Как да се справя с тормоза от страна на жената, която ме е родила?

Не знам какво да те посъветвам...майка ми почина преди 25 г., НО винаги постъпвам по един начин с всички- не позволявам никакво вмешателство в решенията ми. Съобразявам се донякъде само и единствено с мнението на съпруга си.
Ако на някой от роднините ми му хрумне да ме тормози по някакъв начин, за каквото и да било- ще реагирам светкавично, по най- унищожителния начин.
Според мен трябва да загърбиш за малко добрия тон и покажеш ясно, че търпението ти не е неограничено.
Не обръщай внимание на хорските коментари, дори да грешиш- имаш  право на
собствени грешки.
Успех.

Аз вече веднъж казах, ама да повторя доколко майка ми познава Ханс /проблемът и/. Виждала го е 3-4-5 пъти за по няколко минути. Ще се опитам да ги конспектирам.
Първа среща - Родителите ми прясно научили, че имам нов човек до себе си. Истерията е пълна, краят на света е настъпил, ще умират... Звънят ми по телефона да ме питат къде съм и аз /неподозираща докъде в следващите месеци ще ескалира всичко/ правя голяма грешка и казвам: В еди-кой си ресторант сме с Ханс. След 5-10 минути в ресторанта се нахълтва, застават до масата и почват да нареждат той да ме остави на мира, аз да тръгна след тях на отчет и от този род. Управителят на ресторанта идва и ги предупреждава, че това е частен клуб и ще извика полиция, ако притесняват клиентите. Тръгват си.
Втора среща - На следващия ден звънят на вратата на дома ми. Отварям и ги моля да излезем някъде /ако трябва в тях или където и да е/, защото детето спи следобеден сън, а подозирам сцените които ще последват. Майка ми ме блъска грубо навътре у нас крещейки : Тука, тука, тука!, баща ми застава след нея и ме набутват в собствения ми дом и затварят вратата. Да се изясняваме. Ханс е също вкъщи и тя го сочи с пръст: "той!", след това този същия пръст към вратата: "вън!". Казвам натъртено: "Такива разпореждания тук не мога да приема!" Майка ми почва да се валя по пода, да умира /за кой ли път/, да тича до тоалетната, щото ще се напикаела от нерви /с извинение/, през цялото време не спира да крещи как животът и се зачерня! Баща ми казва, защо ме били създали, малко ме били били и от този род... Обаждам се на полиция и пристигат, съставят им предупредителен протокол, че не могат да се месят в живота на пълнолетен човек и те напускат жилището.
Трета среща - Около месец по-късно. Майка ми отива пред офиса на Ханс и почва да крещи пред входната врата как вътре има престъпник. Плези се и размахва средни пръсти. Сцената е записана на видеокамери и е доста срамна за гледане. Ханс успява да се въздържи да остане вътре, така че до физическа среща всъщност не се стига.
Четвъта /последна/ среща - Средата на миналото лято. Майка ми ни издебва по време на един обяд в най-населената пицария в центъра на града. Идва до масата /Деси беше с нас/ и почва да говори: Деси, бабо, този ви лъже, той е лош, той не ти е баща. Деси тук ме шашна с реакцията си: Прегърна силно Ханс и извика в лицето и: Той е мой баща! Да поясня: По това време биологичният баща на Деси леко я беше позабравил, беше се поскрил и ми беше пооставил дългове и каши за покриване, прибирайки се да живее при бившата си съпруга. Точно на тази среща мисля Ханс за пръв път проговори на майка ми: Go to psychiatrist!

Повече срещи е нямало. Сами си правете извод дали и доколко двамата се познават.

 Ребека, гледай си живота момиче. Явносислучила начовек, който е склоненда изтърпи подоно отношение с цената на това да е с теб. И се консултирай с адвокат!
Желая ти много щастие

Нея какво всъщност я дразни? Това, че си имаш Ханс, тва, че той е чужденец или друго?
И аз бих си отмъстила, с нейните камъни по нейната глава. Почвам и аз да пращам полиция и каквото се сетя.


Между другото и аз имам търкания с майка ми. По-мек вариант на твоята е, но ме дразни достатъчно.

Ребека, ужас. Това е потресаващо неуважение. За съжаление явно майка ти е научена да е генералисимус и просто не приема, че някой друг може да взема решения самостоятелно.
Само за протокола. Мои роднини (това преди доста години), когато дъщеря им се разведе, прехвърлиха право на ползване за 10 години на собствения си апартамент върху БИВШИЯ съпруг на дъщеря си, само за да изразят безсилието си срещу нейното решение, и смятайки, че й правят добро. Е, тя още е със съпруга си, родителите й ги няма вече....., но когато майка й беше на легло, дъщеря й, а не зет й (бившия) летя през океана,  за да е до нея, плюс другите неща.
Бори се за щастието си.
Извинявай, но майка ти вярно е за психиатър.

Ребека, не знам какво да ти кажа, мила 

Майка ми си е генерал и е свикнала да командори всички! Но ясно й беше, че мъж аз сама ще си избера и каквото
доведа това ще е!
Първите срещи на мъжа ми (тогава наша 3та среща) с майка ми бяха повече от трагични. След няколко излизания
заедно тя го опозна и видя, че е страхотен човек и ме обича много, а за нея това беше най-важното. Сега го
приема като 2/3 дете (както тя се изразява  )
Моя съвет е (макар в твоята ситуация да е много по-сложно) ако има начин накарай я да го опознае и да види
това, което ти виждаш в него. След като той те приема с детето и те обича, майка ти трябва да го приеме!
Ако не го направи... (аз съм си с крайни мерки) на война, като на война...   

Ааааааааааа, като знам финансовите проблеми на бившия ми съпруг, не бих се изненадала ако моите родители също финансират адвокатските услуги които той ползва, правейки ми добро. Изобщо от тях всичко е за мое добро, абсолютно всичко. Вкл. и като бъркат живота ми с обществената тоалетна.

Rainy, аз не занимавах форума с множество детайли около калта, която се изсипа и върху Ханс. Общо взето това, което предлагаш ми беше и на мен като идея, но то работи в един много по-начален етап на противоречията. Понеже почнахме с военни термини: Като са хвърлени разрушителни бомби, примирие е просто невъзможно. А и нежелано. Изобщо не си представям вариант да плеснем с ръце и да се прегърнем. Искам само да не ми се бъркат в ежедневието. Желая им щастие, ама не искам да го споделям.

Ребека, ти си един изключително издръжлив и толерантен човек.
Майка ти, за съжаление, наистина има нужда от специализирана помощ.
Дано намериш начин да се махнеш от тук, колкото може по-скоро. Сигурно ще имаш проблеми с извеждането на детето зад граница, дано поне на бившия ти съпруг му стигне акъла и направи нещо добро за детето си.

Бека, много тежка ситуация. Съжалявам за това.
Никога няма да забравя за една история преди години (още бях по майчинство), в която майката (явно от сорта на твоята) беше извикала телевизия (след многобройни викания на полицията и установяване на фантазиите й)с обвинения, че дъщеря й е отвлечена от роми, продавана за проститутка, в неизвестност и какво ли още не. Оказа се, че момичето живее щастливо с момче, което майката не харесва - не е в неизвестност (има си адрес, адресна регистрация, съпруг, детенце), не е отвлечена, момчето беше мургаво (ама дали е ром или не - нито разбрах, нито е важно в случая), момичето си има хубава професия (категорично не е проститука), бяха си стегнали малко апартаментче - изобщо, никакви проблеми (доказано от репортерите). Просто майката я тормозила години наред, защото не била избрала "подходящ" мъж. С помощта на репортерите и на съда - момичето получи ограничителна заповед срещу майка си...
Надявам се да се е оттървала от нея.
Дано и ти намериш сили и спокойствие - в името на личното ти щастие и това на детето ти.

Съжалявам много за създалата се ситуация.
Изхода е по далече от нея и прекратяване на контактите.

Rebeka не съм обработена от майка ти, слабо я познавам. Просто чух нейната версия на другия ден когато се видяхме. Абсолютно нищо не съм коментирала, мълчах и слушах. Естествено знаех и какво се говори в града, не е голям. Не можех да повярвам, че това, което видях няколко месеца преди това е било лъжа. Не се обадих, защото не знаех какво да ти кажа и как ще реагираш, а и надали можех да си замълча. А и вие тримата просто бяхте изчезнали от града.
Тук не можах да се сдържа, сегашния не познавам, но познавам бившия.
Не те обвинявам за нищо, всеки има право да живее както иска и с когото иска. Моето скромно мнение от това, което чета и знам е,  че за да се стигне до сегашната ситуация вина има не само майка ти. Ти си я знаеш и е трябвало много внимателно и дипломатично да я обработиш, а не просто за ден да смениш бившия със сегашния. ............................................
Е, това мен пък ме шашна. Как едно тригодишно дете за няколко месеца забрави баща си ( повечето време всички виждахме само него на детските площадки) и каза татко на съвсем непознат до момента мъж. Детето не е виновно за всички ваши сцени, но все пак си има истински баща.
Деси не мисля уместно да я обсъждаме тук. Лятото вероятно ще се видим и ще можем да говорим повече.
Всичко това съм го написала с най-добри чувства, не съм агент на никой, на ничия страна съм, но имам собствено мнение.
Целувки за Деси от нас с Ели.

Ребека, след като и това не е помогнало не знам какво да мисля..

За съжаление не съм прочела другите теми, където си писала и не съм много наясно какво е ставало  
От това, което каза: за мен майка, която не се радва на щастието на дъщеря си, не е добре психически!

Обърни се към адвокат (както вече са те посъветвали), дръж дъщеря си далеч от нея   И..
бъди щастлива с мъжа до себе си!  

linda_  не се бъркай там където не трябва. Явно само си прочела моето мнение и тъй като много ме обичаш реши да отговориш, но не на авторката, а на мен.