Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 13

Успях да се свържа с Петя Атанасова. Тя ми каза, че отменят обучението сега. Обучение ще има, но в края на май или началото на юни. Ще ми изпрати информацията на електронната поща, когато всичко е уточнено. Тогава ще ви уведомя.

Деси , да ти е жив и здрав многознайника!!!Като чета какви ги говори се разсмях така искренно от сърце,което в последно време ми се случва доста рядко.....
Чесно ви казвам това нещо хич не ми е ясно - как така като не разбира значението на речта и на думите , ще може с някоя картинка да ми покаже какво иска примерно ? Давам пример веднага - оная вечер се прибирам от работа и сядам за малко на дивана да си почина преди да се преоблека и малкия веднага отгоре ми да ме прегръща и целува и така се гушкахме няколко минути и аз му казвам стани Дани ,мама да отиде до тоалетна да пиша и тогава той стана и започна да мрънка и събува гащите да ходи в тоалетната да пикае ,обаче мрънка защото не му се ходи,тоест ревтуни,защото го карам да пикае ,а той няма да пиша .Не разбра ,че го карам да стане за да отида аз до тоалетната.Е,кажете ми момичета,възможно ли е с тези карти да започне да разбира повече и  как така ще има карта за всяка една ситуация......Извинете ме ,може да ви се вижда дори тъпо, че не разбирам, но за това разчитам на вас да обесните , щом сте изпробвали тази система.Предварително благодаря разбира се 
Деси , а пък и всички други мами от София  , с дечица развиващи се от ден на ден все по-добре,благодарение работата на терапевтите при които ги водите
тук в Разград няма надежни и най вече опитни специалисти,ресурсната учителка само отбива номер с присъствие,нямаме никаква комуникация с терапевките от центъра,в който ходи Дани ,чесно да ви кажа започвам да си мисля ,че и там толкова работят......Знам ,че нещата ще се случват много бавно и трудно,но той ще стане на 5 г. юни ,а все още не знае дори частите на тялото,не мога да го науча да показва с пръсти ,че ще стане на 5г,че се казва Дани,той всъщност нищо смислено не говори.Ужас!Тези два дни съм в пълно отчаяние ,снощи си поплаках дори .
Замислям се все повече напоследак,че трябва да се приместим да живеем другаде,в някой по-голям град,където с детето да работят по-опитни специалисти,и Дани да може да се развива и без това сме доста изостанали,трябва му работа на това дете,аз като не знам на какво и как да го уча и се чувствам направо безсилна

Децата с аутизъм имат силно развита механична памет.Не разбират думите, и начина да ги научат е като ги визуализираме - покажем.Показваме картинка на котка, и казваме котка, показваме картинка на пате, и казваме пате.Затова са и логопедичните карти с които учи твоето дете и моето дете.Думи като  ела, стани, отиди, вземи, не могат да се покажат на логопедична карта, и именно затова е в помощ ПЕКС системата.С нея можем да покажем наистина всяко нещо.Моят син говори в момента почти без разлика с деца на 5-6 г. но все още продължавам да му визуализирам почти всяка дума, която го затруднява.Вече е по трудно, защото сега обяснявам думи като склонове, лигавщина, космос, космодрум, депо.Това са много сложни за визуализиране думи, а е изключително трудно да ги разбере един аутист, защото те не учат по подразбиране, а почти всичко се опитва да си го представи което му говоря.Ако не си го представи - тоест ако не го види в съзнанието си, и не го разбира.
Относно стани да пишкам, при детето ти - наизустил е, и е разбрал думата пишкам, защото я е видял - визуализирал като пишка той.Затова и от цялото ти изречение е разпознал само думата пишкам, но не и стани.Стани ще научи като ставаш и сядаш пред него едновременно назовавайки действието, което извършваш.Като станеш милион пъти и седнеш милион пъти назовавайки ги - ще разбере.

На пет год. възраст бях изключително щастлива, че детето ми извика тати, когато го остави баща му в операционната подготвяйки го за упойка.Това беше огромно постижение за тогава.Репертоара му от думи се брояха на пръстите на ръцете, а половината от тях бяха казвани без да ги разбира.
Тук съм снимала част от картите ПЕКС с които работихме.Започнахме ги на около 5 и половина год.

таня, всеки специалист има негов метод - не мога да кажа, че един е по-добър или някой е постъпил грешно или каквото и да е. Изказвам лично мнение - и написах и защо смятам, че научаването на лицето пред огледалото е първа стъпка. Така са ме учили нашия логопед и нашата ОТ.

Затова и програмите се правят от логопеда а не от родителя и могат да са с огромна разлика от дете до дете. Ако с моето е правено едно а с друго дете друго това, не значи, че е било грешно, а може би подходящо за специална ситуация.

Написах за огледалото - защото за нас също беше първа стъпка - осъзнаването на лицето за да може да го контролира. Това определено е трудно на деца със СИД, и особенно таквиа които си "пазят" лицето и устата. Ако осъзнаят къде са те - много е по-лесно.
А четката  е единственото за деца с много висока чувствителност. Както и Бръшинга.
В някои случаи се ползва при ниска чувствителност, но това е по-скоро изключение от правилото не правило. Дете което лапа всичко не му е нужна четка, освен за да му задоволява потребността от лапане. Но пък там търсим какво да направим за да я няма тая потребност, така че четката би трябвало да не я ползваме...

Незнам дали ме разбра.
Важното е да вярваме на 100 процента на терапевтите си - те ни познават децата ПО-ДОБРЕ от собствените им майки.

Да, Деси разбрах те Така ми звучи по-добре има различни възможности за всякакви случаи.


Ох много съм недоверчива, ако успея и 70% ще е добре. Все гледам, мисля и се съмнявам. И все се чудя дали не може и още нещо. Така беше до сега. Напоследък си мисля, че трябва да се успокоя или да предприема някакви сеанси и аз

А, забравих да кажа и аз за огледалото.Първият специалист от когото разбрах за това колко е важно да се работи пред огледало е Валя от център Логос.После в 59 ОДЗ, където синът ми посещаваше - поне веднъж седмично седяха пред огледалото с логопедката.Няма логопедичен кабинет без огледало.Вероятно с Дари не е работено, защото тя може би ги е знаела когато си я завела там, или което е по вероятно специалистите са си мислели, че ти знаеш за работата пред огледалото и не са счели за необходимо да ти напомнят.

Често ми се случва да ми говорят с някакви термини, и на някакъв логопедичен език, защото си мислят, че мога да ги разбера.Може би им приличам на начетена  Естествено кимам разбиращо и се опитвам да запомня какво точно ми говорят, а после питам Гугъл какво точно са ми обяснявали  Понякога даже се престрашавам да покажа невежеството си, ама рядко, защото ме е срам  

Не не е било нужно огледало. Питах първите ни две логопедки, в първите месеци на работата ни, защото съм чувала и аз за огледалото и бях нахъсена да ползвам нашето, но и двете ми казаха, че е за над 5 години. По скоро вашите деца са били около 4-5 и може би за това. Валя също не го е използвала. Виждала съм логопедичните огледала, но при нея ги използваха за интерес - да рисува с пръст, пробвали са я да се плези, но тя не щеше и огледалото се прибираше и се търсеха други начини. Това беше в периода 2-3,5 години.
Ползвали сме огледало да се гледа като маймуна /нали всички бебета обичат да се гледат/, тя го въртеше и гледаше стаята, гледали сме се двете в огледалото, вече след 3,5 години, например като я облека с нещо хубаво и я заведа да се види и тогава казвам "аз" и "ти", но е било като игра.

Моя Дани като беше на 3г. даже и по-мальк ,го бяхме записали в Бояна на градина.Там логопедката веднага го сложи пред огледалото и ни накара да поставиме и в стаята кьдето играе вкьщи.Мина доста време докато започне да се гледа в него.Сега ходи и се гледа гол там или се чеша пред него.

Валя го подпука още на три г. с огледалото.Тогава по скоро се опитваше да го задържи поне за миг да не галопира из кабинета  .На по късен етап се плезеха пред огледалото, а в ДГ учеха частите на тялото.Петя ми обясни за аз и ти с огледалото, но по скоро беше нещо като домашно за доусъвършенстване на аз и ти.Вероятно както всички методи и карти, и предмети - използват се според детето, разбирането и нуждите му  
Имам някакъв спомен, че и Франсоаз Далто описваше работа пред огледало

Може би има някакво развитие в подхода. Аз много се учудвам части на тялото да се учат пред огледалото при малки деца, като допълнително упражнение да - и ние прекарвахме по 2-3 мин. на ден.
На мен ми бяха казали да я уча като я пипам, както ви писах и по напред в темата, да прекарам моята ръка по нейната ръка от рамото към китката, а не да покажа само с един един пръст "това е ръката ти". Бяха ми казали, ето така като си стоим и това да ни е вид игра. Аз ползвах ето тази книжка - http://www.book.store.bg/p24830/moeto-tialo.html .

Огледалото беше винаги олигавено, както и стъклото на вратите, сигурно си е стимулирала нещо.

Важно е да има и още един начин за учене на частите на тялото.

Ама разбира се, че огледалото е само част от начините за учене на каквото и да е.Това, което описа е основен начин, и огледалото, и книжките, и едни руски презентации съм виждала, и карти има в галерията на Деси.Както и ученето на аз и ти - огледалото е допълнение към останалбите начини.Даже си мисля, че когато се учи нещо само по един начин, то  не е научено, а наизустено и е нетрайна информация.
Всяко нещо трябва да се учи по всякакъв начин за който разберем - за да го видиу изпита, усети детето отвсякъде и дай боже разбере.
И ако за едно нещо огледалото е безполезно, за друго е - ето олигавено е.Може и да е сензорна нужда, а може и да е искала да се гледа под ъгъл залепила бузи в него и променяйки по този начин призмата на погледа си.Мишо правеше така.Олигавял го е и той разбира се.Мажеше също по него с каквото се сетиш - даже и с акита се е случвало в много ранна възраст.

Да, и нашата първа логопедка започна с огледалото.
Съветваше ни да заставаме всички пред него и с нейната ръчичка да сочим:
"Това съм аз (т.е. тя, Мими), това е мама, тати".
Така лесно започна да осъзнава себе си като отделна личност и постепенно започна да използва 'аз-а'.

при децата със СИД се учат често частите на тялото пред огледало - моя син примерно не разбираше къде са ръцете, краката и т.н. - ако се опита да ги нарисува ставаше като паяк с 8 крака на главата   Затова стояхме и учехме това пред огледало.
Децата често не осъзнават къде са им бузите, ако не се видят в огледалото - само докосването не е достатъчно. Същото за устата, ушите и т.н. Много деца не осъзнават как да се изплезят ако не се видят в огледало.Т.е. езичето не е "координирано".

За огледалото се сетих, че аз бях правила доста експерименти с огледала - има бебешки нечупещи се огледала, на почти всички активни гимнастики има такива. Има схващане, че всички бебета обичат да се гледат в огледалото. Обаче моето не се поглеждаше. После след първата година започнах да й давам няколко дамски огледала, достатъчно широки да се види. Ама тя не се поглеждаше. Сега се сетих, че и този тест с огледалата е важен и може да се използва като някакъв ориентир за развитието. Най-вероятно в началото на терапията, аз съм започнала с въпросите за огледалата, защото бях доста учудена, защо детето не се гледа. И най-вероятно терапевтите са ми казали да правя каквото правя, че все някога ще се погледне. А след 4-5 години е огледалото като логопедично пособие, да вика ла-ло-ли, може би за по финни упражнения, така и не сме правили такива.

И да ви кажа, че тези мисли ме връхлетяха, поради ограниченото време на децата. Имам чувството, че влизаш в един тунел, заедно с детето за около 2-3 години. Как ще излезете зависи много от терапевтите и средата, но пък и няма втори шанс, просто времето лети.

Успех мами по пътя на терапиите

Децата ви смеят ли се?Моят син, много се старае да имитира смях.Прави всякакви опити, но е толкова неискрено и толкова насила, че ме е страх да не се изпусне в гащите от напъни  Усмихва се, даже постоянно се хили, но не може да се засмее адекватно.Получава се едно ха ха ха, или хи хи хи с напъване.Сестра му се сети да му обясни, че му е грозен смеха, защото се смее насила, но пък той не може да го направи искрено, защото не му е смешно явно това на което ние се смеем - не разбира хумора на който се смеем ние неаутистите  Няма гъдел даже за да го изгъделичкам и чуя искрен смях.
Никога не е можел да се смее, отскоро плаче обаче истински, с издадена долна устна и влажен тъжен поглед  .Преди това плача беше равен безизразен и механичен.