Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

Деси,

Защо пък рано сутрин?
Нашите логопедични занятия, откакто се помня, са били почти винаги след обед, дори сме имали период през летните месеци, когато започват в 19.00 часа. Това лято имаме няколко логопеда и часовете започват съответно в 15.00 или 15.30  ; 17.30 или 18.30 имаме и едни неделни, които не са регулярни и са в комбинация с друга терапия- те са от 8.30 сутринта, но ни създават големи проблеми със ставането сутрин.

Имали сме и сутрешни часове, разбира се,  и понякога работи перфектно и много го хвалят, понякога е разсеян, но това се е случвало във всички часове от деня, няма връзка дали е сутрин или следобед, зависи просто от периода, в който е и моментното му състояние.
Забелязвам дори, че колкото е по- натоварена програмата му през деня, толкова по- добре работи и по- видим и бърз е напредъка в разбирането и поведението му.
Единствения час, за който учителката настоява да е сутрин, е часа по английски, защото учат по система, при която не му дава домашно за вкъщи, а наученото по време на урока, накрая преговарят заедно и след това той го издемонстрира на нас, когато го вземаме- обикновено песничка или описание на нещо- облекло, игра на деца.

И забелязвам дори, че след толкова наситена дълго време дневна програма, започва да иска едва сега време за себе си- за игра- и тя се състои основно в конструиране, на второ място рисуване и на трето- апликации и изрязване, но сам си избира игрите и не разрешава някой да му се меси. Дори след настояване от наша страна да излиза, той довършва, каквото е започнал, което за мене означава супер много- да довърши започнатото и тогава тръгва да излиза, като задължително се връща да провери дали има останало нещо разхвърляно от играта му и ако има, се кара на частите от консруктора или ножичките, цветните хартии, а после сам си се чуди защо им говори, като са неодушевени предмети и така не бива...обаче после пак си говори на играчките, предполагам, че е етап, през който трябва да се мине и преживее.

При мен логопед,ОТ и сензорна интеграция е вървяло в първата половина на деня.Около 2-4 след обяд е  критичното време(тръшкане,неподчинение-страшно)
След 5 часа са спортовете.През уикенда са кончетата,пързалянето с кънки.
Кезая-аз пропуснах рожденния ден на Марти.Да расте здрав,усмихнат и вдъхновен младият момък.

Просто на детето не му е интересно! Наградата с храна може да се прави, но не при такъв вид терапия, защото всъщност целта е да учим детето да общува, а не да повтаря и да бъде награждавано за "папагалщина". Дори и чужд език не се учи по този начин

Да Оля и аз смятам така че не бива да се награждава с храна тъй като вниманието му е насочено в храната .... а не в картинката ....
логопеда ще бъде във ваканция няколко седмици и след това ще настоявам да няма такива награди по време на часа или ако има то тя да е една в края на часа като за довиждане ....
а че не му е интересно да това е така само че не откриваме как да го накараме да му е интересно ..... той примерно трудно ще избере което и да е занимание / тип занятие обучение / пред играенето отвън, пързалки, люлки, колело ....
днес му чета книжки / понятия с картинки и си измислям историйки / малко голямо тънко дебело мокро сухо ей такива понятия той ги няма още .... та аз чета привличам му вниманието но за малко постоянно трябва да му премествам главичката с ръка да гледа в книжката .... като стойката е взела съм го в мен гушнат и книгата пред нас и той пак се заблейва встрани ..... но каквато и поза да заемем той погледва погледва какво говоря и или го обръща на игра или нещо се скатава ....
за съжаление той още не може да отговори на въпрос примерно да го питам Какво ти се пие и той да каже Сок или какво искаш да ядеш и той да каже примерно пица ..... както и не може да отговори на въпроси като топло ли ти е студено ли ти е .... също и кой лети кой плува кой скача / от животните/ НО ....дерзаем

Райка, аз да не изземвам функцийте на Оля, ама да кажа  .Щом на детето не му се привлича вниманието по никакъв начин - вероятно това което опитва да го научи логопедката му е трудно, и за това се скатава.Щом върти главата от книжката, вероятно не разбира какво му четеш, и защо му четеш.Така според думите ти както го описваш ми се струва, че прекалено висока топка му подавате  .Може би трябва  лекинко да намали темпото логопедката.Измисляне на истории с малко и голямо, с късо дълго в разказ по книжка е мнооого трудно нещо и не сте готови за това.Това са абстрактни понятия и като не ги вижда изобщо не може да си ги прадстави.Показвай му много малка кола и до нея много голяма кола от играчките му.Една до друга и обяснявай малка кола, голяма кола.Показвай му мократа дреха извадена от пералнята и сухата дреха - нека ги пипне, нека са една до друга.Показвай му пълна чаша с вода и до нея празна чаша с вода - назовавай ги, показвай ги - да "види и докосне" разликата.Ако кажеш суха тениска - той няма да разбере какво е суха, докато не докосне и мократа и направи разликата между тях.Късо, дълго - високо ниско, дебело, тънко - всички тези понятия се учат в ежедневието и с ясно показана разлика между тях.Използвай къщата си - високо цвете, ниско цвете, висока ваза, ниска ваза, високо дърво, ниско дърво, високо шише, ниско шише, висока чаша, ниска чаша - концентрирай се първо на едно нещо - например високо ниско.Покажи му всичко високо ниско около вас.След няколко дни му покажи всичко късо и дълго около вас.После продължаваш.Аз правех следното.Логопедката му покаже късо дълго  - обработи го, и като си тръгнем - аз го довършвам с късо и дълго навсякъде около нас до следващия ни урок при нея.Покаже му малко, голямо - той не дава признаци да я е разбрал, но като излезем от кабинета и аз го довършвам с всичко малко и голямо около нас.До следващия път с нова задача.
Е дано ме разбра, защото нямам особено дар слово  

Само да допълня нещичко.Оля акцентира в поста си, че папагалско повтаряне не е урок.Идеята е да комуникира детето с логопеда.Търси комуникация, диалог, а не повторение на думички и изречения.Има опасност да затвърждите ехолалията.Прочети пак какво е написала  

Благодаря, Веселче!

Юнака си е верно юнак и затова довечера ще правим втори рожден ден. Първия беше с детска дискотека и организирани игри, и викторина. Бях предупредила каките, че рожденика е по- специален и понеже това е и неговия ден, като задават въпросите, трябва да изискват първо от него отговор и да го изчакват да помисли. Каките казаха обаче, че бързо си е мислил и не било необходимо да го подканят, а давал път и на дамите
Ня бях му правила последните няколко години рождения ден, защото не виждах смисъл да организирам веселба за децата, а мойто през това време да подскача и кръжи. Сега обаче нещата се промениха и той се вълнува, и радва за тържествата, и участва активно в игрите, та затова днес ще направим още веднъж рождения ден...и заради предишни години, когато беше горе на черешата...

А за логопедите, които работят с аутистични деца, съм убедена и знам, че им е адски трудно и трябва да проявяват висша форма на изобретателност и въображение, докато успеят да ангажират вниманието на детето и го "вкарат" в режим на работа. За да постигнат МОТИВАЦИЯ при аутистичното дете и започнат същинската работа минава доста време и е индивидуално при всяко дете. Имам приятелка, чието дете беше започнало да заеква, вследствие на преживян стрес и посещаваха логопед около година. Но то отиде още на първия урок мотивирано, защото се притеснява от заекването и не иска децата да му се смеят, така че етапа с мотивацията, който при нас продължи около 7- 8 месеца, при дете , което не е от аутистичния спектър, се спестява, защото детео си отива мотивирано. И на онова дете беше достатъчна по- малко от година, за да преодолее заекването. А ние така борим вече 5 години- първите 7- 8 месеца, докато се мотивира да работи, да разбере че е интересно да учи с логопед, следващите 7- 8 месеца, да се отдели от нас и работи сам с логопеда и останалите терапевти, следващите 7- 8 месеца да добие самостоятелност при решаването и отговарянето, следващите- да добие инициативност, следващите 7- 8- да започне да произнася звуците, които не са ясни и вече е на "р", като е много мотивиран и сам се бори дори с "р"- то, дори вкъщи го упражнява сам, следващите 7- 8 месеца- върху изграждане, създаване и разбиране на правилата, следващите- т.е. напоследък всички работят с него изключително върху контрола на поведението- как да се контролира и преодолява "неприемливите състояния и поведение".

Така че, ролята на логопедите е огромна и много трудна- не случайно на много места в провинцията доскоро изключително трудно се намираше логопед, който да работи с аутистично дете- той вижда детето, опитва се да го накара да седне на стола и да работи с него, както с дете, което заеква, например,вижда, че детето кръжи и е много далече от сядането на стола и казва на родителите, че не може да им взема парите, защото не знае как да работи с него и нищо не може да пстигне, да потърсят друг, който има опит с "такива" деца.
И логопедите проявяват висша форма на изобретателност и подхожадт индивидуално спрямо всяко дете, при нас в началото се работеше, като ние смев кабинета и го държим, след това ние бяхме от вън, след това вратата беше леко открехната, накрая се поставяше в кабинета една голяма лястовичка, която замества родителите и вратата се затвори....и всичко продължи..и продължава...а, приятелката ми, чието дете заекваше си мислеше, че я е сполетяло най- голямото нещастие на света....

Райка,

Мисля, че абсолютно всички състояния, които трябва да изпитва детето и могат да му се случат на него или на другите, както и да познава сезоните, дните на седмицата и всичко, заобикалящо ни и съществуващо около и вътре в нас, трябва да учат първо на картинки. Така че, показваш сезон зима на картинка- какво е зима, вали сняг, студено е, на децата, на Шаро, скрил се е от студ, обличаме дебели дрехи- палто, шапка, шал, защото зъзнем- и показваме как зъзнем от студ, същото с лятото- сега е лято, горещо е, дърветата са зелени, обличаме се с къси панталонки, ходим на море, плаж....картинки, показваме, играем- месец, два и научава състоянията, така, като го питаш студено ли му е или топло, ще започне сам да се ориентира, в зависимост от наизустеното, постепенно ще започне да му идва от вътре. Същото с емоционалните състояния, поздравите- колко години на картинки сме учили деца как се поздравяват , как се питат искат ли да си играят заедно, на какво, имитираме игра, първо рисуваме- после показваме наужким, после се опитваме с децата навън или каним гости и вече му е станало убеждение, винаги поздравява познатите деца, заговаря ги адекватно, иска да играе с тях и се получава нещо подобно вече...
Научават се да имитират с наша помощ и терапевтична подкрепа поведението на другите, на което сме ги научили първо на картинки, после вкарване в реалността, а накрая им става убеждение и стават постепенно все по- добри във всичко.

И после не се отличават от децата в норма, да не говорим от възрастните, като стигнат там.

Kezaja, честит рожден ден на Марти!!!
Да расте здрав и щастлив!!! И скоро той да организира партита за теб!

Развълнувах се от обяснението ти, защото и нашите рождени дни протичаха по подобен начин, чак на четвъртия започна да разбира, а сега за петият се надявам вече да го изживее пълно. Беше ме обхванало нещо като мързел, но май ще трябва да се организирам. Чудя се дали да не го направим и в детската градина, защото това ще спомогне за опознаването й с децата. Някой път като ти остане време сподели за организираните игри като възможност за социализация, а и другите, ако имат опит ще ми е полезно. Веселче, нали при вас имаше такава практика? Моето дете не иска да говори на другите деца, да им поиска играчка, да им каже къде отива. А на мен може да ми каже, като чели ушите й са настроени само на вълна мен да слуша и с мен да говори.

А за ученето и въпроса на Райка, Дара миналото лято започна да учи тези понятия, по начина с примери - малка топка, голяма топка, малки и големи копчета и да ги слага в малка и голяма чашка, празна купа и като сложа плодове вътре става пълна, игра на джудета и великани. Около 6  месеца и трябваше, за да ги осъзнае, но сега сама ме пита, като види, че нещо си е променило състоянието. При моето дете реалните примери помагат повече.

За логопедите, и аз първоначално я държах в мен или правехме нещо като кръгче на пода с логопедката, така че да не можеше да избяга. Имало е модули, когато са били двама логопеди, или логопед и психолог. Чак миналата година /след близо 2 години работа/ започна да сяда на столчето, а тази вече е съвсем добре за сядането.

благодаря на всички които са се включили по моите въпроси ...
значи Владко голямо и малко ги различава разпознава когато са от един вид и са истински предмети , както и мокро сухо ако той е мокър казва "моко" / това става когато се намъкне в банята по чорапи и те се намокрят или се измокри на чешмата си казва мокро .....за топло и студено също когато му мия ръцете и ако е по топла водата казва пари .... когато напитките са студени разбира студено тоест нещата които са реални са му общо взето ясни , както и високо ниско той общо взето малко ги приема и като малко голямо .....разбира примерно че на батко му колелото е голямо и не става за него а неговото е по малко ....
но с картинките му е доста трудно той на практика през есента не можехме да го накараме вообще да се загледа в картинка и да разпознае нещо на нея дори елеметарни неща които и тогава още назоваваше .....прилъгахме го да се загледа като му изрязахме от списанията на Метро различните артикули и той разпозна шоколада колата и други неща но те изглеждаха като истниски ....по късно го забелязах че се заглежда в снимки и назовава   батко си баща си сестра си .... мен и него си не показва ....
а при логопедката не повтаря просто безцелно изречения ами тя го насърчава примерно да каже това което иска с изречение ....пояснявам когато той иска сок казва " Соко лей " а тя го кара да каже "Мамо налей ми сок " както и аз непрекъснато му казвам какво да каже защото се получава следната ситуация
срещам се с някой човек той казва примерно здрасти и започваме да говорим ако аз кажа на Владко "Владко кажи здравей " той казва Здравей човека започва да говори с мен и с него и той отговаря или по скоро театралничи наоколо нещо размахва ръце обяснява имитира поведението примерно моето или на баща си по време на разговор .....когато човека пита нещо му подсказвам какво да отговори ... и така като се разделяме казвам "кажи чао" той казва чао чао .... иначе като се заговориш с някой и той стои стои и току изрещява дали защото отнемат вниманието което той смята за негово или защото неможе да се включи в разговора а иска ....
но тъй като ние почти винаги излизаме и около нас има други деца в норма не моите забелязвам че и те се срамуват макар да ме виждат всеки ден и те правят необичайни жестове като едното примерно започва да ходи едно наперено като петле / като баща си / или пък започва уж да лае , пръхти като кон.... а това дете те купува и те продава както си супер добре се развива контактно и така но и то се засрамва .....

значи да напиша каква ни е програмата и много бих искала и другите да направят това за да знам малко ли или много го занимаваме при специалисти
Влади всеки делничен ден от 9 до 10 е при психолог или специален педагог / сменят се на около 10 тина дни / ходи с удоволствие остава сам
понеделник и сряда от 17 до 18 психолог при който ходи с удоволствие остава там сам
вторник и четвъртък от 11 до 12 логопед при който стоя с него
вторник  и петък от 14  до 14,30 логопед с който стои сам ходи с удоволствие
освен това през останалото време е с мен или с татко си и сутрин и следобед след 18 ч играе отвън във времето от 13 ч до около 17 сме в къщи като се мотае занимавам го къпем се в на терасата около 15 ч заспива за два часа .....
когато сме отвън особено вечер сме задължително в среда с доста деца на улицата
наблюдавам при него напредък както в говоренето така и в разбирането слушането, в поведението като цяло .... дано нещата се запазят така или дори се засилят още повече .... не ми се иска да си помисля за миналата година по това време когато ревеше по един час  като се прибере и всеки път за нещо различно или за баща си или че съм му измила ръцете или нещо друго но ревеше все едно съм го изтървала от третия етаж.... и като се успокоеше пък аз му говоря нещо той ме попогледне ей така и почти не ме отразяваше .... а това нещо да ти изпълни да донесе или да каже да покаже това беше абсурд ....
от люлки от колички от всякакви атракции миналата година по това време Влади си тръгваше с як рев .... дори ако е стоял там три часа и се е скапал от люлеене и возене и какво ли още не ..... тръгваше си с такъв рев че плочките се пукаха .... или като срещнехме някой човек да се спреш с него той започваше да крещи и не спираше докъто не отминеш ... и ред други .... крещеше като го поздрави баба му дядо му .... вобще не им обръщаше внимание като му говорят като му казват нещо ....
сега да го похваля може човек и то никак не е трудно да го убеди с думи че ще си тръгваме вече защото еди какво си че отиваме на друго място че ще ходим тук или там , доста е контактен с познати и непознати , дори се закача с хората

Райка, за книгите повечето деца първо започват да разглеждат книжки с познати за тях неща, на пазара ни има различни книги, някои направо безумни като илюстрации. Гледай книгите да са с реалистични илюстрации и със сюжет близък до ежедневието му. Има такива книжки, по-късно ще им пусна имената. Дъщеря ми винаги е обичала книжки, сега се сещам, че първо започна да разглежда едни каталози с играчки, после премина към други книжки. Кезая преди няколко дни, беше пуснала линк към книга за дневният режим на мечето, много е полезна. А ти каква книжка се опитваш да му четеш?

За програмата пак преди  време писахме, ето на Кезая, а 2 поста по надолу е нашата - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=407819.msg11788589#msg11788589
Щом детето върви напред значи е добра. Не знам при вас как работят 2 психолога или 2 логопеда в една седмица. При нас е има такива случаи, но не се застъпват и си знаят програмата, например един работи по монтесори метод, а друг за говор.

Ето част от книгите, с които започна интереса й /според мен са много подходящи за начало на четенето/-
 "Малки весели мечета" /това са много добри книжки за деца 1,5-2 години или на такова положение/ - http://www.fiut.bg/index.php?page=shop.browse&category_id=10 … rt&Itemid=32; Поредицата "Първи стъпки" Думите и Животните на издателство ПАН; "Франклин и подаръкът  на мама"; "Франклин и сестричката му Хариет";  Моят ден - http://www.book.store.bg/c/p-p/m-131/id-19070/moiat-den-olga-ulasevich.html; Книга за майката и бебето, автор Елизабет Фенуик - http://www.book.store.bg/c/p-p/m-471/id-1500/kniga-za-majkata-i- … zabet-fenuik.html /изключителна книга с много добри илюстрации,  много й помогна да се разбере света наоколо, Картинен буквар на издателство Фют.

Ние започнахме терапия по сензорна интеграция. Очаквам да получим окончателна сглобка на възприятията и преработката им, т. е. - цялостното възприятие на постъпващата информация да стане завършено и едновременно, преработката да получи завършен вид- едновременна и реакцията да стане мигновена- без вземане на няколко минути, в които да преработва, за да получи завършено адекватно поведение. Дала съм заявка - с помощта на терапията, да намерят окончетлното си място ръцете, краката, стойката да придобие завършено естествен вид, без необходимост да подскача, колкото и рядко да е вече това, но все пак съществува такава необходимост за сензорна стимулация- да се замести с друг вид и естествена, приемлива стимулация, съответно като резултат от всичко това, очаквам и гласът да загуби високите честоти, които колкото и да са намаляли, в резултат на всички останали терапии, съществуват при вълнение и придават неестествен вид в поведението му.

Райка,
Аз и друг път съм казвала, че колкото по- ангажирано е детето до тогава, докато не му се създадат интереси и да започне сам да се занимава смислено, с формирани у него интереси, толкова по- добре- до тогава, не бива и минута да се оставят без терапия и терапевтично поведение от страна на околните- вкъщи, на улиата, на площадката, при терапвта..ако имаш още сили и възможност, колкото и още терапии да включиш- са само от полза за по- бързото дърпане на детето и доближаване до нормата.
Но не порпускай и спортовете- особено плуване, изграждат у детето всичко, за което се борим- не може сао на спорт да разчитаме, естествено, но помощта им ни се връща после в пъти.
А Владко ходи ли на училище?

Здравейте!
Отново ще ви занимая с проблемите, които срещам при избора на училище за детето ми.
Може би ще е интересно, защото някои от дечицата ни ще са първолаци сега, другите догодина.
Имах разговор с директорката на Ресурсния център в Пловдив. Жената горещо ми препоръча да запишем Мими в училище в Пловдив. Дори ни посъветва в кое. Там имало ресурсен учител, психолог, логопед и специален педагог на шат. Които взаимно се допълват в работата си.
Училището е масово, нищо специално, но просто там пътеката е отъпкана вече и системата работи добре. Имат и други ученици със СОП.
Когато заговорих, че вероятно Мимката ще бъде на индивидуална форма на обучение, тя се изуми. Каза, че такава форма се отпуска само на дечица с тежки увреждания, такива в инвалидна количка и абсолютно неподвижни. Аз пък и обясних, че детето ми е със силно изразена хиперактивност и няма как да стои само в клас. Интересното е, че след като в решението на ТЕЛК е записано, че детето се нуждае от непрекъснато придружаване и помощ, значи трябва включително и в клас да бъде с придружител - дали това ще бъда аз или друга жена, не било от значение. Това определено ми беше полезно, не го знаех. Друго интересно нещо, което директорката сподели е, че ако детето не издържи през всичките 4-5 учебни часа, имаме право да си я приберем у дома, като отсъствия неизвинени не и се пишат. Предвид СОП.
В нашият малък град ще бъде трудно за детето. Тук няма отъпкана пътека, от ресурсния център ще идва ресурсен учител веднъж в седмицата за по 4 часа и това е. Никак не ме устройва. Освен тоа тепърва ние ще прокарваме тези новости тук и това ще е в ущърб на детето. Тепърва ще се уточняват с учители и директори как, къде да допуснат ресурсния учител и ще мине време, докато свикнат всички със ситуацията.
Момичета, не мога да спя вече от много мислене. Идея нямам как да постъпя и везните взеха да накланят за училище в Пловдив... Вие какво мислите?

Кезая, ужасно съжалявам, че не успяхме да уважим поканата ви за РД на Марти.  А толкова много исках! Мисля, че скоро пак ще се наложи да дойда до София и ще си му донеса подаръчето лично.
Жив и здрав да ти е и много нови и големи успехи.   

Аз пък бях рожденничка вчера. Сутринта малко ми докривя, защото Мими някак не се ентусиазира от този факт, даже мисля, че за нея няма значение. Не съм очаквала друго, но ми домъчня. А малката реагира типично по детски "И аз имам рожден дееееееееен пък!". 

ЧРД, много щастие и всичко най -най!
Моя малчо пък, като някой от семейството има рожден ден казва:
Какво ще ми подариш за рождения ти ден? 

Calathea ,аз пак ще си кажа мнението-бих я записала в Пловдив.Още повече като чета последния ти пост.