Публикувана: 13 юни 2007, 14:38 ч.
Последно мнение: 25 апр. 2023, 09:09 ч.

Проблеми малки и големи с нашите деца

403 667
2 568
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието?
Къде мога да диагностицирам хиперактивност в София?
Какви са препоръките и методите за управление на хиперактивност и дефицит на вниманието?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието?
  
  Хиперактивността се проявява чрез непрекъснато движение, трудност при седене мирно, неспокойствие по време на сън и други подобни прояви. Дефицитът на внимание се характеризира с трудности при задържане на вниманието, непостоянство в интересите и склонност към разсейване.
- Къде мога да диагностицирам хиперактивност в София?
  
  Хиперактивността може да се диагностицира в Клиниката по детско-юношеска психиатрия „Св. Никола“ към Медицинската академия и в Детската психиатрия в Княжево. За диагностика е необходимо направление от личен лекар.
- Какви са препоръките и методите за управление на хиперактивност и дефицит на вниманието?
  
  Работата с деца с хиперактивност и дефицит на вниманието трябва да започне в ранна възраст, преди 6-7 години, за по-добри резултати. Важно е да се работи с ресурсен учител и специалисти, а при необходимост и с медикаменти. Някои методи за управление включват стриктна диета, игрови подход към храненето, споразумение с детето да опитва нови храни, работа с ресурсен учител и в някои случаи медикаментозно лечение.
- Каква е клиничната картина и диагностичните критерии на хиперактивността според МКБ-10?
- Какви са основните характеристики на хиперкинетичните разстройства според МКБ-10?

# 990 17 септ. 2009, 13:12 ч.

Мнения: 1 843

Разбира се, че те гневи, Аист. Никой не иска да пораства. Wink

Бъзикам се.

Думите са извадени от контекста на ситуация, но мястото й не е за тук и сега.
Много прости и умни думи, на мен не ми помогнаха, а направо ми посочиха решението.
Не е до мобилизация, а до това да си спомниш, че си поел цялостна отговорност за нещо. Каквото, такова.

# 991 17 септ. 2009, 14:20 ч.

Мнения: 2 172

Разбира се, че си я поел, едното няма нищо общо с другото. Детето в нас знае най-добре решенията, лошото е , че се правим на големи и не го слушаме, заврели сме го.....най-често де...Ама помъдрявамееее Wink

# 992 17 септ. 2009, 14:57 ч.

София
Мнения: 262

Ще съм много кратък. Съгласен съм с много от нещата, казани до тук. Не видях никъде вариант - отношение на дъщеря и баща. Защо винаги се е пренебрегвало това. Като че ли той - бащата - не съществува. Повярвайте ми. И ние имаме сърца...

# 993 17 септ. 2009, 15:53 ч.

Мнения: 2 172

Пишат майки,а в случая се споменаваше майката, предполагам, за това.Мислиш ли ,че ако баща беше споделил за сърдечните си проблеми, нямаше да има отклик?

# 994 17 септ. 2009, 16:07 ч.

София
Мнения: 262

Коментирах факта, че таткото е изключен като вариант за решаване на проблема. Момичето, което иска да помогне и търси съвет по никакъв начин не получи и намек за такава възможност. Почувствах се засегнат...

# 995 17 септ. 2009, 17:05 ч.

Мнения: 955

Моля ти се, не се засягай! Мъжете тук сте кът и сте много ценни. Hug

Лично аз говорех в множествено число за родителите. Те нали заедно са решили да не казват.

Между другото, има страни, в които родителите са задължени по закон да осведомят детето си, че е осиновено. Има защо.

# 996 17 септ. 2009, 17:29 ч.

София
Мнения: 262

Моите три деца са осиновени като пеленачета и за миг не сме се колебали дали да им кажем, че са осиновени. Вярно е също, че когато са повече от едно решението за това е по-лесно. Или може би от височината на миналото време изглежда така.

# 997 17 септ. 2009, 18:21 ч.

Be realistic - plan for a miracle.
Мнения: 2 540

Цитат на: Sway в вт, 15 сеп 2009, 16:40

/За баща й не съм споменавала досега, защото той като цяло не е играл роля в цялото нещо. Мисля, че и той се е страхувал и не е знаел как да реагира и само безпомощно е наблюдавал отстрани.../

mariangeorgiev, може би затова не получих съвети относно бащата.

Реших да се цитирам, за да покажа, че от самото начало съм обяснила това... Той също е страхотен и невероятно добър човек, но ... склонен по-скоро да се затваря в себе си, и да страда тихомълком, отколкото да говори.
Такива са и двамата родители. Но аз не мога да осъждам никого 'защо е с еди-какъв си характер'. Всеки е такъв, какъвто е. Важното е да съумеем да превъзмогнем себе си и да бъдем такива, каквито трябва, в правилния момент.

# 998 18 септ. 2009, 08:44 ч.

Мнения: 1 249

Толкова години не са могли да приемат детето като цялостна фигура, с една същностна част от неговата биография.
Имаше прекрасен израз на Маймуна по въпроса, но не мога да го цитирам в момента.
А сега и ти иди да го довършиш като го подложиш на обстрел с твоите представи със снимки и думи за любов.
Та да се почувства още по-виновно.

Дано има вътрешни устои и сили, да не си оплете краката и да завърши зле.
Натрупали сте го с дисаги като катър през клатещото се мостче на планински поток и ти сега отиди, да не би да му е леко, та го натовари и с твоите укори (снимки и обчснения как има голяма любов, ама то не я схваща).
Да поеме отговорността за това как се чувстват родителите му, че и ти.
А децата от селото са основните виновни - анатемосайте ги направо, те са причината за всички злини, вместо да се замислите като зрели хора до къде сте се докарали.
И въпросното момиченце и децата от селото са си деца, а възрастните сте вие, колкото и да не ви се ще да го приемете.

А бащата пък може да е по-здравомислещият и топъл човек, ама да не му се дава думата, знам ли.

Последна редакция: пт, 18 сеп 2009, 08:56 от Miraetta

# 999 18 септ. 2009, 09:48 ч.

Be realistic - plan for a miracle.
Мнения: 2 540

Цитат на: Miraetta в пт, 18 сеп 2009, 08:44

Редактирам си поста.
Мираета,
нито съм анатемосвала някого, нито съм "докарала" нещо донякъде. За "децата от селото" споменах веднъж, за да обясня как е разбрала малката. Те са деца. Освен това не ме интересуват те, а моята малка кръщелница.

Не смятам да влизам в дискусии и да се обяснявам на когото и да било. Но ми е непонятно каквото си написала. Снимки? Упреци? Дисаги? Аз не знам още как ще подходя към малката, не знам дори дали трябва да го правя, бях помолена за помощ, страхувам се ужасно много и едновременно с това знам, че нещата не могат да се оставят на самотек. Обичам я (!) невероятно много от мига, в който я видях и тя стана част И от моето семейство. Единственото ми желание е да помогна по някакъв начин. Какъвто и да е той. И от 5 дни мисля само за това. И още не съм измислила нищо. А ти ми обясняваш, че едва ли не всичко е решено и аз ще вървя по план и ще изпълнявам точка по точка някакво "наказание" към детето, упреци, анатеми към деца, натоварване, и т.н.

Ако наистина си изпитала нужда да пишеш по този въпрос, бих те помолила единствено да ми кажеш и нещо градивно, а не само изстрели напосоки по мой адрес и по адрес на хора, които не познаваш.
Казала съм тук една малка част от всичко, което знам и което изпитвам. Бих се радвала да чуя и твоето мнение.

Цитат на: Miraetta в пт, 18 сеп 2009, 08:44

Дано има вътрешни устои и сили, да не си оплете краката и да завърши зле.

Да, дано. Именно това в момента е най-големият ми страх. И каквото би зависило от мен за да го предотвратя, бих го направила...

Последна редакция: пт, 18 сеп 2009, 10:14 от Sway

# 1 000 18 септ. 2009, 16:24 ч.

Мнения: 2 172

sway, не се впрягай, ако четеш достатъчно дълго, ще разбереш, че Мираета може и смислено да пише, но може и да о.... всичко, като второто е по- вероятно

Обичам бутона" редактирай", смятах да изтрия всичко за да не влизам в тона й, но... Hug

Последна редакция: сб, 19 сеп 2009, 13:14 от аистенок

# 1 001 19 септ. 2009, 00:08 ч.

Мнения: 2 084

Аз мисля, че имаш нужда от думите на Мираета, колкото и болка да ти причиняват. Представи си ти - един възрастен зрял човек, натоварен с болката на близки хора. Сега си представи болката на едно дете, за което ... Дори и частица от нейната болка ако успееш да усетиш се задушаваш. Знаеш ли аз кога го разбрах - когато моят три и кусур годишен син разказваше свои спомени. Вярно, че съм емоционален и емпатичен човек, но няма такова усещане. Потъваш в тази болка, в това страдание. Знаеш ли как с цялата си душа усещаш как неговата душа се гърчи. Знаеш ли как се чудиш как да анатемосаш Бог, че му дава това страдание и в същото време се прекланяш прекланяш пред Божията благословия, че ти е дарил точно тази рожба.
Няма думи, които могат да обяснят чувствата...

# 1 002 19 септ. 2009, 12:03 ч.

Мнения: 955

Още нещо дребно ми дойде наум, може да е от полза:
Разговорите са за големи хора; детето, макар да е принудено изведнъж да порасне в тази ситуация Sad

, пак ще изрази много чрез игра и движение. Когато говорим с дете, по-добре е да бъдем до детето, а не срещу него, най-добре на пода с някакви играчки. Или нещо заедно да правите - апликации примерно, или хляб да месите, знам ли какво правите заедно. Най-сериозните разговори у нас се провеждат по време на миенето и бърсането на чинии.

# 1 003 19 септ. 2009, 17:56 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: маймуна в ср, 16 сеп 2009, 10:49

Цитат на: ДарЗаМен в вт, 15 сеп 2009, 21:18

Когато допускам грешка с децата си, не се срамувам да им кажа, че съм сгрешила и да се извиня.
Винаги обяснявам мотивите си. От всяко "не", та до по-сериозните събития в живота ни.

Много е вярно това.
И е по-различно от другото: да се търсят оправдания за поведението на родителите и да се казва на детето как те от любов за направили тази сериозна грешка, пък то им се сърди.
Детето си има в момента достатъчно свои грижи, та да трябва и да влиза в положението на майката.
Не може да се натоварва то и с техните страхове. Ама страх ги било да не я изгубят, затова не и казали. Детето ли да е отговорно за това?

Така е и в реалното общуване, макар да е подпомогнато от много други фактори като мимика, интонация, тоналност на гласа, дишане дори...
Всеки пречупва действителността спрямо индивидуалните си нагласи и убеждения.

Притеснява ме тази идеалистична интерпретация.
Да товариш...
Или да се опиташ да обясниш грешката си. Някак трябва да я обясниш.
Другият вариант е да мълчиш.

От какво, бе майчета, хората лъжем и крием?
От страх.
Ама страх от какво?
Няма нужда да си задаваме риторични въпроси.

Помня, когато Ирина в един доста тежък период, поиска от мен да си представим за момент, че аз съм биологичната й майка и да ме удари.
Тогава не й позволих, защото "тя" не съм аз, а не защото ударът е непозволено средство.

Разказвам го, за да предам отчасти болката, до която се докоснах.
Не можем да обясним постъпката на биологичната майка, не можем да дадем мотив за случилото се, но за нас и нашите постъпки можем. Длъжни сме да го дадем, именно, за да има за какво да се хване и да извади гнева си към нас.
Ще има достатъчно време пред себе си, да се гневи и отработва загубата на майката. А дотогава, ако доверието не е се върнало, как по-точно родителите биха могли да бъдат до детето си?

Просто разсъждавам, не споря и не налагам.
Това са хипотези за мен, тази ситуация не ми е позната лично.

# 1 004 19 септ. 2009, 18:36 ч.

Мнения: 2 172

Цитат на: ДарЗаМен в сб, 19 сеп 2009, 17:56

От какво, бе майчета, хората лъжем и крием?
От страх.
Ама страх от какво?
Няма нужда да си задаваме риторични въпроси.

Хм...Сигурно. Само се питам дали от страх или от уважение към желанието на каката не казах на сестра й?Тя пожела така тогава- " за сега да не казваме, малка е, няма да разбере". Добре, страха в случая е на каката. Защо аз се съгласих? А ако не бях се съгласила? В първия нарушавах избора на каката, във втория - правото на сестра й да знае по същия начин- в разговор от нас или от кака си, но в спокоен разговор....... newsm78

Знаете как се развиха нещата, не за това ми е думата.

Препоръчани теми

Курс за кандидат-осиновители?!?!?!?!

24
Осиновители

Каква е процедурата, за да се остави дете за осиновяване

115
Осиновители

Притеснение за матурите?

Мартенските зайчета 2024

779
С термин март

Причина:

Причина: