Що за идиотщина е да гледаш в къщата на другите, а не в своята.
Решила майката да си вземе детегледачка, направила го е. Преценила е, че е много по-разумно така да постъпи.
Никой друг няма право да й чете морал или да й казва че не обича децата си.
Сигурно по тази логика децата на ромите са изключително обичани, понеже у тях си седят и майката, и бабата, и бащата и т.н.
Не знам защо обаче децата на ромите просят по светофарите, а децата на работещите майки изучават чужди езици в приятна обстановка.
Има всякакви хора, но никой не може да тегли на кантар чувствата на другите.
Да не говорим, че понякога майките няма на какво да си научат децата, пък ако ще да не се отделят от тях до 14-тата им година.
За пример ще дам детето на снаха си, което е на почти 4 години и си е гледано в къщи от майка си. Когато седим на масата, то се обръща към мен с думите "Тая ма, ще ми подадеш ли захарта." Е, Тая, все пак му е леля, и не смята че подобно възпитание е полезно за него.
А моите деца, "захвърлени" в детската градина от най-крехка възраст, ме научиха на подобаващи маниери и обноски и на любезно и внимателно отношение.
Разликата е огромна.