Искам бебе,а той не..

Защо цялата тема се провали като замисъл?Превърна се в едно увещаване-роди,не раждай.Чета изказванята на тийн и все повече си стоя зад думите,че и е рано.Живота е много по-сложен от това на колко е майката и бабата.Съжелявам момичета,но от моите години нещата изглеждат така.Децата са най-прекрасното нещо,но причините да ги създадем са много по-дълбоки от това на колко години са собствените ни майки.

Преди кои нас ще  родиш  .  Бон шанс

Хей, момичета недейте така. Не разваляйте хубавата темичка. Аз съм на 22 и от една година съм омъжена. В почти идентично положение съм  с авторката, тъй като и моя съпруг отбягва темата за бебе. Говорих, плаках, карах се, милвах се, водих го при дечица... не става. Сега не говоря по темата. Оставила съм нещата в ръцете на съдбата и чинно чакам развитие. Той се умилява при гледката на бебета, особено като види детето на кумувете ни (на годинка е). Постоянно пита за него, снима го и после в къщи му се радва. Щом стане въпрос обаче за наше дете, сякаш страх чета в погледа му. В крайна сметка се опитах да се вслушам в доводите му за финансово стабилизиране, както и че наистина имаме време. Той твърди, че ще е по- добре ако първо завърша и аз се съгласих. Ще чакам. Това е кауза, която си заслужава усилията, търпението и трепетите.

Sunny 777 Моят съвет е да го наблюдаваш,защото аз почти две години не говорех за деца и забелязах че той се успокои,защото му осигурих душевен комфорт като не го занимавах и когато отново захванах темата в началото на тази година за него тя беше нова.Увещаването започна отначало.

Ами аз смятам, че като ми показва че ме обича и като се държи така мило с дечицата и си личи, че са му на сърце, то няма от какво да се притеснявам. По- скоро съм склонна да вярвам, че го е страх, пък и май има и други фактори от миналото му, които допринасят за това. Надявам се, че тогава, когато се почувства спокоен и сигурен ще "клекне".  Междувременно стимулирам това, като го обгрижвам, показвам му любовта си и се опитвам да го обграждам с идеята "бебе" било то като се среща с други бебета или като слуша разговори по темата, или дори като гледа филми. Просто ми се ще завоялирано и меко да поддържам темата актуална. Не знам дали е правилен ход и дали ще ми донесе успех, но предпочитам да вярвам в това, защото ако продължа да го заливам с въпроси и да настоявам май само ще го отблъсна.

Мило момиче,
съжалявам за разминаването в представите ви за семейно щастие на теб и съпруга ти. От постовете ти разбирам, че единствения проблем между вас е нежеланието му СЕГА да си направите бебе... Все пак той не ти е казал, че изобщо не иска деца, а че иска да изчака малко. Положението не е толкова лошо, въпреки че разбирам притесненията ти за твоето здраве и трудното зачеване. Но това е нещо което няма как да знаеш, преди да сте пробвали, може и да нямате проблеми и да стане от раз, но мисля че ако продължаваш да му натякваш и да го караш да прави нещо което не иска, или ще му станеш ужасно досадна, или ще престане да те чува в един момент. Това убива любовта, а за да сте най-добрите родители за вашето дете, когато то се роди, трябва да се обичате все още, нали:)?
Ако това ще те успокои, познавам няколко двойки (28-30 годишни) които съзнателно решиха последните години да поизчакат с първото дете. Ние (аз и съпругът ми) също. Причините са много - искат да поживеят малко сами, без деца и ангажиментите свързани с тях, да харчат парите си за пътувания например, да завършат магистратура, да започнат собствен бизнес или да позакрепят позиции в работата си...  Разбирам, че пред теб не стои дилема, и ти си напълно готова да станеш майка, но за човека до теб това време явно още не е дошло. Защо не го питаш кое е това, което го спира.
Мога да ти подскажа: моят мъж откакто заживяхме заедно, ми каза, че никога не се е чувствал по-добре през живота си, и го е страх че като имаме дете хармонията между нас ще се развали, и ще обичам бебето повече от него, а на него (мъжът ми) ще спра да обръщам внимание

Не се притеснявай, и в мен не трепва нищо като видя чужди деца Даже понякога едва ги издържам, ако са много лигави и шумни... Това не е признак, че нещо не му е наред. Просто не е сантиментален човека...

Добре, но каква е гаранцията, че някога ще стане готов? Моя приятелка е женена от 11 години и нейния мъж още я разиграва и "не е готов". Ами не всеки може да има слонско търпение.

А пътувания и собствен бизнес могат да правят и хората с бебета и деца, това да е проблема, както се казва.

Въобще за мен мъжете, които изтъкват финансови причини да не искат дете, просто се измъкват от ситуацията. Имат ли те точен план колко ще са се замогнали след 5 години, та спокойно да имат бебе, питам се аз.

В много по-сложна ситуацията съм, но искам да кажа, че тези решения узряват сами и колкото повече настояваме, плачем, молим се, водим деца или подсказваме на всяка крачка какво НИЕ искаме, толкова по-малко помагаме на каузата си. За тези неща трябва да се говори спокойно, да се планира, ако ще се планира и да не се превръщат в маниакално-болезнена фикс-идея (от опит го казвам), защото в крайна сметка всичко хубаво отива по дяволите, единият се измъчва от желанията си и натрапвайки ги измъчва и другия до себе си.
Понякога решението е в точно обратната тактика... Аз преболедувах, спрях да се мъча ежедневно, да ставам и да лягам с тази мисъл, потопих се в живота си, в това, което имам и когато чух заветното изречение... да, бях щастлива, но вече сама разбирам, че това не е най-най-важното и дори и при това положение, бебето ще се появи когато... какво и на него ли да му тропам с крак?

Така е, когато човек има търпение, може да постигне чудеса. Проблема е, че не всички хора са търпеливи просто. А и всеки има различни приоритети.

Седнете спокойни и в добро настроение и поговори с него за неговите притеснения и очаквания. Разпитай го детайлно, какви са опасенията му. Дай му да прочете за бебетата, какъв е дневния им режим и какво се очаква от един баща. Попитай го с колко деца си представя вашето семейство. Кога си представя да имате деца, какви са предпоставките. Какво е готов да промени, да приеме преди и след появата им. Опитай се да го разбереш и да се поставиш на негово място. След това можеш да направиш изводите сама за себе си. Всеки има притеснения, те се разсейват, когато получим повече информация.

Дано авторката не е около 30-те, ами на по-малка възраст, и да има достатъчно време да се помайва още, макар че беше писала, че има някакви хормонални проблеми, което също не е за пренебрегване. Ами ако една жена е на 30? Колко трябва да чака... При това те вече са семейство. Хайде моля ви се.. все ние да се съобразяваме с горките мъже, които все не са готови.
Ами ако и след 5 г. още не е готов? На нея кой ще й плати за търпението? Иначе и аз съм от търпеливите, но в случая това може да не се окаже добра идея.
На нейно място най-спокойно бих му обяснила.. че моите яйчници не се интересуват нито от финансовите му възможности, нито от емоционалното му състояние, нито от годините му. Кофти.. но такива са фактите. Знам че има жени, които раждат и на 38 и на 40, но не са мнозинство

Мила, съчувствам ти искрено, била съм в подобно положение и знам как се чувстваш. Много е мъчително. При мен нещата стояха още по-зле, защото съм на доста повече от твоите години. Събрахме се с бившия ми приятел, когато бях на 35, говорили бяхме за дете и уж се бяхме разбрали, че ще имаме. След няколко месеца той запя друга песен - не било добра идея, финансово не сме били добре, пък стари сме били, пък и двамата имаме ставни проблеми, които сме щели да предадем на детето, пък нямало да може да се занимава с нещата, с които иска, пък това, пък онова....... Егоизъм просто и нищо друго. Две години опитвах всичко - мълчах си, за да не го дразня, говорих спокойно, плаках, опитвах се да го склоня, настоявах, че сме се разбрали и не може да се отмята така, всичко, което се сетих направих. Той беше непреклонен. Напуснах го накрая и така..... Страшно ме болеше, от раздялата, от предателството му, но нямаше как. Силно се надявам твоя мъж да отлага бебеправенето временно и да не е  такъв човек като моя, който иска всичко да става на неговото. С такива хора трудно се живее по принцип. Само едно мога да те посъветвам - не го насилвай и не говори от сутрин до вечер за бебе. Ще се дръпне съвсем. Желая ти успех! 

Като квалифицирате нещо като егоизъм, в случая нежеланието за дете (или съмненията), защо пропускате факта, че имането на деца е в не по-малка степен проява на същия род егоизъм?