Паническо разстройство-част 2

  • 197 648
  • 912
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 109
Ами ... ти имаш толкова много "ако" та и "но "та  и "обаче" та и "ами" та  и "може би"

Да, тук си права и много точно ме описа /за съжаление/. Съмненията ми са големи, но се надявам с течение на времето да се поуталожат. Все пак това ми е първи психо-преглед. И силно вярвам, че няма да съм от онези дето две седмици след поредното изследване, хукват да правят ново.
Относно новите и четенето - четох. И то по няколко пъти... Въпреки това пак се съмнявам, но нали все пак това е един от проблемите при мен - съмненията, били те основателни или не.

А ти не ни се ядосвай. Като цяло си права. Но нали ако аз можех да разсъждавам като теб нямаше да съм с диагноза ПР.
До преди един месец не знаех за съществуването на ПР, никога не бях чувала за този проблем сред хората. Форума за здравословни проблеми не го отварях въобще, защото нямаше какво да търся там. Но едни 5-10 мин. /в моя случай/ могат да променят мислите и живота ти неимоверно.

# 421
  • Габрово
  • Мнения: 2 549
Бони, хич да не ти пука какво казва Калитка. Явно на нея не са и помогнали, но то си е строго индивидуално. За това има лекар, който да следи състоянието ти и да те наблюдава.
А, твърдението й просто не е вярно!

И момичета, моля ви спрете с тези турове по лекарските кабинети, със самонаблюдението и съмненията. Ако продължавате така, каквито и антдепресанти да пиете, няма да ви помогнат. Хапчетата не са панацея, основното трябва да свършите вие. Впрегнете цялата си воля и позитивно мислене за да избягвате лошите мисли. Хората спират цигарите, алкохола, сладкото, соленото, наркотиците и т.н. Спрете и вие с тези мисли.

Дил, е права. Никой не може  да ви даде 100 % гаранция за нищо в тоя живот. Нито пък можете да контролирате всичко. Живее се за мига. Проумейте това и ще се почувствате много по-добре! Впрегнете цялата енергия която, отделяте да мислите за болести, в това да се чувствате добре днес. Всеки един ден, в който се чувствате добре е победа.  

И аз запалих, но искам да си спестите толкова много неща през, които съм преминала, че ако можеше да ви налея положителни мисли с фуния ....  

# 422
  • Мнения: 109
Това, че се палите толкова, на мен лично ми действа много добре   bouquet
Знам, че сте положително настроени и се опитвате да помогнете.

# 423
Ами ... ти имаш толкова много "ако" та и "но "та  и "обаче" та и "ами" та  и "може би"

Да, тук си права и много точно ме описа /за съжаление/. Съмненията ми са големи, но се надявам с течение на времето да се поуталожат. Все пак това ми е първи психо-преглед. И силно вярвам, че няма да съм от онези дето две седмици след поредното изследване, хукват да правят ново.
Относно новите и четенето - четох. И то по няколко пъти... Въпреки това пак се съмнявам, но нали все пак това е един от проблемите при мен - съмненията, били те основателни или не.

А ти не ни се ядосвай. Като цяло си права. Но нали ако аз можех да разсъждавам като теб нямаше да съм с диагноза ПР.
До преди един месец не знаех за съществуването на ПР, никога не бях чувала за този проблем сред хората. Форума за здравословни проблеми не го отварях въобще, защото нямаше какво да търся там. Но едни 5-10 мин. /в моя случай/ могат да променят мислите и живота ти неимоверно.

Ако си прочетеш постинга ще видиш, че освен оправдания да се държиш така нищо друго не си написала. Във всеки момент и zа всяко нещо имаш иzбор . Имаш иzбор , дали да си оправдаеш поне още мъъъъничко поведението или да го прекратиш, дали да удариш или погалиш, дали да пресечеш на чЕрвено или на zелено , дали да иzпиеш чаша вода или не, дали да се усмихнеш или нацупиш, дали да иzвикаш или мълчиш, дали да тичаш или да ходиш ... Всичко е въпрос на твой собствен иzбор и решение. Отговорността и иzбора не е на някакво си така наречено паническо раzстройство , а лично твои и последствията от любопитството и експериментите ти си ги носиш zа съжаление ти , но не само, а и детето ти , а и блиzките ти ... Ами малко по малко егоиzъм би бил от полzа.


Аз бях на онова изследване където духаш в едни машини за да видят капацитета на дробовете. След като техника го направи ме приема лекаря и ми казва: момиче имаш малко астма Shocked Астмите за 4 вида. 2 не запомних, другите са алергична и на нервна почва. И аз питам, добре сега какво следва. Ами казва, да си правиш тест за алергия какво ти помага. Ако си алергична към прах, то го има навсякъде. Ето ти едни помпички ако се задушаваш да пръскаш, че има хора които умират от това и това е. Хайде довиждане. Кажете как да реагирам на този преглед. Сега започвам да си мисля постояно за тази астма. Мъжът ми вече му идва да вие от мене. Забрани ми да ходя по всякакви лекари вече. Само утре последо - имам ехограф на щитовидната и дробовете и край.

И какво? Как си живяла десетки години щастливо със себе си , пък сега си намираш кусури, та и не можеш да живееш вече нормално  newsm78 И ако про,етеш статистиката на имащите алергии ... със сигурност всеки втори има ... е колко са умрели от алергии и астми и колко в автомобилни zлополуки? Ти полzваш ли превоzни средства или слагаш пантофките на малкия мук и така се придвижваш????

Както една лекарка каzа ... можете да прочетете мног опо въпроса в интернет , но от това по щастливи няма да станете .  

# 424
  • Мнения: 941
Бони, вървяла съм го този път вече, лекари кабинети,ЯМР,мъжът ми се побърка покрай мен, на децата си никакво внимание не обръщах/ то нямах време от четене на медицинска литература и търсене на сложни и смъртоносни болежки/ Rolling Eyes
Сега ми е смешно направо, вече на лекар не ходя, само ако преритвам и то с голяма мъка. Мразя болници Naughty
Благодарна съм на мъжа си за търпението което прояви преди почти 10 години
Сега се радвам на дребните неща. Няма  вечни хора затова всеки един миг е ценен и неповторим .
Живей днес, утре е само мираж а вчера принадлежи на миналото, радвай се на хората които обичаш и цени миговете си с тях .
На мен много ми помогна една книжка на Дейл Карнеги-Как да преодолеем безпокойство и да се радваме на живота- преобърна начина ми на мислене и сега като попадна в ДУПКА си я препрочитам и се зареждам само с положителни мисли Peace
ПР вече не е толкова страшно Па идват и си отиват по важно е дали ще му позволим да ни съсипе живота и да ни превърне във вечно хленчещи и страхуващи се или ще ни направи по силни след като добре се опознаем

# 425
  • Мнения: 215
Здравейте и от мен, чета тука сте се поразвихрили Mr. Green
Съгласна съм с това, което е написала Дил, обаче много добре знам какво изпитват момичетата, аз самата го изпитвах до преди няколко месеца. Много е трудно в началото, мислиш си, че полудяваш, че припадаш, непрекъснато си тревожен и инстиктивно започваш да се вглеждаш в себе си и за най-малкото нещо, а оттука и най-логичното е да тръгнеш по лекари, всеки който е имал ПР е минал по този път. Може да се споделя, четейки опита на другите да се успокояваме, но чак пък такива нравоучения, като на Дил, въпреки, че са абсолютно правилни, мисля, че са прекалени. Лично мнение.
Просто трябва да мине време и всеки да си извърви пътя сам, да се убеди, че е здрав и че всичко ни е в главата. Hug
Успех  bouquet

# 426
  • Мнения: 941
Аз подкрепям Дил по добре да ти кажат истината отколкото да те съжаляват Peace

# 427
  • Мнения: 109
Аз подкрепям Дил по добре да ти кажат истината отколкото да те съжаляват Peace

Последното, което търся тук е съжаление. И по никакъв начин не се оправдавам за държанието и мислите си, както е писала jabata_dil.
Не съм и потънала в самосъжаление. Не съм и легнала в леглото, за да чакам да умра. Но засега не мога да контролирам лошите си мисли...
Мислите ли, че не осъзнавам това, че трябва да мисля позитивно?
И както писах вече - ако мога в момента да разсъждавам като jabata_dil, въобще нямаше да знам за съществуването на тази тема.

# 428
  • Мнения: 9 052
Аз подкрепям Дил по добре да ти кажат истината отколкото да те съжаляват Peace

Последното, което търся тук е съжаление. И по никакъв начин не се оправдавам за държанието и мислите си, както е писала jabata_dil.
Не съм и потънала в самосъжаление. Не съм и легнала в леглото, за да чакам да умра. Но засега не мога да контролирам лошите си мисли...
Мислите ли, че не осъзнавам това, че трябва да мисля позитивно?
И както писах вече - ако мога в момента да разсъждавам като jabata_dil, въобще нямаше да знам за съществуването на тази тема.


Виж, никой не иска да те обижда. Приеми го по скоро като конструктивна критика. Мен например темата ми беше много полеzна, докато имах нужда от информация. Сега е по скоро иzнервяща , но като zнам какъв ужас е , при това погледнато от другата страна , т.е поглед отстрани и се опитвам да помогна някак си.
И в крайна сметка всеки може. Въпрос е на решение и на механиzми. Помисли си го така ... ако ти се доходи до тоалетната в градския транспорт , насред града , където обществени тоалетни  НЯМА ... какво правиш? Ами контролираш се някак си.
Успех и от мен. Ако се отвори нова тема , таzи няма д ами се появява , като обновена и няма да се включвам.
Сега гледам, че е обновена темата и нещо все ме провокира . ще опитам да не се включвам повече.

# 429
  • Мнения: 941
Али на всички ни е било трудно в началото , исках да кажа че е по- добре някой да ти се скара от колкото да се съгласява с теб и да поддържа страховете ти. HugНе исках да обидя никой ooooh!ИЗВИНЯВАЙ
Има хора с ПР които не напускат домовете си и се изолират напълно от света , за да не стигнем до там понякога се налага да се изправим срещу страха си колкото и да ни се иска да избягаме.
Не бъдете жертви на собствените си страхове.

# 430
  • Мнения: 109
Момичета, в никакъв случай не съм се почувствала обидена! От какво да се обидя? Сигурна съм, че пишете така от добронамереност.
Пък и е нужно да има някой, който да те сваля на земята  Confused

# 431
  • Мнения: 215
Аз подкрепям Дил по добре да ти кажат истината отколкото да те съжаляват Peace
Цитат
За какво съжаление става въпрос, нали затова е темата, хора с ПР да споделят и да има кой да ги разбере, да знаят, че тук ще получат съвет и подкрепа, знаете колко трудно някой, който не го е изживял може да разбере за какво става въпрос. Дайте да не разваляме темата, поне на мен ми е помогнала много Hug

Последна редакция: чт, 26 мар 2009, 17:27 от MINKA

# 432
  • Пловдив
  • Мнения: 196
Здравейте и от мен.
Искам да ви попитам дали някой е пил Лудиомил? На мен мен лекарката ми увеличи дозата, защото пак ми се върнаха страховете наскоро, но много ми пресъхва устата и чувствам езика си леко изтръпнал. Незнам дали е от Лудиомила?
Психотерапевтката ми ме посъветва да не се плашим от страховете си и да не бчгаме от тях. Хубав съвет, но трудно постижим.

# 433
  • Мнения: 9 052
Аз подкрепям Дил по добре да ти кажат истината отколкото да те съжаляват Peace
Цитат
За какво съжаление става въпрос, нали затова е темата, хора с ПР да споделят и да има кой да ги разбере, да знаят, че тук ще получат съвет и подкрепа, знаете колко трудно някой, който не го е изживял може да разбере за какво става въпрос. Дйте да не разваляме темата, поне на мен ми е помогнала много Hug

Както denigs обясни не е имала иzбщо това в предвид.

# 434
Ot dnes zapo4vam da piq simpatil ,no me estrah ot strani4ni deistviq.Ima li takiva

Общи условия

Активация на акаунт