За приложението на "западният модел" в българското семейство

  • 21 672
  • 371
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 420
Аз съм на приниципа- каквото повикало, такова се обадило.
Държа близките ми да знаят как са ме накарали да се почувствам и какво следва от това, както и очаквам същото от тях. Не може да се чувствам подритвана  и да не го покажа или кажа по някакъв начин. Дори, ако това за някои звучи като неизпълнение на някакъв си дълг или им идва прекалено.
Дойде ми този акъл до главата наскоро, де. Иначе имах разни терзания и неволи, които почти ми развалиха взаимоотношенията с милото.

# 31
  • Мнения: 9 990
Темата за мрънкане колко сте онеправдани ли е?
Това са толкова лични и едновременно различни в историята си и развитието си отношения, че няма как да се заключи в общи правила, че дори да се нарече модел.

# 32
  • София
  • Мнения: 4 475
Аз безотказно прилагам модела, на който съм научена от родителите си и сега, когато аз имам голямо дете и възрастни родители, нуждаещи се от помощ. И ми се струва, че това е съвсем естествено-както са те научили родителите така постъпваш по техния образец.
Когато още живеех при тях, но вече работех давах някаква дребна сума за режийни разходи (макар че е била символична и те не са разчитали на нея). Също така, както майка ми се грижеше за баба ми дълги години, сега аз се грижа за баща ми (разведени са). И се надявам, че дъщеря ми ще прихване същото от мен-дано!
Одобрявам 50 годшните родители, които работят да плащат наем на сина си за жилище, което той сам си е купил и за което плаща заем или ипотека. При положение, че той не е бил издържан по време на следването си от тях, това е логичното продължение на историята (така са го научили).

# 33
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 394
Според както дойде. Не намирам особени недостатъци в модела по който са ме отгледали. Ще се опитам да го приложа и аз.
Западния .... като отида на запад.

# 34
  • Мнения: 463
"Детето" на 20+ години е съвсем нормално да се издържа само и да има живот на съзнателен и самостоятелен човек. Това, че семмейството има материалната възможност да му дава всичко, изобщо не значи, че е длъжно да го прави.

Като видя 25-30 годишни мъже да живеят при маминка и в мен се заражда тиха агресия. Не че ако са жени е ОК...

# 35
  • ES
  • Мнения: 2 209
Аз ще ида малко далеч от темата, но в същия тон - законът разрешава родителят да се откаже от детето си, но детето от родителят - не.
Въпреки всичко мисля, че всичко крайно е лошо. Не трябва да се залита и в двете крайности.
А по казуса, синът не изплащаше ли някакъв заем, значи този апартамент не му се е паднал от тотото, и той плаща за него. Аз това на приятел не бих го направила, камо ли на детето си.

# 36
  • Мнения: 3 393
Аз съм гъвкава личност bowuu - какъвто модел е приложен спрямо мен - такъв модел ще приложа и аз спрямо тях. Източен, западен, африкански, или какъвто там щете. При мене е: каквото повикало - такова се обадило. Peace

съгласна съм-всичко според обстоятелствата.
Но чак пък наем-не. Помощ със сметките-да!

# 37
  • Мнения: 64
А по казуса, синът не изплащаше ли някакъв заем, значи този апартамент не му се е паднал от тотото, и той плаща за него. Аз това на приятел не бих го направила, камо ли на детето си.
Казуса е точно такъв, сина е принуден да дава този апартамент под наем и до преди да прибере родителите си, винаги е бил даван под наем, с тези пари се изплащат заем, това семейство разчита на тези доходи, и ако не ги получи трябва да си ги набави от друго място, например втора работа, но защо да го правят като родителите са трудоспособни и могат да си позволят да плащат наем,
а ако сина не си беше дал жилището или ако той нямаше жилище къде да ги приюти, те така и така трябваше да плащат някъде наем на чужди хора, никой чужд няма да те пусне да живееш без пари, само защото не ти се плаща наем.  Peace
Но родителите сега едва ли не излизат с номера, как може сина им да им иска наем.

# 38
  • София
  • Мнения: 2 219
Най-много ми допада модела, който предполага да обичаш хората и да не ги съдиш, дори да ти се струва, че са направили най-голямата глупост....И да им помагаш ако имат нужда от теб. А що се отнася до близките и децата ми, това правило важи с тройна сила....

# 39
  • Мнения: 64
Аз ще ида малко далеч от темата, но в същия тон - законът разрешава родителят да се откаже от детето си, но детето от родителят - не.

Законът разрешава и на детето да се откаже от родителя, нарича се изземване на родителски права, т.е.
родителят губи родителските си права спямо детето си, ядко явление е, но се случва.
Мисля, че отказването чрез държавен вестник беше някакъв слух или шега, някъде бях чела, че е невъзможно дори,
но не съм сигурна и не искам да споря.

# 40
  • София
  • Мнения: 45 532
Западен модел ли? Колко западен?
В Испания и Португалия, дето е най-западната точка на Европа, има доста хора, които живеят при мама и тате на стари години и доста семейства, които си помагат и разчитат едни на други.
Освен това, в повечето случаи в България тоя модел просто няма как да стане.
Както 10 пъти съм казвала тук, не можем да оставим свеки да живее сама със 150 лева пенсия.
А брат ми е безработен от 6 месеца, как да го направи тоя "западен модел"...
И разни такива...

# 41
  • Мнения: X
Най-много ми допада модела, който предполага да обичаш хората и да не ги съдиш, дори да ти се струва, че са направили най-голямата глупост....И да им помагаш ако имат нужда от теб. А що се отнася до близките и децата ми, това правило важи с тройна сила....
newsm10 И за мен е така. Не е лесно, но ако сме умни и благородни ,трябва да се опитваме по този начин.

# 42
  • Мнения: X
Не се определям като част от който и да било модел. Не живея отдавна с тях, но въпреки това за мен са най-близките ми хора. Когато отида при майка ми( те са разделени), за мен е естествено и нормално да пазарувам от моите пари, да отида да платя консумативите, да й купя неща, които ми е поръчала, без да й искам пари, та това е майка ми! Оставам при нея дълго време, през лятото, тя сега е при мен през зимата. Помага ми, пазарува от моите пари( оставям ги на определено място, и не се интересувам кой колко е взимал), ако се наложи-аз взимам от нейните. Никой на никого не е искал наем, нито да му връща каквото й да било, всеки помага на другия с каквото може.

# 43
  • ES
  • Мнения: 2 209
Аз ще ида малко далеч от темата, но в същия тон - законът разрешава родителят да се откаже от детето си, но детето от родителят - не.

Законът разрешава и на детето да се откаже от родителя, нарича се изземване на родителски права, т.е.
родителят губи родителските си права спямо детето си, ядко явление е, но се случва.
Мисля, че отказването чрез държавен вестник беше някакъв слух или шега, някъде бях чела, че е невъзможно дори,ърли на децата
но не съм сигурна и не искам да споря.
Това изземване на родителски права, надали става по инициативата на детето. Обикновено се прави от държавата.

Аз мисля, че не става въпрос за модел на семейни отношения тук, а си е до човек. Човек, който е свикнал сам да се справя с живота, няма да остане в такова положение, ще има и ще може да носи отговорности. Но дори и да изпадне, ще съумее да оцени стойността на подадената му от близки роднини ръка. А човек, който е свикнал да лъскат пътя пред него, като един известен спорт, от мама и тати, ще се прехвърли на децата си. Има хора със 100 лв. пенсия не се оплакват и се оправят до колкото могат, а други и 300 лв. не им стига. И като има къде и на кой, се оплакват. Ама това в БГ е национален спорт и е модерно, да се оплакваш.

# 44
  • Мнения: 3 760
Семейство и Задължения за мен са несъвместими понятия. Родителите ми не са длъжни да ме издържат след пълнолетие, нито пък са длъжни да ми гледат децата. И аз не съм длъжна да ги подпомагам материално или отглеждам когато са безпомощни. Ако те ме обичат-подкрепят ме всякак. Ако аз ги обичам - също.

Общи условия

Активация на акаунт