и някак аз раснах с идеята, че 'това е най-доброто'.
то е било на майка ти, ти си имаш вече свое "това е най-добро"
- Публикувана: 22 юни 2010, 04:01 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2010, 14:51 ч.
Отношението към породените деца
то е било на майка ти, ти си имаш вече свое "това е най-добро"
Имам отношение, в смисъл - реагирам по някакви начини на различните семейни конфигурации, кое му е странното. Това си отношение го имам аз, вътрешно го изживявам, не го натрапвам на породилите го обекти, пък и те рядко искат мнение, ще им се да чуят одобрение. Ако това съвпада с отношението ми им го споделям, ако не съвпада си мълча.
Мисля, че отношението към две и повече поредни бременности и раждания и последващите грижи по децата е свързано с представата на повечето хора за тези изживявания като за нещо, което трябва да се "изтърпи". Не че всичко е песен, но ако изживяването на една бременност е щастливо и нагласата към случващото се е за нещо желано и прекрасно, най-разбираемото нещо е една двойка да поиска да преживее това отново, защо не и веднага, ако така преценят.
Когато хората гледат, често от собствения си опит, на зачеването като на "фал", на бременността като на мрънкане, повръщане и безсексие, и потъват в самосъжаление за грижите, които изисква отглеждането на едно дете /изненааадаа
/, тогава им е умонепостижимо защо, аджеба, разни семейства така скоростно и желано се увеличават.
Мисля, че да ожалиш някого, че е бременен /освен при много специфични и неприятни обстоятелства/ или че е родил дете, е някак си цинично.
Мисля, че отношението към две и повече поредни бременности и раждания и последващите грижи по децата е свързано с представата на повечето хора за тези изживявания като за нещо, което трябва да се "изтърпи". Не че всичко е песен, но ако изживяването на една бременност е щастливо и нагласата към случващото се е за нещо желано и прекрасно, най-разбираемото нещо е една двойка да поиска да преживее това отново, защо не и веднага, ако така преценят.
Когато хората гледат, често от собствения си опит, на зачеването като на "фал", на бременността като на мрънкане, повръщане и безсексие, и потъват в самосъжаление за грижите, които изисква отглеждането на едно дете /изненааадаа
/, тогава им е умонепостижимо защо, аджеба, разни семейства така скоростно и желано се увеличават. Мисля, че да ожалиш някого, че е бременен /освен при много специфични и неприятни обстоятелства/ или че е родил дете, е някак си цинично.
Мисля, че да ожалиш някого, че е бременен /освен при много специфични и неприятни обстоятелства/ или че е родил дете, е някак си цинично.
Защо?
Аз пък с чисто сърце ги ожалвам - и повръщащите бременни в първите месеци, и тези с болките и киселините в по-късните, и родилките, вампирясали от безсъние... Що да не ги ожалвам? Някои от тези неща съм ги изпитала и не мога да не съчувствам на тези, които в момента са подложени на тях.
Като са бременни/майки, да не би да са имунизирани от всякакви житейски и здравни несгоди? Няма да им се напрашат ореолите, спокойно.
Ако не сме ние, жените, да се ожалим една друга, кой друг? Милото? Забрави!
Мисля, че да ожалиш някого, че е бременен /освен при много специфични и неприятни обстоятелства/ или че е родил дете, е някак си цинично.
Защо?
Аз пък с чисто сърце ги ожалвам - и повръщащите бременни в първите месеци, и тези с болките и киселините в по-късните, и родилките, вампирясали от безсъние... Що да не ги ожалвам? Някои от тези неща съм ги изпитала и не мога да не съчувствам на тези, които в момента са подложени на тях.
Като са бременни/майки, да не би да са имунизирани от всякакви житейски и здравни несгоди? Няма да им се напрашат ореолите, спокойно.
Ако не сме ние, жените, да се ожалим една друга, кой друг? Милото? Забрави!
Защото в моите чувства това не би могло да бъде водещо.
Това не значи, че го няма.
Ако намирате в моето мнение повод всяка да си припомни сутрешното гадене - воала.
Ако намирате в моето мнение повод всяка да си припомни сутрешното гадене - воала.
Никога през четирите ми бременности не ми се е гадело, но това не пречи да съчувствам на тези, които го изпитват. "Емпатия" му викат май на това явление...
Хора, вие се побъркахте! Луда работа!
Аз пък никого не ожалвам и на никого не съчувствам. Всеки да си знае корема - големи хора сме, с големи кръгли неща на раменете. Решила, забременяла, едва ли се нуждае от моята емпатия.
P.S. Което не ми пречи да изпитвам едно такова характерно и злорадо облeкчение, разбира се, защото, каквото и да си говорим, най-добре е когато цялата детеродна истерия остане далече зад гърба ти
P.S. Което не ми пречи да изпитвам едно такова характерно и злорадо облeкчение, разбира се, защото, каквото и да си говорим, най-добре е когато цялата детеродна истерия остане далече зад гърба ти
Sundance Kid, ти колко деца имаш, ако не е прекалено личен въпросът?
Личен е такъв въпрос, зададен в подфорум, чиито теми не засягат майчинството.
Няма лошо в емпатията, щом така му викат май.
А типичното хорско ожалване е ето това:
Не се тревожи, Дидитка, винаги ще имат за какво да те ожалят.
Ако нямаш дете - защото нямаш дете
Ако имаш деца - защото имаш деца
Ако имаш само момиче - че нямаш "наследник"
Ако имаш само момче - няма да си имаш кукличка и момчетата по-трудно се гледат
Ако имаш и от двете - не могат да си износват дрехите
Над две - цигания
Само едно - ще израсне егоист
Точно две - как ше поделят имотите?!
Хората са незадоволими, гледай си своя живот и да не ти пука.
Ако нямаш дете - защото нямаш дете
Ако имаш деца - защото имаш деца
Ако имаш само момиче - че нямаш "наследник"
Ако имаш само момче - няма да си имаш кукличка и момчетата по-трудно се гледат
Ако имаш и от двете - не могат да си износват дрехите
Над две - цигания
Само едно - ще израсне егоист
Точно две - как ше поделят имотите?!
Хората са незадоволими, гледай си своя живот и да не ти пука.
Което, надявам се, ще върне избягалия разговор към темата.
Знаех си, че е личен.
И преди да даря с престолонаследници някоя чаровна монархия трудно ще стане обществен.
Спамим.
На всички, дето го играят съдници, мога да кажа само "Гледайте си в своята мизерна паничка!"
Къде ги видя съдниците? Аз не забелязах такива, даже напротив - всеки декларира, че няма отношение към породените деца. Към природените - също.
На всички, дето го играят съдници, мога да кажа само "Гледайте си в своята мизерна паничка!"
Къде ги видя съдниците? Аз не забелязах такива, даже напротив - всеки декларира, че няма отношение към породените деца. Към природените - също.
Е, нали на пейката пред блока! Прочетох аз някъде по-нагоре.
Значи, обобщено казано, идеалната майка ражда първото си дете на възраст 25-27, но не по-рано или по-късно, след което му се отдава изцяло, но не прекалено изцяло, а после пък, между 3.5 и 5.5 години по-късно, планира и зачева внимателно второто, без обаче да изпада в излишни емоции.
Иначе погледнато, съвършената родителка отделя десетилетката между 25 и 35 за детеродна дейност, като съумява хем да не се обезличава от стоене вкъщи, хем да не бъде гадна кариеристка, а също така едновременно кърми, готви, обслужва, обгрижва, образова се, поддържа се, но не ходи на козметик и кафенета, не ползва нито ясли, ни свекърви, ни бавачки. Макар че сигурно и на такава една миледи все някакъв кусур ще може да й се намери...
Иначе погледнато, съвършената родителка отделя десетилетката между 25 и 35 за детеродна дейност, като съумява хем да не се обезличава от стоене вкъщи, хем да не бъде гадна кариеристка, а също така едновременно кърми, готви, обслужва, обгрижва, образова се, поддържа се, но не ходи на козметик и кафенета, не ползва нито ясли, ни свекърви, ни бавачки. Макар че сигурно и на такава една миледи все някакъв кусур ще може да й се намери...
А кусури имаме всички, идеални хора няма!