Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

Момичета, имам "малък до среден , клонящ към голям" проблем... ще го споделя с вас като моля персонално да се включат да отговорят Кезая Катина и Деси тъй като ги смятам мнението ВИ ми е много ценно ....
на въпроса
логопедката която занимава Влади ... така и не успя да го приучи да сяда на стола да работи да показва да откликва макар и за малко и тъй като и той не иска да влиза сам при нея / отбелязвам че ходи на други пет места пет различни хора и остава с тях сам без проблем дори по пътя към тях подтичва и влиза с кеф винаги /
та образно казано за всяко "па -па " Влади получава по половин или една пръчица от сорта на Слънчо Пърчо Зрънчо и други неща .... това естествено не работи в дългосрочен план и той откликваше така първите три - пет пъти като все по малко го вълнува пръчицата и понеже я получава след като каже "па-па"- то или другото като изпълни или подаде каквото му се казва след като не е мотивиран по друг начин а само с пръчица и не я желае съответно терапията претърпява пълен крах .... и той вообще не се вълнува от това какво му казват да каже да изпълни когато не е гладен и или не иска пръчицата....
не искам да се разделям с логопеда ... категорично
но не смятам че подкрепата с храна за всяка дума е необходима дори я мисля за пагубна по скоро мисля че трябва да се свикне да сяда да работи да откликва да се радва на това което е постигнал , той се радва когато му се каже браво разбира и се мотивира от подкана подкрепа браво и такива
освен това след като получи пръчицата за казаната дума той се гледа две минути в огледалото как дъвче отваря си устата проследява я бавно бавно сега от скоро ходи слага си я на най далечното място и я взема с уста за да изгуби време
а и концентрацията му тя където и без това липсва ами като след всяка дума дъвче минута съвсем изчезва ....
дайте ми съвет как деликатно да променя посоката на занятиата така че да има повече логопедична работа по малко ядене на солетки като последното се сведе до бонбонче за чао ако е работил добре .... а може и без него
навсякъде с Влади работят или без нищо като подкрепа за ядене през времето на терапията или в края на урока бонбон, бисквита или нещо от сорта  евентуално ....

постинга ми не е съвсем издържан граматически моля да ме извините публикувах го преди да го прочета 

Райка, не разбирам точно въпроса ти.Притеснява те, че логопедката използва храната като стимул, или, че не намираш нужните думи за да я помолиш да не го прави.Притесняваш се дали това е правилно ли?Би ли опитала пак да зададеш въпроса и ще ти кажа какво съм чела и чувала по въпроса.

Райка,

Не виждам проблем в това, че логопедката мотивира детето, като го кара да седнат да работят с помощта на някаква храна. Обикновено преди да започне работа с детето, терапевтът пита родителите кои са любимите неща на детето и какво го дразни, за да може да използва стимули, да стъпи на нещо, което детето харесва, с помощта на което да надгражда мотивацията у детето и на база на което да разширява интересите му. Лошото е, че е зрънчо или чипс, защото в тези храни има канцерогенни и вредни вещества за всяко дете, и особено за дете от аутистичния спектър, което трябва да се пази от храни с канцерогненни оцветители като дявол от тамян. Но предполагам, че в началото тебе са попитали и ти си казала какво обича детето. Ако не е така, а го тъпчат със зрънчо е много зле и трябва да насочиш логопедката към друг стимул за мотивация, иначе тя търси начин да накара детето да седне, да го мотивира и му грабне вниманието- отначало за 5 минути, после за 10, за 15 и така....
А освен това трябва да й обърнше внимание, че постепенно стимулите трябва да стават нематериални- да го научи да оценява похвала, да му трупа точки, под формата на звездички, футболни топки, което означава, че постига все по- добри резултати, да си удрят ръцете и това да започне да разбира детето, че е поздрав за постигнат резултат.
Но моето мнение е, че чипсовете и зрънчото са категорично збаранени за деца от аутистични спектър, действат като наркотик на мозъка им и ги отвеждат по- надолу в спектъра, ако обича шоколад- нека това да е черен шоколад, от най- малките, или бисквити, или бонбони, каквито ти избереш, като прецениш съдържанието им, балони също..и постепенно- поздрави, точки и оценки- това е градивно и тази посока трябва да следваме във възпитанието и корекцията, моделирането на поведението на децата от спектъра, което между впрочем важи и за всички деца, но някак по- лесно става при другите и с обяснения и доводи, докато при нашите става с изграждане на модел и коригираща терапия, внушаване на правила и норми.

Но така или иначе логпедката е права, че трябва да стъпи на нещо, което обича, за да започне да успява да го мотивира и работят, ти трябва да му изградиш вкус към някои бисквитки без консрерванти, за да дава от тях, трябва да прецениш кои са любимите му герои, за да дава картинки на тях или малки фигурки, но постепенно- задължително е да се превърне стимула в нематериален- колко ще отнеме година ли, по- малко или повече, зависи както от детето, така и от подхода и терапевта.

Ама каква деликатност - ти си клента, купуваш услуга - в случая терапия за детето си. Ти си тази която поставя изискванията и логопеда ще се съобрази с теб.
Не, не е правилно да яде по време на терапия и на всяка дума да получава награда, щом не прави това с другите терапевти. Не е правилно и ти да си с него в стаята. Много вероятно е точно затова да се маймуни.
За деликатност - ако искаш да е наистина деликатно - кажи и че детето е на строга диета и неможе да яде повече по време на терапия. Донесе "заместител" - нещо което детео определно не харесва, за да не може да се ползва за примамка.
Но не е това начина.... по добре говори с нея. Аз бих я сменила - как така при други хора работи при нея не иска...Явно нещо и куца в подхода.
А откога работи с детето? Може и това да е проблем. Нащето ОТ примерно първия един месец редеше кули от 3 кубета,  после хващаше ръката на малкия баткои събаряше с неговата ръка кулата...от него никаква реакция - нито на успех, на поушрение, нито на нищо... аз беснеех как така си давам парите за подобна простотия... Да, ама не - тя трябваше да намери начин да влезе в неговия свят и явно това и беше начина.  Имали сме и други"екстремни " случки - с логопеда - държеше шоколад и сладолед пред сина ми докато той се търкаляше по пода и пищеше.... чакайки го да каже какво иска. И да му държи ръцете да не може да вземе каквото иска/пак лакомства/ докато не и каже и какви ли не такива. Това беше в периода когато "насила" го накараха да говори. А аз отпреде пред вратата ревях. Периода беше кратък - после терапията премина на масичката и той си изпълняваше всичко...Ама извадено така от цялата терапия на сина ми  като елемент определено звучи ненормално.
Затова питай защо го прави - говори с нея, кажи и че не ти харесва, че на другите терапии не прави така. Може жената да има някаква идея - яденето срещу огледалото също е вид терапия...
Немога да ти кажа правилно ли е или не това което става - и двете са възможни - и да е грешка на терапевта/по скоро некомпетентност/, но може да е и някаква стъпка към по нататъшно ниво което тя търси. 
Както казах - купуваш услуга - ами разпитай за какво си даваш все пак парите. Предполагам логопедката ще ти обесни защо го прави. /или ще разбереш, че е изчерпала идеите си с твоето дете/

Ние не сме яла по време на терапии никога/освен когато са се опитвали да го накарат нещо да опита - като нов вкус или консистенция/, но сме получавали награда понякога след терапия. Казвано му е че ще го получи в края на сесията. Но и при моето дете много дълго време нямаше реакция на успех все пак....а ти казваш, че твоето реагира на браво

Моят син също хапваше по време на терапия, но не зрънчо, а картофена салата (много обича). Когато беше малък, се учеше да се храни сам, като изгладихме яденето сам пак хапваше, но защото много изгладняваше (обикновено след терапия е доста уморен и заспива, а ако не яде нещо, се изнервя и става неуправляем). Но храната като награда за свършена задача не се е ползвала. Още повече логопедката не би му дала нещо, което не одобрявам. Ако аз му донеса нещо, яде. Сега изтрайва заниманието и без ядене, а аз му нося нещо и като свършат, му го давам, че с гладен мъж на глава не се излиза 
Наградите му за поощрение са любими играчки, музика и подобни.
Логопедите правят разни упражнения за раздвижване и контрол на езика и мускулите на устата. Малките деца често не искат да ги правят и тогава може да се използват разни храни, за да "излъжат". Напр. на голям човек можеш да кажеш "протегни си езика и се опитай да си докоснеш носа с него", но малки деца няма да послушат. Обаче ако му намажеш горната устна с нещо, ще се опита да се оближе и ще протегне езика. Такова упражнение е и страничното хранене (при моя син го правехме около годинката, да се научи да дъвче).
Колкото до сядането на стола - и моят не би седял, ама тя го слага на стол с масичка отпред и няма къде да ходи, като види, че това е практиката, просто свиква.

От тук:
http://www.iisupport.org/8/page.html

Извадих "Развитието на дете в норма" и реших, че може да се опитаме и сами, без тестове да преценим къде точно се намира детето ни в момента, спрямо възрастта си, по параграфите:  моторно/двигателно развитие (МР); когнитивно развитие (КР); социално развитие (СР); комуникативно развитие (КР*) за развитие на детето в норма.
Марти навърши вчера 9 години, според посочените критерии, аз го оценявам че изцяло покрива критериите за 6, както и терапевтите оценяват психическото му развитие в мометна, но виждам и критери, по които отговаря и за 8 години- по отношение на  МР, КР, 50 % от СР, без КР- там си е на 6.

Първи месец:
МР - движи нормално крайниците си, вдига главата си, когато е по корем, но не може да я задържи; има координиран поглед и фиксация.

КР - плаче, когато е нещастно; предпочита визуални стимули; помни предмети, които се появяват през 2 ? сек.

СР - осъществява визуален контакт с майката; спокойно е, когато го държат; прилепва тялото си към този, който го държи; следва своя схема за сън; усмихва се спонтанно.

КР* - реагира на човешки гласове, което обикновено го успокоява; плаче за помощ;издава звуци на удоволствие.

Втори месец:
МР - движи ръцете си плавно в кръг; удря по предметите; задържа главата си изправена, когато е поставено по корем; всига глава и я задържа с помощ, когато е поставено в седнало положение.

КР - предпочита лица пред предмети; наблюдава ръцете си и ги проследява, докато ги движи; повтаря собствените си движения; вълнува се при очакване на предмет. СР - радва се, когато види хора; има неселективна усмивка; успокоява се чрез смучене; предпочита допира и оралната стимулация пред социалната стимулация; спи по схема близка до тази на семейството.

КР* - поява на гърлени звукове; гукане - издаване на нисък нежен гласен звук /У/.

Трети месец:
МР - волево контролира тялото си; вдига главата и гърдите си, когато е поставено по корем; задържа главата си изправена с лека подкрепа, когато е в седнало положение; преглъща волево; достига и сграбчва; държи ръцете си отворени.

КР - има пълно фокусиране; може спокойно да гледа различни предмети; търси с поглед източника на звука; започва изследователски игри; изследва собственото си тяло.

СР - демонстрира общително поведение; визуално различава различни хора и предмети; разпознава майка си; има избирателна социална усмивка; спи през по-голямата част от нощта.

КР* - гука; поява на единични срички (СГ); обръща главата си, когато чуе глас; отговаря гласово на говора на другите; издава преимно гласни звукове.

Четвърти месец:
МР - може да обръща главата си във всички посоки, когато е легнало по корем или седи; все още не може да достига целта си правилно; може да противопостави палеца си на останалите пръсти; сграбчва малки предмети и ги държи в ръката; слага предмети в устата си.

КР - ориентира се по звуковете; вторачва се към мястото, където предмета е изчезнал; помни визуално между 5 и 7 сек.

СР - има избирателно внимание към лицата; дълго гледа привлекателните и не обръща внимание на грозните лица; гледа към посоката, където е излезнал човека; смее се, когато види деруго бебе; радва се и се смее, когато някой си играе с него.

КР* - появяват се подобни на съгласни звукове; има разнообразни тонове; имитира тонове; усмихва се на човека, който му говори.

Пети месец:
МР - седи с помощ около 30 мин.;обръща се от корем до гръб; може лесно да бъде изправено; може да противопоставя палеца на всеки отделен пръст; мести предметите от едната ръка в другата.

КР - започва да играе; зрително проследява изчезващ предмет; различава познати предмети; може да разпознае цял предмет само по неговите отделни части; има 3 часова зрителна памет; изследва предметите като ги лапа или пипа; помни свои действия и ги имитира по-късно.

СР - реагира различно на усмивки и сърдити физиономии; различава родителите и роднините си от останалите; имитира някои движения на другите; радва се, когато си играят с него.

КР* - различава сърдит от приятелски глас; експериментира със звуковете; имитира някои звукове; реагира на името си; усмихва се и вокализира, когато се види в огледалото.

Шести месец:
МР - Върти главата си всободно; има добро равновесие, седи само; достига добре до предмет с една ръка, сграбчва го и го слага в устата си; държи бутилка; върти се във всички посоки; пълзи.

КР - гледа и достига предметите спокойно и бързо; разглежда предметите; достига, за да си върне отнетите му предмети.

СР - различава социалните отговори; предпочита игрите с хора; лапа си пръста; изследва лицата на хората, които го държат.

КР* - издава различни звукове; вокализира преживяванията си на удоволствие и неудоволствие.

Седми месец:
МР - хваща, прехвърля предмет от ръка в ръка; пораства 1-я зъб; има по-добър контрол над дъвкането и преглъщането; може да яде някои твърди храни;; повдига се наръце и крака; люлее се.

КР - зрително търси играчката, която е изчезнала; имитира физически действия, ако са в репертоара му.

СР - съпротивлява се; закача се (начало на хумора).

КР* - играе с гласните; продуцира няколко звука на един дъх; слуша говора на другите.

Осми месец:
МР - само държи бутилката си; използва противопоставянето на палеца си на другите пръсти; манипулира с предметите, за да ги изследва; опитва се да стане, но все още му е необходима помощ; пълзи.

КР - може да сортира цветове и форми; разпознава размерите на предметите; изследва формата, тежестта, материята, функцията и свойствата на предметите

СР - държи се добронамерено с връстниците си; силна е връзката с майка му; крещи, за да привлече вниманието.

КР* - избирателно слуша; разпознава някои думи; повтаря ударените срички; имитира жестовете и интонацията на възрастните; ехолалия.

Девети месец:
МР - за кратко стои само; само обикаля; седи без помощ; само сяда и става; изследва с показалеца си; мести си бутилката.

КР - разпознава размерите на предметите; предвижда резултатите от събитията и връщането на хората.

СР - изследва другите бебета; "играе" със семейството си; имитира игри; играе действени игри.

КР* - продуцира лепетен модел; имитира кашляне, свирене, цъкане с език и др; използва социални жестове; употреба на жаргон (думи разбираеми само за него).

Десети месец:
МР - пълзи с крака и ръце; хваща и пие от чаша; сяда от изправена позиция.

КР - посочва частите на тялото си; достига целта чрез метода "проба-грешка"; търси скрити предмети, но обикновено на познато място.

СР - изразява настроения; помага за обличането и храненето си.

КР* - имитира говора на възрастните, ако звуковете са в репертоара му; следва някои инструкции.

Единадесети месец:
МР - стои право само; чрез избутване се изправя от всякаква позиция; качва се по стълби; само се храни с лъжица

КР все повече имитира, свързва свойствата с предметите

СР - търси одобрение; предвижда целите на майка си и се опитва да протестира.

КР* имитира ритми, лицеви изражения и др.

Дванадесети месец:
МР - става само; избутва се да стане от клекнало положение; качва се и слиза по стълби; има завършено противопоставяне на пръстите; използва лъжица, чаша и моливи; пуска предметите без усилие; с помощ прави 1-те си стъпки.

КР - правилно използва предметите; търси мястото, където за последно е бил видян предмета; крие се от околните (игра).

СР - изразява предпочитания към определени хора; изразява разнообразни емоции.

КР* - разпознава собственото си име; следва прости моторни инструкции особено, ако са придружени от зрителна опора "чао"; реагира на интонация за "не"; казва една или повече думи; смесва думите с жаргон.

Петнадесети месец:
МР - радва се на увеличаващата се активност; ходи с бързи наподобяващи тичане крачки; прави няколко стъпки назад и настрани; носи предмети в 2-те си ръце и се клати, докато ходи; хвърля топка сразтягане на раменете; сваля си обувките и чорапите; рисува линии.

КР - имитира малки моторни действия.

СР - търси възрастните, когато остане само; харесва музиката и танците; блъска играчките; имитира вършене на домакинска работа; играе самостоятелно; започва да си играе с нереални предмети.

КР* - посочва дрехи, хора, играчки, животни, които са били назовани; използва жаргон и думи при разговор; има речник от 4-6 думи.

Осемнадесети месец:
МР - върви уверено и тича, но не много добре; пие без помощ; хвърля топка с цяла ръка; скача с двата крака; рисува кръгообразно; има мускулен контрол за нуждите си.

КР - разпознава снимки; разпознава себе си в огледалото; помни местата, където обикновено седят предметите; използва пръчка като играчка; имитира начина на употреба на предметите от възрастните.

СР - изследва реакциите на околните; проверява другите; харесва самостоятелните игри; включва се все повече в игрите на другите деца; храни куклите.

КР*- започва да използва двусловни конструкции (фрази, прости изречения); речникът му се състои от около 20 думи; познава някои части на тялото; обръща се към себе си по име; играе на въпроси и отговори с възрастните.

Двадесет и първи месец:
МР - качва се и слиза по стълбите с помощ или се придържа за парапета; скача, тича, катери се, рита голяма топка, кляка; слага си правилно обувките; реагира ритмично на музика с цялото си тяло.

КР - познава формите; седи само с книга за кратко време; забелязва малки предмети и тихи звуци.

СР - спонтанно прегръща; харесва играчки, телефон, кукла, камион.

КР* - харесва римувани игри; кара хората да му показват нещо; опитва да разкаже преживяното; разбира някои лични местоимения; употребява "аз" и "мой".

Двадесет и четвърти месец:
МР - ходи гладко, гледайки се в краката; тича ритмично, но не може да тръгне или спре нормално; качва се и слиза по стълбите без редуване на краката; може да направи няколко крачки на пръсти; кара колело с три гуми; яде с вилица.

КР - сортира познати предмети; разбира смисъла на ед. и мн. Число.

СР - може да играе ролева игра; представя си, че играчките са живи; харесва паралелни игри; предпочита движещи се играчки; помага на възрастните в лесни домакински задачи; командва околните; споделя чувства, желания и интереси.

КР* - има речник с около 200-300 думи, преди всичко названия на предмети; използва кратки прости изречения; използва някои предлози (в, на) и местоимения (аз, мое, ти), но не винаги правилно.

Три години:
МР - качва се и слиза по стълбите без помощ; ходи без да гледа краката си; марширува, може да ходи на пръсти по-дълго време; запазва равновесие за малко на един крак; може да реже с нож; изследва.

КР - създава изобразителни картини; 1 форма представя няколко неща; сортира основните цветове; може да покаже 2 предмета; разбира думата "две"; харесва игрите с по-малко предмети и повече въображение.

СР - играе в група; докато играе разбира с кого да играе; сменя си реда.

КР* - речник 900-1000 думи; прави изречения с по 3-4 думи. Използва изречения с подлог и сказуемо, но с проста конструкция; играе с думи и звукове; следва по-сложни инструкции; говори за настоящето.

Четири години:
МР - качва се и слиза по стълбите с редуване на краката; прескача предмети; скача на 1 крак; може да пише печатни букви.

КР - категоризира; брои до 5; може да покаже 3 предмета; разбира понятието "три"; познава някои монети.

СР - играе и сътрудничи с другите; ролеви игри.

КР* - има 1500-1600 думи в речника си; задава много въпроси; използва сложни изречения; разказва приказки и говори за близкото минало; има трудности при отговаряне на въпросите "как" и "защо".

Пет години:
МР - има добър моторен контрол; добре усеща тялото си; играе сложни игри; реже месо с нож; рисува добре; чертае линии; пише прости думи; все още няма достатъчно добра координация на очите, за да може да чете; имя изявена водеща ръка.

КР - помни правилата за много дейности; познава своето ляво и дясно, но не и на другите; брой до 13; може да покаже 4-5 предмета; разбира смисъла на повече от три; развива разбиране на понятията "днес/утре", "вчера/сутрин", "обед/вечер", "ден/нощ"; разпознава връзката на частите към цялото.

СР - играе прости игри; избира деца, с които да играе на полов принцип; радва се на драматични игри; показва интерес към групови занимания; играе целенасочено и конструктивно.

КР* - речник 2100-2200 думи; дискутира чувства; разбира -преди, след; не се интересува от реда на думите; следва команди от 3 стъпки; има 90% изградени езикови правила.

Шест години:
МР - има добра обща моторна координация; кара колело; добре хвърля топка; растеж на постоянните зъби.

КР - има по-дълго задържане на вниманието; по-трудно се разсейва от странична информация, когато решава задачи; помни и повтаря 3 цифри.

СР - харесва действени игри; обича да се състезава; събира се с еднакви по пол връстници; превръща егоистичната реалност в по-комплексна гледна точка.

КР* - има активен речник от 2600 думи, а разбира 20000-24000 думи; има много добре оформени изречения.

Осем години:
МР- има по-дълги ръце; по-добри манипулативни способности; почти съзрял мозък; повечето постоянни зъби са налице.

КР - познава ляво и дясно на другите хора; разбира разговорите; знае приликите и разликите; чете нормално.

СР - радва се на публика; научава, че другите имат различни перспективи от 3-то лице; има желание да участва в банда, но също така се нуждае от подкрепата на възрастните.

КР* - говори много; хвали се; вербализира идеи и реални проблеми; размишлява с другите; демонстрира леки трудности при връзки за сравнение.

Десет години:
МР - почти са съзряли всички части и органи на тялото му.

КР - планира бъдещи действия; решава задачи с минимално усилие.

СР - обича игрите, спорта, хобита; открива, че може да е обект на нечии перспективи.

КР* - прекарва много време в говорене; има добро разбиране.

Дванадесет години:
МР - заедно с пубертета започва бързо развитие.

КР - развитие на абстрактното мислене.

СР - имат различни интереси от тези на противоположния пол.

КР* - имат над 50000 думи в пасивния си речник; има изказване като на възрастен човек.

За използване на храна като стимул се прилага при един от методите за аутисти - мисля, че беше на Ловас.Погледни отпред на първа страница трябва да има линк за книгата.
Та там се препоръчва храната като награда при деца които не може да им се привлече внимането другояче.После задължително се преминава на друг тип награда, като похвала, потупване, здрависване ........изброили сте ги.
Много е спорен този въпрос дали да се използва храната като награда.Моят син точно като кученце му показвах храната и търчеше след мен.Ела Мишо в кухнята - нъцки.Показвам яденето, и ако го хареса идва.Точно като маймунка.В детската градина също така правеха в началото - ами просто нямаше друг начин   - тогава беше на много ниско интелектуално ниво.Ние възрастните също се награждаваме за добре свършена работа с порция сладолед, или тортичка или някакъв деликатес.Защо пък при децата да не е.При децата без дефицити също се използва храна като награда.Ако изкараш 6 на теста ще ти купя сладолед - примерно.Според психолозите е грешно да се използва храна като награда - по принцип - ама Ловас пък го препоръчва   - може би е попрочела нещо по въпроса тази логопедка и затова така опитва  
За логопедката съм напълно съгласна с Деси - сменяй я.Предполагам не плащаш при нея, затова толкова държиш да не я сменяш  .Ти си прецени де, но при всички положения платено или не - водещо е доброто на детето.Все пак тази логопедка, ако е прочела метода на Ловъс е плюс, защото повечето бъкел понятие си нямат от аутизъм, камо ли да са прочели нещо  

Аз от написаното от Райка виждам,че една логопедка вади срички и думи,нещо за което МНОГО майки само мечтаят;че детенце разбира ,какво се иска от него и че вероятно логопедката прави сензорна стимулация с тези пръчици.Райка, нали ми писа,че малчо обожава да стиска,гризе и надъвква със зъбите различни неща.Жената(терапевта) явно,че е забелязала този дефицит и давайки му по-честичко храна  стимулира и увеличава сетивността.Просто попитай спокойно и ще получиш отговор.

Веселчето Влади повтаря почти всички думи като му кажеш "кажи еди какво си той го казва почти" без грешка и е доволен когато му се каже "браво"
той си говори на практика и е доста общителен просто се изразява с една дума вместо с изречение, разбира повечето неща и трудно можеш да го заблудиш...
вчера примерно съм оставила на дъното на шише Кока Кола малко кока кола разредена с вода за да го разбера схваща ли следното .... той се прибира жаден и казва "уотити " със настоятелен тон или "уата" след малко "още" аз му казвам "иди донеси шише вода от кухнята /ние сме в хола / ще ти налея .
той тича носи вода аз му наливам той пие и казвам остави я обратно той отива и го чувам че казва "кока кой" видял човека кока колата и питам го искаш ли кола ще ти налея малко и му сипвам той взема чашата и си я носи на неговата масичка сяда и си я пие "интелигентно" изпива я и казва "още" отговаям му че няма и че я е изпил .... той става и  с тичане отива взема шишето в което е останало още  малко кола и ми го носи и казва "кока кой още" ....

той започна да схваща и други неща но все от бита и ежедневието които прави с нас от материала който учи при логопеда понеже не внимава в картинката образно казано а вниманието му е в пръчката ... не е усвоил почти нищо .....

той ни търси с въпроси "Тате къде си ? " казва го и търси баща си след малко като го няма сам си отговаря "Да тука съм" казва "Мамо" вече съвсем съзнателно на мен , казва на сестра си "Киари Киари " с различен тон когато и се радва и когато тя му се е качила отгоре и му прави конче и той едвам диша ....

като дзънне на баща му колана на гащите и той тича от горния етаж и "тати тати " знае че ще излиза и той ще върви с него ..... като отворим вратата да излизаме и му кажа "момент " първо аз се обувам и той повтаря "момент" и ме чака да се обуя ....
не съм ги броила но вероятно думите които може да каже и казва вече наближават 50-100 но ги повтаря след нас трябва да му подскажеш отговора на въпроса и той тогава го казва .... иначе сам без да му подсказвам казва като го питам Какво е това когато "това" е кока кола , "Капи" кола, показва на снимки татко си сестра си батко си ....и още неща но доста елементарни ...абе сега сме на етап повтаряне на почти всичко и то като му кажа "кажи еди какво си "
за да усвои по сложни неща а той вече би могъл му трябва да внимава в това което му се говори а това не може да стане ако му се държи пръчица на високо и той гледа нея а не материалите ....

той обаче няма представа или поне не е доказано знае ли каквое  малко голямо тънко дебело тясно широко ..... като го питам кой лети и отпред има птица и риба не ми дава птицата .... не знае .... знае топло студено , пълно празно .... , мокро
цветовете ги повтаря но не винаги ги сортира / правил го е но вероятно по подражание без да схване смисъла/ , не знае формите
освен това половин година учат и повтарят как правят животните .... чесно да ви кажа ако мен ме карат всеки път да викам как прави кравата и овцата и патето тоест му му папа еми и аз няма да ги кажа ............. и не пръчица ами с "круиз до Карибите" трябва да ме мотивират да си отворя устата ....
последното изречение е в кръга на шегата ....
но сериозно ще поговоря с терапевтката тъй като тя си е професионалистка просто леко ще я подтикна като я насоча защото усещам как Владко и се е качил на главата ....

Така, както го описваш според мен вече е време, даже крайно време да се махне пръчицата и изобщо храната в кабинета.Детето - превеждам ти какво описваш знае основни предмети от ежедневието и битови ситуации.Тоест според моите схващания е влязал и може би вече излиза от най трудната първа фаза.Най трудното е (според мен) да накараш аутиста да те забележи, да почне да произнася думички, и да започне дори елементарно да ги използва.Вече е време да натискате втората фаза.Както го описваш мъчат го добре да върви натам.

Поздравления - наистина е добре това ниво което описваш, но натискайте още и още и още, и не спирайте с натиска.Не се успокоявай, а се мотивирай и продължавай.Още много, ама много работа ви чака, и ако сега се успокоиш с идеята, че ще си дойде от самосебе си продължението и проговарянето- ще си останете там - на края на първа фаза.

да така е натискам ...
за щастие днес той се представи много добре повтаряше цели изречения вярно казани дума по дума и той дума по дума ги повтаря но все пак това е крачка неприятното е че логопедката ще направи занятие и в чевъртък и след това ще почива до средата на аввгуст
именно тогава като се върне смятам да настоявам да намали и тотално да изключи наградите с храна през време на занятието и евентуално за накрая и да го награждава с похвали
ще стане
явно последните няколко часа / 4-5/ той я игнорираше съвсем целенасочено явно не му се е много ходело защото го водя във времето от 11-12 ч когато иначе би играл и той схваща че да се пързаля на пързалките примерно му изнася повече от колкото да ходи на занятие и изпробва търпението ни общо взето и дали ще се откажа да го водя ако ревтуни и бърше образно казано земята ..... в кабинета на логопеда
надявам се след почивката нещата да започнат на чисто и по рядко той да проявява характерния си негативизъм към неща които не му изнася да прави

При вас не настояват ли логопедичната терапия да е рано сутрин 

Да Деси настоява се, но се получава така че 15тина майки настояват децата им да получат урок при логопеда /в случая нашия / сутрин 
иначе рано сутрин аз съм логопеда