Гостоприемство и кой плаща за него

Като не искаш гости вкъщи, намираш заведения. От разказаната история аз разбирам ,че първо е имало уговорка, т.е. не е случайна среща и съответно "домакините" са имали време да се подготвят с имена и места на ресторанти. Ако не ти се занимава, отказваш уговорката. иначе става като в съседните теми, не искам гости, ама не искам и да откажа на гостите, за да не изляза лоша.

Уговорката всъщност се е променила и наистина е било инцидентно гости, не знам кой е редно да плаща в случая… Мисля, че бих си покрила моята сметка от ресторанта също, ако съм гост. Обаче това инцидентно гости нямаше да се случи, ако домакинята беше:
1. Резервирала по-рано или
2. Съгласила да търсите друго заведение или
3. Оставила киселия мъж да се гледа с детето
4. Отказала уговорката

Аз също бих се чувствала много по-добре на ресторант, дори и да не изглеждаха напрегнати домакините. Но там пък вероятно те щяха да са още по-напрегнати, защото детето щеше да скучае и за да се чуем с майката, таткото трябваше да се занимава повече с него.
И пак казвам, не ме изненада това, че трябва да платим, а това, че се очакваше от нас И да поръчаме. Един вид като "презастраховане" го усетих, че щом ние правим поръчката, ще се търсят парите от нас, че иначе току-виж не се сетим..., все едно сме се изтърсили там като някакви натрапници, които дори не се сещат да си поръчат храната и сигурно няма и да си я платят. Все едно не ни познават и не знаят, че няма да останем длъжни.  Това ми остави горчив вкус.

Мен цялата ситуация ме оставя с едно усещане за реваншизъм, като че домакините са се почувствали незаслужено напрегнати от гостите и са ги накарали да си платят за тази незаслужена кофти емоция. Хак да им е, един вид.

Ми той онзи бездруго изобщо не се е занимавал с вас, нищо нямаше да му стане в заведение да се занимава с детето, таман няма да му се налага да общува с вас, че явно му е неприятно.

Мисля, че усещането ти не те подвежда. За поръчването и плащането говоря.

@Novariel, стана ми много интересно, защо въобще си предложила на домакинята да направиш резервация в заведение?

Също така, има не малко семейства, които наистина не знаят как да посрещат гости. И не винаги това е в резултат на караници между домакините, общ или отделен бюджет и тн..

Авторке, защо правите и такова разделение между приятелката си и мъжа й, като споменавате, че за да се чуете с майката, таткото е трябвало да се занимава повече с детето? Нима не излизате семейно? А ако толкова сте искали да се видите само с приятелката си, да го бяхте уговорили предварително

Допълвам се: през тези два часа, докато чакате обаждане/обратна връзка от мъжа на приятелката ти, какво правихте вие тримата /ти, съпруга ти и твоята приятелка/?

Цялото нещо куца. Аз и в ресторанти плащам сметки като излизаме. Особено като е със стари приятели, с които отдавна не сме се виждали.
На мен това още с “чакаме два часа” не ми хареса. Разбирам, че се случват неща, но някак трябва да се реагира. Изглежда ми обидно незаинтересованото им отношение. Бих преосмислила отношенията си с тези хора.

Веднага ти отговарям.
Резервацията предложих, защото тя каза, че планът ѝ е след като пием кафе и се разходим, предлага да отидем в еди кое си заведение, което по една случайност се оказа, че се намира точно до airbnb-то, което сме наели. То беше даже ориентира от наемателката къде точно се намира и когато приятелката ни каза, че предлага именно това заведение, имайки предвид, че бяхме там точно в предколедно време и освен това ни е на една крачка, ми светна, че би било добре да се подсигурим като запазим маса няколко часа преди това. Все пак градът е туристически, яли сме тая хурка да се наканим за някъде и да няма места. И така и стана. Но те двамата доста обичат да похапват навън и аз съм сигурна, че имаше как да се измисли нещо, ако човек се е сетил навреме, а не да тропа от врата на врата в последния момент.

Сега започнах да правя разделение, защото ние се виждаме с тях семейно, но той само фигуративно е там. Я каже 5 изречения, я не. От друга страна, тя е възрастен, обвързан човек и може да прецени, познавайки мъжа си, доколко му е приятна една компания, защото аз по физиономията му и реакциите му рядко мога да усетя кога нещо му е приятно. Съвсем отделно, той в редките моменти, в които каза нещо, то беше, за да хвърли камък в нейната градинка, демонстрирайки как той е по-съзнателният родител от двамата - у тях наистина той беше този, който повече обърна внимание на детето, предполагам и на заведението щеше да е, с разликата, че сигурно повече щеше да ѝ сумти и демонстрира как не си поглежда детето. Вероятно когато са с негови приятели отпреди да станат семейство, тя пък е по-активният родител, за да може той да се...наприказва ( колкото и да ми е трудно да си го представя в разпален разговор).

Чак 3 часа не бяха, може би два. Ами говорихме си. Все пак цяла година не се бяхме виждали, а при тях имаше много новости, както и при нас.

Иначе съм съгласна, че понякога нещата не са толкова до желание, колкото до умение. Все пак за мен желанието е водещо.

Понеже това работя (сервитьор съм), който "вика" поръчката той я плаща. Може не цялата сметка, но определено неговата "врътка" се пише на неговото име.
Лично, имам две компании. С едната се черпим предимно у дома (4 човека), правим си менюто, аз пазарувам...., делим на четири! Аз готвя, подреждам, после чистя, но пък остава храна поне за още ден!
С другата, всеки си носи това което пие и някакви мезета, салати, ядки! Каквото остане си е за домакина
На заведения, горе/долу всеки си знае сметката и оставя парички. Горницата за обслужващите ни.

Като ученички имахме такива сбирки. Всяка носи нещо и си спрятаме вечеря. Като възрастна по-рядко ми се е случвало, обаче мен по-скоро ме товари това, че ще остане много храна у нас, отколкото да ме радва. У нас рядко се случва да поканим по-малко от 8 души и за да стигне, винаги артисва. Затова, което мога слагам в кутия и пращам. С десертите, дори и да не са "общи" редовно се случва така, защото на повечето гости не им остава "място" за сладко.

С годините сме се напаснали. Никога не са ми оставали повече от две пържоли, три домата, две бири. Сладко не, освен ако не се събираме за рожден ден. Ако случайно нещо е останало в повече, се събираме на другия ден на "тараш" банкет, гледаме някой мач, а аз минавам само с няколко тигана пържени картофки.

Нормално е единият да се занимава повече внимание на детето, за да даде възможност другият да обърне внимание на приятелите си, особено, щом се виждате веднъж рядко и то в компания.
Според мен е имало червени флагове за напрежението между тях, като започнеш още с липсата на резервация и яснота какво ще се прави, когато сте разбрали, че заведението е заето. С годините ще се научиш да разпознаваш проблемите у другите двойки по-бързо. Не го мисли чак толкова сега, минало е, но прецени дали занапред да каниш и мъжа.

Като нямам пари, няма да си поръчвам суши на камари, а ще споделя пицата с мъжо.

Тъпо, много тъпо.
Предлагам приятелството да се съхрани в женски формат, мъже тук не са нужни.
Както и тия водения, като панаирски мечки да секнат.

Тук не виждам покана за вечеря от тяхна страна.
"Отбием да се видим" може да означава и на по едно питие.
При това положение според мен е нормално и гостите да поемат част от плащането.
Според мен, за да става въпрос за вечеря, домакините специално трябва да го кажат. "Каним ви на вечеря" примерно. Звучи ми различно от "Отбийте се да се видим".

Огромен контраст между това как вие ги посрещате и обгрижвате, и начина, по който те са ви посрещнали веднъж на техен терен. Огромна излагация за тях. Аз бих прекратила контакт и с двамата. Пицата от нас!? WTF...