Публикувана: 21 юли 2009, 20:45 ч.
Последно мнение: 8 юни 2011, 01:18 ч.

Моята радост сега е Моя мъка!

20 816
114
1

Отговори

# 75 23 окт. 2009, 11:39 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 143

И аз искам да поздравя мама Иги с днешния й РД Hug

Мила, дано имаш сила поне за една усмивка днес, дано Господ закриля теб и близките ти и ви даде сили и кураж да продължите напред bouquet

Мир и покой на душата на Роко Praynig

# 76 23 окт. 2009, 11:52 ч.

Мнения: 97

Мила Иги!
Искам да ти честитя рождения ден и да ти пожелая здраве и много сили,за да се бориш в живота !
Миличка знам,че днес ще има и много сълзи ,знам колко много ти липсва Роко !

Прегръщам те силно ! С теб съм! bouquet

# 77 16 ян. 2010, 23:48 ч.

София
Мнения: 2 262

Мили мои криле, на които се носех в нещастието си, вие сте ми писали тук, а аз не съм прочела, благодаря ви за милите думи за рожденния ми ден, прочетох ги сега след 3 месеца... и се разплаках, колко истина има в тях и колко надежди за бъдещето. Благодаря ви и ви прегръщам, жеста ви е неоценим.
Ходя с отворени очи по пътя си и пред тях непрестанно стоят две красиви очи, едното с тази така любима пръсната разноцветна точица и една топла усмивка, искам да ги достигна, а не мога. Искам да ги погаля, а не мога, не идва и съня, който толкова много чакам, а който всъщност какво ли би ми донесъл, да го сънувам ежедневно е невъзможно, всеки миг, всеки час, за да замести липсата? това ли ми е тайната надежда? Какво ли правя се чудя? Живея с лъжа, която не лекува сърцето ми. И си давам сметка тези дни, че човека все едно го е нямало никога, нищо няма след него, един обичан обикновен човек, който не е известно име, и е блеснал и угаснал. Смисълът? Ей това ми убягва, намирам го за миг, и пак го изтървам. Тъжно е, пусто е!

# 78 18 ян. 2010, 15:47 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: Igi_ в сб, 16 яну 2010, 23:48

И си давам сметка тези дни, че човека все едно го е нямало никога, нищо няма след него, един обичан обикновен човек, който не е известно име, и е блеснал и угаснал.

Всъщност не мисля, че е така. По всичко изглежда, че той е оставил светла, силна и ярка диря в живота на другите и че не е просто обикновен човек. Защото е син, брат,вуйчо, приятел. Защото сигурна съм няма кой да заеме това му място в сърцата на скърбящите от неговата липса.
Мамо Иги, Hug

пиши ни, когато усетиш нужда да споделиш. Hug

# 79 31 ян. 2010, 15:13 ч.

Мнения: 97

Мила Иги!
И твоят брат и моят син за нас са изключителни ! Това е важно ... Те винаги ще бъдат с нас ! Винаги...
Прегръщам те силно !

# 80 3 фев. 2010, 14:00 ч.

Мила Иги днес съм свободна и се разровихтук там и прочетох за твоята мъка,знай миличка че болката времето няма да я излекува а потънали в нашето ежедневие ще се сещаме все по малко за нея,аз загубих баща си август2009 БОЛИ и то много не го сънувам изобщо а искам но той не идва в съня ми едни ми казват че е така защото много го жаля и не спирам да плача за него а как иначе да си искажа болката,БОГ да го прости брат ти и моят татко надявам се всички които са там да са добре защото ние тук не сме но заради тях трябва да продължим напред и аз имам детенце заради него ще продължа и заради баща ми който много обичам и който беше и си остава идеал за мен желая ти много здраве и горе главата а черното не е нужно да е в дрехите то завинаги ще е в сърцата ни,ще те търся и ще съм щастлива ако ми отговориш

# 81 3 фев. 2010, 22:15 ч.

София
Мнения: 2 262

Ще ти отговоря Деси, пиши ми, на всички бих отговорила, с тайната надежда сигурно заедно да намерим лек за мъката, а и да помогна колкото мога... Вижда ми се празно това което правя в момента, крия се зад децата, оправям чужди животи до колкото успявам, а собствения си не успявам, боли ме много, нямам желание за нищо в някои моменти, и се чудя аз ли съм това, или някой друг. Ако можех да се вглъбя в някаква работа и да не мисля за това, което се случи, но и такава нямам в момента. Който и да ми пише, аз ще съм насреща, регистрирай се за да си пращаме лично когато е необходимо.

# 82 4 фев. 2010, 19:21 ч.

Ако знаеш само колко се радвам че си отговорила,нямаш си на идея,знаеш ли болката е наша обща защото ти си загубила скъп за теб човек аз също,но запитваш ли се понякога какво им е на тези около нас,аз имам прекрасен съпруг,чудесна дъщеря на 11 годинки не искам да виждам в техните погледи скръб и съжаление,моята свекърва беше чудесен човек казвам беше защото тя си отиде от тоя свят преди 3 години защото лекарката я лекуваше от бронхит а то се оказа тромб заседнал в белия дроб,та тогава моя съпруг го преживя много тежко ,мен също ме болеше но не така както сега ме боли за тати,аз бях до него и сама му повтарях че живота е такъв гаден ,скапан ,но ние трябва да се бориме и да продължим заради детето,той го прие само той си знае как а аз още не мога и питам ЗАЩО,миличка надявам се че там горе са добре без ежедневните проблеми без да ги боли и без ядовете разбери ме требва да си наложиш сам волята да продължиш да се успокоиш защощо нали знаеш че всичко идва от ядове аз се мъча заради майка ми ,заради семейството ми но не е същото,а по въпроса ще се опитам да се регистрирам ,ако ли не ще ти дам скайпа на детето КУРАЖ как ми се иска да си говориме за много неща та дори и да се срещнем ще чакам отговор с нетърпение

# 83 11 фев. 2010, 23:04 ч.

София
Мнения: 2 262

АКо искаш ми прати скайп на лични, но ще трябва да се регисрираш във форума...
Съжалявам за мъката ни, понякога живота е неразбираем...труден и в същото време много красив и желан...Толкова неща има за които трябва и си заслужава да се живее.

# 84 24 фев. 2010, 09:03 ч.

София
Мнения: 2 262

Тези дни някакво отчаяние се намърдва лека полека в сърцето ми, опитвам се да го прогоня, опитвам се да му кажа, че имам 2 малки деца и трябва да съм жизнена и да се грижа за тях, но то тихичко върши това, което си е наумило, пие от силите ми и ме кара сутрин да отварям очите си пусти, да се насилвам да се радвам на децата си, това не е нормално. Какво изпитвам друго ли, страх! Незнам от какво и как, но е точно страх, за това къде съм, как ще се справя, кой ще е до мене.... ЗНаете ли, убедих се, че не само ни вземат свидните същества, ами и нас самите вземат по някакъв начин, променят същността ни, сърцата ни, чуствата ни, променят битието ни, и всичко останало.... Аз поне така се чуствам. Всяка малка глупости и несправедливост, започна да ме обижда до болка, да чувам капките като порой от вода, който разсипва нервите ми, ........ да вкарва в мозъка и душата ми вини, които незнам как да изкупя..... Да ми се сърдят мили и близки хора, че не намирам смисъл да живея, което им казвам, че не е така, но сама себе си не убеждавам дори. Толкова много бих изписала, че няма да ми стигне мястото. Ще се бия пак с това отчаяние, обявявам му дуел, в който трябва само аз да съм победител, никой друг.......

# 85 24 фев. 2010, 10:05 ч.

Добрич
Мнения: 1 184

Ще се справиш! Ти можеш! Ти си победителя в този дуел!
Мъката е в нас, но както сама си пислала в по-горен пост- има толкова много неща за които да се живее...
Hug

# 86 24 фев. 2010, 10:26 ч.

София
Мнения: 2 262

Трябва да има, за да ни има и нас, и да ги има и нашите ангели, които са били наш дар, по някаква причина отредени за малко да са ни радвали и обгрижвали по своему... Но въпреки това сърцето не разбира никаква логика, то не е подвластно на точните обяснения и изчисления. То иска да гали и обича. Толкова е простичко! И тъжно! Hug

# 87 24 фев. 2010, 23:53 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: Igi_ в ср, 24 фев 2010, 09:03

Всяка малка глупости и несправедливост, започна да ме обижда до болка, да чувам капките като порой от вода, който разсипва нервите ми, ........

Тъкмо днес си припомних една случка, която ясно се е отпечатала в съзнанието ми. Първият път, в който излезнах от вкъщи, когато загубих момиченцето си, не издържах и на половината разходка и оставих съпруга си и и сина си да се разхождат сами. Забравих обаче, че ключът е в съпруга ми. Открих го като стигнах вкъщи, а нямах и телефон. Колкото и безумно и тъпо да звучи тогава плаках така ,както не плаках и в деня на загубата. Плаках за ключа... Не спрях докато не се върнаха.
Истината е, че, да , ставаме свръхчувствителни към всичко. Като тъничка метална пластина, която долавя и най-слабото движение на въздуха.И то така болезнено при това.

Радвам се на обявения дуел. Знам,че ще се справиш. Но той не означава да не говориш за мъката си, предполагам разбираш това. Защото то е част от процеса на оздравяване. Съжалявам за израза, просто друг не ми идва сега.

Силно те гушкам! Hug

# 88 26 фев. 2010, 14:53 ч.

Мнения: 97

Мила Иги, много точно си го написала ! Неудържимо е желанието да се докоснем, да погалим нашите мили слънчица...
И да усетят колко много ги обичаме... Но те сигурно го усещат, защото са в нас ,в нашите сърца и живеят заедно с нас , а и ние трябва да продължим заради тях...
Hug

Последна редакция: пт, 26 фев 2010, 18:34 от mimaan

# 89 28 фев. 2010, 12:38 ч.

Мнения: 97

Иги,миличка, знам какво ти е днес...
Моля се моя син и твоя брат да са на по-хубаво място... Да им е светло и приятно... Да са далече от хорската омраза и злоба...
Прегръщам те силно !

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: