Бивши и настоящи съпруги

Ще се изразя малко натуралистично и леко вулгарно, но всичко опира до секса! Обидата, унижението и прочие отминават в момента, в който сексуалното желание надделее, а то си е природен процес. Появата на нов мъж решава старите проблеми, а не че жената е достигнала някаква зрялост и мъдрост след развода.

Не е натуралистично мнениети ти, нито вулгарно, просто е малко крайно - нито е задължително да има нов мъж в живота ти, за да погледнеш на нещата от дистанция, нито това, последното, е мъдрост и зрялост.

О-хо, Андариел  , ти пак на война с психологическата теория 
Всъщност, ние тук говорим за случаите, в които гнева и огорчението от това, че си "предаден" продължават твърде дълго и човекът е зациклил... а не, че не е естествено да се чувстваш така - определено време 

Е, аз всъщност не мога да се позова съвсем коректно на личен опит, защото моят първи брак се огъна под съвсем други фактори, не трети човек. Впоследствие аз намерих точния партньор в живота, при него нещата са доста компромисни, но за него животът в двойка винаги е бил мъчение, та той и не търси истински. Убедена съм обаче, че и ние можехме да направим ужасна цигания от края на брака си и да вгорчим живота си за години напред... и този на детето. Краят на едни отношения никога не е лесен, всеки има какво да каже за другия и нанесените му огорчения, както не е лесно и въвеждането на нови партньори, при наличието на деца. Това, което ни помогна, беше, че и бившият ми, и аз бяхме много решени да не позволим разрушителните ни емоции да вземат връх. И успяхме. Той беше доста озверял, когато вторият ми съпруг се появи в живота ми, аз имах злобни коментари по това, че не взема детето (което е разбираемо, предвид факта, че неговата мацка е много млада и няма никакъв опит с деца)... Въпросът е да няма циклене, не за друго, просто вреди.

А новата връзка след разпаднал се брак... тя може колкото да те възроди, толкова и да те смачка... зависи дали си излязъл от фазата на циклене в огорчението. Ако не си, най-вероятно ще е вторият сценарий     

Кой и как решава кое е твърде дълго и изобщо има ли стандарт? Доколкото аз зная няма стандарти и граници! В края на краищата, дори когато човек реши да се обърне към психолог или терапевт, той го прави като вече му светне, че нещата тръгват извън контрол, но и това предполага, че човекът е с акъла си. Който затъне и зацикли, не търси помощ. Но вкрая на краищата физиологията си казва думата чрез желанието за секс и нов партньор.

Не, не съм на война с психологическата теория. С огромно удоволствие я изучавам. Просто докато я изучавам си задавам въпроси, гледам живота и хората наоколо и не приемам всичко в тази теория за чиста монета. Тази наука е видяла преживяла достатъчно люшкане за крехктаа възраст, има си моди и уклони според социалните очаквания.  

А-ха, вярно е, люшка се, даже бих добавила, че има и доста залитания  

Но не е съвсем вярно, че няма стандарт за преодоляването на "траура" около разни нараняващи събития. Здравата психика след известно време надмогва отрицанието, гнева, тъгата и прочее и продължава напред. Всъщност, ефективно функциониращата глава се различава от недотам ефективно функциониращата по това, че първия вид преработва емоциите и продължава напред, а втория се застоява дълго в лоши състояния... и това боли, за съжаление  

Така, че стандартът го налага реалността -ако тя показва, че някой се чувства зле твърде дълго, значи е позациклил...

Въобще не говорим за това. Просто ти сама погледна през призмата на подсъзнанието си, чрез което си извади именно този извод, като го сподели и подведе останалите под свое ръководство.

Всъщност темата е за взаимоотношенията между бивши и  настоящи засягащи пряко или косвено взаимоотношенията с трети лица демек, мъжа и децата. Които респективно оказват влияние и то доста съществено върху живота както на едните , така и на другите. Защо ли??? Ти сама го каза - тези взаимоотношения оставят до живот.

Примерите които се дадоха, би трябвало да бъдат съпоставка за това, а не стремглаво нахвърляне върху индивида.

П.П - а това, че втората съпруга е по млада и неопитна, не е никакво оправдание(от негова страна) за това че той не е вземал детето ви. Просто ти самата искаш да намериш извинение за себе си  и постъпката му.

Уау , ужас горката ти
п.с  сетих се да попитам при развод бабата на детето , вече бивша свекърва ли се води, и при наличие на нова такава, не се ли оказваме и ние с 2 ...т.н бракове също с две свекърви

Всеки рано или късно си преработва емоциите. За това спомагат до известна степен културнте традиции под формата на ритуали. Като цяло тези ритуали дават един отрязък от време, в който човек може да се отпусне и да се отдаде на скръбта, като я изразява и преработва чрез ритуални действия, докато дойде времето, когато друг ритуал го въвежда в ново състояние. Много рядко хората зациглят до безкрайност, но и не може една психологическа теория да каже кое как и когаа да става. в края на краиата, който не успее да го превъзмогне става пациент на психиатрите или затъва в пороци. Но така или иначе, хората не остават в едно и също състояние, а реагират по някакъв начин.

Това е доказателство,че в природата цари равновесие!Затова,че аз нямам нито една свекърва,на другите хора са им натресли по две! 

Saule,

Хич не те бива в психологията, да знаеш.

Saule ,  Това са много от въпросите, над които съм се замисляла и все още не мога да си отговоря. Питам се - ако с втория ти се налага да правиш компромиси и успяваш, не можа ли същото да сториш и с първия. Или не си искала, може би... Ако сте се разделили, защото вече не е имало чувства, защо появата на вторият ти съпруг го е озверило..

 
Е, защо ??? Може и да е чела някоя друга книга 
Като дето имало една психоложка която казала на двойката които живеели заедно и имали две деца :"Ами Вие не можете да се наречете семейство, защото нямате брак" 

Всичко много точно си е написала Сауле. Това на кой му харесва, на кой не - отделен въпрос.

Не че не съм се замисляла над тези неща, но ме накара да се опитам да погледна с други очи. Коментарите по-късно.

Преди да се разведа попаднах на една психоложка, която в желанието си да ми помогне, ми насади още по-голямо чувство за вина заради желанието ми да се разведа.

Трябваха ми месеци за да взема такова решение, а благодарение на нея се почувствах още по-зле.

За тези, които ги интересува, развод имам от осем месеца. Разводът ми е по мое желание, просто виждах че е дошъл краят и вече няма шанс в семейството ни да има нормални отношения, за мен съвместното съжителство на всяка цена е пълна глупост.
Не и за психоложката, при която ходих обаче. За нея най- важното е "да има мъжки гащи на простора".

Аз огорчение от развода нямам за преодоляване, защото не почувствах такова. Това, което изпитах беше чувството за  свобода и невероятната мисъл, че истинският ми живот започва от този момент нататък.

Не съм била зарязвана, изоставяна, пренебрегвана, недооценена, нито пък смятам че настоящата получава повече, от колкото съм имала аз. Напротив, осводих се от един тежък товар, който влачех с години.



Не знам как си направихте извода само от няколко поста, че съм тотално и безвъзвратно зациклила на тема огорчение.
Или пък че прехвърлям вината за развода върху настоящата, когато се развеждах дори нямах представа, че такава жена съществува, това научих съвсем наскоро. Също и факта, че баща ми е знаел. И много други неприятни неща, но нали знаете съпругата научава последна.


По въпроса за свекървата - ако някой си мисли, че настоящата свекърва е ужасна, почакайте само давидите бившата такава.