Може би за стара кола иде реч при инерция на без скорост; моята не позволява спускане по инерция (а преди можех), трябва да е на скорост или започват едни нотификации, едни предупреждения, прединфаркт направо
- Публикувана: 12 ян. 2026, 18:02 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2026, 13:13 ч.
С какво ви дразнят хората? - тема №4
Хората които карат на газ-спирачки-газ-спирачки ме изнервят. На някои от тях може да им е кеф, но градът не е нито писта нито офроуд, че да си правиш кефа, а е да стигнеш от точка а до точка бе.
Някои от тях даже и не го правят за кеф а защото никой никога не ги е учил че плавното каране не само е по-икономично (за бензин, за спирачки и не знам още какво), но и по-приятно за пътниците и по-малко газове и сажди отделени във въздуха.
Смешното е че същата анти-логична система се наблюдава и при много колоездачи. Вижда че насреща току що е светнало червено обаче напъва на педалите сякаш някой го гони или сякаш зрението му е само 10 метра напред.
Стига до кръстовището, набива спирачки, след което почва да чака. Едните хабят бензин, другите хабят физически усилия за да ги превърнат в никому ненужна топлина отделена в спирачките.
Всъщност предполагам че всички тия хора просто нямат навик да мислят стратегически. Мислят за момента. Какво е напред, ще мислим като стигнем там.
Ако предният кара бавно, ме изнервя САМО ако аз не успея да мина на следващото зелено благодарение на неговото бавене. Ако минем - значи всичко е точно - нямало е за какво да се бърза. Но ако мине само той, а аз остана, тогава ме хващат бесове. Тази логика я прилагам разбира се и към мен - когато се влача - поглеждам отзад да няма никой.
Някои от тях даже и не го правят за кеф а защото никой никога не ги е учил че плавното каране не само е по-икономично (за бензин, за спирачки и не знам още какво), но и по-приятно за пътниците и по-малко газове и сажди отделени във въздуха.
Смешното е че същата анти-логична система се наблюдава и при много колоездачи. Вижда че насреща току що е светнало червено обаче напъва на педалите сякаш някой го гони или сякаш зрението му е само 10 метра напред.
Стига до кръстовището, набива спирачки, след което почва да чака. Едните хабят бензин, другите хабят физически усилия за да ги превърнат в никому ненужна топлина отделена в спирачките.
Всъщност предполагам че всички тия хора просто нямат навик да мислят стратегически. Мислят за момента. Какво е напред, ще мислим като стигнем там.
Ако предният кара бавно, ме изнервя САМО ако аз не успея да мина на следващото зелено благодарение на неговото бавене. Ако минем - значи всичко е точно - нямало е за какво да се бърза. Но ако мине само той, а аз остана, тогава ме хващат бесове. Тази логика я прилагам разбира се и към мен - когато се влача - поглеждам отзад да няма никой.
Моя автомобилен инструктор правилно ме учеше да се отнасям към светофарите все едно не съществуват,тоест карам си спокойно и само като приближа на няколко метра от светофар,тогава поглеждам и реагирам в зависимост дали свети червено или зелено.
Toест, скачаш внезапно на спирачката...
Впрочем може и да има смисъл, но си го написал неясно.
Моя автомобилен инструктор правилно ме учеше да се отнасям към светофарите все едно не съществуват,тоест карам си спокойно и само като приближа на няколко метра от светофар,тогава поглеждам и реагирам в зависимост дали свети червено или зелено.
Toест, скачаш внезапно на спирачката...
Свиквайте с бавното и плавно каране на Ел. и хибридите пред вас. Като карат бавничко и като е натисната леко спирачката се зарежда батерията 
енергия от асфалта.
енергия от асфалта.Eнергия от инерцията на колата, не от асфалта - двигателите работят в рекуперативен режим като генератори. Това е при всякакво спиране, освен при рязкото аварийно.
Дразнят ме наглостта,високомерието,простотията,налагането на чуждо мнение,отказ да се чуе и другата страна,игрите на топло-студено и внезапното прекратяване на контакти.Без да е станало нещо,а ако е имало някакъв проблем,може да се разреши,но всеки гледа само как да използва другият.
Дразнят ме наглостта,високомерието,простотията,налагането на чуждо мнение,отказ да се чуе и другата страна,игрите на топло-студено и внезапното прекратяване на контакти.Без да е станало нещо,а ако е имало някакъв проблем,може да се разреши,но всеки гледа само как да използва другият.
Контакт (когато е бил по- дългосрочен) току- тъй от днес за днес не се прекратява. Винаги има причини, друг е въпросът, че не са били изговорени и едната страна явно тъне в неведение.
Аз също съм прекратявала рязко и от корен, но преди това винаги съм казвала какво не ми харесва и съм се опитвала да поправим нещата взаимно. Когато ми е ставало ясно, че усилията са само от моя страна, а от другата продължават да си правят ослушки, ми е писвало и точката е била слагана рязко. Факт е, че стигне ли се до там, след това никога не съм съжалявала. Имало е основателни причини да го направя, откъдето съм си тръгнала не съм се връщала.
Аз също съм прекратявала рязко и от корен, но преди това винаги съм казвала какво не ми харесва и съм се опитвала да поправим нещата взаимно. Когато ми е ставало ясно, че усилията са само от моя страна, а от другата продължават да си правят ослушки, ми е писвало и точката е била слагана рязко. Факт е, че стигне ли се до там, след това никога не съм съжалявала. Имало е основателни причини да го направя, откъдето съм си тръгнала не съм се връщала.
Прекратявам контакт само в най-най- краен случай и даже понякога е дълга почивка, а не прекратяване
Най-лесно е да си тръгне човек и мен лично това ме дразни (всеки с раздразненията си) - тези съвременни ненавременни скъсвания на отношенията, които повече вредят на този, който си бие камшика.
Изключвам резонните прекъсвания на отношения, но те са много малко, ако се търси сериозна обективна причина.
Най-лесно е да си тръгне човек и мен лично това ме дразни (всеки с раздразненията си) - тези съвременни ненавременни скъсвания на отношенията, които повече вредят на този, който си бие камшика.
Изключвам резонните прекъсвания на отношения, но те са много малко, ако се търси сериозна обективна причина.