Паркирайте камилите отпред - арабски мами чакат ви с шербет! - 76

Rafaela някога ми беше интересно да търся фигурки в чашата с кафе, тогава когато ги нямаше машините за кафе , но сега рядко пия турско кафе, да не кажа никак, освен ако отида на заведение и там предлагат такова.
Но тук в Русе навремето ходех при една възрастна жена, която гледаше на кафе. Да кажа на 100%, че е познавала...не е, но казваше странни неща, които по-късно ставаха. За съжаление, вече не е между живите...
Гледането на кафе сигурно е толкова старо, колкото и самото кафе друг въпрос е кой колко го взме на сериозно и дали си струва да си определяш съдбата по този начин. Но аз съм от хората, които никога не отричат нищо.... само акумулирам
Приятно събиране с близките и се организирайте там варненките, че срамота... септември ще ви пратя и моите домашни арабелки

Добро  утро   и  от  мен   


Кате  2  ,ще  се  видите ли  с  марси  днес Целувки  за  моята  приятелка  Линда   


Ум   Яшби      много  добро  включване Надявам се че  сте добре  какви са температурите у вас   какво  правите   по цял  ден ще  ходите ли  скоро  на  гости у  жедди 


Ханд   Ахлен     за  съжаление  не  мога да ти  помогна   навремето пишеха  момичета   омъжени за  християни   араби  в  Дубай    но  отдавна   не са  писали  при нас   малко  по  различни са  подаръците    обикновенно  сури  от  Корана и т н за  дома    Успех



Магде    моите  ги  пратих на  карате  и  се  сетих за  твоите  палавници     да  ти  кажа  ефекта е  чудесен     хем си  почивам  за  час   ,хем  като се  върнат  си  хапват и  се  простират  пред  телевизора   и  спокойствие 
вие  няма ли да  пътувате  това лято

Иначе  какво  да  ви  споделя  и  аз  се   ококорих  че  някои   ни   ринат  на  сметта  ,други ни  казват  че  нямаме  глава на  раменете    трети  ни  обвиняват  че  не  си  даваме  децата  да  учат  Иначе  се  бият в гърдите   за  права  на  човека   и   демокрация

ама     карай      

Някой  да  знае  да  колко  часа е  определено  днешното  събитие   по  обменяне  и  освобождаване  на  палестинците ,че  не  искам да вкл  телевизора да не  събудя   спящите   ми  деца   така  ги  обичам  когато  си  спят 


Приятен  ден 

svear или някое от другите момичета, може ли да ми кажете какво точно се случва с тези палестинци? Аз не съм разбрала...  Или да ме насочите къде да прочета?

Мерси в аванс!
Хубава неделя

Тююю, днес ми е толкова тъпо, та чак заоблено...  Добре ,че племенниците ми са на гости, та  къщата живна... и съм си пуснала Иво Гюров, та улицата гърми /като не успях да го послушам на живо- тъй е...  /
Вени- батко ми си прави ревизия на магазините днес и ми беше неудобно да го моля за фотото. Но един път да ми попадне в ръчичките и ще ви демонстрирам всичките си потресаващи парцалки, както и новата си червена коса  Как  е Ели? Аз от тази вечер започвам "Хиляди сияйни слънца"- очертава се да бъде също толкова потресаваща и истинска история като "Ловецът на хвърчила".
Абе, верно- за какви палестинци става въпрос? 
Къде избягаха Вили, Катето 1...да не говорим за Веси... 

нафасима, аз съм си търпеливичка, пък и нали ще покажеш и други парцалки... ама това за косата звучи интересно, хвана ли ти тъмната коса? Лятото е добре да имаш по-светла коса, така знам от фризьорката си.... И аз не знам нищо за никакви палестинци, свеар светни тука във форума за какво става дума.
Миленче, твоите хора нямат ли и друга рода тука

Дали ме е хванала боята, по- точно къната- не знам. Майка ми току- що ме намаца и сега съм с кърпа на главата в трепетно очакване на резултата  /ако няма рима.../ Имам странното предчувствие, че мъжът ми ще нададе див талибански вик като ме види и ще побегне към пустите върхове на Хиндукуш 
Колкото до родата- в момента двама от братята са тук. Но аз искам да дойдат най- малките- лекарят и художникът, много си ги обичам. Защо питаш, пиле?

ами знам ли Миленче, опции много особено тези, които са свързани с България  

Добър ден, с една песничка за настроение 

Къде сте се изпокрили всички? То вярно - в тия жеги на човек му е до плаж, не до компютър... Зимата ще се изписва една тема за 1 ден 

Наде, като заговори за кафе и гледане на кафе... с бабата, с която хортувахме на работа имахме такъв навик, макар, че беше по-скоро играчка. Ама веднъж така се изплаших, понеже на средата на чашата се появи голяма черна точка. На другия ден - пак, а на третия път аз се обадих на мама - тя има приятелка, която се занимава с тези неща, а жената ме успокои, че било нещо хубаво, което трябвало да получа.. Още го чакам, ама то време има де...

Ухааа, за утре каква бойна група се заформя да види марси!!

Момичета, много поздрави от Амал. Говорихме си днес. Тя се отдава на бременността - и слабее, милата. Да влезе в 3-ти месец и да се закрепи малко тази дребосъчка.

Аз с напредъка на идването на свеки в Бг водя все по-задълбочени разговори.... Момичета, това което ще кажа е доста лично, но молете се да имаме бебе тези месеци!! В смисъл -  да зачена. Не ме разбирайте грешно - не сме правили кой-знае какви опити - предпазвали сме се - мъжът ми е по-млад и си мислехме да си попътуваме, а и той има да вземе едни квалификационни курсове, за да има повече възможности за проектна работа и да се грижи за нас, но доколкото разбирам....доколкото ми се дава да разбера хубаво е да има бебенце, а и ние искаме вече.  Помолете се да стане най-доброто за нас!!       

ех мина си и неделята!
бяхме на плажа с малката и тати и си изкарахме чудесно до обяд! после като се прибирахме към къщи Ивчето си заспа в колата- ей така като си пееше и хоп заспала. така се смяхме с мъжа ми, щото е лудетина и такива мигове са рядкост. и аз нали съм си оптимистка предложих да обядваме в мола докато тя спи. да ама не - събуди се още като я пренасях от колата в количката и като ми се ухили все едно е спала многоооо. и си будува през цялото време в мола.
Kате Maрокита- моля се от все сърце да си имате едно хубаво, здраво и засмяно бебенце! при нас стана от първия път, а аз си мислех че ще мине много време и въобще не очаквах от раз да е.

Кате 2- успех, мила  Стискам ти палци, знам какво е да искаш бебче толкова силно.
Моята метаморфоза не е от най- успешните, но не е и стряскаща. Косата ми придоби само лек меден оттенък и то- ако се огледа на слънце. Явно черната къна още не се е отмила напълно 
Вени- "опции"...?? Я преведи 

Еее, момичета!!!! 
Време не остава да пиша. След малко пак излизаме. Днес вече се аклиматизирах. Голяма жега. Бях забравила какво е. Малките по-добре го понасят от мен. Обаче аз колкото повече нужда от въздух имам, те толкова повече на главата ми и като залепени за мене.

Рафаела, добре дошла!

Благодаря за кафенцето. Поредното за деня, както знаете. 

Днес пиша за четвърти път и все не успявам да публикувам, та този път докъдето стигна, пък после ще довършвам.

Та.. не стига, че стояхме на летището около 15 часа и вече мислех да се връщам, чакането продължи и след чекинга. То пък беше заради забавянето на други два самолета - от Париж и Лондон, от които се очакваха още пътници. Беше пълно с деца. Накрая към 10 излетяхме. Стигаме. Всички се натрупали на пътеката, бързат да слизат. Сега пък на летището ръкава не работи. Пак чакане. Самолетът трябвало да се премести. По едно време решиха, че няма нужда и ще слизаме така. И така по съответния ред, минахме всичко и накрая съпругът ми, господин ливанецът, така както си бърборкаше с митничарите, които го познават отдавна му казаха, че имало нещо от 1993 година и да остане около 15 минути да попълни нещо. Аз взимам целия багаж на количката и с  децата излизам навън, защото вече съвсем се бях изнервила. Навън трябваше да ни чака и един приятел да ни помогне с багажа, защото и количката на Мари бяхме взели, и 3 лаптопа, отделно другите куфари, и въобще доста багаж.
Приятелят ни дойде, аз му казах какво е станало и той отиде да провери. Даже говори със съпруга ми по телефона. Тъй като полетът ни беше много закъснял, човекът имаше и друг ангажимент и отиде да го свърши и каза да чакам, ще се върне възможно най-бързо. Та останах аз да чакам с двете деца и големия багаж. Обаче направо вече се притесних, съпругът ми не излиза. Баткото иска тоалетна, малката трябва да я кърмя. Абе, цялата ми кръв се качи в главата. Обикалям из летището. То стана вече 3 часа. Обаждам се на съпруга ми - той казва - ще ме карат в районното. Ама какво районно...
Да спомена, че след 1993 съпругът ми си е влизал в Ливан многократно, с и без мен и не е имало проблем. Ама като така тръгна с този загубен полет. Направо си откарах 24 часа по летищата с децата.

Отиваме вкъщи, при свекървата, сестрата на мъжа ми, племенницата... Казаха ми да не казвам нищо на свекървата, че тя възрастна. Пита ме тя - аз казвам "Не знам къде, отиде за нещо" А пък и нали се съм чак толкова добре с арменския, нещо го смотолевих. Почнаха да ми обясняват, че не било нещо сериозно, ще разберат какво е, ако трябва адвокат, до утре ще го пуснат. Направо ви  казвам,  бях решила да се връщам. Акълът ми не го побираше за какво става въпрос. И като не сме се делили, не мога без този човек, заедно сме във всичко, в бизнес, в грижа за децата.

Накрая към 7.30 отиваме в близкото районно. Те го докарали там, преди това го държали в Емиграционните, в някакво подземие, както ми разказа той по-късно. Там ги събирали всякакви. Аз бях само с малката. Джой го оставих да спи, че беше адски уморен.
В районното дежурният прокурор и инспектор пишат ли пишат фермани, че нямали основание за задържане. В компютърното досие на моя човек няма нищо. Е, защо го задържаха? Ами защото откакто е новият президент на власт, повечето от вас са запознати, са върнали всякакви хартиени бумаги за доразглеждане. И на едно място пише, че съпругът ми има някаква глоба. Съответно този глоба е платена и всичко е изчистено, но не е отбелязано където трябва.

Дописаха този ферман, подпечатиха, и си тръгнахме без проблем. Направо се разплаках. Може би повече от умора. Не мислех, че е нещо сериозно, но нали след това уморително чакане само исках да се прибера да се изкъпа и те ужким за 15 минути, пък го прибраха, направо ....

Та надълго това беше поредното ни пътуване до Бейрут. От утре продължавам с положителните постинги и снимки, както някои пожелаха.

  от мен за ВАС, СТРАХОТНИ МОМИЧЕТА!

Нафасима, този Иво преди да замина като ми надонесе едни изрезки от вестници да превеждам. Кой какво писал за него, че да си подплати достойнствата пред американците. Две нощи не спах заради него.

Здравейте момичета,
В петък се канех наистина де се паркирам дългосрочно пред компа, ама котка ми мина пътя... Прибирам се аз от работа и моичките от вратата ме награбват с питането, дали съм съгласна да заминем на вилата на едни съседи.Детенцето им е колкото голямата ми щерка, отраснали са заедно и сме си много близки.Ама питам ги аз, защо леля им Теди /адашка ми е / не ми е звъннала по мобилния, а то се оказва, че батерията ми е паднала и телефонът хич го няма.. Та след уговорки от всички страни се съгласих и се натоварихме цялата тайфа в микробуса им, пътьом изпразнихме Била и отпрашихме към река Струма..Ама не съжалявам, прекарахме си супер и се връщаме едва сега..Виждам, че сте направили регистрация в ново сайтче, та след малко ще кача някоя и друга снимка..Само да ви кажа нещо хипер готино... и аз като децата.Въпросното момченце има братовчед в Англия, който за рождения ден го сюрпризира с една водна пързалка, ама не наклонена..Представлява една дълга около 3 метра надуваема лента, която се включва към маркуч.Почват да излизат множество вертикални водни струи, които намокрят лентата..Оттук нататък задачата с повишена трудност е да се засилиш и да се изпързаляш по мократа повърхност..
Отначало само завистливо гледах, ама в момента, в който таткото замина към близкия магазин да си купува цигари и попропуснати в Била дреболии, аз се превърнах с габаритите си в пързалящ се хипопотам...За кратко естествено, за мой кеф и за сеир на децата..Луд умора няма!
Кате, Моля се от все сърце, желанието ви за бебче да се сбъдне съвсем скоро..
Мелани,Слава Богу, че вече всичко е наред..Съчувствам ти, тъй като преди време и аз преживях подбно нещо.През 2002 купихме едно БМВ за брат му в Йордания и поехме с него нататък..Аз понеже нямам йордански паспорт и ми е нужна виза на границата...Та плащаме я ние въпросната виза  и една от банкнотите се оказва за наш ужас фалшименто.. Господ знае кой ни е пробутал някъде в БГ..Всички останали парички си бяха наред..Ама йорданците не мислеха така.. Хоп колата на щателна проверка, свалиха и даже и вътрешността на вратите..Мен ме водиха като някаква престъпница в една стая и полицайки ме обискираха.Какво унижение! Извиниха се в последствие, ама..На таткото му връчиха паспорта с уговорката на следващия ден да се яви в определен час на определено място за допълнителна справка.Нали му е чиста съвестта, отиде..Ама докато се върне чак след 5-6 часа, на мен лошо ми стана..При следващото пътуване обаче нямахме никакъв проблем, явно им бе станало повече от ясно, че сме потърпевши, а не виновни..
Желая  ви приятно изкарване в Ливан и чакам постинг с вече позитивни новинки!
Виждам много от мамите тръгват към БГ, идеята на Нафасима за общонационална среща звучи гот!

Rali, а може би се е случило, а ти не си разбрала, защото мисълта ти е била насочена към нещо друго като очакване
Кате Мароки ще се молим всички за тебе, от все сърце ти желая да си имаш поне 2 слънца в къщи, ама и повече да са ням ада ги връщаш, я..... Хайде и не се тревожи отсега, остави природата да си свърши своето и нашите молитви също....
И аз като Елине съм имала проблем със зачеването, не съм казала не съм забременяла... това наистина е благословия. Не съм изпитала болките на мамите, които тръпнат всеки месец в очакване дали или... Дано все по-малко има такива мами и медицината да напредва по-бързо в този план...
Милена, то е така от тъмна коса трудно се минава на по-светла, а за къната е невъзможно, щото там никакви обезцветяващи бои не помагат. Аз няколко години ползвах йеменска къна, супер ухаеше и голям блясък ми даваше на косата, обаче като взеха да излизат белите коси и трябваше да се боядисам стана кошмар. Трябваше да се пострижа късо, да изчакам да порасне.... абе колкото и да е хубава къната, толкова и проблеми носи понякога
Мелани ама да си беше фърлила един боб преди да тръгнеш, е гат ти куцуза дето си го имала. Слава богу, че сте добре и че всичко е минало, ама така е понякога, нещо като се закучи и така си отива. Хайде дано всичко лошо е вече зад гърба ви... и постингите ти да са по-весели...
sarated свирни като качиш снимките

Nadia,ето свирвам ти! Качих само няколко новички, ама на една от тях пързалката се вижда съвсем ясно, даже и водните струички..Само хипопотамът го няма!