Лина, честит рожден ден! С пожелание за много спокойни дни и здраве!
- Публикувана: 2 ноем. 2010, 22:11 ч.
- Последно мнение: 14 март 2011, 14:26 ч.
Паническо разстройство - част 6
Честит рожден ден, Лина! (Малко на патерици... 
) Крепко здраве и безоблачно щастие за теб и семейството ти! 
na Krisko mamata, ако имаш време, прочети това, което сме писали до момента. Има доста съвети по темата.
Иначе, обикновения чай от лайка има хубаво действие. Много движение (за изгаряне на адреналина), много течности, коремно дишане (вдишваш бавно и дълбоко - така, че да ти се издуе корема за 4 секунди, задържаш, изпускаш бавно - отново за 4 секунди).
И, най-вече, недей да се "опитваш да се контролираш". Знам, че звучи странно, но когато усетиш, че те стяга гърлото, или имаш сърцебиене, просто си дай малко пауза, подишай бавно и дълбоко и помни, че това е само реакция на подсъзнанието ти, която има за цел да те защити. Дай му възможност за това. Нищо страшно не се случва.
) Крепко здраве и безоблачно щастие за теб и семейството ти! na Krisko mamata, ако имаш време, прочети това, което сме писали до момента. Има доста съвети по темата.
Иначе, обикновения чай от лайка има хубаво действие. Много движение (за изгаряне на адреналина), много течности, коремно дишане (вдишваш бавно и дълбоко - така, че да ти се издуе корема за 4 секунди, задържаш, изпускаш бавно - отново за 4 секунди).
И, най-вече, недей да се "опитваш да се контролираш". Знам, че звучи странно, но когато усетиш, че те стяга гърлото, или имаш сърцебиене, просто си дай малко пауза, подишай бавно и дълбоко и помни, че това е само реакция на подсъзнанието ти, която има за цел да те защити. Дай му възможност за това. Нищо страшно не се случва.
Аз бях на лекар за корема вчера. Естествено нищо не каза, но ми назначи ехограф и гастроскопия, а снощи видях, че е написал и биопсия по време на гастроскопията. Няма да ви казвам как се чувствам от тогава. Уж не ме е страх от болести, ама сега много се панирах. Човека сигурно се презастрахова, може това да е стандарта процедура, ама ужасно ми подейства. Само чета в нета страхотии и още по-зле ми става. Във вторник ще ми правят всичко това. Едвам ще издържа 
Само чета в нета страхотии и още по-зле ми става.
Спри да четеш
При едно сериозно ПР без лекарства няма да се мине. За тези лекарства са работили лаборанти, екперименти са правени и не винаги можеш да получиш 100% резултат. Много важно е лекарството да се съпроводи с положителни емоции, слънце и обич от обкражаващите, важно е също близкита да знаят проблемите ти и ги имат в предвид. Не трябва да ги знаят познати и близки, защото не не могат да те разберат. В този форум влизам за първи път и ви приветствам,ето тук могат по-лесно да те разберат и да полу4иш наи-добър съвет.Продължавайте!
При едно сериозно ПР без лекарства няма да се мине. За тези лекарства са работили лаборанти, екперименти са правени и не винаги можеш да получиш 100% резултат.
Защо мислиш, че една добра психотерапия, приложена от добър терапевт няма да може да повлияе подобен вид състояние ?
Не подценявам работата на лаборантите и правените експерименти относно разработките за фармацевтичните компании, но не съм чувала да съществува хапче за щастие !
Ако знаеш такова, моля , дай жокер
Влюбване!
Така се казва хапчето....
/разбира се с чувство за хумор/ 
Мисля, че когато наистина не е тежък случая е много по-добре психотерапия, приятни занимания и спокойствие, отколкото "друсане" с хапчета!
Така се казва хапчето....
/разбира се с чувство за хумор/ Мисля, че когато наистина не е тежък случая е много по-добре психотерапия, приятни занимания и спокойствие, отколкото "друсане" с хапчета!
Всяка Жена е Любима...
Винаги носи любовта в себе си.
Трудно обиква, но стори ли го - истински обича!
А за да се влюби една Жена по този начин,
Трябва съзнанието й да приеме това,
...Което вече е приело сърцето й... ♥
Хайде да се разпиша и аз като минала по този път.
Беше април 2008 година.Работех в един офис с шеф със странно чувство за хумор и колега който редовно "лижеше" зад гърба ми.Бях нова в този бранш и влагах страшно много труд и емоция за да се науча по бързо....Въпросната сутрин отидох на работа доста отпусната.Спеше ми се.Оставих си чантата и по молба на въпросния менажер тръгнах да му правя чай.Направих 5 крачки от стола и зад гърба ми колегата отишъл и му дал разпечатка в която липсва една информация.В момента аз нито видях нито чух колегата,още си дремех но чух как ми извика по име и като се обърнах замръзнах от студеното лице на шефа.Директно ме попита "Къде е...,кой е стоял на твоя компютър вчера в 4 часа?"Ето,точно в този момент нещо ми стана.Усещането беше все едно ми се сменя кръвта.Плачеше ми се и едва ли не се борех да не ми потекат сълзи.Успях да се контролирам за около половин час.Отидох в тоалетната,мих се,запушвах нос...каквото се сетих.Не и не,не можех да спра сълзите за повече от 2 часа.Не можех да се концентрирам в нищо.Гледах монитора като голям камък и нищо не виждах.Пробвах да се разходя из магазините ш безмитната зона (работех на летище) и така да се разсея,поне адекватна да се прибера в къщи,видимо работа няма да свърша.И това не проработи.Още щом излезнах от офиса и сълзите напираха.Вечерта плаках до много късно.На другия ден отидох уж по спокойна но не било.Стана ми много лошо.Долната граница на кръвното ми се повиши и ми стана много зле.Извикаха лекар.Толкова ми беше срамно.Всички ме гледаха.Доктора веднага ме позна и ме попита дали съм се стресирала от нещо,по колко часа работя,колко спа.Нищо не ми изписа,каза да си почивам повече и в този ден да не си тръгвам сама.Беше петък.В понеделник аз бях много по зле и последваха 40 дена на легло.Лекари.Психо-терапевти.Изследвания.Антидепресанти.Организма ми обърка функциите си.Когато съм гладна не чувствах празен стомах а ми ставаше лошо в главата.Трябваше да ям под час.И така докато сама се осъзная,че проблема е в главата ми и трябва сама да го реша.Без лекарства и терапии.Поисках да спра хапчетата-отказаха ми.Аз на собствена глава реших да започна да ги стържа с ножа по малко като целта беше да намаля дозата.За около 2-3 седмици ги спрях и докато ги пиех всеки път като усетех неразположение пиех вода.Помагаше ми.След това си купих билкови и около месец ги пиех редовно.И тях спрях но реално спрях да ги търся след година.Около средата на 2010 (две години по късно)вече бях добре и от септември 2010 работя на половин работен ден.Мисля от есента вече да търся на пълен.В последната година имах няколко по леки стреса но вече не ми става както преди,излиза ми херпес или ми се подкосяват краката за момент но Слава Богу без ПА.
По съвет на психо-терапевтите не бива да се връщам да работя в офис за следващите години и затова сега работя друго.Ниско платена работа но идеята беше да се върна към нормалния ритъм на живот.
Понякога без да искам по улиците ми се привижда онзи менажер и за целта го следя във феисбук къде живее.Слава Богу е много далече и няма да се срещнем.
Беше април 2008 година.Работех в един офис с шеф със странно чувство за хумор и колега който редовно "лижеше" зад гърба ми.Бях нова в този бранш и влагах страшно много труд и емоция за да се науча по бързо....Въпросната сутрин отидох на работа доста отпусната.Спеше ми се.Оставих си чантата и по молба на въпросния менажер тръгнах да му правя чай.Направих 5 крачки от стола и зад гърба ми колегата отишъл и му дал разпечатка в която липсва една информация.В момента аз нито видях нито чух колегата,още си дремех но чух как ми извика по име и като се обърнах замръзнах от студеното лице на шефа.Директно ме попита "Къде е...,кой е стоял на твоя компютър вчера в 4 часа?"Ето,точно в този момент нещо ми стана.Усещането беше все едно ми се сменя кръвта.Плачеше ми се и едва ли не се борех да не ми потекат сълзи.Успях да се контролирам за около половин час.Отидох в тоалетната,мих се,запушвах нос...каквото се сетих.Не и не,не можех да спра сълзите за повече от 2 часа.Не можех да се концентрирам в нищо.Гледах монитора като голям камък и нищо не виждах.Пробвах да се разходя из магазините ш безмитната зона (работех на летище) и така да се разсея,поне адекватна да се прибера в къщи,видимо работа няма да свърша.И това не проработи.Още щом излезнах от офиса и сълзите напираха.Вечерта плаках до много късно.На другия ден отидох уж по спокойна но не било.Стана ми много лошо.Долната граница на кръвното ми се повиши и ми стана много зле.Извикаха лекар.Толкова ми беше срамно.Всички ме гледаха.Доктора веднага ме позна и ме попита дали съм се стресирала от нещо,по колко часа работя,колко спа.Нищо не ми изписа,каза да си почивам повече и в този ден да не си тръгвам сама.Беше петък.В понеделник аз бях много по зле и последваха 40 дена на легло.Лекари.Психо-терапевти.Изследвания.Антидепресанти.Организма ми обърка функциите си.Когато съм гладна не чувствах празен стомах а ми ставаше лошо в главата.Трябваше да ям под час.И така докато сама се осъзная,че проблема е в главата ми и трябва сама да го реша.Без лекарства и терапии.Поисках да спра хапчетата-отказаха ми.Аз на собствена глава реших да започна да ги стържа с ножа по малко като целта беше да намаля дозата.За около 2-3 седмици ги спрях и докато ги пиех всеки път като усетех неразположение пиех вода.Помагаше ми.След това си купих билкови и около месец ги пиех редовно.И тях спрях но реално спрях да ги търся след година.Около средата на 2010 (две години по късно)вече бях добре и от септември 2010 работя на половин работен ден.Мисля от есента вече да търся на пълен.В последната година имах няколко по леки стреса но вече не ми става както преди,излиза ми херпес или ми се подкосяват краката за момент но Слава Богу без ПА.
По съвет на психо-терапевтите не бива да се връщам да работя в офис за следващите години и затова сега работя друго.Ниско платена работа но идеята беше да се върна към нормалния ритъм на живот.
Понякога без да искам по улиците ми се привижда онзи менажер и за целта го следя във феисбук къде живее.Слава Богу е много далече и няма да се срещнем.