Няма да забравя една зима, когато един такъв побеснял дядка ме удряше с лакти, за да се качи преди мен в автобуса, а аз бях слязла до вратата, за да направя място за слизане на други такива като него.
На въпросът ми защо ме бута, след като е видимо, че ще се качи, той не отговори, а само изсумтя, но констатира, че съм била твърде невъзпитана.
Казах му само, че ще е жалко, ако по този начин възпитава внуците и децата си.
Друг случай беше с един отворко, на около 40 години, който демонстративно свали шапката на едно момче и го удари с нея по главата, само защото детето не можеше да премине зад него, поради огромната и тежка раница на гърба му.
Не издържах и тогава. Казах му, че неговото дете едва ли е по-различно и че дава страхотно респектиращ пример за отношения между възрастен-дете.
Отговорът беше нещо за шамари и подобни. Но въпреки любезната ми покана да дойде и да ме удостои с честта на благословената му десница, той не прояви инициатива и смелост.
Така че - да, даваме чудесен пример. А после се чудим защо нещо не е съвсем наред с децата ни...