 или 100 човека са посредствени, невъзпитани и вътртят интриги (примерно).
Доста добре обосновавам позицията си. Друг се прави на ударен и кара по пътя на най-малкото съпротивление.
А защо авторката я няма в темата? - Ами защото винаги правим така. Някой задава притеснен въпрос и вместо да вникнем във въпроса и проблема му, ние му начукваме канчето вкупом, задружно, подобно на кофти колектив (за да се чувстваме по-силни, по-подкрепени) и авторът си бие камшика. Сега очаквам и "заключена по молба на автора".
Есме, нещата не са черни или бели. Има нюанси. Не е казано да се променя, а да се адаптира. На работа трябва да си любезен, да си вършиш работата и да си говориш на служебно равнище.
Не се правя на ударена. Аргументирам се и обяснявам всяко мое мнение.
С цитата няма какво да ме удари и да не се съглася. Именно! Ако, казвам ако, защото никой от нас не знае истината, онези, които тя не харесва, не се държат по описания от тебе начин, значи и аз, и ти, и авторката сме на мнение, че нещо не са читави.
И никога няма да се съглася с твърдението, че ако 10 не харесват един или едно нещо, правото е на тяхна страна, защото са повече. Вместо двама или трима от тях, най-много и съмишлениците им да заминат в графата с големия червен минус.
Няма и не е нужно някой да обръща поглед към себе си, да се самообвинява, да си търси кусурите, да си образува комплекси, защото 10 или 100 човека са посредствени, невъзпитани и вътртят интриги (примерно).
Доста добре обосновавам позицията си. Друг се прави на ударен и кара по пътя на най-малкото съпротивление.
А защо авторката я няма в темата? - Ами защото винаги правим така. Някой задава притеснен въпрос и вместо да вникнем във въпроса и проблема му, ние му начукваме канчето вкупом, задружно, подобно на кофти колектив (за да се чувстваме по-силни, по-подкрепени) и авторът си бие камшика. Сега очаквам и "заключена по молба на автора".
Есме, съгласна съм с това, което казваш. Може всички да са злобни, зли, да не приемат нови хора, защото са се капсулирали и т.н. Може да са тъпи, ограничени и всякакви. А авторката може да е умна и интелигентна, може и да не е, няма как да знаем от един ник.
Имам няколко такива, все онеправдани в моя екип. И да ти кажа честно, мислела съм какво да направя, за да се впишат и да ги приемат хората, двама успяха много добре. Млади са, около възрастта на авторката, аз спокойно мога да съм им майка. Проведох разговори с тях, получи се. Имаше обаче други двама, с които съм осъзнала, че никога няма да се получи. Те са по-, по-, най- в собствените си глави, макар и реалностите да показват друго. Логично - колегите им полека ги изолират (тук нямам какво да направя, защото имат пълното право да не ги харесват), аз го виждам, че не са ОК, но и те го играят вечно на контра на всички, ръсят акъли наляво и надясно, големеят се... Отново опитахме с друг колега, да помолим да бъдат приети, хората опитаха, обаче големите им усти отново ги предадоха. Вече са в нови екипи, дано да са добре там.
Та - когато говорим за проблем у авторката, имам предвид това - да не би да ги дразни посъзнателно и те да ѝ сипват. Това не я прави лоша, нито тях бели и добри, а създава ситуация на дразнения, които ескалират. И повярвай ми, понякога наистина е по-добре да се огледа човек в себе си, да помисли кое му е важно и приоритетно - ако е душевния мир - прави корекции на работната среда; ако е заплатата - ясно да осъзнае, че не може да промени кардинално възрастни хора и да се изолира и да не приема нещата навътре. Уви, средно положение няма, защото нон стоп ще се трови и накрая ще иде в лудница или ще се разболее.
И на мен ми излезе тази публикация. Има и статия, но не позволява линк само към нея, затова поствам линк към фб страницата.
Рошличката, мерси! Това чудесно онагледява моята позиция по въпроса.
Лесно някой се нарочва за "черната овца". Колективът си търси жертва и си я намира.
От темата се вижда, че към колектива лесно се прикрепят елементите, чувствайки закрилата на "многото". Намират си обща тема, общи характеристики и се припознават.
В малък колектив лесно се откроява принципът "трима срещу един". В голям колектив има и незапознати, неориентирани, такива, които нито са към мнозинството, нито се занимават с "черната овца", която да разбират, да подкрепят, да се опитват да опознават.
Ще ползвам пример от училище: всички мразят зубъра на класа. И той не ги харесва, съответно.
slanchezara, да, примери има много. Едни се сработват, при други по-бавно се развиват тези процеси.
Лесно някой се нарочва за "черната овца". Колективът си търси жертва и си я намира.
От темата се вижда, че към колектива лесно се прикрепят елементите, чувствайки закрилата на "многото". Намират си обща тема, общи характеристики и се припознават.
В малък колектив лесно се откроява принципът "трима срещу един". В голям колектив има и незапознати, неориентирани, такива, които нито са към мнозинството, нито се занимават с "черната овца", която да разбират, да подкрепят, да се опитват да опознават.
Ще ползвам пример от училище: всички мразят зубъра на класа. И той не ги харесва, съответно.
slanchezara, да, примери има много. Едни се сработват, при други по-бавно се развиват тези процеси.
Аз работя пряко с началника си ,също трудно го понасям. Просто е много дребнав ,също така от време на време трябва да показвам,че съм просто служител а не ортак. Постоянно се очаква да се работи извънредно при нужда ,а тая нужда е 10 минути преди края на работния ден,дали имам ангажименти или планове ,никой не пита ?! Като си тръгна и оставя недовършена работа ме гледа лошо.Нямам против ако съм уведомена предварително,и ако се върнат часовете или заплатят ,но това не се случва. Когато чашата ми прелее и кажа ,че аз 10 часа няма да работя ми се отговаря ,че цитирам "мислих,че всички имаме изгода фирмата да върви напред " .С отпуската също е мъка .
И сега си представи, че сте 3, които вършите тази работа и другите 2 вечно са оправдани, засмени, поощрени и някак така все се случва, че си тръгват навреме.
На мене ми се е случвало, когато във фирмата има проблем, търси се виновен, търси се кой (не) го е свършил това, една от колежките вечно да я няма - или е отпуска за деня, или е в тоалетната, или е заета с друга работа, или случайно точно по това време е извън офиса. Когато после й разказваме какъв е бил проблемът, тя се хили и съветва "стойте над тези неща, какво се връзвате, защо се спичате..." Ами стана проблем - вързахме се, а ти го разбираш, когато вече е решен и е лесно да се прекръстиш с усмивка, че ти се е разминало.
На мене ми се е случвало, когато във фирмата има проблем, търси се виновен, търси се кой (не) го е свършил това, една от колежките вечно да я няма - или е отпуска за деня, или е в тоалетната, или е заета с друга работа, или случайно точно по това време е извън офиса. Когато после й разказваме какъв е бил проблемът, тя се хили и съветва "стойте над тези неща, какво се връзвате, защо се спичате..." Ами стана проблем - вързахме се, а ти го разбираш, когато вече е решен и е лесно да се прекръстиш с усмивка, че ти се е разминало.
Ами например в моята настояща фирма всички изглеждаха готини първите три четири месеца, постепенно рогцата почнаха да се показват.
Чух че колежки са казали нещо по мой адрес, което ме поставя в лоша светлина, и е било без да съм присъствала.
Сега аз повдигнах въпрос за тяхна грешка пред нашата ръководителка, докато и те присъстват. Крайни резултати: те ми били обидени на мен.
А когато те говорят лошо за мен, по мой адрес, и аз не присъствам и не мога да се защитя, "защо се връзвам?"
А сега те защо се връзват?!
Чух че колежки са казали нещо по мой адрес, което ме поставя в лоша светлина, и е било без да съм присъствала.
Сега аз повдигнах въпрос за тяхна грешка пред нашата ръководителка, докато и те присъстват. Крайни резултати: те ми били обидени на мен.
А когато те говорят лошо за мен, по мой адрес, и аз не присъствам и не мога да се защитя, "защо се връзвам?"
А сега те защо се връзват?!
Ох, където и да отидем, винаги ще има някакъв % от индивиди, които няма да ни харесват.
Комплексари много.
Важното е да се научим да се справяме с тях, но и да не им отдаваме толкова значение.
Ръководителите може да си свършат работата и да помогнат в такива ситуации, но това зависи от тях. Има и кофти ръководители и дори и да се оплачеш, все едно глас в пустиня.
Имах една началничка, тази не знаеше въобще кой какво прави, тя се водеше от клюки, слухове и интриги.
Това и изяде главата накрая.
Комплексари много.
Важното е да се научим да се справяме с тях, но и да не им отдаваме толкова значение.
Ръководителите може да си свършат работата и да помогнат в такива ситуации, но това зависи от тях. Има и кофти ръководители и дори и да се оплачеш, все едно глас в пустиня.
Имах една началничка, тази не знаеше въобще кой какво прави, тя се водеше от клюки, слухове и интриги.
Това и изяде главата накрая.
А колко много ръководители са в основата на конфликтите и ги подклаждат, въпреки заявките, че не понасят интриги и тем подобни.
Някои се страхуват да не се надигне вълна срещу тях и предпочитат да няма много стикован колектив. На интервюта друго приказват.
Някои се страхуват да не се надигне вълна срещу тях и предпочитат да няма много стикован колектив. На интервюта друго приказват.
Ама то точно липсата на стикован колектив е в основата на това, да им падне главата. Не за друго, а защото страхова и интригантска мотивация действа много за кратко и хората се учат да не им пука. Тук е по-скоро въпрос на гледна точка, он базирано на моя опит - от ръководителите се искат резултати, каквито няма как да се постигнат без стабилен колектив.