Публикувана: 29 окт. 2009, 09:39 ч.
Последно мнение: 18 ноем. 2009, 16:38 ч.

Искам бебе,а той не..

14 451
122
1

# 105 30 окт. 2009, 23:52 ч.

Мнения: 215

спокойно бе хора,не съм тръгнала да споря с вас.Отговорих само на темата.Аз също никога не съм била съгласна с доводите на мъжът ми.Явно и той не е бил убеден толкова много,иначе нямаше сега да имаме дете.Това е.
от мен лека нощ,мисля,че много се измести темата

# 106 31 окт. 2009, 01:45 ч.

Мнения: 686

Аз родих дъщеря си на 19,а синчето на 23.За миг не съм съжалила,че родих толкова рано.Децата и мъжа ми са моята мотивираща сила.
Мъжът ми отначало се страхуваше от бащинството.Страхуваше се дали ще е добър родител,дали ще се справяме финансово,но знаеше,че аз съм жената на живота му и иска да съм майка на децата му.Като се родиха децата нямаше по-щастлив човек на света от него.Толкова пъти ми благодари,че съм го дарила с най-ценното.
Не мисля,че е ранните бракове са обречени на провал.За мен това е подредба на приоритети.Ми какво да направя,че срещнах мъжа си мноооооооооого рано.Да го оставя,да взема да се находя пък на 40 да му мисля.ММММММММММММММММ,не.Това не е за мен.Не осъждам никого(нямам това право)всеки си решава как най-добре да живее живота си.И в никакъв случай не съм от тези,който като се омъжат сядат вкъщи и цял живот дундуркат деца.Сега уча висшето си образование,скоро след изтичане на майчинството с малкия-тръгвам и на работа.
Доста се отплеснах.Към авторката:Говори с мъжа си какви са причините да не иска дете-гледай го в очите,от поведението разбери дали не иска дете от теб(защото тези разиграваници точно това ми се струват) или се страхува да стане баща.

# 107 2 ноем. 2009, 08:01 ч.

Мнения: 576

А защо не допускате вариант, в който мъжа просто не иска дете СЕГА, а не попринцип ? И моя мъж не иска дете, но не изобщо, а в момента. Знам доводите му (които споделя и според мен са глупави, неоснователни и измислени), знам и истината (за това го разбирам). Недейте да правите крайни заключения, че видиш ли той не иска дете от теб или пък изобщо никога няма да поиска. Мъжете ги е страх от новото, от всяка промяна в живота им. Миналото им се отразява в настоящето и играе важна роля. Може да има куп причини, скрити дълбоко в него- трябва просто да достигнем до тях, за да си отговорим на въпросите...
Май малко объркано звучи, но се надявам да сте ме разбрали ooooh!

# 108 2 ноем. 2009, 08:22 ч.

Мнения: 2 556

Аз допускам този вариант за период от около година до две. Ако се проточи повече, си е съмнително (пак казвам - за мен). Много повече мога да разбера жена, която я е страх от това, но мъж - ами не мога и това е. Все пак не него се пада най-лесната част от всичко.

# 109 2 ноем. 2009, 12:40 ч.

Мнения: 940

Не му натяквай, защото мъжете определено искат да знаят, че са взели решението сами. Или поне да си мислят така.

# 110 2 ноем. 2009, 13:17 ч.

Мнения: 2 556

Много ги щадите тези мъже Rolling Eyes

# 111 2 ноем. 2009, 15:15 ч.

Мнения: 576

Ами обичаме си ги... Laughing

Тес, наистина отговорността и грижите падат предимно върху плещите на майката, но бащите се чувстват отговорни за финансите (най- малкото) и им се иска всичко да е подредено предварително (поне на моя). Освен това, както споменах, може да има и някакви вътрешни причини, които дори те самите да не осъзнават или поне да не признават (нашия случай е такъв, но е дълъг за обяснения). Като пример мога да дам - несполучлив предишен брак или връзка при които има създадена рожба. Това е причина мъжа да се страхува от такава крачка и наистина да му е необходимо време и много любов. Замисли се и потърси по- дълбоки причини. Поговори с него и се опитай да прочетеш между редовете в аргументите му.

# 112 2 ноем. 2009, 16:05 ч.

Мнения: 940

Taка е--мъжете искат да се чувстват финансово стабилни преди да имат деца (поне улегналите, сериозни мъже). Поне това са моите наблюдения. Иначе ако трябва да действаме импулсивно, досега да сме напълнили къщата Simple Smile

# 113 2 ноем. 2009, 16:24 ч.

Мнения: 2 556

Ако един мъж е достатъчно финансово стабилен, за да осигури себе си и жена си, той лесно ще вмести и детето. Ако това го затруднява, то и детето ще му се види като финансов разход предимно. Разбира се, има си и ситуации различни, които не смея да коментирам.

# 114 2 ноем. 2009, 16:42 ч.

Мнения: 10

Финансовата стабилност е оправдание за всеки мъж,но с увеличаване на финансите се увеличават и потребностите и мъжа никога не се чувства стабилен.Това не съм го измислила аз.

# 115 2 ноем. 2009, 18:36 ч.

Мнения: 576

Момичета, знам, че в желанието си ви става трудно да погледнете и от друг ъгъл, но моля ви- опитайте. Не забравяйте, че с мъжете сме от различни планети. Те са прагматици и съвсем не могат да се отдадат на емоциите като нас. Ние вземаме емоционални решения, а това за тях е недопустимо. Не ги защитавам. И аз минах по вашия път и дори все още го вървя. И моя мъж не иска. И аз се терзаех, плаках и се питах "Защо?", но с времето се опитах да погледна и от другата камбанария и открих, че всеки си има своето право. В момента се опитвам да не се тормозя за това, а да се радвам на момента, на съпруга си, на брака ни и на малките неща от ежедневието. Казах си, че всичко е предначертано в живота и че всичко е с времето си, а бебчо ще дойде тогава, когато най- малко го очаквам. И знаете ли- вече ми е значително по- лесно. Не плача при вида на всяко бебе, дори понякога не се сещам за това с дни. Оставих всичко в ръцете на съдбата. Желая ви успех и дано скоро влезете тук, за да се похвалите с хепи енд bouquet

# 116 2 ноем. 2009, 19:02 ч.

Мнения: 3

Чак пък недопустимо да вземат емоционални решения Laughing

.

Аз например за малко да предложа на приятелката ми да се оженим лятото преди да замина в UK (тя ще идва тука да учи другата година) Grinning

. Добре, че вече бях реформирал мисълта в главата си на майтап още по средата на първата дума. Причината ми между другото не е че искам да се чувствам кой знае колко стабилен или нещо такова, просто искам да и предложа като хората Grinning

.

За децата - за мен не е проблем докато сме студенти. Е, малко е глупаво да не изчакаме 4 години, при условие че и двамата сме на 19, съответно 18. Това е например рационална причина. Но тя идва след като и на двамата ни хареса мисълта и се усмихнем.
Не сме импулсивни до безобразие, няма да направим нещо, за което после да съжаляваме, но ако решим, че искаме дете по време на final year project-а ми или защитата и по психология (освен сериозни намерения други нямаме) - тогава гледай как се взема решение на емоционална основа Joy

. Поне никога досега не сме съжалявали, пък и както казах, не сме напълно импулсивни - и двамата.

За стабилността - аз на чувства (имам впредвид усещане за сигурност/стабилност/доколко ми е почесано егото, а.к.а. е мое решението) ако я карах... Има си ум за тая работа, който противно на всеобщото мнение, е отделен от гореспоменатите влияния, и може да се вижда и през тях Laughing

, стига желание да има.

# 117 3 ноем. 2009, 13:30 ч.

Мнения: 337

Цитат на: Inkа в чт, 29 окт 2009, 15:38

Цитат на: tweety.1989 в чт, 29 окт 2009, 15:30

Да ще стане,но не бих си представила маика ми да е на 60 а аз на 20 някак ще ми е неудобно да изляза с нея .....

Съжалявам,но наистина порасни преди да правиш толкова дълбокосмислени изказвания.
За майка -ми е все едно дали си дорасла,няма аз да ти гледам детето,ама бива смешки във форума...
Едно дете не би го било срам от възрастта на майка му,особено, ако е любяща,внимателна и интелигентна. Peace

И аз това щях да кажа! Явно дъщеря ми след като навърши 20 няма да иска да ме вижда, щото ще съм на 53.... ooooh!

# 118 3 ноем. 2009, 13:35 ч.

Мнения: 215

ООО,не се притеснявай,аз ще съм още по-стара от теб,мен съвсем няма да иска да ме вижда

# 119 3 ноем. 2009, 13:41 ч.

Мнения: 4 587

Цитат на: tweety.1989 в чт, 29 окт 2009, 15:30

Да ще стане,но не бих си представила маика ми да е на 60 а аз на 20 някак ще ми е неудобно да изляза с нея а и баба ми е на толко извинявам се ако сам засегнала някой.

Ако ти бях майка, щях да се срамувам от правописа ти, независимо колко годишна съм.
Като бях в армията, се е случвало да ме извикат на поратала на свиждане, че баба ми е дошла.
Майка ми идваше, аз съм изтърсачето, а тя винаги е работила на открито. Носеше ми домашно приготвени вкусотийки, гледаше ме като хапвам и ми се радваше. Изобщо не ми е минавало през ум да се срамувам.

Препоръчани теми

Имам нужда от съвет как да постъпя с приятелка

Загуба

За случайните

Как преодолявате моменти на гняв, яд, умора, скука и подобни емоции

Причина:

Причина: