Жени-мениджъри и семейство

Аз напълно разбирам какво иска да каже  Ger4o. Самата аз бях готова да залитна точно в тази посока, и то здраво. Но истината е, че човек може да си е съвсем успял и пак да гледа д-р Хаус или който си иска сериал на воля   Едното изобщо не изключва другото, просто има различни начини да успееш и някои, колкото и усилия да изискват, не са чак толкова ангажиращи, че да си вечно на педала и да очакваш поредната задача, позвъняване и т.н.

Немо, не мога да не допълня обаче, че в много голям процент от случаите на жената й се налага да я грабне тая диня под мишницата, понеже мъжът й не го прави. Което, тайно подозирам, е случая на Герчо, защото аз така яростно обяснявах колко ми е кеф да съм в това положение във времето, когато просто ми се налагаше. Ама не съм гледала фиша на мъжа й, така че може и да не е така

Тес, аз горе-долу същото пиша от не знам колко поста насам, обаче в отговор, само жлъч и ирония, та спрях.

Да, няма смисъл, може би пишем едно, а се разбира друго, не знам

Обстоятелствата го налагат - знам ...  а 'динята' с децата не можеш да не я вземеш под мишница ... именно за това ми беше и първото включване в темата - защото ставаше дума за избор между деца и кариера и поне аз така разбрах - ако кариерата си струвала - децата минавали на заден план ... лично за мен това е ... тъпо .. особено казано от жена ... айде мъжете сме говеда .. ама жена ... ще ме Звинява 

Тази тема е отново в стил-ти му казваш, че не обичаш банан, а то ти припява-ааа, не, не, обичаш и още как.И така-няколко пъти.

Немо, не си разбрал.Децата не са на преден план, липсват към днешна дата.Като се зажени момичето, като заражда-тогава...
всъщност, който умее/има основа/има контактите и изградено предварително, преди децата св-става И кариера И деца, но тук се отрича тази възможност.

Не говорех за авторката .. а за ... айде да не споменавам .. 

е...аз предлагам да се върнем в темата все пак, стига с тия банани

Немо, значи не си разбрал добре нещата според мен. Едва ли има жена, на която децата минават някога на заден план. Поне на мен в периода, в който мислех да правя кариера, основния ми стимул беше детето. Да бях сама - ще си седя и на най-ниската позиция и не ми пука, защото не си падам по скъпи вещи и коли и идеално ще ми стига и малката заплата. Но да имаш деца и да не помислиш за финансовото им осигуряване, странно ми се струва някак. Да, знам че има жени, които разчитат на 100% мъжа им да се погрижи за всичко, но аз винаги съм работила и този вариант пред мен просто не седи. Обикновено в такъв случай мъжът е този, който постоянно трябва да търси начин да си увеличи доходите, за да посрещне добре нуждите на семейството. А на мен също ми идва отвътре да мисля в тази насока. Затова го и правя, а не защото някога би могла каквато и да е работа да ми е някога по-важна от децата  

ОК !! 

Не, животът ти не ми звучи отгоре, но твоето усещане за него ми звучи отгоре.
Аз едва ли съм отдолу, но хайде да не се мерим, най-малкото съм и по-млада. Все пак говоря от призмата на човек, който е с образованието, което децата ти ще имат някога и последните години изобщо не ми се е налагало да се бъхтам особено освен ако лично не пожелая - и пак са ми плащали добре така че да си позволявам това онова, което ти изтъкна като особена привилегия от натоварената работа. Просто никога не съм смятала, че образованието ми и кариерата ми са мерило за успялост и самоизтъкване. Има една теория за седемте стълба - всеки човек трябва да има 7 неща, които го крепят, ако са повече, е обременен и разсеян, ако са по-малко, животът му е непълноценен и с акцента върху някой от пиларите се опитва да компенсира липсата на другите.
Аз както казах, за някои неща съм съгласна с теб - например, че жената трябва да се осъществява и извън семейството и децата; да е борбена; че е хубаво човек да е отдаден на работата си, защото я обича и се чувства полезен. Но през призмата на това виждам много залитнали хора, които ходеха на безцелни скъпи почивки по света, надявайки се, че това ще запълни празнината с партньора им; които плащаха за високите си заплати с холестерол, близък го границата със смъртта; жени на 35 без семейства и деца, защото нямаха време за това в желанието си заплатата им да стане 3-4 к; израснах сред нещастни деца, които ходят в скъпи колежи, но се дрогират тайно и правят какви ли не поразии със себе си, защото родителите им си изчерпваха ролята си с банкови преводи ... всичко това е било пред очите ми и за съжаление, за да го избегнем понякога просто ни се налага да се отдаваме по-малко (откъм време и в дългосрочен план) на работата си.

Това е много тъжно предположение ...

Беки, много хубаво и смислено пишеш.
За жалост, вече мога да прогнозирам как ще се прочете поста ти.

Иначе 7 пилара не са ли много бе, дай с годините да намаляваме бройката, че и сега едвам си крепя моите 

Ами де да знам, 7 пише, ама хайде, дори да са по-малко, поне да не са 1-2. Аз съм от тези с малко много повече от 7, та засега ги разчиствам до 7, дано стана "пълноценен" човек, хаха, ама то проблемът е, че никога не знаеш с точност къде е баланса. В едно съм сигурна обаче - най-голяма грешка е да си си самоповярвал, че си намерил оптимума и да забравиш да го ревизираш.

сигурно го знаеш, но си умно момиче

Някакси не мога да се сдържа:) Дали си успял в собствените си очи и според другите е много субективно. Но според скромното ми субективно мнение, няма как да си успял ако 'даваш хляб' или ако  'фирмата те храни'. Просто не ми побира умът как може да се използват такива изрази от хора, които уважават себе си и колегите си. Наистина. И няма как да си успял, ако го правиш само заради парите ( почивката, телевизора, къщата).
Пък кой колко работа може да понесе и какво му е КПД-то си е друг въпрос. Тая тема освен че успя да преброи дребните душици, не знам дали наистина помогна на проблема на авторката. Но определено има и други работни отношения и не е нужно да се  превръщаш в зъбно колело, което се върти все по бързо и по бързо, само заради прищевките на някой, пък бил и той СЕО, директор на борд или каквото и да е.