Объркана

Аз също бих те посъветвала да направиш аборт. Детето се нуждае от семейство, което значи баща и майка. Ако го оставиш - още преди да се е родило го обричаш да е без единия родител. Ако очакваш, че нещо ще се промени - тоест мъжа ще напусне неговото семейство, за да създаде ново с теб - това е подло и грозно.
Не е най-доброто за неговото семейство - а за теб!!!

Ама много глупости прочетох ....Самотна майка....тралала....Самотна майка по неволя - ДА, ама по избор - това е ЕГОИЗЪМ, бе хора. Искам си детето, ще си го гледам самичка..... .... Защо да се обричат двама души....което най-вероятно ще стане.
Нека кажат хората, расли без баща или без майка.....
особено ако е момче....има моменти ,  в които нито една майка, колкото и да е свястна, не може да замести бащата - и обратното също. Тази, която си мисли, че може, жестоко се лъже! Е, на самотните родители им се налага, но това не значи, че е на 100 процента по-добре!

Прегледай темите, в които се обсъждат сложните отношения с доведени, заварени деца, бивши, настоящи и прочее каши.Може би ще разбереш какво ви чака занапред( теб и детето), и че някои фактори се лепват за теб за цял живот. Може би тези теми ще ти помогнат да прецениш би ли издържала в такива сложни релации и тогава да вземеш решение...
 То, сигурно решението вече е взето, де- сега виждам, че темата не е много прясна...

Решението е взето, и никога няма да спра да мисля и да съжалявам за това

Лелееее аз пък толкова закостенели идиотизми не бях чела и чула никога  Само съм чувала, че в затънтени провинции, някъде по ориента и през миналия век, лелките са разсъждавали така и са сочели с пръст самотните /каква ужасна дума/ майки. Извинете ме, ама наистина съм втрещена и отвратена от ограничеността, която слава Богу не съм срещала в обкръжението си никога
Значи аз съм ЕГОИСТКА, понеже съм родила дете, така ли??? Дали биологичния му създател  ще е наоколо или не, е от първостепенна важност? И според всички вас, за тази жена повече НЕ съществува възможност да създаде нормално семейство??? Дори може би, по-добро от много от вашите семейства, където всичко е било "по план"??? По вашия план, ама дали дядо Господ ще се съобрази с него....е Божа работа, нали???
Абе отвратена съм, нямам думи Добре, че когато трябваше да взема моето решение преди 10 години, не съм попаднала на някоя от вас... 

Както винаги, тук гъмжи от моралистки.
Аз не бих махнала дете, от мъж когото обичам. На 24 си, не на 16. На тази възраст повечето жени са достатъчно разумни и отговорни. Повечето, казвам, но като чета твоите публикации ми се струва, че си достатъчно отговорна.
Няма по-хубаво и по-смислено нещо в живота на една жена от децата. Ще ти е трудно, да, но на кого не е трудно? Няма гаранция за нищо в този живот. За нищо.
Като те чета - ти искаш детето. Не си малка, даваш си сметка за всичко. На твоята възраст имах вече две деца + завършвах магистратура. Когато човек има желание, нищо не може да го спре.
Не съм привърженик на това да се чака най-подходящия момент за най-подходящото събитие. Всичко се случва в живота тогава, когато трябва. За жалост имам достатъчно примери, в които жените чакат най-прекрасния принц на бял кон, с най-подходящата заплата и в най-подходящото емоционално положение - готов за семейство и деца. Резултатът - когато всички фактори се наредят, просто вече е страшно трудно или невъзможно да имат дете. Не бих жертвала нищо в живота си С децата, за да чакам подходящи обстоятелства, за да се случат.

Излиза , че мъжът е част от реда "работа, жилище, финанси....."
Разбира се, че едно семейство, създадено от майка и дете, може да е много по-стойностно от семейство с повече членове. Но това се случва рядко.
Кафе с мед, много ми е интересно когато детето ти те пита къде е баща му какво му отговаряш- "Ми, мамо, той реши, че не иска да живее с мен (или от този сорт) и аз реших пък да те родя..."
Що за модел ще му дадеш за възпитание Модел, в който то ще знае, че като порасне, може да оставя деца след себе си, само защото цял живот е виждало, че другият може да се справя сам ли .
Пак подчертавам - самотен родител по неволя - ДА, другото е егоизъм!

Слава богу, че болшинството хора от затънтените провинции и ориента имат някакви ценностти все още, иначе не знам докъде ще стигнем с "широкоскроените".....

Факт е, че решението е взето. Ако потънеш в съжаление, нищо няма да постигнеш, но знам, че отстрани е много лесно да се приказва. Времето лекува всичко.....

Мечка Малинарка , недей да бъдеш толкова цинична.
Имам преки наблюдения върху семейство, създадено с любов, детето дойде след две години и бащата си би шута след първата годинка на детето. Това дете, вече 13 години живее без баща. Какво мислиш му обяснява майка му?
Не бъдете цинични.
В живота има всякакви ситуации.
Не знам как ви се стрива по-морално аборт на дете, родено в любов, макар и не законна, отколкото дете родено от самотна майка. За мен е абсолютно алогично.

Цинична съм, защото животът е суров и съм минала през какво ли не....
Няма гаранция, че родителите ще останат заедно. Примерът, който ми даваш е за самотна майка "по неволя" - то термин стана Но ето, в такава ситуация ще обвиним мъжа, че е напуснал, нали. А в другия вариант, в който жената решава да роди, без дори мъжът да е съгласен... или да му пука... кой е виновен, че няма баща според вас...защото едно дете винаги ще пита къде е баща му?......

Против другия вариант съм.....раждането само заради това, че искам детето, въпреки че знам, че мъжът няма да е с мен.
За мен няма законна и незаконна любов...абсолютно на всеки може да се случи да се влюби в обвързан, семеен човек. Дори на мен, и на мъжа ми, на всички нас....Въпросът е какво ще си позволим.
Защо не раждаме деца от изнасилили ни цигани?!?! Знаете ли колко са много?

Знаеш ли, за детето е все едно, мисля си. Няма баща, това е. На 2, на 5, на 8 годинки...мислиш ли, че за детето има значение???Отчита факта, че просто има само мама...А мислиш ли, че "самотната майака по неволя" не се чувства виновна, че е избрала този човек за баща на детето си??? Даже много повече...
Всъщност момичето написа, че бащата ще я подкрепи, каквото ид а реши, а не че не иска детето.

Клеми, не знам какво е да си самотен родител, но съм виждала дечица, дори в нашата компания.....Когато нашите хлапета, особено момчетата, говорят - "Тати това, тати онова, купи ми, даде ми.....показа ми...." и те мълчат като рибенца горките. А пък по-големите директно го приемат като нападка и започват да говорят за мама....Още по-големите го и показват, липсва им усещането за нещо, защото те не знаят какво е да имат баща.
Не мисля, че самотните майки (неволните) трябва да се обвиняват за избора на мъжа. те са дали каквото са могли от себе си, заченали са децата си с любов и надежда за добър живот. Другото вече е съдба!

До някъде си права. Но, както казах, живота ни предоставя всякакви изненади.
Моят баща е починал, когато съм била на 2 годинки. Винаги съм чувствала липсата му и тя е все една и съща, просто го е нямало. Факт.
Ако пък това е съдбата на това момиче, на това дете - да се намерят един друг в този живот? Може след година да срещне невероятен мъж и да го отгледат заедно. Може и да го махне и никога повече да няма шнас да стане майка. Никой не знае. Важното е както чувства тя.

Имам колежка, самотна майка по неволя. Много я обичам, и нея, и сина й. Баща му го взима веднъж в годината.
Тя - (той е на 7 години), имаше две дълги, но несполучливи връзки с мъже. Мартин свикваше бавно с всеки един от двамата, и когато се разделяха, болката се четеше в очите му.....
Пак казвам, искат се много жертви и компромиси от страна и на двамата партньори, но и късметът си е късмет, да му се не види
Но ако тя разсъждава така, това ще я побърка.....защото "може би" и "ако" водят много черни мисли със себе си....

Клеми, съжалявам за баща ти. Сигурно не го помниш

Помня откъси, но не помня какво е да имаш баща.
Но за мен щеше да е все едно, дали е оставил майка ми. Все нямаше да е до мен....Искам да кажа, че за детето е почти все едно. Иначе да, никога сповед мен едно дете не може да преме втори родител. По дифолт си анти. Този човек е Враг Номер 1. Факт.
искам само да кажа, че ако майката иска детето си, и наистина чувсвта че трябва да го роди, предрасъдъци не би трябвало да я спират. Разбира се, трябва да се отчиатат фактите, дали може да се справи сама, дали има помощ. Но ако среща помощ и иска детето - само заради измислен морал да го махне е много, много лицемерно.

Мечка, детето ми никога не ме е питало къде е баща му, защото много добре знае къде е и никога не е била лишена нито от присъствието му, когато е имала нужда от него, нито се е чувствала по-долу от тия, дето: "тате ми купи нещо, тате ме заведе еди-къде си", защото и от това не е била лишена. В момента има още един родител, който изпълнява ролята на действащ баща и който се грижи за нея, повече от роден. Живее в стабилно семейство, спокоен и нормален живот с двама родители и малка сестричка. Щеше да е по-добре да не се беше раждала ли? Щях да съм по-щастлива, ако я бях убила ли? Че да ми е лесничко и да не съм егоистка?  
Нямам думи просто  

Ами 1000 пъти да се върне времето назад, пак ще бъда щастлива, че нося под сърцето си голямото си, хубаво дете и ще му кажа "Ами аз пък реших да те родя". И не, не съм се чувствала като изнасилена от циганин. Дъщеря ми е създадена с много любов и от двете страни. И майка й  и баща й я обичат, има си семейство, за което /пак повтарям/, много от вас, моралистките биха завидели, какво повече? Никога не съм си помисляла, че без нея ще съм по-щастлива.
Самотна майка по неволя   Аз пък тогава съм самотна майка - за щастие, понеже ако не бях - никога нямаше да срещна сегашния си мъж, който е в пъти по-добър за баща на децата ми - и двете.
А това с неприемането на 2ри родител е само в началото. Ела сега да видиш каква партия са - него го слуша повече от мен, предпочита неговата компания, отколкото да излезе да се види с баща си...така че спрете да абслоютизирате. Да му се догади на човек от предразсъдъци