Моята радост сега е Моя мъка!

Много хубаво стихче Миме.. много близко до моето чуство,  светлана–78, аз не сънувам от както е починал той, искам и чакам, но не сънувам, а и този сън ми се случи сутринта, след дълбокия сън, остави много тежко и странно чувство, и аз незнам как да го тълкувам....Мечтица,  !

това е, да...
Но ти е твърде рано да се мъчиш да подтиснеш огромната мъка... дай си време и не се мъчи... С времето ще стихне режещата и вцепеняващата мъка. Но ще остане празнината, липсата и любовта ти към него.
ако си вярваща, остави твоя дреха за една нощ в някоя църква и после си я вземи и пренощувай с нея... И помоли някой отец пак да му почете заупокойна молитва.
Прегръщам те  и не спирам да те мисля 
Мир на душата на Роко 

Мила,Иги , аз съм с теб!

Моите съболезнования за огромната загуба, която е трябвало да преживеете толкова рано 
Лек за такава болка няма, и времето не лекува, просто се опитваме да свикнем с мисълта, с факта какво се е случило Помни го, сещай се за хубавите ви моменти, за разговорите ви, не бягай от болката, защото тя ще те намери и ще се излее с още по-голяма сила върху теб. Помни, че ние сме души с мисия, той просто е изпълнил своята и е отишъл на по-горно ниво. Всяка душа избира пътя си, преди да слезне отново на земята, избира през какво трябва да премине в този живот, как и кога да си отиде, за да постигне мисията си, за да израсне и да научи нещо. Всички сме едно цяло, там горе отново се събираме. Потърси "Разговори с бога", поне аз намерих утеха в думите, даде ми отговори на всички въпроси, намерих някакси покой. Аз имах само две сънища, знаех какво се е случило, но изпитах радост, че се виждаме, не бях тъжна, сякаш наистина беше до мен, за да се сбогува. Разказах сънищата на майката, много се колебах, дали няма да се разстрои, но и на нея й олекна. Няма лек за такава болка, за загубата на близък и специален човек, няма и кой да го замести. Търси го в хората около теб, неговите черти и усмивка, начинът на говорене - ще ги усетиш, ще ги видиш от кой ги е взел, усетът за неговото косвено присъствие ще ти донесе утеха след време. Това тук е само началото, нашите души са вечни и всички сме тук да се подготвим за нещо много по-велико, за което нашите ангелчета вече са се дипломирали. Дай си време да гледаш в една точка, да започнеш да се опитваш да побереш всичко това в главата си, да мълчиш, да плачеш, да не мислиш за нищо, без отговорности, без насилване за каквото и да било. Аз прекарах два месеца в тишина, на тъмно в стаята си, без да виждам никого и без да говоря с никого. Дори не можех да плача, стоях като втрещена. Не исках да чувам никакъв звук, музика, не можех да гледам филми, не исках да възприемам, нито да 'предавам' нищо. Накрая се насилих да си пусна епизод на 'Приятели' и така един след друг без прекъсване - след няколко дена успявах да се засмея за кратко. Започнах да изплувам. Дай си време наистина да изживееш тази мъка, не я таи в себе си и не се старай да се държиш както се очаква от тебе - така никога няма да ти олекне и винаги ще те боли под привидната маска. Аз все още плача, вече 3 години от тогава, но почти съм свикнала с мисълта.
Прегръщам те силно 

Не ми е добре тези дни, лутам се в душата си обезверена, лутам се в живота си променящ се, и ми тежи че го няма, тежи ми повече от предните дни, успявам да се успокоя на моменти, не да забравя, но да се уча да живея и така... Исках да ви питам, не че съм имала кой знае какви и много приятели, но случи ли се покрай загубите ви, да се отдръпнат от вас хората, да ви обясняват колко много искат да са с вас, но колко много са заети и натоварени, да чувате обаче, че все пак не са толкова натоварени, че успяват да се веселят, да отидат на кино, да се съберат с приятели и ваши общи познати? Как реагирахте, какво направихте? Уморих се да слушам, как не умеели да утешават, че кой им е казал, че аз искам само да плача, да заровя глава в техния скут и безнадеждно да потъвам? Никой ли не се сети, че имах нужда от друго, просто тихо да повървят с мен в живота, да е всичко, както обикновено, да се смеем, да говорим, да и да поплачем, но мъничко и само за миг... Не разбирам? Аз ли нещо греша и очакванията са ми големи, или просто не умея да преценявам хората?

ООООООООО Мама Иги,сега ще ти дам един много точен пример:
1.На баща ми брат,с който бяха в прекрасни отношения,работеха заедно и т.н.,на изнасянето на 40 той не дойде,защото бил на среща с любовницата си и съответно не знае,къде е гроба на баща ми(ние го кремирахме и на 40 дни беше урнополагането)
2.Докато беше жив,непрекъснато го търсеха за разни услуги,почина и край...............,никой не се сеща да звънне на майка...........просто ей така,да я попита как е
И знаеш ли най-гадното е,че най-близките му хора(братя,приятели,роднини) изчезнаха сякаш в дън земя
Много силно те другарче мило,до болка те рабирам

Мамо Иги, хората са така устроени. Да бягат от лошото. Някакъв вид самозащита е сякаш.
Въпреки, че тук живея с тъгата и заради тъгата на много хора, когато дойде някоя от тъжните години аз самата не знам защо, но не се обаждам. Хората са в мислите ми, но въпреки това аз не събирам кураж да ги чуя точно в този ден. 

Мила Иги, не се сърди на твоите приятели, които не намират сили да ти се обадят ! Сигурно повечето от тях го правят, защото много страдат и мислят за теб ! Аз самата предпочитам сама да си заживея с мъката  и споделям само с  една моя истинска приятелка, която не живее вече в Мадан, но беше тук за няколко дни. И си изливам душата във форума, защото само някой,който е преживял нещо подобно може да ни разбере. Мъката си е наша и ние трябва да се научим да живеем с нея...
Миличка, разбирам те и всичко в мене е мъка и болка...
Дошло е и трябва да някак да живеем... Трябва - ти заради децата си и родителите си , а аз заради другия ми син и мама...

Прегръщам те силно!!!

Днес бях по-спокойна, опитах се да не мисля за лошото, за загубата, и вечерта всичко се срина, въздушните кули, които съградих, паднаха с трясък, не разбирам кой прави това, един път посадихме красиви розички, още на другия ден бяха изчезнали, сега се бяха задържали повече време, едни други цветя сложихме,  и посадихме и розички отново, предупредихме циганите, които обикалят там с една тесла, да не пипат, че лошо им се пише, и сега обратното, след 2седмично отсъствие на родителите ми, са изчезнали и другите посадени цветя. Не го разбирам това, ег.ти! До кога? Не са нормални тия хора, просто не са!
isepise точно така постъпват хората, и приятелите на брат ми не се обаждат вече, то и за какво ли, но поне дойдоха 2 от тях на 3 месеца. Сега се ядосвам, че скъпоценни негови мигове можеше да прекара с нас, а не да отдава на такива хора, които не заслужават, не е точна думата ядосвам, но нещо подобно. Благодаря за подкрепата, много те прегръщам!
Рони, опитвам се да си го повтарям това, даже мисля бях писала и тук преди време, че не им се сърдя, но вече ми дотежа, но си права, че съм се затворила и никого не търся и не каня у дома. Яд ме и на живота все още, не се примирявам. Това съм аз, но да знаете мили другарчета, тук съм, и имам сили да ви подкрепя, само да имате нужда, и посред нощ съм на линия, обаждайте се, когато имате нужда от мен и моето сърце! 
Мимче, нали си знаеш мило мое сърчице, не се отказваме, ще продължаваме, има за какво и за кого, трябва да го мислим непрестанно!

Едва днес надникнах в твоята тема и ми стана така болно. За цветята на гроба на сина ми и аз водих битка. Аз посаждах, няккой ги взимаше. Много се ядосвах и една нощ сънувах моя Ники, който дойде и ми каза, че крадците явно трябвада се откажат - аз съм мнооого по-упорита от тях. Сега пет години по-късно има страшно много цветя, което разбира се не ме радва, но е факт. Отказаха се...
А за приятелите - наитина и на тях им е трудно и най-вече гузно. Че те са нормални, веселят се, а ти са така нещастна....

Прегръщам те силно.

      Mama Igi,честит ти рожденник!Нека твоят син Михаил ти носи много щастие и гордост!

                 

Благодаря Рени_805, това са най-тъжните дни от години за мен, рожденните дни на синовете ми след смъртта на брат ми, не съм предполагала, че такива любими дати ще ми носят толкова болка и усещане за голямата празнина! Добре че децата не усетиха и намерих начин да скрия отново! До кога ли ще нося тия сили, може би до тогава, когато поемат сами своя път, а после? Чак се плаша, добре че е далече.........за сега!

Честит рожден ден Мама Иги!
Бъди здрава,много обичана и все така всеотдайна.
Знам,че ти е тежко,но поне днес се усмихни...............заради Роко

И тук ти пожелавам да си здрава и поне днес малко щастлива !-

Мила Иги, днешният ти рожден ден няма да бъде като никой друг - минал и бъдещ. Все пак заради братчето си, заради двете твои прекрасни момчета намери сили да се усмихнеш. Вярвам, че и за душата на Роко ще бъде по-светло от това, че неговата любяща го сестра живее с малко повече ведрина. И за малчуганите ти ще бъде прекрасно да видят мама с празнична усмивка. 
Бъди здрава, бъди обичана, бъди закриляна от най-добрия ангел-хранител!