живея в чужбина, със съпруг и малко дете, той не работи доста време вече, спортува , учи езици, чете си интересна литература ( това е проблем, но за момента не се фокусирам на него). Искам да направя и организирам кръщене на сина си в БГ, исках да е в много тесен кръг - кръстница, баби, дядовци от двете старни и лелите. След като споменах за намеренията си на свекървата и лелята преди доста време, не получих никакъв отзвук. Преди 2 седмици, те питат съпруга ми какво става с организацията, като знаят добре, че аз организирам всичко, плащам и т.н. Поканих ги официално двете и казах, че ще се радвам да дойдат. И какво получавам в отговор, те ще дойдат с вуйчовци и вуйни, за да им е уреден транспорта - дали е удобно, дали ще мога да покрия и разходите за тяхната почерпка и дума не става за това. Този проблем сигурно звучи тривиален за вас, но това е поредният път когато се самопоканват. Да не говоря, че точно си пристигам в къщи в БГ и започват да званят и питат кода да дойдат на гости да видят малкият. А като искам да им го дам да го погледат - не можели да поемат тази отговорност. Как бихте постъпили в тази ситуация? Благодаря за отговорите и съветите.
.Аз бих има кaзала,че сме си направили сметка кои хора да поканим,ако сме искали,щели сме и тях да поканим (вуйчовци,вуйни). Даваш имй ясно да размерат кой командва парада,това е празника на детето ви,а не е някакво събиране,на коеот всички са добре дошли. Тук въобще не става въпрос дали можете финансово да си го позволите,въпроса е принципен
.
Може авторката да е по-тактична и деликатна жена...не на всеки му се отдават категоричните откази
. В случая на авторката, става въпрос за кръщенето на общото им дете- нейното и на мъжът й.Не разбирам защо мъжът й да не вземе отношение, ами трябва все жена му да се оправя и то с чуждите роднини