Моята радост сега е Моя мъка!

 


Мир на душата ти, Роко 


Мила Мамо Иги  ... хвана ме нещо в гърлото... на работа съм и едвам сдържам сълзите си...
Хем мога много да ти кажа, хем нищо не мога да отроня...
Истината е, че месеците на най-голяма и тежка за теб и бликите ти мъка тепърва предстоят и ще мине много време, преди да си успокоиш (ако въобще стане) твоята душа...
Минах по сходен път... Съдбата в рамките на 2-3г. ме зашлеви няколко пъти... Загубих много свидни близки и приятели... Много е трудно, много е жално, много е отчайващо...
Опитвала съм се да се държа в къщи пред децата, опитвала съм се да страдам само нощем... А тогава... тогава идваха страшните сънища... С тях, дето вече ги няма...
Бях се побъркала... Единия покойник ме докосна... другия ме прегърна и вдъхнах аромата му... и ей, Богу, бях пред откачане... 
Но малко по малко, времето неумолимо върви, не забавя ход и не спира... Ние вървим с времето... Учим се, философстваме, упрекваме, буйстваме и ревем... Дерем се... Скубем коси и няма отговор на вечния въпрос: "ЗАЩО?"...
И после настъпва едно друго време... Време, в което вече осъзнаваш, че човека не е в друг град, не е в командировка, нито на вилата, нито просто на разходка... Че него го няма, просто го няма и това е...
Ще се срещете в друго време и в друг свят... В този можеш само да го сънуваш...

Ох, малко прекалих, извини ме
... но на мен добри хора от този наш чудесен форум не еднократно са ми помгали, не еднократно са били с мен в мъката ми и са ми давали сили, кураж, че даже и обяснения на случващото се...
Не се затваряй, недей да мълчиш, недей да таиш сълзите си... Влизай тук, реви, крещи, обвинявай, упреквай... Но не се изолирай... Полудяването ти е сигурно и е много близко...

Мила, прегръщам те силно и горещо  Ти си невероятен човек... моето/нашите рамена са готови за твоята главица... 

Ох, Шани, мога само да кажа, че се разплаках от поста ти... толкова искам да намеря отново любовта, която загубих, и може би всички ние ще я намерим с общи сили тук, в този тъжен, но и силен подфорум...

Написах му стихче, съжалявам, че докато го имаше около мен не съм му написала нещо, знам че е много лично стихче, заложила съм си в него моятa съдба, който не знае за какво говоря, може и да не ме разбере добре...Заглавие не измислих.

Саката душа с прекършено рамо,
На което не можеш да спреш!
Саката душа  с ослепели очи,
в които не можеш да се взреш!
В този живот да живея се уча,
с теб, о, моя душа!
И този живот над тебе ме учи
как да съм силна в двубоя със смъртта!
Два пъти бих те и гордо вървях,
мислех, че винаги мога така!
После ме срина и страшно ме хвърли
обратно в ада ми със саката душа.
Какви ли мечти си рисувах не помня,
едно не забравям сега,
че тази саката душа си е моя,
и не искам аз друга съдба!
А просто да кажа: Обичам! Прости ми!
И пак ще намеря света!
Но истински Роко единствен
Лекуваш ТИ таз саката душа!

Иги,  , наистина си изляла душата си в тези стихове...

Mama Igi тежко е когато Съдбата ни зашлеви един огромен шамар. Мъката е огромна и само един истрадал човек може да те разбере. Чудесно е стихотворението , което си написала и знай , че твоето братче ще го прочете , дори и в мислитите ти .
  за твоето братче Роко
Ще трябва много време да мине  , за да се опиташ да си стъпиш на краката . Няма да е лесно , но трябва да се бориш . зЗа нищо на света не се отказвай , защото около теб има хора , които те обичат и само заради тях си заслужава да се бориш !!!
Приеми мойте съболезнования 

Mama Igi,  ! Приеми най-искрените ми съболезнования! 

Загубата ти е наистина огромна - загубила си миналото си, губиш и бъдещето си с него. Но, моля те, не губи силата на спомените си. Говоря ти с горчив опит, загубих сина си на ненавършени 17, преди 5 години. Няма ден и час, в който да не мисля за него. Плаках, отричах, страдах и сега честичко си поплаквам, а тихичко страдам постоянно, но вече почти свикнах да живея без него.

Не бъди силна, плачи и ни говори за него. Когато това ми се случи не бях открила форума и две мои приятелки платиха цената, да бъдат моя опора. БЛАГОДАРЯ ИМ! Дано ние ти помогнем - познати или не, ние ще поемем част от твоята мъка, защото умеем да я носим вече...

Мога да повтарям безспир благодаря, само за това, че има кой да слуша моите тихи стонове, не смея по-силно да го правя, защото аз съм си аз, изпитвам неудобство да бъда такава, просто защото винаги съм слагала себе си за всичко най-отзад. Тук обаче то падна някак си - неудобството, имам нужда да говоря, на някого, който ще подслони дори и за малко, отчаяното ми от непоправимото сърце...
кали и аз трябва да извървя този път, дано се справя като теб, нямам друг избор! Не искам да имам друг избор!
Цяла нощ слушам тази песен, страхотна е изпълнена от Мерил Стрийп, и си мисля, за това, което пее...Победителят взема всичко, а победения остава малък.... Нашия победител в този форум, наистина взема всичко и е много силен...прекалено силен!
http://vbox7.com/play:a8562e33

Мила, Иги!
Победени сме...Това е цялата истина...

Да, така е. Победени сме. И това също допълнително боли. Загубата на сина ми беше първата и засега единствена моя лична битка, която съм загубила А залогът беше огромен. Не допусках, че ще имам пропуск. Съдбата, кармата, болестта или просто смъртта ме издебна и въпреки мен взе най-скъпото.

Но ще продължа, защото имам и други скъпи неща - дъщеря, майка, любими хора. Просто - трябва да продължа да я играя тази игра.

Иги, пиши, пиши, пиши, всеки път, когато искаш да поплачеш и да не ти е толкова самотно, пиши, плачи и знай, че ние също бършем очите си, защото знаем колко те боли, плачем за теб, за твоя брат, за нашите деца и за нас самите. Сълзите трябва да намират своя път навън.

  ви много, нямам сили да пиша днес, почивните дни са най-тежки и най-самотни, те бяха нашите дни да се видим и съберем...

Мила Иги, ужасно ми е мъчно и тежко и на мене в почивните дни ! Обикновено тогава се чуваахме с Колето за по-дълго и си пишехме ! А днес така ми се иска той да е тук при мен...Да го гушна и да си поговорим...
Чувствам се ужасно самотна... не ми се живее повече така... За мене ада е тук на земята. Опитвам се да продължа заради другия ми син , майка ми и сестра ми... Прегръщам те силно и искам да знаеш, че съм с теб, знам как боли...

Mama Igi,mimaan 
"Боговете хвърлят зарове,
а тук , долу, някой губи скъп човек....."
Черна отвратителна игра, а ние сме само пионки в нея......

  за нащите скъпи близки!!!

Mama Igi - не спирам да мисля за теб, за мъката ти, за братчето ти...
Дано душата му се рее волно 

Искрено ти съчувствам за мъката, която изпитваш мила Иги!
Знам, че няма лек за това.
Мисля че ние сме като осъдени на доживотна присъда да страдаме за близките си - ти за брат си, аз за сина ми/ и неговата приятелка/, другите момичета тук за техните мили дечица.

прегръщам те виртуално
Кураж мила
Търси опора в най-вече в себе си