Не приема довода, че не командвам, а разпределям задачите. Не разчитаме на никого и се оправаме сами. Смята, че не му оставям време за почивка и че е много уморен от работа. Това, че и двамата работим на бюро, също не е важно, защото според нея неговата работа е много тежка и след работа трябва да си почива. Съжалява го, че се грижи за дъщерята, защото това е работа на майката. Дори и да я води той на ваксина е супер тежка и трудна задача.
На 27 – дърта? Аз съм на 28 и моята смята, че на всяка цена трябва да имаме още едно дете, за да не остане синът ми сам на този свят. В същото време счита, че трябва да съм благодарна за натрапената „помощ“ и постоянно да ѝ бъда признателна за това. Смята също, че аз сама трябва да си гледам детето, защото мъжът ми ходи на работа, а аз съм си цял ден вкъщи и мога да легна да спя, когато детето спи. Но когато става дума за дъщеря ѝ, мисли по съвсем друг начин.
