Pandora1, нормално е да го мислиш, но го погледни от друга гледна точка - имате си собствен дом, което е трудно постижимо в днешно време, ремонтирате го, всичко се случва, просто с по-бавно темпо. Родителите ми едно време са се нанесли в собствено жилище, като съм била на 3, и са ремонтирали една(!) стая на година-две, просто за толкова е имало пари, всичко се е случвало трудно. Така че горе главата. Сега също е много трудно, безумни цени на жилищата, безумна инфлация, всичко е ужасно трудно. Бебето няма нужда от лъскав дом и кошара за 3000лв., има нужда да му е сухо, да се е наяло и да го гушкат. Ние изискваме твърде много от себе си, затова се успокой, всичко ще се нареди.
Не съм осигурявана на максималния праг, но пак беше доста висок и въпреки това ме е яд. Честно, яд ме е. Това са едни качествени пари, които са потъвали някъде си, а същевременно нищо насреща - плащам си като поп, брулят ме за всяко изследване и преглед, недай Боже, да ми трябва направление, се моля като просякиня, а за болничния да не говорим - аз и Пенка, дето няма един работен ден, накрая сме почти на една и съща сума. Ако бях рискувала собственото си здраве и това на бебето си и продължавах да се влача с болките и контракциите на работа, целия мазохизъм щеше да ми докара 300 лв.отгоре месечно.
Ми, не си струва, детето ми е по-важно. Втората година майчинство дори няма да я обсъждаме. Най ме е яд, че съм проста и внасям добри пари в тая държава, а накрая всичко си плащам сама. И трябва да вдигам скандали, като ми прекипи, защото мен се опитват да ме минават и по кабинети, и по лаборатории, а една определена прослойка дето живее на помощи и раждането й е бизнес - там и направления валят, и отношението друго.
От управата не съм очаквала чудеса - важното беше, че проявиха разбиране и не ми създаваха излишни проблеми, когато бях най-зле, иначе то е ясно, че им трябва някой, който изкарва пари. А бременна и то с проблемна бременност от самото начало не е такъв кадър. Хубавото е, че бях предвидила всичко и винаги съм спестявала, за да имам някаква самостоятелност, ако нещо се случи. Но отношението на колегите ... Не на всички, но единици бяха тези, които проявиха разбиране и ме облекчаваха, макар че не бяха длъжни. Всички останали не ме пощадиха откъм злоба, интриги, допълнително товарене с работа, отвратителни бяха.
Минава и заминава, но ме е яд на мене си за всички години, в които съм поемала допълнителни задачи, оставала съм в извънработно време, уикенди, празници, зарязвала съм си моя личен живот да се занимавам с фирмата и да влизам в положение и накрая получих всичката тая гадост.
Имаше една приказка, че майчинството е един от най-самотните периоди в живота на една жена и наистина има нещо вярно. Определено повече не бих дала и 1/5 в работата от това, което съм давала досега, там съм заменима. Вкъщи обаче няма кой да ме замени. Така че може би е за добро, че нещата се стекоха така. Не мога отсега да кажа, че няма да се върна, парите ме устройват, работното време ме устройва, което никак не е малко, особено да съм прясно върнала се от майчинство, обаче много токсична среда.
Не съм осигурявана на максималния праг, но пак беше доста висок и въпреки това ме е яд. Честно, яд ме е. Това са едни качествени пари, които са потъвали някъде си, а същевременно нищо насреща - плащам си като поп, брулят ме за всяко изследване и преглед, недай Боже, да ми трябва направление, се моля като просякиня, а за болничния да не говорим - аз и Пенка, дето няма един работен ден, накрая сме почти на една и съща сума. Ако бях рискувала собственото си здраве и това на бебето си и продължавах да се влача с болките и контракциите на работа, целия мазохизъм щеше да ми докара 300 лв.отгоре месечно.
Ми, не си струва, детето ми е по-важно. Втората година майчинство дори няма да я обсъждаме. Най ме е яд, че съм проста и внасям добри пари в тая държава, а накрая всичко си плащам сама. И трябва да вдигам скандали, като ми прекипи, защото мен се опитват да ме минават и по кабинети, и по лаборатории, а една определена прослойка дето живее на помощи и раждането й е бизнес - там и направления валят, и отношението друго.От управата не съм очаквала чудеса - важното беше, че проявиха разбиране и не ми създаваха излишни проблеми, когато бях най-зле, иначе то е ясно, че им трябва някой, който изкарва пари. А бременна и то с проблемна бременност от самото начало не е такъв кадър. Хубавото е, че бях предвидила всичко и винаги съм спестявала, за да имам някаква самостоятелност, ако нещо се случи. Но отношението на колегите ... Не на всички, но единици бяха тези, които проявиха разбиране и ме облекчаваха, макар че не бяха длъжни. Всички останали не ме пощадиха откъм злоба, интриги, допълнително товарене с работа, отвратителни бяха.
Минава и заминава, но ме е яд на мене си за всички години, в които съм поемала допълнителни задачи, оставала съм в извънработно време, уикенди, празници, зарязвала съм си моя личен живот да се занимавам с фирмата и да влизам в положение и накрая получих всичката тая гадост.
Имаше една приказка, че майчинството е един от най-самотните периоди в живота на една жена и наистина има нещо вярно. Определено повече не бих дала и 1/5 в работата от това, което съм давала досега, там съм заменима. Вкъщи обаче няма кой да ме замени. Така че може би е за добро, че нещата се стекоха така. Не мога отсега да кажа, че няма да се върна, парите ме устройват, работното време ме устройва, което никак не е малко, особено да съм прясно върнала се от майчинство, обаче много токсична среда.
