Отглеждане на детето в друга стая..

  • 11 525
  • 344
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 628
Angel_dust,  препрочетох си постовете и НЕ видях да съм писала, че е супер тази практика. Споделям, че в тази държава така правят, не съм си дала мнението дали одобрявам, защото още не знам-като ми дойде до главата ще видя. Практиката в тази държава показва, че :
- и майката, и бащата спят нормално, правят секс - което е абсолютно противопоказно при присъствие на бебе/дете в стаята,  и двамата хранят бебето - тя приготвя кърма ако кърми и таткото ходи с биберона, и така.
Въпросът е да се знаят тези неща и хората да изберат сами, да са запознати с практиките по света. Иначе няма как, нали?

# 166
  • София
  • Мнения: 46 972
ъъ...какво значи...приготвя кърма?
т.е. като се редуват, тя веднъж кърми, веднъж докато спи таткото държи бебето на гърдата й ли?
може да приготвиш АМ и тати да го дава с бутилка...кърменето си е кърмене.

А за секс - варианти доста. и това, че детето спи в спалнята или на леглото, не е причина за лишения на родителите.

Хората са си запознати. Правят си изборите....дразни ме само генерализирането и обобщаването - децата трябва еди какво си. Като станат на 6 месеца вече не трябва еди какво си...децата нямат нужда...само навик.....

Децата са различни...точно колкото възръсните са различни...всяко със свойте си нужди, желания, страхове и т.н. трудно ли е  да се разбере...и не мисля, че някой, съборазявайки се с нуждите на детето си му прави лоша услуга.

# 167
  • София
  • Мнения: 2 508
Абе, не знам, ама АМ да се приготвя предварително не е правилно. Трябва да се прави на момента.

Разбирам Не се сърди, човече, че не иска детето й да се чувства изоставено. Обаче (и сега сигурно ще ме набиете), моят син още от сега показва характер и иска да ми се качи на главата и ако не го оставям "да се почувства изоставен" от време на време, ще остана без ръце. Ръката, с която го нося, вече ме боли непрекъснато и решихме, че вече е достатъчно съзнателен, за да разбере, че не може да постига всичко с плач. Т.е. колкото повече и по-силно рева, толкова по-вероятно е да получа това, което искам. Поне при него виждам, че това е съвсем осъзнато и логичните връзки ги прави. И понеже и аз, и мъжът ми сме страшно глезени деца и сме свикнали всичко да ни се дава, не искам той да израстне така. Искам да знае, че не може да има всичко. Според мен това е по-добра услуга, отколкото да се опитвам да му угодя винаги и да се чувства винаги обгрижен и доволен. Това не е добър тренинг за живота. Тъй или иначе той е много щастливо дете и определено е обграден с любов, но трябва да изпита и разочарование и да знае, че има граници.

Сори, че толкова се отклоних от темата.

# 168
  • София
  • Мнения: 46 972
а според мен има достатчно неща, от които да се научат на това...но сънят, храната, водата, любовта, прегръдката...не са ми в списъка Wink

А за АМ...да не е правилно предварително да се приготвя....но все пак може мама да приготви, тати да храни....въпреки, че не виждам логика...както и да е...

# 169
  • София
  • Мнения: 2 508
Да, и аз мисля, че не бива да се лишават от сън и именно затова мисля, че не трябва да ядат на 2 часа през нощта. Както казах - веднъж, рано сутрин е ОК. Но самият организъм не успява да си почине, защото работи на пълни обороти, за да смели храната, която поема детето през нощта. Според мен даже следващото будене е просто, за да се изпишка детето, но понеже е свикнало да му се дава мляко, пак иска и пак се буди да пишка и така става един омагьосан кръг.

А прегръдката...не знам твоето дете, ама моето, ако можеше, непрекъснато щеше да ме прегръща. И то ако може в изправено положение. Седна ли, се започва протест. Може би като проходи, ще е по-самостоятелен... Според мен не вземем ли мерки сега, утре ще се тръшка по средата на булеварда и ще си бие главата в земята.

Абе, аз може много твърда да звуча, ама ако питате майка ми и мъжа ми, съм най-мекушавата майка на света. Laughing

# 170
  • София
  • Мнения: 793
Аман вече, вдигам ръце. Която и тема да отвориш, все как в чужбинско било по-културно, по-правилно и не знам още какво.
Значи, ако бебе или дете спи с родителите си, край на секс и т.н. Големият ми син спеше при нас до 1 клас включително, толкова ни е мястото. И сексове сме си правили и всичко. Сега в същото креватче и стая спи бебето.

# 171
  • Мнения: 1 807
Основният ми мотив бебето да ми е в стаята, близо е неговата безопасност. Както други майки са посочили то може да се задави, да се задуши във възглавницата и колкото да е минимална подобна или друга вероятност предпочитам да си жертвам съня първите месеци.

# 172
  • Мнения: 1 224
На мен ми се струва.....честно казано леко абсурдно да оставиш новородено бебе в друга стая....
И от какъв зор....да го учиш на ред и дисциплина, да не ти нарушава комфорта...?? Нещо не схващам идеята изобщо къде е...

Малко странни ми се виждат повечето мнения, които са против. Вярно е, че всеки преценява, но от значение са и традициите в самото общество. В България явно 99% от бебетата си спят при родителите, както и 99% от бащите не присъстват на раждането. Във Франция още не съм видяла бебе да спи в спалнята на родителите, както и да погледна - това трябва да означава според пишещите тук, че са чисто луди французите. Аз за себе си не мога да преценя, като дойде ще видим какво ще ми е в главата, защото съм българка... 
Във Франция цялостното отношение към гледането на деца е различно - 2,5 месеца "майчинство" и после детегледачката, яслата, бабата...Бебетата спят сами от раждането си та ако ще и да се късат от рев. Наши приятели (французи) буквално си правеха експерименти с детето - слагахо го да спи по корем от самото начало, че така му било удобно и не се будело.На 4 месеца обаче взе да може да се върти и надига и пак почна да се буди.Изведнъж на детенце му "стана удобно" да спи завито с много одеалца - да не се надига много-много.Момиченцето беше с лека лусация и трябваше да носи един колан който да придържа крачетата свити и с него да спи, почнаха за я тормозят и зъбки но няма милост!Похвалиха ми се че една цяла вечер ревала, но те стояли пред вратата без да влизат, че влезеш ли веднъж и отиде дисциплината, но им било много трудно да обяснят на по-голямото й братче защо трябвало така и той една вечер станал и отишъл при нея - и после 3 вечери подред тя се будела и ревала (в очакване да дойде някой...).Горкото дететнце беше си направило червенина на челцето от това че спи по очички и като се буди и реве и си търка челцето във възглавничката.Накрая на 6 месеца спря да наддава та се бяха видели в чудо.Е, оцеля, порасна, сега е на годинка и няколко месеца, спи непробудно, не се и сеща да плаче вече.Ама мерси съм аз на такова "спокойствие" и възпитание.
И ако ще гледаме как е в други страни следва да отбележим, че само в западноевропейските култури битува този начин на "възпитание".На изток, юг и север не е така.Японците спят с децата си от раждането докато не пожелаят сами да се отделят.
Мисълта ми е ,че няма нужда от крайности, няма "правилно и неправилно" (това френският ми педиатър ми го каза), всичко си зависи от майката и детето - ако на детенце му е добре самичко в стая и не протестира - чудесно, ако страда - какъв е смисъла.Децата са различни - големият ми син спеше много добре като е при нас, почти не се будеше.Сега малкия не иска - не му е удобно при нас и аз ставам по 2 пъти на нощ да го кърмя - ми не ми е много удобно сега на студеното, ама насила хубост не става...

# 173
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 759
Каква значи  гледала съм по филмите - то ако живота беше като филмите....

# 174
  • София
  • Мнения: 2 508
Добре, кога е границата: кога може да дисциплинираш едно дете и кога не? 4 месеца е рано - ясно... Но ако виждаш, че се тръшка напук и като види, че не му се обръща внимание, млъква и се заиграва... Тогава пък се чувства изоставено... А като тръгне на детска, ще се държи за полата на учителката 2 години...

Спирам, че много спамя. Embarassed

# 175
  • Мнения: 1 224
Добре, кога е границата: кога може да дисциплинираш едно дете и кога не? 4 месеца е рано - ясно... Но ако виждаш, че се тръшка напук и като види, че не му се обръща внимание, млъква и се заиграва... Тогава пък се чувства изоставено... А като тръгне на детска, ще се държи за полата на учителката 2 години...

Спирам, че много спамя. Embarassed
Според мен - когато може да разбира - да прави разлика между "мама я няма - аз съм нещастен" и "мама си има работа, мама я няма, но ще се върне и си ме обича".

# 176
  • София
  • Мнения: 46 972

autumnsphere
мислиш ли , че дедто се  буди нощем, за да ти реве и да се тръшка напук? Сериозно?

ако се тръшка щото иска шоколадче или за 10-ти път на влакчето в парка...или да му купиш 64537-мата количка.... ок....дисциплинирай го....

но когато иска прегръдка, топлина, нежност, успокоение, храна.... мерси на дисциплината...нема нужда....

и да  моето е много гушливо...и до ден днешен не мога да се отърва от непрестанни прегръдки и целувки....и съм много щастлива от това.

samuraika - хубав пост Simple Smile

# 177
  • Мнения: 174
От първия ден у дома, детето ни спи в стая съседна до нашата. До първата му годинка вратите винаги стояха отворени. Чувахме всеки звук издаван от бебенцето, а близостта на стаите ни караше да сме спокойни, че може да реагираме адекватно при нужда.
Относно възглавницата, в която бебенцето може да се задуши мога да кажа, че послушахме съвета на педиатъра, който ни посъветва поне до втората годинка детето да спи без такава.

# 178
  • Мнения: 201
За всяко нещо се иска мярка, описаното от samuraika ми е също познато, наистнина някои френски семейсва се оливат в дисциплинирането. Което показва че всеки метод, който се прилага на принципа "така трябва, пише го в книгите" без родителите да се вслушват във вътрешния си глас, се превръща в карикатура на възпитание. Това че детето е в друга стая не означава че няма да го погледнеш, за мен лично означаваше че първо му давам възможност само да се справи, ако просто захленчи през нощта, не търча веднага, но видя ли че не успява да се успокои, и особено ако знам че е в труден период (зъби, температура и т.н) разбира се отивам и си го гушкам, аз или тати де, няма значение, обикновено и двамата вкупом. За кърменето също ролите бяха споделени,  мъжът ми ставаше, носеше ми бебка, кърмехме се и той я отнасяше обратно в леглото. Като минахме на АМ, приготвяше го тоя който първи се ококори.
Във всяка практика на възпитание има неща над които може да се размисли допълнително, но си признавам че аз повече клоня към френската система. Мястото на бащата е запазено, двойката също, детето не се гледа под похлупак и като някакво свръх крехко същество, майките имат доверие в себе си и трудно се влияят от съветите на старото поколение, които пък рядко се хабят да ги раздават. Това до някъде обяснява как се гледат 3-4-5-6 деца без много впрягане и защо в бг отглеждането и на само едно такова в повечето случаи се свързва с толкова усилия и въпроси, че все едно ще се изстрелва совалка в космоса!


# 179
  • Мнения: 8 999
За мен единствено правилното решение беше децата ми да спят в отделни стаи. Аз изповядвам култ към съня и смятам, че всеки човек има право на необезпокоявана нощна почивка, без някой да му ходи по главата, да му светка лампи, да хърка, кашля и изобщо да вдига шум.
Като се роди синът ми, се наложи около две седмици да спи в нашата спалня - е, изтормозихме се взаимно.
И моите деца са много гушливи, но за гушкане и игри мисля, че има достатъчно време през деня, когато и аз, и те са добре отпочинали.

Общи условия

Активация на акаунт