Минавала ли ви е някога мисълта за самоубийство?

Натрапливите мисли са описани отлично в учебника по психиатрия,който,за съжаление,нямам под ръка в момента.
Мислиш си,че ръцете ти са постоянно мръсни и ги миеш по десетки пъти на ден-това също се води натраплива мисъл.

Izviniavam se za latiniza, drygiat komp e zaet v  momenta.
 Samoto  saznanie  na 4oveka se protivopostavia na natraplivostite, te za tova  i se nari4at natraplivosti.4ovek  vsia4eski se opitva da im se protivopostavi, da gi progoni,  zachtoto samiat toi gi namira za neredni,sramni , bolezneni.  Edin ubiez  niama takava delema , kakto pri  4ovek stradacht ot nevroza.  Pri edin kradez ne sachtestvuva takava drama ,kakto pri  4ovek s OKR-eto tova e edna ot razlikite mejdu misli i misli.
 4ela sam ,4e horata s OKR sa nai-marzelivite prestapnizi-smisaL, 4e nikoga,ama nikoga ne izvarchvat tova koeto e v glavite im.
 

pasinet, аз как разбирам за себе си, си знам. няма да споделям тук, понеже не ми се спори с никого. жените, които споделиха, по-горе част от нещата, които им минават през ума, също са наясно че това не е "истинско желание". предполагам, че те също си имат свои механизми, чрез които различават истинското желание да отидат на почивка за една седмица, от мисълта да побутнат колега или случаен минувач пред засилил се трамвай. не че отказвам да отговаря на така зададеният въпрос, но не ми се ще да го правя точно тук. само бих добавила, че ако самият човек не ги различава и не си дава сметка за характера на тези мисли, то хората около него неминуемо биха забелязали.

Aз изобщо не споря, просто питам. Защото на мен не ми се появяват така периодично и често разни мисли, на които не зная произхода и да се чудя защо така и освен това да са  стряскащи за самата мен. Да ми се приисква да ръгна с нож някой без причина и то често и да не искам да разбера на какво се дължи? Защо да не се търси обяснение и начин за премахването им?
Защо се смята, че всеки има подобни мисли, които нямат нищо общо с него или желанията му?
И как биха разбрали околните какви мисли ти минават, след като не се споделят?

И аз смятам това.
И пак казвам, че това са страхове, а не желания.

аз изобщо не исках да кажа, че точно ти ще спориш с мен не съм искала да прозвучи така, съжалявам.
колкото до другите ти въпроси, след като казваш, че не ти се е случвало никога - не знам как в няколко изречения да ти отговоря. а дали трябва да се търси причина - никой не казва че не трбва. нужно е, но това е много трудоемко и невинаги човек успява сам. смята се, че има хора, които не допускат да ги имат. околните могат да разберат, когато това вече не са само мисли, а има и външни прояви. за съжаление.

Значи искаш да кажеш, че представяйки си, че ръгаш с нож някого, ти всъщност се страхуваш да не го направиш без да искаш?
Опитвам се да разбера какво точно казвате, защото нещо се обърквам.
Защото ето пример с мой страх - имам страх от височини, и то госта голям, не бих минала по нещо, което е дори на 2 метра височина, дори да е по летва само две крачки, ако няма къде да се хвана. Искаш да кажеш, че някой друг с такъв страх ще си представя как скача от високото?

Бъркате понятията.Има фобия/страх/натраплива мисъл/психоза/нервен срив/нервно разстройство......

не. човек със страх от високото, няма да си представи че пада по този начин, по който аз бих си го представила. аз нямам страх от височини като твоя и като застана много високо, за секунда ми минава мисълта да скоча. обикновено. обаче преди да литна с парапланера преди две години, не ми мина тази мисъл. просто знаех, че ще скоча и затова съм се качила на тая планина и има реален шанс да се размажа долу барабар с крилото, от което щях да вися. нещата са различни...
понеже даде този пример, сигурно ще ти е интересно да разбереш, че хората които не се страхуват от височини, имат моменти в които като застават на високо и за момент си мислят същото като мен - да скочат. хора със страх от височини, вероятно биха били ужасени да не паднат, но едва ли биха си помислили  -  дори и неволно - да го направят сами, по собствена инициатива. сигурно звучи много странно за теб и ми се стори, че ще ти е интересно - затова го споменавам  

E, аз точно така го разбирам, за това не ми стана ясно разяснението на Рени, че тези мисли са страхове, а не желания.  Конкретно в случая с намушкването , за който говори Дидитка, и аз и казах, че ако толкова често и се случва да заколи едно пиле да види за какво става дума и че ако това наистина не е нейно подсъзнателно желание като го направи ( без да е нужно да намушква човек ) може би ще се освободи от тях.

п.п. Китана, няма нужда като някой психиатър да правиш вметки за понятията. Никой от нас не се изживява като компетентна инстанция. Говорим си за споменатите случки и не сме определили някой като болен.

Паси,говорите за определени състояния.Държах да вметна,че науката ги разделя много удобно и разбираемо.Не съм някъв компетент,който ви поправя грешките с червено,споко.

Разделя ги тя в учебниците на теория. Да не ти се налага обаче да се сблъскваш реално с психиатър за проблем.  Двама познати имам, дето направо им разказаха играта, само проби с различни лекарства и накрая никакъв резултат. Единия каже едно, другия друго, а уж всички от едни учебници са учили и би трябвало да разграничават състоянията. За туй чукам на дърво дето се казва да не ми се налага някога ни при психолози, ни при психиатри да ходя за нещо. С психолозите детските имам опит с малкия, пълна мъгла са.Само разтягат локуми и нищо конкретно не могат да ми отговорят по въпроси, които ме интересуват. 
Наука наука, ама не е като математиката да знаеш че 2 и 2 е 4. 

Паси,да не ти се налага да четеш такива учебници.На мен целия живот ми е за психиатъра.
Да не мислиш,че пиша тук просто да си чеша пръстчетата като Delusion (май така беше ника?)?

На мен цялото същестуване ми беше постоянен опит за самоубийство.Изключают няколкото такива.

И държа да отбележа: ако живота ми не беше такъв,нямаше да съм това,което съм. Не съжалявам за нищо.За абсолютно,абсолютно нищо.

Благодаря на Рени, foreplay и другите които ме разбраха. В първоначалният си пост специално отбелязах, че това са само моментни мисли противоположни на желанието ми да живея и да не наранявам никого. Така че моля ви, не ми преиначавайте думите и не наричайте тези импулси желания, защото не са. Съгласна съм с foreplay и аз също мисля, че при мен това е просто по-висока степен на самоопознаване. Аз просто съм си такъв човек, вслушващ се в собственото си тяло и съзнание, и анализиращ трезво всичко. Давам си сметка че това са просто натрапчиви мисли, породени от естествени страхове, и не се чувствам застрашена от тях. Не мисля че биха ме подтикнали към действия, защото съм се изправила лице в лице с тях, признавам съществуването им (дори и пред вас) и съм ги поставила на място, под контрол. Ако ги отричах и бягах от действителността, тогава работата е друга. В живота на един нормален човек има толкова много импулси, които държим под контрол в името на цивилизования живот в общество. Не мисля, че тези мои импулси са много по-различни от моментната мисъл, минаваща през главата на мъж когато види привлекателна жена на улицата. Веднага си я представя гола, в леглото му, но си дава сметка че това е просто мисъл, и си отминава по живо по здраво. Замислете се какво ви идва на ум всеки ден, и колко от тези неща осъществявате в действия. Не подценявайте самоконтрола. Точно по тези причини не съм тръгнала по психолози и не се мисля за психопат, защото (поне за себе си) знам кое е моментно увлечение или натрапчива мисъл, кое е истинско желание, и кое може да ме доведе до действие. Може би хора с по-малко контрол или с по-неясен поглед върху себе си имат нужда от помощта на психолог, но аз не мисля че съм от тях.

Pasinet, и аз самата не съм напълно наясно за причината за тези мисли, така че не знам как да го разясня по-добре. Страх ме е от високо, но нямам фобия от височини и обичам да се катеря по дървета и планини. Не знам това какво означава и дали има отношение към импулса за скачане. Според мен може да има връзка и с любопитството към забраненото, или може би адреналинът от опасността (адреналинът е наркотик все пак). Не искам да коля пилета, но пък съм скачала с парашут от самолет, което донякъде ми начеса крастата   Много ми хареса усещането на свободно падане и огромното количество адреналин. Но никога не бих скочила от балкона, и никога не бих наръгала близък човек. Освен това, държа да подчертая, при мен тези мисли са толкова бегли, слаби и мигновени, че изобщо не ме заплашват или тормозят сериозно. Тук май се раздуха в доста по-голям мащаб.