Моята радост сега е Моя мъка!

  • 20 807
  • 114
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 262
Ще ви разкажа една история. За едно малко момиченце, на което му се роди братче... Толкова се радваше това момиченце, че има жива кукла под ръка, от училище се прибираше, хвърляше чантата, проверяваше дали на кака момчето не се е напишало, тогава нямаше памперси, и горделиво казваше: "Кака е вече тук и ще се погрижи за теб!"  Сърдеше се, когато мама не и разрешаваше да прави каквото си е наумила, и сърдито казваше, че ще изхвърли малкото пакетче в боклука, защото само са я излъгали, че ще си има бебе, а сега не и даваха да си играе с него. После малкото момченце порасна мъничко, и на кака приятелките не искаха вече да играят с нея, защото тя винаги имаше опашчица подире си, където и да идеше, с нея вървеше едно малко същество, което гледаше и се грижеше за него, мама работеше. Малката момчешка ръчичка растеше в по-голямата сестринска. Толкова много му се играеше на това момиченце, че научи по-малкото си братче на 5 години да измие чиниите стъпил на легена, за да имат време да свършат задачите и да излязат. Вечер даваше обяснения, какви са тези мазни чинии.  Simple Smile От училище го вземаше, на училище го водеше, измисляше истории, които да го разсмиват. Порасна момченцето, стана красив млад мъж, много добричък, много слънчев и много отговорен. Но се оказа в свят, в който трудно младите живеят. Един ужасен ден, претрепан от умора, от опити да докаже на себе си, на близките си, на любимата си, че е голям и ще се справя сам в този труден живот, внезапно си отиде. Спря най-слънчевия смях, тропота на едни от най-милите нозе. Посред мечтите си отиде, за пълен с приятни неща живот, за детенце, за намиране на място под слънцето. И тази кака отново се погрижи за по-малкото си братче, с препълнено от мъка сърце за последен път хвана свидните ръце и го заведе там в другия град при родителите им, но не в сватбено облекло, а в красив ковчег, който избра на масите пред Майчин дом, до бременните и щастливите родилки. До новия живот... В тази наша държава поредния абсурд е това... На едно място зараждащо се и отиващо си! Сетихте се вече, каката съм АЗ! С празно сърце, с празни мисли, с празни мечти.... Отново повтарях, не се страхувай кака е тук, и си мислех, как ще го дам на земята, къде е сега, какво се случва. Винаги съм била атеист и не вярвам на много неща.
Толкова пъти вече ми казаха, че за мен не било страшно, а за мама, не искам да меря мъките, да обяснявам как се чуствам, как съм обичала този човек и съм му се радвала, още преди децата ми да се родят, как съм се смяла на смешките и радвала на обичта му. Как съм вярвала, че сега големи и двамата ще си бъдем подкрепа и опора... Аз на него, той на мене... Двама ще изпратим един ден, когато се наложи любимите ни, вече възрастни хора... Имам мъж, имам деца, които много обичам, имам двама родители, може ли някой да ми обясни, защо тогава се чувствам като най-самотното същество на земята. Чуствам се виновна, че в момента не мога да обичам, че мечтая да го видя, докосна, гушна, да му говоря и да го слушам, да го виждам как влиза на празник в дома ми, и играе с децата ми. Как обичам и се грижа за децата му, а аз съм най-после истинска леля... Но стоп, всичко това, никога няма да се случи вече...Никога... Вече минаха почти 2 месеца, а аз бавно подлудявам от мъка, времето не лекува, не вярвам, че лекува, все повече чувствам празнината в себе си. Владея се, грижа се за моите момчета, но толкова ме боли, че сигурно съм като робот, искам да съм старата си аз, което е невъзможно разбира се... И най-вече искам да можеше едно толкова добро човече, отново да се радва на цветенцата, на слънчицето, и на дечицата, за които мечтаеше.
Незнам в какво да повярвам, къде да мисля, че е, как да си наложа да мисля, че е добре, и не се мъчи с толкова проблеми, колкото тук, където живя...Не се получава, не се справям всеки път... Дълго време мислих, преди да пиша тук, не исках да съпоставям моята мъка с вашата, но имам нужда от вас, не се получава добре при мен... Никак даже бих казала, боря се, но искам да ми разкажете, какво вие правите, за да ви олекне, какво мислите, какво шептите понякога.......Не идва и в сънищата ми, нито веднъж до сега, сърди ли ми се?
Мили Роко, много те обичам, боли ме като дишам без теб..... Ще те чакам винаги... Исках да ходя в черно, не защото такава е традицията, а защото някак си, това ми даваше успокоение, не разбирам защо... но днес отново облякох цветните дрехи, заради децата, заради мама, мъката си стои отдолу в сърцето, завинаги...и дълбаеща... Ето отново съм послушната дъщеря Роко, послушах мама, тя поиска така, да махна черното... Търся те...

# 1
  • Мнения: 227
 Съжалявам ...
 Моите съболезнования.
 Колко само са верни думите ти,че щастието е в дребните и простички неща,а тъй често го забравяме.

# 2
  • Мнения: 343
Mama Igi, знам, че еда ли съм най-подходящият човек, който да те успокои, но много ми се иска да мога, затова се престраших да пиша.
За болката от загубата аз си имам своя теория. Мисля си, че човек с времето просто се научава да живее с нея. Може би затова е тази приказка, че "Времето лекува!" Просто.. в един момент спираш да усещаш болката физически. Казвам това, не защото съм преживяла толкова тежка загуба, а защото се е случвало да ме боли толкова много, че чак да усещам физическа болка от това.
Мисля си още, че човек не трябва да се бори с мъката си, а просто да си я изживее..

Приеми моите най-искрени съболезнования и много, много виртуални прегръдки! Hug Hug Hug

# 3
  • Мнения: 160
О,миличка,толково е жестоко...Плача и треперя след прочетеното...Искам да те успокоя и да ти дам съвети как да преодолееш болката,но и аз търся същите отговори...
Единственото,което мога да направя пред огромната ти болка е да те прегърна силно,макар и само виртуално и да ти предложа,винаги,когато имаш нужда да поговориш с някого,за когото болката не е непозната-насреща съм!Както и другите момичета тук.Попаднала си на единственото място,където могат да те разберат и да те подкрепят в огромната мъка/поне аз така чувствам този форум и пишештите в него/.
Мир и светлина на душата на милото ти братче!
Роко,появи се в съня на сестра си,позволи и поне още веднъж да подържи любимите ръце,да докосне лубимото лице...
 newsm45 newsm45 newsm45

# 4
  • Мнения: 7 348
Мама Иги, преди няколко дни видях ужасно тъжното послание под аватара ти.  Cry
Жестоко е, нечовешки жестоко.  Cry
За малкото ти пораснало братче.  Flowers Rose Flowers Rose

# 5
  • Мнения: 110
Ще ви разкажа една история. За едно малко момиченце, на което му се роди братче... Толкова се радваше това момиченце, че има жива кукла под ръка, от училище се прибираше, хвърляше чантата, проверяваше дали на кака момчето не се е напишало, тогава нямаше памперси, и горделиво казваше: "Кака е вече тук и ще се погрижи за теб!"  Сърдеше се, когато мама не и разрешаваше да прави каквото си е наумила, и сърдито казваше, че ще изхвърли малкото пакетче в боклука, защото само са я излъгали, че ще си има бебе, а сега не и даваха да си играе с него. После малкото момченце порасна мъничко, и на кака приятелките не искаха вече да играят с нея, защото тя винаги имаше опашцица подире си, където и да идеше, с нея вървеше едно малко същество, което гледаше и се грижеше за него, мама работеше. Малката момчешка ръчичка растеше в по-голямата сестринска. Толкова много му се играеше на това момиченце, че научи по-малкото си братче на 5 години да измие чиниите стъпил на легена, за да имат време да свършат задачите и да излязат. Вечер даваше обяснения, какви са тези мазни чинии.  Simple Smile От училище го вземаше, на училище го водеше, измисляше истории, които да го разсмиват. Порасна момченцето, стана красив млад мъж, много добричък, много слънчев и много отговорен. Но се оказа в свят, в който трудно младите живеят. Един ужасен ден, претрепан от умора, от опити да докаже на себе си, на близките си, на любимата си, че е голям и ще се справя сам в този труден живот, внезапно си отиде. Спря най-слънчевия смях, тропота на едни от най-милите нозе. Посред мечтите си отиде, за пълен с приятни неща живот, за детенце, за намиране на място под слънцето. И тази кака отново се погрижи за по-малкото си братче, с препълнено от мъка сърце за последен път хвана свидните ръце и го заведе там в другия град при родителите им, но не в сватбено облекло, а в красив ковчег, който избра на масите пред Майчин дом, до бременните и щастливите родилки. До новия живот... В тази наша държава поредния абсурд е това... На едно място зараждащо се и отиващо си! Сетихте се вече, каката съм АЗ! С празно сърце, с празни мисли, с празни мечти.... Отново повтарях, не се страхувай кака е тук, и си мислех, как ще го дам на земята, къде е сега, какво се случва. Винаги съм била атеист и не вярвам на много неща.
Толкова пъти вече ми казаха, че за мен не било страшно, а за мама, не искам да меря мъките, да обяснявам как се чувствам, как съм обичала този човек и съм му се радвала, още преди децата ми да се родят, как съм се смяла на смешките и радвала на обичта му. Как съм вярвала, че сега големи и двамата ще си бъдем подкрепа и опора... Аз на него, той на мене... Двама ще изпратим един ден, когато се наложи любимите ни, вече възрастни хора... Имам мъж, имам деца, които много обичам, имам двама родители, може ли някой да ми обясни, защо тогава се чувствам като най-самотното същество на земята. Чувствам се виновна, че в момента не мога да обичам, че мечтая да го видя, докосна, гушна, да му говоря и да го слушам, да го виждам как влиза на празник в дома ми, и играе с децата ми. Как обичам и се грижа за децата му, а аз съм най-после истинска леля... Но стоп, всичко това, никога няма да се случи вече...Никога... Вече минаха почти 2 месеца, а аз бавно подлудявам от мъка, времето не лекува, не вярвам, че лекува, все повече чувствам празнината в себе си. Владея се, грижа се за моите момчета, но толкова ме боли, че сигурно съм като робот, искам да съм старата си аз, което е невъзможно разбира се... И най-вече искам да можеше едно толкова добро човече, отново да се радва на цветенцата, на слънчицето,, и на дечицата, за които мечтаеше.
Не знам в какво да повярвам, къде да мисля, че е, как да си наложа да мисля, че е добре, и не се мъчи с толкова проблеми, колкото тук, където живя...Не се получава, не се справям всеки път... Дълго време мислих, преди да пиша тук, не исках да съпоставям моята мъка с вашата, но имам нужда от вас, не се получава добре при мен... Никак даже бих казала, боря се, но искам да ми разкажете, какво вие правите, за да ви олекне, какво мислите, какво шептите понякога.......Не идва и в сънищата ми, нито веднъж до сега, сърди ли ми се?
Мили Роко, много те обичам, боли ме като дишам без теб..... Ще те чакам винаги... Исках да ходя в черно, не защото такава е традицията, а защото някак си, това ми даваше успокоение, не разбирам защо... но днес отново облякох цветните дрехи, заради децата, заради мама, мъката си стои отдолу в сърцето, завинаги...и дълбаеща... Ето отново съм послушната дъщеря Роко, послушах мама, тя поиска така, да махна черното... Търся те...

Мама Иги напълно те разбирам. Аз изгубих моят брат преди една година и никога  няма да го забравя. Той беше опората на моя живот едно от малкото хубави неща които са ми са се случвали.Гледам снимките му, картичките които  ми изпращаше. Липсва ми гласът му,очите му, думите му,всяко едно движение, всеки един жест. Знаеш ли и аз се чудех как ще се науча да живея без моят батко но се научих.   

# 6
  • Мнения: 1 008
 Cry Ужасно съжалявам... Мъката ти е огромна. От всяка думичка си личи колко много го обичаш...
Не намирам думи да те успокоя, няма такива  Cry
За твоето непрежалимо братче  Flowers Rose

# 7
  • Варна
  • Мнения: 959
Много, много тъжно ми стана  Cry
Точно на теб ли, жената с голямо сърце, която винаги дава сила на другите... Точно ти ли трябваше да изпиташ това...?  Cry
Няма лек.
След такава трагедия просто живееш на автопилот месеци, дори години.

 Почивай в мир Роко  Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose  и ела поне в съня на твоята какичка. Дай й сили да продължи  Praynig

Mama Igi    action032

# 8
  • София
  • Мнения: 2 262
Разбирам, че на всички ни е тежко, благодаря ви, че намирате сили в собствените си проблеми и мъки, да сте с мен. За такава болка, кой знае какъв лек няма.... това е истината...
Алекса, няма неподходящи хора, прителски подадената ръка си е такава, независимо от кого...  Hug

# 9
  • Мнения: 3 016
Mama Igi, Hug.Много тъжно ми стана от това което прочетох.Съжалявам много !
Питаш какво правехме за да ни олекне .Аз лично плачех много и още си плача за моето момченце .Времето не лекува мила, просто свикваш с болката. И сега отскоро ме е стегнало нащо ,наближава дата на която трябваше да празнуваме рожден ден ,а аз отново ще бъда тъжна и страдаща. Моето момченце също не идва в съня ми. Защо ли питам се и аз ????Не мога повече да пиша......... съжалявам .. newsm45.Емоциите ми идват в повече........................................

-за братчето ти!

# 10
  • Мнения: 1 163
Mama Igi,когато един ден се ровех из форума видях снимката на твоето братче и изтръпнах,изтръпнах от болка и мъка.Исках да ти пиша на лични,защото ти все още не беше писала тук,в този подфорум,но така и не намерих сили и точните думи да го направя.
Но сега след загубата на моят любим баща,който си  отиде от този скапан свят на 6.07,мога да ти кажа:
Няма лек за тази мъка,НЯМА.
Загубих едно детенце преди 5 год.,сега загубих и човека,който ми беше най-голямата опора,който умираше за сина ми,който беше готов на всичко за нас Cry
Мразя израза-времето лекува и трябва да си силна
Не,не лекува,наистина все по-тежко става и все повече боли
Не искам да съм силна,НЕ ИСКАМ
Прегръщам те силно и плача с теб
 Flowers Rose за теб РОКО
Почивай в мир

# 11
  • Варна
  • Мнения: 1 149
Mama Igi съжалявам за мъката, която те е сполетяла!Наистина за такава мъка лек няма, просто с времето свикваш с нея, но тя никога не изчезва!
Почивай в мир Роко Flowers Rose Flowers Rose

# 12
# 13
  • Мнения: 69
Мила...наистина няма нито една подходяща дума, която може да се постави под поста ти...толкова мъка, толкова много болка и Любов...Душата ми стене...това направи разказа ти с мен...Мога само да те прегърна и да ти пожелая да успееш да "го срещнеш"...сигурна съм в едно, че той би искал да продължиш с високо вдигната глава. Убедена съм, че братчето ти те е познавал и точно затова, силно би желал да се справиш...и да продължиш с усмивка...много е трудно, прекрасно го зная...но когато ми е мъчно за близките, които вече ги няма, когато болката започне да ме души, аз наистина намирам усмивката...защото усмивката е за тях...и някак почти "лудо" вярвам, че те ще я видят и ще я последват...
Силно те прегръщам!  Hug

# 14
  • Добрич
  • Мнения: 1 184
Миличка,толкова ми се иска да ти изпратя сила за да понесеш огромния товар на болката.....Думите не лекуват мъката, но успокояват сърцата ни.
Аз знам, че само материалните неща изчезват.....Любовта не е подвластна на времето, пространството и смъртта.... Ти обичаш своето братче Роко и той те обича и това ще е завинаги, смъртта не може да промени това. Душата му усеща твоята обич и те чака

Защото аз вярвам, че НЯКОГА, НЯКЪДЕ ще бъдете пак заедно! ЗАВИНАГИ!!!!

Нека почива в мир! Flowers Rose Flowers Rose

 Hug за теб

Общи условия

Активация на акаунт