Режим и ежедневие с бебе на 3 месеца

Напълно съм съгласна с теб и подкрепям голяма част от написаното тук.
Това, което не ми допадна, е че някои коментари са един вид "ти луда ли си", а всички знаем, че една майка определено може да бъде и луда и нелогична и да изгуби лесно пътя. Просто призовавам за повече толерантност и съпричастност от тези, които вече са минали през това, но може би с по-различни терзания и проблеми. Всяко дете е с различен темперамент, някои изискват повече внимание и по-плавен преход към онази самостоятелност, към която се призовава. Казвам го от съвсем скромният си опит до момента.

Има си деца, които много лесно, още от раждането, си спазват режим, а при други всеки ден е различен. Ако ще и на челна стойка да застанеш, не можеш да му направиш режим, както пише в дебелите книги. Така че най-добре е човек да се води по детето, а не да изпада в ужас, че е заспало в 13ч , вместо в 12 ( примерно).
Според мен за някакъв режим може да се говори чак след първата година. Преди това е период на много бурно развитие и режимът на бебето се променя постоянно.
На мен най-лесно ми беше до 6м. Бебето го кърмех на поискване. Обикаляхме си навсякъде, където си пожелаехме. Когато огладнееше, го кърмих, когато му се спеше, си спеше в количката. И изобщо не съм гледала часовници.

Има си и бебета, които си искат режим. Ако нямат подходящ такъв, цяла нощ реват и “им растат зъбки” по няколко месеца…
Поздравления, че се стараете и си оправяте нещата. Не бъдете максималисти, достатъчно е да спазвате на 80 процента режима. Понякога може и да останете с бебето навън като се събуди, може да го оставяте на активна гимнастика да зяпа само, без да му показвате играчки. Като имате домакинска работа го взимате с вас и така.
Общо взето всички правят каквото и вие, само дето в своите очи, от дистанцията на времето, са били перфектни

Мен ме впечатлява това, че авторката непрекъснато говори за игри и забавление за бебето. Как не му е прегрял мозъка, не знам?
Съвсем нормално е да оставяте бебето да си блее, да си играе само с ръцете си примерно, да се отегчи и дори да заспи.

По повод перфектната майка, жената наскоро ми каза за концепцията Good enough parent. За тези, които не се чувстват перфектния родител (като мен), потърсете го в интернет.

Ако са 360°, посоката, в която гледаш, е същата.
Ако не тези с опит и гледащи отстрани по-трезво, кои да се опитат да вразумят младата майка?

Всъщност виждаме, че авторката се мъчи да е перфектна, а я посъветвахме да се отпусне, защото знаем, че перфектни родители няма.

Много остроумно за градусите...мисля, че разбрахте какво имам предвид животът се преобръща.
Не съм казала нищо за отправените послания, а за начинът...определено никоя майка няма нужда да се чувства нахокана, когато й е тежко и без това има чувството, че не се справя.

Това е бг мама. Тук се начукват канчета в почти всяка тема. Даже в тази е по-малко изявено

Никой не виждам да начуква канчето на авторката.
Точно обратното.
Виждам напълно добронамерени съвети с цел да разреши проблема, на който търси решение.
Темата ѝ не е просто з споделяне. Тя пита как да се справи и как се справят или са се справили други хора. Затова получава и отговори по темата.
Добрият родител е точно този, който винаги се съмнява дали постъпва правилно и постоянно се опитва да направи най-доброто за детето си.
И какво по-хубаво от това да чуеш какъв е чуждият опит и да вземеш от него това, което ти е най-близо до собствените разбирания!?

Тя е много притеснителна и явно се вглежда доста във всичко. На мен например храненето ми е болна тема още от неонатология. И както си викам да не влизам във филми, около мен ме успокояват, че всичко е наред и да си се водя по бебето, в един момент пак бъгвам нещо и започвам да се притеснявам. И го разбирам това при авторката. Само че в повечето случаи аз наистина се водя по детето, защото като опитам да правя нещо по ‘схема’ или по ‘таблица’ всеедно напук ми прави и после реве и тя и аз. 😃 и за това и за съня за момента само наблюдавам признаците за сън и гледам да я сложа при ранните симптоми, да си ляга. От време на време засичам дремки, за да имам представа как се движат нещата.
За храненето обаче всичко записвам.. позволявам си да не се вторачвам, когато някоя баба я гледа, те и сами ми казват горе долу колко изпива, но не държа да знам и да ми казват точни милилитри. Сега от 2-3 седмици започнах захранването, другите ядат вече цели порции, заместват, започват второ хранене да вкарват, нашата още си опитва по малко. И няма вариант да я накарам за повече😆
И пет дена си повтарям всичко е наред, не може всички деца да са еднакви и да се движат по схеми, и една вечер (особено вечер) ме хващат мислите. Пък аз си знам, че съм добра майка, знам, че давам всичко от себе си, но нещо, което четох наскоро е, че ако някога си се питала дали си добра майка, то значи си добра майка.

Много добре разбирам авторката. Имам чувството, че всяка майка в някакъв момент започва да се съмнява в себе си и къде бърка. Това става най-вече когато има сравняване и очакване. Когато се бях вторачила в изграждането на режим ми беше толкова напрегнато, че си развалях кефа от това да бъда майка на най-сладкото дете. Добре, че беше майка ми да ми обърне внимание и да ми каже така нужното: "Абе я се отпусни и го карай по-лежерно, детето има нужда от спокойна майка. Гледай си твоето спокойствие и ще видиш детето колко ще е спокойно".
Ами така и стана. По цял ден бях навън с първото. Кърмила съм къде ли не. Спеше си в количката когато ѝ се доспи. Гледах часовете само горе долу за ориентир, без опити да спазвам точен час.
Второто ми дете вчера стана на 3 месеца. Кърмя я на поискване, за момента на 3 и понякога 4, дори 5 часа. След събуждане сменям памперс и я обръщам на корем. Оставям я така докато започне да мрънка - няколко минути. После я връщам обратно и ѝ се радвам с думи, никакви играчки. Давам и моята ръка, да я оглежда, да я пипа. Всичко става бавно и спокойно. Когато ѝ омръзне, я местя на активната гимнастика да си рита по едно пиано. Слагам само 1-2 играчки за да се фокусира на тях, сменям ги след време, но не повече от един път на будуване. Забелязвам, че около час будуване ѝ е достатъчно и сама промрънква. Тогава давам една бибка, изключвам пианото, шапка на очите и заспива сама за 5 Мин. Понякога шъшкам малко докато заспи. Може да спи 15мин, а може и час. Когато се събуди след 15мин пак малко шъшкам и пак си заспива. Вечер малко по-трудно заспива сама и тогава я нося в раничка, но пак с бибка и шапка на очите. Много бързо заспива. Ако заспива трудно, това означава, че е имала повече стимули от необходимото. Обикновено причината е, че баща ѝ я е хванал на самолет и обикаля с нея от стая в стая и ѝ показва много нови неща.
Всеки следобяд сме на разходка. След хранене я слагам в количката и излизаме. Гледка с големи очи въпреки, че е в зимния кош и вижда малко. Това им стига. Те чуват звуците, усещат миризмите също. И пак ако не заспи до час ѝ слагам шапката и бибката за да избегна превъзбуждане. След като заспи няма проблем да вляза на кафе или ресторант, само я отвивам да не я прегрея. Обикновено спи повечко следобед - към 3-4 часа. Така, че спокойно си пия кафето и се разхождам. След обяд като се събуди от дългия сън пак по корем, малко игра с мен и я оставям или на активната гимнастика или на люлеещ се шезлонг с някоя играчка. Но пак само една или две за да има възможност да ги изучава. Вече започна да си ги удря и прави опити за хващане. Задължително я оставям сама да си играе с нейното си темпо. Аз само я гледам и ѝ се радвам. Понякога пускам музика, но не винаги. После дремва още веднъж преди големия нощен сън. Последните дни се налага да я приспивам в раничката за нощния сън понеже е по-нервна. Идват вечер таткото, бабите, дядо, каката, кучето, телевизор и детето се превъзбужда от много звуци и игри. Нощем се буди само за хапване като дори не плаче. Още при първи признаци на будене бутам цицка (спи до мен), после другата и детето заспива пак. Без да я вдигам за оригване или памперс.
Като цяло гледам аз да съм спокойна и изобщо не се пренавивам за детето. То има нужда от спокойна ласка от мама. Доста я гушкам и ѝ пея. Най-много се успокоява в раничката гушната в мама.
Моят съвет към авторката е да не гледа графици, а да се наслаждава на малкото бебче. Да намали стимулите и нещата ще се успокоят. Да си вярва повече на инстинкта, а не да търси външни източници на кое как "трябва" да се случва. По-лежерно 🤗

Родителството е толкова трудна и отговорна задача, че няма значение кой какво казва. Детето ти и еднорог да е няма шанс да не се запиташ: “Правя ли всичко както трябва? Ама сега защо плаче? Будуването достатъчно ли е? Не спа ли прекалено много?” Убедена съм, че няма майка, която да не се е питала всичко това поне веднъж. Аз например съм перфекционист, особено в това да се спазва график и да е чисто и подредено (нещо като Монк …) само че с бебето първите дни имах чувството, че полудявам! И то полудявам, защото не мога да измия шишето веднага, не заспива веднага или нещо такова. Минава време и се отпускаш. Сега пак чистя, но и да не изчистя веднага не ми пречи. Просто наистина зависи и какъв си бил преди детето, няма как за едно денонощие всяка част от теб да се промени. Да, неминуемо променяш много неща, но все пак личността и характера се запазват. Авторката иска да спазва график и я разбирам. Аз попълвам Baby tracker за всяко нещо, което се случва. Така се приземявам, че знам кое колко време е и някак държа контрола все едно.

Чети постоянно или слушай книги. Даже докато детето спи например и за 30 минути си чети или слушай книга, която няма общо с памперси, дремки, будувания и т.н. 🤣

Сигурна съм, че се справяш добре и ще се справяш още по-добре.