Отговори
# 3 375
  • Мнения: 1 149
Много вдъхновяващо, благодаря Heart
Защото нашата мечта винаги е била 3 деца, започнахме, когато бях на 32, а сега вече съм на 34 и се чудех дали съм твърде стара да я постигна, особено след 3 аборта... Такива истории наистина ме зареждат с надежда и смисъл.
Не си стара изобщо.
Абортът ми беше на 31г.
Родих първия си син на следващата година -на 32 бях. На 35г миналия януари дойде второто ми момче след асистирана репродукция. В момента изненадващо очаквам трети син, на 36г. съм. Стига и двамата с партньора ти да го искате и да сте отдадени на семейството, няма никаква пречка да се справите, та дори и по-близо до 40-те години. Мъжът ми е на 47г в момента.

# 3 376
  • Мнения: 620
Изчетох темата със свито сърце, силни жени сте вие....
След фм в 12 гс при мен се установи нухална гънка 3.1. Тепърва очакваме  резултати и още изследвания, на сърцето ми се свива, направо не знам как ще чакам толкова време, а мисълта че може да се стигне до нещо по-лошо направо ме убива...
Шапка ви свалям, на всички минали през това..

# 3 377
  • Мнения: 1 149
Изчетох темата със свито сърце, силни жени сте вие....
След фм в 12 гс при мен се установи нухална гънка 3.1. Тепърва очакваме  резултати и още изследвания, на сърцето ми се свива, направо не знам как ще чакам толкова време, а мисълта че може да се стигне до нещо по-лошо направо ме убива...
Шапка ви свалям, на всички минали през това..

Стискам палци изследванията да отхвърлят съмненията и повече да не стъпваш в тази тема осван за да ни кажеш, че всичко е наред. Пращам ти прегръдки и сили за чакането!

# 3 378
  • Мнения: 41
Здравейте от мен отново, месец и половина след прекъсването на последната ми бременост (заради синдром на Даун). След кошмарните два месеца на легло (25, от които в болници на системи, с 15 кг загуба на тегло) с хиперемезис гравидарум не вярвах, че ще събера смелост да помисля за нов опит, но ето че нещата стоят така. За съжаление, ако не открия лекар, при който да се следя, който да ми помогне да се справя с хиперемезиса няма как да действаме  (затова сега съм в търсене и на такъв), но междувременно искам да попитам във връзка с генетичната аномалия какви мерки/изследвания трябва да предприемем сега със съпруга ми. Този месец навърших 39, тъй че колкото по-скоро се действа, толкова по-добре.
Също така от изчетеното в темата тук стигнах до извода, че независимо какво изслдваме сега (при добри резултати, надявам се), то при следваща бременност ще е наложително да направя инвазивно изследване, заради генетичния проблем с плода в предишна бременност, нали така?

Предполагам, че ако отновоо съм толкова зле, то ще  може да се направи хорионбиопсия и да не се чака за амниоцентеза.

В момента се опитвам да структурирам в главата си всичко, което да свършим в близките 2 месеца за да имаме зелена светлина да започнем с опитите, което малко ми помага да не изпитвам панически страх, че отново ще съм с хиперемезис (както предните ми 2 бременности), че този път ще е още по-зле в това отношение (както се очаква да бъде), и че отново може да се случат хиляди неща (като генетичен проблем, малформации и т.н) и всичко да е напразно... Както беше този път...

# 3 379
  • Мнения: 65
Здравей! Първо искам да ти кажа, че съжалявам че е трябвало да преминеш през това.. Аз съм с едно прекъсване , поради хромозомна аномалия, но след тази случка не правихме изследвания, защото генетиците твърдяха, че е случайна грешка и няма да се повтори, но след като забременях за втори път и направих спонтанен аборт, с мъжа ми направихме следните изследвания : кариотип на двамата, тромбофилия, уреаплазма и микоплазма, стерилна урина, микробиология на влагалищен секрет.

Това, че имате притеснения е напълно нормално.. самата аз преди няколко седмици бях задала тук въпрос как дамите са се справили с нова бременост след подобни събития.



Здравейте от мен отново, месец и половина след прекъсването на последната ми бременост (заради синдром на Даун). След кошмарните два месеца на легло (25, от които в болници на системи, с 15 кг загуба на тегло) с хиперемезис гравидарум не вярвах, че ще събера смелост да помисля за нов опит, но ето че нещата стоят така. За съжаление, ако не открия лекар, при който да се следя, който да ми помогне да се справя с хиперемезиса няма как да действаме  (затова сега съм в търсене и на такъв), но междувременно искам да попитам във връзка с генетичната аномалия какви мерки/изследвания трябва да предприемем сега със съпруга ми. Този месец навърших 39, тъй че колкото по-скоро се действа, толкова по-добре.
Също така от изчетеното в темата тук стигнах до извода, че независимо какво изслдваме сега (при добри резултати, надявам се), то при следваща бременност ще е наложително да направя инвазивно изследване, заради генетичния проблем с плода в предишна бременност, нали така?

Предполагам, че ако отновоо съм толкова зле, то ще  може да се направи хорионбиопсия и да не се чака за амниоцентеза.

В момента се опитвам да структурирам в главата си всичко, което да свършим в близките 2 месеца за да имаме зелена светлина да започнем с опитите, което малко ми помага да не изпитвам панически страх, че отново ще съм с хиперемезис (както предните ми 2 бременности), че този път ще е още по-зле в това отношение (както се очаква да бъде), и че отново може да се случат хиляди неща (като генетичен проблем, малформации и т.н) и всичко да е напразно... Както беше този път...

# 3 380
  • Мнения: 1 441
Първо, това което изпитваш са най-нормалните човешки страхове и е в реда на нещата да преминат през теб. След време ще видиш колко смела и силна си била в момента, в който си мислиш, че си насред нищото и не знаеш накъде е пътят.
По отношение на изследванията - можете за почнете с кариотип (99% излиза нормален).
Относно нуждата от инвазивно изследване при новата бременност - би се наложили само ако има индикации, почти никой няма да го направи за профилактика. Даун е хромозомна грешка, която уви, се случва често, но изобщо не означава, че ще се случи пак на вас. Има методи за ранен скрининг, ще ви наблюдават повече.
Другата крайна мярка е да правите инвитро, където да тестват ембрионите преди да ги трансферират (ние решихме да подходим така, за да няма изненади поне по тази линия, също съм на 39 и съм на последния вагон с яйчниковия резерв).
Съветът ми е да не го мислите, че ще се повтори същия сценарий, въпреки че в главата изглежда като най-вероятният. Не е така. Страховете не са факти.
Относно другия проблем - мисля, че това е най-важното при вас. Нямам опит с това, дано се включи някой, който ще е полезен. Мисля си, че в Надежда добре се справят с рисковите бременности.

# 3 381
  • Sofia
  • Мнения: 7 499
Също така от изчетеното в темата тук стигнах до извода, че независимо какво изслдваме сега (при добри резултати, надявам се), то при следваща бременност ще е наложително да направя инвазивно изследване, заради генетичния проблем с плода в предишна бременност, нали така?
Не е задължително.
В повечето случаи (едно 90%), Даун е случайна грешка. А ако не е, това означава че някъде в родовете Ви има или е имало други дечица с Даун, а Вие сте носители. Това лесно се разбира като пуснете кариотип - ако кариотипът и на двама ви е нормален, значи този случай на Даун е бил случайна грешка.
Специално за Даун има неинвазивни пренатални тестове, които са с 99% точност. Следователно не се налага да минавате през инвазивна процедура само заради предишна бременност с Даун.
Сега ако Вие държите на хорионбиопсия/амниоцентеза е друг въпрос.

# 3 382
  • Мнения: 41
Първо, това което изпитваш са най-нормалните човешки страхове и е в реда на нещата да преминат през теб. След време ще видиш колко смела и силна си била в момента, в който си мислиш, че си насред нищото и не знаеш накъде е пътят.
По отношение на изследванията - можете за почнете с кариотип (99% излиза нормален).
Относно нуждата от инвазивно изследване при новата бременност - би се наложили само ако има индикации, почти никой няма да го направи за профилактика. Даун е хромозомна грешка, която уви, се случва често, но изобщо не означава, че ще се случи пак на вас. Има методи за ранен скрининг, ще ви наблюдават повече.
Другата крайна мярка е да правите инвитро, където да тестват ембрионите преди да ги трансферират (ние решихме да подходим така, за да няма изненади поне по тази линия, също съм на 39 и съм на последния вагон с яйчниковия резерв).
Съветът ми е да не го мислите, че ще се повтори същия сценарий, въпреки че в главата изглежда като най-вероятният. Не е така. Страховете не са факти.
Относно другия проблем - мисля, че това е най-важното при вас. Нямам опит с това, дано се включи някой, който ще е полезен. Мисля си, че в Надежда добре се справят с рисковите бременности.
Благодаря за отговора, обмисляхме инвитро преди да разберем, че тази процедура значително утежнява хиперемезиса (а това е основният ми страх - дали ще успея да преживея буквално цяла бременност), заради цялата 'игра' с хормоните и т.н.
Аборта правих в Надежда (по съвет на много дами тук в групата) и утре съм на контролен преглед след първи цикъл. Лекарката там спомена, че самата тя е била с две бременности с хиперемезис, тогава бях много зле и психически и физически за да говоря с нея по темата, но утре смята точно това да обсъдим и тая надежди, че ще мога да се следя при нея.. Но да видим.

От отговорите на sugarbaby97 и Brin de muguet ви разбирам, че няма препоръчителни изследвания, и на тази тема ще говоря утре на прегледа. Ако нищо не препоръчват ще започнем с изследване за кариотип (виждам, че е кръвно изследване, тъй че може да си го самоназначим). За тромбофилия съм правила преди време. Микробиология ми предстои също скоро.

В последната ми бременност правих фетална морфология май 4 пъти при 3 специалиста - визуални маркери нямаше. Причината за хорионбиопсията беше именно неинвазивен пренатален тест в 10 седмица, който даде положителен резултат за Даун. Със сигурност такъв пак ще направим при евентуална бременност.

Само се моля да открия лекар, който да ме следи с хиперемезиса, просто тази диагноза е нещо много много страшно, особено в тежките си форми (и двете ми бременности бяха с такива).

# 3 383
  • Мнения: 436
Здарвейте,
Претърпях тежка лапароскопия по повод извънматочна бременност.
Имала съм 200 мл. кръв.
Лапароскопията ми бе направена 2 дни по-късно от изкървяването, защато не бяха разбрали, че е извънматочна бременността.

Направиха ми пъръво абразио. На следващия ден след него разбраха, че съм с извънматочна бременност, но беше неделя и ме чакаха до понеделник за лапароскопия.
Направи ми я проф. Иван Костов, но за съжаление не съм доволна и в момента имам усложнения.

Какво е чистил не зная, но явно не ми е изчистил цялата кръв, защото ме изписаха с температура и коремни болки от Майчин дом.
Едва се възстанових. Минаха 4 месеца оттогава и от около месец започнаха пак силни коремни болки.

Понеже имам урологични и бъбречни проблеми, първоначално мислех, че е от тях, но явно не е.
Болките са в областта на стомаха и червата.
Според Чат Джи Пи Ти имам сраствания или част от кръвта е отишла в коремната кухина.

Според него, трябва да посетя опитен и добър гинеколог в гинекологичната хирургия и лапароскопия.
Вие познавате ли такъв?
Аз четох за доц. Тюфекчиева.
Моля, дайте ми съвет към кого да се обърна.
Дайте ми и мнение за нея.

# 3 384
  • Мнения: 65
Привет на всички! Писала съм тук няколко пъти, винаги сте ми помагали психически. Днес е такъв ден , в който търся някаква подкрепа или сила и за това се обръщам към вас. Моят аборт беше в 22 г.с , поради хромозомна аномалия миналата година. Забременях отново наскоро, всичко към момента върви безпроблемно - в 9 седмица съм. Проблема ми е, че скоро ми предстоят доста важни прегледи - ФМ, БХС, НИПТ и започвам да си мисля какво ще стане ако пак нещо се обърка. Ако кариотипа на мен и мъжа ми не е успял да хване някои мозаицизъм.. сигурно ви звучи абсурдно, на мен също , когато изрека на глас тези мисли и съмнения, но пак се паникьосвам и ме обзема параноята. Казах си, че ще бъда силна, ще вярвам и ще се моля, но явно и тези трудни дни ще ги има неминуемо.. благодаря ви от сърце , ако някоя има съвет, дори елементарен ще ми е от полза и ще ме вдигне духом

# 3 385
  • Мнения: 446
Имам една безпроблемна бременност, втора прекъсната поради хромозомна аномалия. Казаха ми, че шансът за момиче е 50/50 дали ще е здраво или умствено изостанало, ако е момче 100% изостанало.3та бременност бях положително настроена, не го мислих толкова докато пак не показа на фм увеличена НТ, шок! Последва хорионбиопсия, чакане... Резултат - детето е здраво! И от мъжки пол. Айде още притеснения, дали изследването е както трябва, спомени какво са ми казали преди...Защо беше увеличена никой не знае. Факт е, че сега сина ми е до мен, вече на 1г9ю, развива се чудесно, ходи, говори като папагал, да са ми живи и здрави! Ще има притеснение, аз се притеснявах докато се роди, после как се развива, как ще проходи, кога ще проговори...  Трябва някак да се настроите, че няма 2 пъти една и съща гадост, вече сте си я взела! Пожелавам безпроблемна бременност и едно папагалче да ви изнервя догодина! 😍🤣🥰
Привет на всички! Писала съм тук няколко пъти, винаги сте ми помагали психически. Днес е такъв ден , в който търся някаква подкрепа или сила и за това се обръщам към вас. Моят аборт беше в 22 г.с , поради хромозомна аномалия миналата година. Забременях отново наскоро, всичко към момента върви безпроблемно - в 9 седмица съм. Проблема ми е, че скоро ми предстоят доста важни прегледи - ФМ, БХС, НИПТ и започвам да си мисля какво ще стане ако пак нещо се обърка. Ако кариотипа на мен и мъжа ми не е успял да хване някои мозаицизъм.. сигурно ви звучи абсурдно, на мен също , когато изрека на глас тези мисли и съмнения, но пак се паникьосвам и ме обзема параноята. Казах си, че ще бъда силна, ще вярвам и ще се моля, но явно и тези трудни дни ще ги има неминуемо.. благодаря ви от сърце , ако някоя има съвет, дори елементарен ще ми е от полза и ще ме вдигне духом

# 3 386
  • Мнения: 1 149
sugarbaby97, как си? Успяваш ли да се пребориш със страховете?

Аз честно си казвам, че след първата неуспешна бременност никога повече не успях да се насладя истински на това, че съм бременна. Треперенето преди всеки преглед буквално до последния момент си ме съпътстваше и през трите бременности. Отдъхвах си чак като чуя плача на бебето в деня на раждането.
Но пък успешно изтреперих три бременности, което е повече от всичко, за което съм мечтала.
Темата тук позатихна и искрено се надявам да няма нови момичета тук и вече да влизаме само, за да се поздравим за появата на още някое бебенце Heart

# 3 387
  • София
  • Мнения: 211
Bobby_g да си кажа и аз съм точно така май…
След неуспешната ми бременност (прекратена заради тризомия 18) постоянно съм на тръни. Сега съм в 11 седмица, буквално броя часовете до прегледа ми в четвъртък и каквото и да правя не мога да се настроя положително. Просто чакам. Да мине и имам чувството, че чак тогава ще си кажа “ей, май ще имаме бебе”.
А имам и една успешна бременност с живо и здраво детенце преди това и все пак…тръните са си тръни. Минеш ли по тях, следите остават.

# 3 388
  • Мнения: 1 149
Bobby_g да си кажа и аз съм точно така май…
След неуспешната ми бременност (прекратена заради тризомия 18) постоянно съм на тръни. Сега съм в 11 седмица, буквално броя часовете до прегледа ми в четвъртък и каквото и да правя не мога да се настроя положително. Просто чакам. Да мине и имам чувството, че чак тогава ще си кажа “ей, май ще имаме бебе”.
А имам и една успешна бременност с живо и здраво детенце преди това и все пак…тръните са си тръни. Минеш ли по тях, следите остават.

Абсолютно! С първата ми успешна бременност след аборта ходех при двама, понякога и трима лекари само и само да съм по-често на преглед. Все си мислех, че мина ли 16г.с (в нея ми беше абортът), ще се успокоя, но не - страхът не намаля изобщо.
На теб ти желая безпроблемна бременност и да ни се похвалиш на финал с пухкаво, розовобузо и най-вече здраво ангелче!

# 3 389
  • Мнения: 637
Здравейте, ladychar86! Първо да подчертая, че нямам опит с бременност! Имам опит с гинекологична операция заради миоми по метод Пфаненщил, защото миомата беше голяма. Ако наистина имате сраствания, може би ще се наложи да се направи лапароскопия, за да се огледа. Препоръчвам доктора, при който се оперирах - д-р Танчев и препоръчвам друг доктор, който ми препоръчаха, когато трябваше да реша при кого да се оперирам - д-р Иван Димитров (мисля, че е в "Св. София на бул. "България"). Ако не съм права в препоръката, момичетата от темата, които са с много опит, ще Ви препоръчат по-добри варианти. Но д-р Танчев ми беше препоръчан от 3 или 4 независими места. Успех и всичко да е наред!
Здарвейте,
Претърпях тежка лапароскопия по повод извънматочна бременност.
Имала съм 200 мл. кръв.
Лапароскопията ми бе направена 2 дни по-късно от изкървяването, защато не бяха разбрали, че е извънматочна бременността.

Направиха ми пъръво абразио. На следващия ден след него разбраха, че съм с извънматочна бременност, но беше неделя и ме чакаха до понеделник за лапароскопия.
Направи ми я проф. Иван Костов, но за съжаление не съм доволна и в момента имам усложнения.

Какво е чистил не зная, но явно не ми е изчистил цялата кръв, защото ме изписаха с температура и коремни болки от Майчин дом.
Едва се възстанових. Минаха 4 месеца оттогава и от около месец започнаха пак силни коремни болки.

Понеже имам урологични и бъбречни проблеми, първоначално мислех, че е от тях, но явно не е.
Болките са в областта на стомаха и червата.
Според Чат Джи Пи Ти имам сраствания или част от кръвта е отишла в коремната кухина.

Според него, трябва да посетя опитен и добър гинеколог в гинекологичната хирургия и лапароскопия.
Вие познавате ли такъв?
Аз четох за доц. Тюфекчиева.
Моля, дайте ми съвет към кого да се обърна.
Дайте ми и мнение за нея.

Общи условия

Активация на акаунт