Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 4)

Pandora1, нормално е да го мислиш, но го погледни от друга гледна точка - имате си собствен дом, което е трудно постижимо в днешно време, ремонтирате го, всичко се случва, просто с по-бавно темпо. Родителите ми едно време са се нанесли в собствено жилище, като съм била на 3, и са ремонтирали една(!) стая на година-две, просто за толкова е имало пари, всичко се е случвало трудно. Така че горе главата. Сега също е много трудно, безумни цени на жилищата, безумна инфлация, всичко е ужасно трудно. Бебето няма нужда от лъскав дом и кошара за 3000лв., има нужда да му е сухо, да се е наяло и да го гушкат. Ние изискваме твърде много от себе си, затова се успокой, всичко ще се нареди.

Не съм осигурявана на максималния праг, но пак беше доста висок и въпреки това ме е яд. Честно, яд ме е. Това са едни качествени пари, които са потъвали някъде си, а същевременно нищо насреща - плащам си като поп, брулят ме за всяко изследване и преглед, недай Боже, да ми трябва направление, се моля като просякиня, а за болничния да не говорим - аз и Пенка, дето няма един работен ден, накрая сме почти на една и съща сума. Ако бях рискувала собственото си здраве и това на бебето си и продължавах да се влача с болките и контракциите на работа, целия мазохизъм щеше да ми докара 300 лв.отгоре месечно. Ми, не си струва, детето ми е по-важно. Втората година майчинство дори няма да я обсъждаме. Най ме е яд, че съм проста и внасям добри пари в тая държава, а накрая всичко си плащам сама. И трябва да вдигам скандали, като ми прекипи, защото мен се опитват да ме минават и по кабинети, и по лаборатории, а една определена прослойка дето живее на помощи и раждането й е бизнес - там и направления валят, и отношението друго.

От управата не съм очаквала чудеса - важното беше, че проявиха разбиране и не ми създаваха излишни проблеми, когато бях най-зле, иначе то е ясно, че им трябва някой, който изкарва пари. А бременна и то с проблемна бременност от самото начало не е такъв кадър. Хубавото е, че бях предвидила всичко и винаги съм спестявала, за да имам някаква самостоятелност, ако нещо се случи. Но отношението на колегите ... Не на всички, но единици бяха тези, които проявиха разбиране и ме облекчаваха, макар че не бяха длъжни. Всички останали не ме пощадиха откъм злоба, интриги, допълнително товарене с работа, отвратителни бяха.
Минава и заминава, но ме е яд на мене си за всички години, в които съм поемала допълнителни задачи, оставала съм в извънработно време, уикенди, празници, зарязвала съм си моя личен живот да се занимавам с фирмата и да влизам в положение и накрая получих всичката тая гадост.
Имаше една приказка, че майчинството е един от най-самотните периоди в живота на една жена и наистина има нещо вярно. Определено повече не бих дала и 1/5 в работата от това, което съм давала досега, там съм заменима. Вкъщи обаче няма кой да ме замени. Така че може би е за добро, че нещата се стекоха така. Не мога отсега да кажа, че няма да се върна, парите ме устройват, работното време ме устройва, което никак не е малко, особено да съм прясно върнала се от майчинство, обаче много токсична среда.

Много сте изписали момичета, ще се опитам да се включа по някои от темите.

Разбрах и аз, че колкото повече се трудиш в работата, толкова повече ти ги навират в г*за. Затова вече грам не се хабя, карам си го леко и без напрежение. Сега ще стартираме нов проект и тепърва започва обучение, а мен грам не ми се занимава, но евентуално ще изкарам до края на месеца. Утре съм на преглед и ще питам дали ще ми даде по-рано болничен. Не ми се занимава вече с нищо.

Мисля и да спирам баткото от градина... Много го умувах, ама след тези разболявания, които преминах, Еми едвам оживях, супер зле ми беше, последния път такава гадна кашлица имах, никога през живота си не съм имала такава. Той ходи макс седмица и половина на градина и болен и после още толкова си седи дома. Еми за кво, да ми ходи там едни 2 седмици в месеца и да носи постоянно вируси. Факт и че без да ходи пак не е гаранция, че няма да хване нещо, но поне шанса е доста по-малък. От друга страна ще ми е разнообразие, да не мисля какво предстои, да се движа повече, че в момента почти не го правя, работя от вкъщи и съм пред компютър, после гледам да полегна и ставам супер мързелива. От друга страна искам да си почивам, като е на детска ми е супер, после прекарваме качеството време заедно, без нерви, но като тегля чертата, по-добре да не ходи. Няма да изпусне кой знае какво. Като се роди бебето пак не ми се иска да го пускам още и то после ще стане лято, тогава мислим да си седим на морето и пак няма смисъл да ходи и то ще стане направо есента. Успокоява ме мисълта, че и мъжа работи от вкъщи и ще ми помага с оправянето и на двамата, майка ми и тя ще помага през ден, през два, че и тя все мрънка, че иска почивка, та това ми е опората. Ако съм сама, не го виждам честно как ще се оправям.

Котка имаме, но е навън, имат си инстинкти наистина, малкия колко много я е тормозил, но тя никога не му е посягала, сякаш усеща, че е малък и не смее.

Аз съм към Булстрад чрез фирмата на мъжа ми. Много съм доволна като цяло, лесна комуникация, бързо са ми намирали лекари със свободни часове, не са ми връщали документи и тн. Единствено моят пакет не включва проследяване на бременност и раждане, както и добавки, които бяха свързани с инвитрото. Но го преглъщам това и се радвам, че поне другите неща са ок. На мъжа ми му покриха не малка сума за операция и избор на екип, което беше доста голяма помощ, затова аз съм от доволните. Сега като се роди бебето ще бъде застраховано автоматично без да се доплаща нещо и от колегите на ММ знам, че доста се възползват от тази застраховка, всички лекарства, прегледи на частно се покриват.

Момичета, подкрепям с две ръце призива която от вас може, колкото може, да си почива, да пуска по надолнището всичко неприятно и да скатава по всякакви начини (в най-хубавия смисъл на думата). Никой няма да ни даде нито медал за геройство, нито ще ни повиши заплатата, нито майчинството, нито пък ще каже "благодаря", защото сме се зорили бременни.

Хората в работа, понеже не са в нашето положение, могат да са ужасно несъобразителни и откровено гадни, така че колкото по-малко ненужно вземане-даване има човек с тях - толкова по-добре. 🙄

За застрахователите - аз съм имала опит през годините с Булстрад, България Здраве и ДЗИ, но за ДЗИ напоследък виждам, че са станали по-популярни сред работодателите и предлагат добри условия. То зависи най-вече от броя застраховани служители и уменията и лостовете за преговори на самия работодател, разбира се. В колкото по-голяма фирма работите - толкова по-щедър пакет има шанс да се покрива. Ако обаче фирмата е миниатюрна, застрахователите или ще откажат директно да се занимават с нея, или цените за дзо ще са толкова високи и пакетите толкова смешни, колкото са за частни лица.

Ние сме с две малки кучета, които са на възраст вече и имат опит с малки деца и бебета. Няма да има никакъв проблем.
Имали сме и котараци, когато голямата се роди. Единствено спрях да им чистя тоалетните като бях бременна и известно време след раждането.
Определено кучетата са по-адаптивни, когато се появи нов член. Поне това е моят опит.

Tracck, и аз съм така. Работя от къщи на бюро, нямам достатъчно движение, полягам си и много ме мързи. Изобщо вече не ми се мисли за работа. Още 2 седмици трябва да избутам....

Здравейте, отново се включвам с въпрос. Само мен ли ме напрягат половината хора около мен? Вчера бях навън с приятелки и те оо много е пораснал корема, ама сега ще видиш последните два месеца ще стане троен. Изобщо нито искам да ми казват какво ще стане, нито сме с еднакво телосложение. И двете са 1,60 и качиха доста кг по време на бременностите им, аз съм 1,80 и засега съм качила 5. Не искам да се хваля ама всяка бременност е различна и не знам какво ми се сравняват, все едно да очаквам да ми стане тъпо, че ще надебелея ли не знам и аз. Сигурно се филмирам ама такива коментари ме напрягат. Отделно моят мъж ме дразни, защото сигурно 1938 пъти му казах, че не мога да консумирам непастьоризирани млечни продукти и той днес купил домашно прясно мляко, кашкавал и сирене. Мен не ми пречи да си ги яде, ама той почва аз ще сваря млякото, какво толкова то домашното е по-хубаво. И аз естествено се напрягам, защото това го обяснявам от ден 1, че има 3 неща които са забранени абсолютно-сурови меса, неизмити зеленчуци и въпросните млечни продукти. И той почва да ме изкарва истеричка и да си налага тъпото мнение, че домашното е по-полезно. Направо много ме дразнят всички, които ми се мешат в ежедневието. Не знам дали при вас е така. Аз ли съм единствената, където просто иска никой да не коментира начина ми на хранене и на живеене като цяло?😂😂😂

Не си само ти. Моят мъж е по-предпазлив от мен. Бяхме в Испания октомври и за един слайс хамон ме гледаше на криво.

Свекърва ми в 5 месец бях влиза от вратата и ми казва “о, вече ти е подпухнало лицето, личи ти, че си бременна”. Жената мислела, че ми прави комплимент… егати комплимента!

Шефът ми каза, че да не се успокоявам много, защото жена му родила в 7 месец и може и аз така да родя. Откак му казах, че съм бременна ми повтори това 20 пъти.

Приятелките викат - оо, не знаеш колко тежко става накрая. Еми.. не знам. Ама това ли е според вас нещото, което искам да чуя?!

Спи сега, че после няма…  другото ми любимо.

Ама защо в Надежда ще раждаш.. то ако нещо се обърка ще те карат в МД.. там са най-добрите!

Писна ми, честно!

+ 1 съм. Всички ме дразнят адски мноого. Днес увиках баща ми, който ми се обади да ме чуе как съм и след това почна с въпросите " бебето обърна ли се вече? (Задава ми го за 3ти път този месец, аз още не съм ходила на преглед и се изнервям) , Малкия нали няма сополи ? Яде ли ? Облечен ли е топло ? - направо се побърквам като почнат да се мешат по този начин, сякаш нямам умствения капацитет да се грижа за детето си. Иначе подмятания от сорта много си качила - как ще ги свалиш ? , Изглеждаш уморена. Вчера ме срещна един съсед с когото дори не се поздравяваме и той ми каза, че бременните имат нужда от движение, така че да се стягам и да почвам да ходя.. Така, че момичета не сте само вие изнервени. Те и хората са супер "съобразителни" в изказванията.

С риск също да прозвучи като "сега е зле, ама да видиш после колко по-зле ще е..." - приемете тези непоискани съвети и коментари като репетиция за след като вече са се появили бебоците. 😉 По скромните ми наблюдения, подобни изцепки тогава вече просто нямат спиране! 😄 При това - за неща, за които изобщо няма да му хрумне на човек, че някой би давал акъл или би коментирал. 😂

С първото дете не знам как не се изпокарах с половината си познати и почти всички роднини! 😃 Помня, че се чувствах много по-комфортно и силно предпочитах да общувам с мъже, защото при тях, забелязах, е много по-голям шансът да отчитат бременността и отглеждането на дете в чуждо семейство като нещо, което изобщо не им влиза в компетенциите и нямат никаква работа да разпитват, съветват или коментират каквото и да било. Изключение е моят си мъж, но той че все е крив е ясно по подразбиране. 😜

Аз очаквах повече реакции за моето бъдещо секцио. В родата няма родени със секцио, мм е трябвало да бъде секцио, ама нещо се е объркала работата. Имам операция на очите, която може да е пречка за нормално раждане. Отидох при очната, която ме оперира. Казах ѝ каква е ситуацията. Пита ме дали иска да напише нещо, което води към секцио. Казах, че да. В крайна сметка очите ми са добре, но не искам да раждам нормално.
Казах на мм, защото няма драма с него. На всички други казвам - заради очите. То иначе ще е едно.. ама как секцио, къде по-добре е да си родиш нормално. Ок, която иска- да го прави, нямам против, просто на мен не ми трябва акъл.

Друг случай:
Бяхме за плочки в един магазин на майната си от нас, падна ми кръвното. Поръчахме и платихме, отсреща едно фантастико има от тези с някакви сандвичи, кафе и маси. Едвам стигам до там и си взимам сандвич и кафе, защото ще припадна вече. Отивам до wc и в тия 5 мин на нашата маса се настанила жена със сина й на около 15 г, който яде суши. Всичии други маси бяха свободни. Ядосах се, едно нещо, което не мога да ям.. викам на мъжа ми защо не им каза да се преместят, че на нашата маса дойдоха.. не бил забелязал какво нередно има..

Тъпи включвания имам от познати и колеги -  "как ще раждаш", "защото аз раждах *започва драматична история, осеяна с кръв, черва, пролапс на матката", "а ще кърмиш ли??? Аз кърмех!*никой не е и питал* От раз тръгна, огромни количества, най-доброто за бебето!", "вие сега ще сменяте ли жилището??".

Другото любимо ми е как дори роднини и приятелки, привидно интелигентни жени, ме затрупаха с тъпотия "сега да не се подстригваш и боядисваш!", "не се купуват неща за бебето до края!, "еее, ма как така си купила, на лош късмет е!*това казано на някой със спонтанен аборт* Покрий ги тия неща с тъмен чаршаф(?!!!)."

Любими са ми и репликите "майка лесно не се става", "изчакай, то тепърва следва трудното", "бременността е най-хубавия период!"(после явно е гадно и връщаме бебето).

Но най-най-най-любимо ми беше в началото. Не съм чакала въобще да минат три месеца, че да съобщя, реших, че ще си изживея всичко, то ако му е писано - писано. Да не говорим, че първите месеци направо се борех за живота си, та предпочетох да кажа да знаят и хората около мен, че не умирам, просто съм малко бременна и ми е малко тежко, да се съобразяват максимално. Каква беше изненадата ми обаче, когато знайни и незнайни мнооого далечни познати взеха да ми сипят честитки ден през ден за нероден Петко - е, тогава вече бях бясна, направо бях способна да късам глави. Явно някой се беше раздрънкал, а тогава ми беше много лош период - и гадене, и грип, от който едва се оправих, и кървене, всичкото в ранни седмици. Плачех денонощно и ходех до тоалетна със страх всеки път да не би да видя пак кръв по хартията. Просто чаках и се молех да вляза в 12г.с., да оцелее дотогава поне. И на фона на всичкия тоя кошмар някакви стринки ми честитят и се правят на доброжелателни!

"Как си" също ми е фаворит. Как да съм - вървя все едно съм с боулинг топка между краката и се мъча да я задържа с бедра, същевременно ме боли все едно някой ме е наритал, едни малки крака постоянно ми подритват ребрата, особено късно вечер; киселините ми изгарят хранопровода и ходя по 10 пъти минимум вечер до тоалетна, като всяко ставане имам чувството, че ми е последно. И то ако успея да стана от раз, а не се сурна просто до ръба на леглото.
Килограми съм си качила и съм ниска, но странно не личат, така че мен не ме коват, че съм дебела, но ми обясняват колко прекрасно изглеждам! Да помисля за второ! Успокой се, Гицке, това е магията на фон дьо тена.

Така че Victorinox77 е права, тепърва започва купонът, хората много обичат да си врат носа в чуждите работи, а болшинството бг мами - да се изкарват перфектни и да дават непоискани съвети.
Което не пречи и мен да ме дразнят неистово такива вмешателства и с всяка изминала седмица, с нарастване големината на бебето, да ми нараства и раздразнимостта.

Все се каня да пиша, забелязвам в темата как в определен момент всички се вълнуваме от едно нещо, после се прехвърляме на друго, на следващо и т.н.. Мисля си нещо от 1-2 дена, влизам тук и хоп, точно това обсъждате. Хубаво е да знаеш, че не си сам
Ето, сега и в нервните изблици сме се синхронизирали
Моят мъж снощи спа на дивана, май и тази вечер там ще я прекара

Добавям и "Аз едно време като бях бременна нищо ми нямаше, сега бременните само се лигавят"
И след някакво време ме питат как съм.
Ами както и да съм няма да ти се обяснявам
А и любимото ми от ММ, когато се оплача от нещо: "то още малко остава"
Ммм, мерси за информацията.

И моят спи на дивана, ама защото се разболява нещо хаха. Само това ми липсва да се разболея накрая точно, когато е най-гадно. Така като спя сама обаче ми е по-спокойно някак си, не знам дали е нормално, но ми е по-лесно да спя сама😄

Я да направя един запис и да се връщам, да чета🤯🙄

Момичета, явно хормоните бушуват сериозно... Аз бях леко по-негативна като през два дни ме диагностицираха с ГД и хипертония, но като видях, че контролирам нещата, се отпуснах пак.
Както споменах, единствените ми нерви са на работа и то не заради лошо отношение, а заради самия процес.
Многото съвети и акъли не ги слушам, защото, разбира се, имаше много непоискани мнения, когато разбрах, че мога да раждам нормално. Ама и на тях не обръщам внимание 😂
ММ не ме дразни, а напротив - някак се укротихме, когато забременях, защто по принцип сме страшен огън - да не си ни на пътя. Много е съобразителен и се грижи за мен.
Аз го ядосвам, защото правя пакости 😂😂😂 Нали се нанасяме и се катеря по едни стълби да свалям неща, естествено не в негово присъствие. Като видя какво съм правила - полудя 😂😂😂 Подчертавам, че преди да забременея бях един от най-падащите хора на този свят сигурно 😂😂😂😂😂
Някоя вчера много хубаво нещо беше написала - да бъдем позитивни и да не се товарим с глупости.
Обективно погледнато - остана наистина малко, субективно погледнато - на всяка и е тежко по някакъв начин, но пък поне има смисъл, знаем защо е.
Положителното мислене на моменти помага и за намаляване на болежките. Игнорирането на досадни, товарещи и невъзпитани хора помага за позитивното мислене 😁 Нататък все по-тежко ще ни става, после и трудно - особено за онези като мен, на които ще е за първи път. Ако зорлем правим живота си малко по-сив, защото се връзваме на всичко, няма да ни е по-лесно.
Дори и тази група тук влияе доста добре, мисля, на всички. Тук си изливаме драмите и ни олеква.