Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 4)

Хей, пазете се - наскоро четох, че жените, след като сме влезели в 7-8 месец от бременността, сме имали същия риск от падане и контузия, какъвто имат 70-годишните. 😬 То е логично да е по-висок рискът заради тежестта на коремчетата и промяната на баланса, но чак пък да се пада толкова често, колкото пада стар човек - доста отрезвяващо ми подейства, като си дадох сметка 🙄 Рязко почнах да се държа за парапета например, като слизам по стълби. 😇 Better safe than sorry, дано на никого не се случва!

Аз нали се изпльосках на леда преди няколко седмици. Ужасно е, изплаших се много, слава богу без нищо се отървах. Та пазете се наистина.

С мм спим на дивана месеци, откак тече ремонта. И да искам да го изгоня, няма как! 🤣🤣🤣 а и не искам. Свикнала съм да си спя с него и го ползвам за възглавничка. Плюс възглавница за бременни, плюс две малки плюшки.
Единственият човек, който грам не ме дразни е свекъра. Идва всеки ден, маже, кърти, разбива, обсъждаме кое как искам. Една дума на криво не ми е казал. 😅 мъдър човек, знае да не спори с бременна жена.

Леле чета ви, и се изненадвам на своето спокойствие 😆 и с първата бременност нямах тези ядове, които описвате.
Моите нерви бяха след като родих, всеки ме питаше: "кърмиш ли". Като почнах да дохранвам с АМ, защото кърмата ми намаляше и се почнаха съвети как да я увелича, и едни погледи как видиш ли еди си коя кърмила до 1г, до 2г, а аз не успях толкова. Много ме напрягаше това с кърменето - въпросите, коментарите, непоисканите съвети.
За мен не всичко е на всяка цена! Като и захранването "ама защо почна на 6месеца, трябваше още на 4месеца" и т.н.

Някоя беше споменала, че като родиш става по-зле от коментари и съвети - факт е! То тогава няма спирка.

За млечните - домашно прясно мляко сварено вкъщи не е проблем доколкото знам. Домашни млечни продукти също - ако си сигурен в качеството.

 За ходенето до wc, не знам дали сте пробвали, но намалете приема на течности по отрано, преди сън. Става се с една идея по-малко.

Точно заради тези нерви и неразположения излязох в болничен от 6 месец. Първата бременност си я изкарах до края на работа, ама там някак си беше по-спокойно. Имах мениджър и той водеше комуникацията с клиентите и предаваше изискванията им към нас. А тук имаме ежедневни многочасови срещи с чуждестранни клиенти и претенциите и изискванията им ми идваха в повече. Един ден АГ ме попита - някой ще ти плати ли повече, ще ти даде ли медал, ще ти вдигне ли паметник заради това, че си се нервирала докато си бременна? Че си се мъчила заради клиента и не си била спокойна за детето си? Е, на следващия месец си пуснах болничния 😅
Оттогава се успокоих доста, мм не ме напряга, детето (почти) не ме дразни, контактът с роднини е ограничен до минимум и всичко е някак много спокойно. Първата бременност ми беше супер стресова. Тогава мм беше в болница 2 седмици с тежък ковид, правехме основен ремонт вкъщи, живеехме в къщата на свеки, но нея я нямаше. Бях оставена сам сама на чуждо място + че също бях с ковид. Съответно бебето беше нервно и ревливо 24/7, не знам дали това има отражение, но се надявам сега това бебче да е спокойно като майка си 😊
Момичета, днес бях на преглед. Малката е 1440 грама в 30 г.с. Всичко е наред засега! 🫶

И мен ме е налеглнало спокойствие, никой и нищо не ме дразни, което е странно, предвид колко ми тежи (бебето е вече е 2кг, а аз съм качила 10кг), имам брутални киселини, но го отдавам на факта, че ми е второ. С първото се жегвах на всякаква коментари, но най-много ме дразнеше “Спи сега, че после няма да спиш”. Тогава си мислех: тея пък какво толкова ме плашат?!? Ами, бебето ми беше с ужасни колики до 4м, рефлукс до 6м, атопичен дерматит с ужасен сърбеж и е факт, че не спях . Сега може би защото знам какво да очаквам, съм доста по-спокойна и гледам във всяка една свободна секунда да ск поспивам. След раждането, мен най-много ме изнервяха въпросите в множествено число. Понеже си ме тресеше и следродилната депресия и като ме питаше някой, например: “ИмаТЕ ли зъби”, “Колко ваксини имаТЕ вече” и т.н, и направо откачах, защото се чувствах и аз като бебе. Но всичко отмина, даже съм забравила повечето неща вече, а може би тепърва ще си ги припомням

Изпадам в нервна криза, когато чуя разкази в 1 л., мн. ч. за бебе, надявам се никога никой да не отправя въпроси със същата структура към мен, защото ще спра комуникация с него. 😂

Ауу, един път ме попитаха в коя седмица СТЕ? Викам аз съм в 14 седмица, мъжа ми е някъде в седми месец от няколко години.

А, да, и на нас с мм ни казват "бременността ви"... Лицата ни говорят, когато ние не 😂 А като двама юристи сме и оперирани от лигавщини, така че тотално не на място  😂😂😂

Един път, недоспала + следродилна депресия, чакам за преглед при педиатъра. В чакалнята още една майка и ме пита: “Колко зъба имаТЕ?”. Толкова много ми беше писнало вече, че ѝ отговорих, че аз съм с 32, а бебето все още няма . Изгледа ме странно и повече не посмя да ме заприказва

🤣🤣🤣🤣🤣 скандално е да, това с множественото число, то вярно, че сега сме скачени съдове, но после ставаме отделни индивиди, от къде идва това така да се говори нямам идея.

Аз си ям домашно кисело мляко и прясно от много отдавна. Прясното само в някакви мюслита например, така да взема да пия не мога, но киселото си го ям всеки ден. Предпочитам домашно пред купеното.

И аз днес бях на преглед, измериха го 1.300, стори ми се много, утре влизам в 29 седмица, но пак си има плюс минус няколко грама, та да кажем е около кило. Каза, че изпреварвал с една седмица, ама ще видим натам как ще върви. Разбрахме се от другия месец да ми пусне болничния.

Трябва още от сега да не вниквате в коментарите на другите, само кимаш, викаш добре и айде чао. Не знам защо хората са толкова злобни и говорят само гадости. Че ще е трудно, ще е трудно, това е ясно, но не е нужно постоянно да се говори за негативите, а хубавите неща защо никой не ги споменава?!?!? Малоумна работа. Мен супер ме напрягаха едни бабички, които бяха в потрес, че съм изкарала бебето на първата седмица от раждането, как така аджеба няма да го държа 40 дни вкъщи и само едни коментарчета се пускаха, ама на мен грам не ми пукаше. Една бабка пък и тя все се завираше да види бебето, ама сега вече няма да позволявам на никой нищо! Дреме ми за хората. С първата бременност си имах една приятелка, децата ни са с месец разлика и поне с нея бяхме на един акъл и си излизахме, сега обаче ще съм си сама най-вероятно, но и не държа на компания, все пак и баткото ще е с мен, той ще ми е компанията 😃

Аз имам около мен приятелки с деца, имам и други, които са с онлайн бизнеси и могат да ми правят компания (предложили са се). Баба ми ще идва да ми помага - например да стои при бебето докато се къпя и т.н. Така че ще си имам компания. По принцип не обичам да се запознавам с нови хора, сега - двойно повече. Не си представям, че ще ставам дружка с майките от градинките, да си призная честно.