След първата среща с детенце

Здравейте,
 Ние със съпруга ми сме кандидат осиновители. Бяхме на първа  сраща с детенцето то е на 4 год.
 Притесняваме това, че е на такава възръст . Докато минат делата то ще стане на 4,5 което е доста големичко. Възможноли е да споделя притесненията си с други родители които са осиновили детенце на 4 год.     

При нас на 11,01 потвърдихме, че взимаме детето, насрочиха дата за дело- 26.01 и се надяваме до 10,02 да го вземем

Здравей и добре дошла
Виж тук
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=459246.0
и тук
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=373945.0
и сигурно има и още теми. Ако имаш конкретни въпроси, питай 

Аз ще ти кажа, че не е лесно, но човек се справя.
Успех!

От година и два месеца всеки ден, прибирайки се от работа, погледа ми се впиваше в пощенската кутия... миналата седмица получих известие от пощата за малък колет, зачудих се кой ли пък ще ми праща нещо, но понеже мъжът ми имаше рожден ден не си направих труда до отида да го взема, а и нищичко не ми трепна /както винаги съм си мислила, че ще ми се случи/. На следващия ден той отиде и звъни - имаме покана за среща утре сутринта в гр. М.! Леле как се ошашавих, колата повредена... ами сега? Веднага се обадих и се уговорихме след два дни да отидем. Вечерта се прибирам, той поканил едни приятели, почерпили се и само повтаря Бог какъв подарък ни е направил, щастлив до безпаметност вече, а на мен сърцето ми ще се пръсне от неизвестност, питам къде е писмото да го прочета, а той не можа да го намери, вика за какво ти е писмото като ще имаме  дете, но каза, че всичко ми е изчел. На следващия ден вече не бях на себе си и му казвам, че ще се обадя да попитам поне от какъв пол е детенце, а той - ми момиченце на 10 мес. Виктория се казва. Ох, направо щях да го убия! ТОВА е името, което си бяхме избрали!!! След 5 мин. ми звъни мобилния - Вие ли сте .....? Аз съм. Заповядайте на среща утре да се запознаете с две дечица братче и сестриче на 4,5 и 3,5 год. Боже, помислих си в паралелен свят ли живея!? Само успях да кажа добре и жената затвори. Ами Вики? Избирам обратно номера да обясня, че вече имаме предложение от друг град, но за беда номера от който ми се обадиха беше скрит. След още 5 мин. същата служителка се обажда и като ме почна - защо не казвам, че имаме предложение от друга РД, на пазар за деца ли сме тръгнали и т.н. все в този дух /бях си го заслужила, де  / В крайна сметка се разбрахме да забравя за обаждането и, защото цялата работа е следната: тези дечица имат един отказ с мотив, че семейството е в процедура по ин витро. Служителката подготвя документите на децата за съвет, който ще се проведе след 1 час и иска да е сигурна, че ние също няма да повторим отказа, каза че още на миналия съвет се колебаели между нас и другото семейство, спрели се на тях а после съжалили за избора си. Един вид застраховка за малките душици.
И така в уговорения ден и два часа по-рано /за по-сигурно / сме в гр.М. Както си е по процедура ни запознаха с досието на Вики - родена 2 600 кг, 46 см, има братче и сестриче на 10 и 5г. отглеждани се от самотна майка, която е подписала декларация за отказ от нея веднага след раждането, но поради установен шум на сърцето едва сега я предлагат за осиновяване. После отидохме в дома и я видяхме - ококорени черни очички, тъмна букла на челцето и едно дребничко личице, но така специфично оформено, че сякаш гледаш зрял човек в кожата на бебок. Много крехка, изплашена, гушка се в леличката. Обясниха ни, че са я събудили, пък била и малко хремава. Дадоха ми да я подържа, а тя като ревна...ама как от това мъничко телце изкара този пронизителен писък... Жените ме гледат въпросително и аз, ни в клин ни в ръкав, знаете ли какво изтърсих - ми тя не е мургава  , а директорката отвърна - ще стане като я заведете на море. Голям резил просто, мъжът ми ме погледна така сякаш ме пита малоумна ли съм, що ли. Може би час престояхме в дома, ето какво ни казаха за Вики: в момента тежи 7кг, ръста го забравих, този шум на сърцето е функционален и ще изчезне с израстването; била доста добре развита за "домско" дете - изправя се в креватчето и си пуска някаква играчка/въртележка да свири, казва мама, различава непознати /очевидно  / Дори ме оставиха насаме с нея, без мъжа ми защото се плаши от мъже, но за мой срам аз бях такова дърво, че не можах да скалъпя едно читаво изречение, спомням си, че и говорех как имаме кученце и котенце вкъщи. Тъкмо успявах да я залъжа за минутка и мъжа ми надникваше през вратата, Вики надаваше вой и...ох, пак отначало. След това ми се присмя, как през сълзи съм и казала - моля ти се не плачи защото се чувствам така безпомощна. Не че той не плака, още там ни свършиха кърпичките…
Ами това е, сега подновяваме документите и се надяваме надяваме първият рожден ден на нашата Вики да го празнуваме заедно у дома.

Кари, честито   

Разплака ме

Честито и от мене      
(и моето малкото беше с шум, минава) 

И от мен 

Кари, душица златна,
Честито!

Kari,  много се радвам че сте се намерили с вашето детенце!

Кари, честито ви малко момиченце!!! 

За шумчето не се притеснявай, и ние го имаме (макар това да не ми бе съобщено и го нямаше в епикризата на детето), установихме го при първата консултация с педиатър кардиолог по препоръка на личната лекарка, направихме и кардиограма за по-сигурно. С възрастта ще го израсте и няма да създава никакви проблеми за качеството й на живот. Консултирайте се с лекар, все пак, ама вие си знаете най-вероятно, аз само да напомня

И при нас така 

Честито , Кари!
Пожелавам ви скоро да сте заедно у дома!

  ААААххххх каква радост най- голяма е тя за мама.

Честито ви! Кари!

Функционалния шум си го имах и аз. Абсолютно никакъв проблем е това.

хахах и нашите кърпички свършиха та после се запасихме с повечко - да има.

Бърза процедура по осиновяването, ще чакаме заедно да мине това време по бързо и Дай Боже сме си у дома за рожденните дни. 

Кари, честито  

Честито Кари
За рожденият ден да сте в къщи.