Случи ми се нещо странно, пътувахме много тези 3 дена, пътувахме надалече и рисковано, без да спираме, бързахме... и в един момент, труден момент, си представих, почти видях, че пред стъклото на колата, през падащия сняг и силния вятър има едно облаче, бяло облаче, което имаше лика и на моя Роко, само за миг видях образа му, образа изчезна, но остана обаче облачето, което лети пред нас и ни води... както на корабите преди векове са издялквали различни божества да ги пазят при пътуванията им по вода... Душата ми за миг се напълни с толкова чуства и усещания, препълни се, това сигурно е продължило секунди, после всичко изчезна, и хубавото чуство също, смаза ме силно болката и нуждата да го има! Дали е бил там, или това е бил само моя блян?
- Публикувана: 21 юли 2009, 20:45 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2011, 01:18 ч.
Моята радост сега е Моя мъка!
Скъпа Иги, ровейки и четейки темите и съдбите на осакатените подобно на мен попаднах на твоята тема. Изчетох всичко много внимателно. Изгубила си нещо много голямо, нещо много скъпо и безценно. Така сме устроени, че да приемаме всичко, цялото безумие, което ни се случва, след това колкото и да боли се опитваме да продължим напред заради едно или друго нещо, заради един или друг човек в живота ни. Знам, че не ти е леко, никога няма да спре и да те боли, но ти имаш дечица...Казваш, че живееш като робот. Не, мила - вгледай се в очите на тези деца. За тях ти си тяхната опора. Трябва да им даваш сили и увереност. А по повод на облачето, което си видяла: Ще виждаш своето братче в много неща: в едно птиче кацнало на дървото, във вятъра през зимата, във капчицата дъжд, в сълзите на другите, когато плачат, в разцъфналите цветя, във вълните на морето, във въздишката на някой уморен...Това е , защото никога няма да го забравиш, защото в сърцето ти е жив и докато дишаш ще бъде до теб и ще ти помага във всяка трудна ситуация, така както ти някога на него. Години ще изминат и ти все ще се замисляш над тези въпроси, но трябва да живееш, защото има за кого. 
Иги, загубила нещо много голямо, нещо МНОГО в твоя живот,загубата ти е наистина ,чустваш празнина и искаш Роко да я запълни , но него вече го няма и няма да го има, не искаш да си мислиш за това искаш всичко е да е сън , но уви това е реалността!Знам че думите не лекуват и каквото и да напишем и все тази, болката е голяма!
Мила Иги, твоята история е подобна на моята със синът ми Росен,Росенчо,Роско,Росиньолче ,Роси и куп други имена ,с които го наричах и наричам все още. Една голяма безкрайно голяма любовна история между майка и син. Така и малката ръчичка растеше в моята, после моята ръчичка беше малка в неговата, понякога когато заспивах ме завиваше и ми казваше "спи или лека нощ на бате тюленчето!!!"И той ме обичаше такава каквато съм със всичките ми кусури, дебела, ревлива, без самочувствие, тъжна и весела......Боже колко ми липсва. Ти си го казала - сърцето иска да гали и да прегръща, липсва
ми всичко ,но това го знаят всички майки и ти....Болката няма да мине - увеличава се с всеки изминат ден....... А относно облачето -вярвам, че е бил той - твоят Роко.
ми всичко ,но това го знаят всички майки и ти....Болката няма да мине - увеличава се с всеки изминат ден....... А относно облачето -вярвам, че е бил той - твоят Роко.
Да ви разкажа за поредната глупост, която направих днес, не е даже глупост, а лудост по-скоро. Не успях да изтрия до този момент скайпа му, и тази сутрин писах, писах, писах, и пратих съобщение. Какво писах се досещате, как ми липсва, как го искам, как знам, че няма кой да ми отговори и всъщност не съм луда, че го правя, а просто много го обичам, и искам да видя усмивката му, да се пошегува с мен, да му се оплача колко глупости преживях тези дни. Почуствах се ужасно накрая, не ми олекна, още по-тежко ми стана.
Продължавам напред, главата ми е изправена, всички предписания спазвам, и се лутам между хората, търсейки същата близост, същата радост, знам че е невъзможна, но човек така е устроен, това, което знае с главата, сърцето не го спазва. И приличам на участник в мач по американски футбол, само че съм от онези играчи, на които им казват загубеняци, редовно съм по гръб с изваден въздух!
Най-виновната, не вярвам да си най-виновната, няма такава наша вина, нашата обич и мъка не е вина, тя е всичко друго. Но истината е, че и аз като тебе се чуствам виновна и не бива, защото не сме. Ти си била богата, имала си обичта на Роси, толкова хора са нямали и грам от това, а което е правил е толкова мило и сладко. Тези силни наши мъже, ще живеят с нас и до нас, в сърцата ни, в ръцете ни с които сме ги галили, в очите ни, с които сме ги гледали и тревожно следили, в косите ни, които пък те са докоснали. И гърбинките ни трябва да са дваж по-изправени и силни, защото са двойни, имаме две ангелчета, които ни подкрепят. Само че за друго мечтаем ние, разбирам те добре и те прегръщам, благодаря ти за подкрепата.
Продължавам напред, главата ми е изправена, всички предписания спазвам, и се лутам между хората, търсейки същата близост, същата радост, знам че е невъзможна, но човек така е устроен, това, което знае с главата, сърцето не го спазва. И приличам на участник в мач по американски футбол, само че съм от онези играчи, на които им казват загубеняци, редовно съм по гръб с изваден въздух!
Най-виновната, не вярвам да си най-виновната, няма такава наша вина, нашата обич и мъка не е вина, тя е всичко друго. Но истината е, че и аз като тебе се чуствам виновна и не бива, защото не сме. Ти си била богата, имала си обичта на Роси, толкова хора са нямали и грам от това, а което е правил е толкова мило и сладко. Тези силни наши мъже, ще живеят с нас и до нас, в сърцата ни, в ръцете ни с които сме ги галили, в очите ни, с които сме ги гледали и тревожно следили, в косите ни, които пък те са докоснали. И гърбинките ни трябва да са дваж по-изправени и силни, защото са двойни, имаме две ангелчета, които ни подкрепят. Само че за друго мечтаем ние, разбирам те добре и те прегръщам, благодаря ти за подкрепата.
На 14 април ти трябваше да станеш на 32, толкова ми се искаше това да не е един празен и болезнен ден, да ти купя торта, да те изненадам, да празнуваме, а само едно мога да направя вече, да ти купувам свещичка след свещичка, което ми е все по-трудно, и да ми простиш, ако много често не го правя, ти си в сърцето ми, в душата ми, всяка секунда и частица от секундата, аз вече съм двама души, аз и ти завинаги!
Нямах сили да пиша, на 28 май стана една година, от както нашия мил Радослав го няма. Това красиво име не донесе много радост на теб, любими мой единствен братко! Толкова обичах това име, сега то ми носи тъга, прости ми мили мой, че не се погрижих за тебе навреме, че ме нямаше до теб, когато си страдал и най-вече, прости ми, че не мога да спра да плача и да те търся, дано не ти нося беди с това! Ти беше като мое първо дете, когато самата аз бях дете, и после другарче, и това не се забравя никога.... Обичам те, друго не мога да ти кажа, тази дума нищо не струва пред чуствата, които изпитвам към теб, но няма друга по-силна, ще те чакам винаги, знаеш го....
Iqi, има двама човека, които се чувстват точно като теб- нищо ,че за теб е брат, а за нас синът ни- незнаем дали ще продължим, ти имаш две деца ние-едно голямо,но то като че ли вече ни намрази защото ни нарича бездушни безсилни, излъчващи черна магия и болка .двама неудачници ,които се ветреят като парцали на вятъра със същото чувство на вина ,че не сме помогнали, че не бяхме там - в болницата докрая, че не осъзнавахме докакво води заболяването на нашето дете, че не го спасихме или удължихме живота му с още много години. Разбирам те, за останалите хора слънцето грее, ни есме от другите...........
Благодаря ви!
Най-виновната, заради тях нямаме право да го правим, но действително е толкова трудно, всичко си обяснявам, и знам как би трябвало да бъде, ама не се получава, не слуша това мое сърце. Не си мисли, че ви мрази другото ви дете, говорете си, не го оставяйте да бъде огорчено, то също страда, и дали не си мисли, че по-малко го обичате, или че по-малко е важно в живота ви вече? Не ви обвинявам, в никакъв случай, исках само да ви помоля, не губете връзката си с него, аз щях да осиротея завинаги, ако мама не ми показваше, че се държи заради мене и не ми обеща, че няма да ме предаде никога!!!
Най-виновната, заради тях нямаме право да го правим, но действително е толкова трудно, всичко си обяснявам, и знам как би трябвало да бъде, ама не се получава, не слуша това мое сърце. Не си мисли, че ви мрази другото ви дете, говорете си, не го оставяйте да бъде огорчено, то също страда, и дали не си мисли, че по-малко го обичате, или че по-малко е важно в живота ви вече? Не ви обвинявам, в никакъв случай, исках само да ви помоля, не губете връзката си с него, аз щях да осиротея завинаги, ако мама не ми показваше, че се държи заради мене и не ми обеща, че няма да ме предаде никога!!!