Родителите, които познават децата си и имат тяхното доверие, обикновено дават и подходящата обратна връзка и влияние в/у нагласите, очакванията и т.н. на децата си. И това ми се струва единственият начин да си до детето си, активно. Затова ми е малко странно, че в казуса си сякаш включваш действия само с пълнолетното 'лице", сякаш 'твоето непълнолетно' е с лоботомия.
Не знам как аз един ден ще кажа на дъщеря си " Няма да ходиш с чичо Иван от вход Б, защото чл. 4 от еди кой си закон го забранява". Всички знаем каква привлекателност представляват забраните.
А мисля, че има закон в който сексът с малолетни е подсъден ( или не?), тоест, въпросния чичо спокойно може да бъде гонен и сега...
Много обичам такива изказвания от хора, които не отглеждат деца.
От човек с деца може ли? Защото аз твърдя абсолютно същото. Дъщеря ми на 14 ходеше на детска дискотека, нейните приятелки - също.
Пък да не говорим, че имането на деца не гарантира, че знаеш нещо за отглеждането им. Не знам що е толкова трудно да се отбележи, че и лоши, глупави, зли и всякакви хора стават родители и от това не им порастват ангелски крила.
Много жалко за момичето. Не ми се иска да си представям какво е било в това семейство.