За приложението на "западният модел" в българското семейство

Е,тя едва ли от 4-годишна е знаела ,че иска да става пианистка...
Ясно е, че това са родителски амбиции и желания ,а не на детето!   

Понеже веднага набедихте родителите ми, да разкажа все пак. Пианото е било вкъщи още много преди да се родя (родителите ми са свирили съвсем аматьорски, даже "свирили"е силно казано). Като съвсем малка не съм проявявала интерес. (Към книгите обаче е откакто се помня и може би е заслуга на майка ми, която още в първите ми спомени винаги е с книга в ръка, а на четири години аз вече сричах.) В началото ме записаха на уроци за "проба", но не случихме на добър педагог - госпожата вярваше, че ще мотивира четиригодишното свръхактивно момиченце като го сравнява с "прилежните" ученички. Резултатът беше, че отказах да свиря и да ходя на уроци и не исках да виждам въпросната учителка (още ми е пред очите физиономията и сякаш беше вчера).  Следваше един кратък период от време, в който и дума не е ставало да се свири, а аз продължавах да възприемам пианото като част от интериора. Докато в детската градина (започнах да ходя по-късно, заради несполучлива адаптация в началото) не започнахме да пеем в съпровод с пиано и една много мила учителка по адекватен начин ни показа инструмента. Прибрах се и казах, че искам да се науча да свиря. И така започна всичко, добре, че случих и на добри педагози в последствие. По-късно баща ми предложи да се ориентирам към строителен техникум и в последствие към архитектура, но аз вече не исках да се отделям от пианото, а и математиката ми е доста слаба още от първи клас, въпреки всичките усилия, които полагах.
Сега детето ми по ирония проявява доста по-голям интерес към пианото отколкото аз на нейните години. Когато сме при нашите ме тегли, за да свирим, а наскоро в кукления театър едва я убедих, че не е редно да отидем да свирим успоредно с представлението.  Та сега сме в търсене на пиано... Защото и на мен много ми липсва, а родният дом и пианото са далече. Не е казано, че когато един родител запише детето си на уроци (или започне сам да го учи) и му купи пиано, то край - "трябва да станеш пианист, мама". Понякога просто иска да му осигури възможност да опознае един много красив и богат с емоции свят, какъвто е този на музиката. Ако не пожелае - негова воля. А и ако трябва да погледнем фактите - повечето  гениални композитори са се родили именно в музикантски семейства. Детето не може само да си измисли музикален инструмент - все пак е нужно някой да му го покаже и да събуди интереса му.
Съжалявам за спама и ако съм досадила. 

А въобще децата знаят ли, какво наистина искат, и можем ли да се доверяваме на желанията им? Които доста често се менят от ден до друг, защото в тази възраст всичко им е интересно. Много е оптимистично да се мисли, че едно дете на каквато и да е възраст (със сигурност не под 18, че и доста над) наистина знае какво иска да прави с живота си и в каква посока иска да се развива. Затова родителите имат ролята да следят накъде има интерес и да побутват натам, или пък да предизвикват нови интереси, пък после накъдето тръгне. Децата едва ли ще се сетят сами. Някои пък имат прекалено много интереси и не могат да се съсредоточат върху едно нещо, и не докарват нито един от тях до никъде. Не трябва да се насилва детето, разбира се, но все пак поощрението и насоката на родителите могат да бъдат много по-полезни от пълната свобода, която поставя и цялата отговорност върху детето.

Много точно казано, Дидитка!

А! Моля, моля! Аз на 5 казах, че ще стана художничка! Започнах да ходя на рисуване в едно читалище по свое желание до 8ми клас вкл. На майка ми лошо и стана като се завърнах веднъж с зелена боя по косата! После реших, че и на пиано искам да свиря, и на това ме записаха в първи клас. И на ски тръгнах, което ми помогна да преодолея страховете си и да се уверя, че мога! Всичко това беше по мое желание и с всичко се справях, освен едно-паралелно учех английски, но това беше по принуда на майка ми... За което сега съм и най-благодарна!!!
Разбира се после дълго време учих биология и химия за да стана ветеринар, но в последния момент се отказах защото не можеш да понеса, че някой пациент-малко сладко невинно пухкаво животинче, ми ще умре все някога... и все пак станах артист както най0първо си бях казала!(пиша артист, защото не са занимавам само с рисуване, а и с други подобни неща)

Така че понякога желанитя на децата си имат почва.

Но разбира се, децата не знаят наистина какво искат да правят с живота си дори когато наистина имат дарба за нещо. Но е по страшно ако детето се влече от нещото, а родителят откаже да осигури поле за развитие на този талант.
Моите за сега проявяват талант в мацането. Истината е, че и те карат ски, плуват, свирят на пиано и рисуват- по свое желание, НО казват ние искаме да сме като мама. Аз се чувствам малко виновна, но като си искат както да се прави. За сега поне езиците са ни достатъчни!

Не е точно така.
Българското разбиране е да се гледат децата и техните деца, в една къща.  Говорим за старите начини на живот.  Синът се жени на 30 но още живее с мама, и вместо да се изнесе води и булката в къщи.  После и детето.  Хоп мама ще гледа внука, ще ни готви и тн.  А баба и дядо кога да си изживеят старините спокойно? 

Дидитка, и аз съм съгласна с теб. Аз например като малка исках да уча английски, после го зарязах, хванах тенис, нашите ме оставиха да си решавам. После сама се върнах към английския, отказах се от медицината, захванах се с икономическа и бизнес дисциплина.
Сега съм доволна,че са ме оставили сама да реша, защото съм много щастлива от това, с което се занимавам. Мисля да действам по същият начин с моите деца.

Това за желанията на децата, според мен не е точно така...
Нормално е едно дете да има някакви интереси, но не е задължително те да съвпадат с вкуса на родителите.
Като говорите за пиано, много добре си спомням, че бях в 1-ви клас, когато съвсем сама, без никой да ми е говорил у дома, как изявих желание да се запиша на курсове...
Съответно родителите ми не са забранили.
И така ходих 9 години на уроци по пиано. После пак по същия начин - сама, реших да се откажа.
А ако става дума за съвсем малки деца, на 4 годинки исках да съм говорител в телевизия и непрекъснато "репетирах" с един гребен, застопорен между някакви дебели книги... 
Само че не виждам особена връзка между пиано/детските желания като цяло и западния модел...
Всъщност, може и да има...

За мен тези модели са добри,но всеки има разли4ната им  интерпретация   

Моите родители са големи почитатели на този модел ... имало е случаи да се обадя за 10 мин. да погледат детето , за да напазарувам и ми се отговаря ... ами ние сега сме на масата , не можем ... а живееха в съседния вход .
Това е най - малкото . Много ми е говорено как всеки трябвало сам да се оправя .
 Аз се оправих доста добре . Но ... много съм истинала към тях . Никога няма да ги оставя , ако имат нужда - ще ги гледам и пари ще им давам ... но просто вече не ме кефят ...

Аз лично винаги ще помагам на детето си . С каквото мога .

Хм...до болка познато....моето време мина, сега ти се оправяй, обаче мога да ти кажа, че по-късно съвсем ще забравят какво са говорели и ще станат горещи почитатели на българския модел Поне при мен така се получи.   И мен не ме кефят и сега и аз карам по западния модел - ще дойда, ама...другата година, нищо че съм в същия град, макар и на другия край

unadaptable 

Знам , знам , че ще забравят и ще обърнат нещата . Майка ми е царица на това да отрече нещо , което не и изнася и да изкара някой друг виновен ...
Лошото е , че аз трудно забравям 

При нас ситуацията е следната- едните работят много и, въпреки това, стига да са свободни, във всяка една минута мога да разчитам на тях. Другите не работят, но ако се наложи да ги помолим за нещо трябва да предупредим поне 2 дни и да се надяваме да са в настроение. Ако се обадят от градината по обяд да приберем детето- не можем да им звъннем, дори и да е абсолютно невъзможно да излезем от работа в този момент- те на обяд спят. И четиримата са в работоспособна възраст, здрави, прави, но вторите не работят от години, естествено и парите не им стигат, но за тях работа няма. Трудно е да започнеш работа, след като си спрял от години и живееш с режима на 2годишно дете- закуска, обяд, следобеден сън, лека закуска, вечеря, сън. Преди много се дразнех на нежеланието им да погледат детето поне за малко, когато ги помолим, но вече свикнах. Сега на всеки 2 седмици ни се обаждат да им го заведем за 1 час и се чуват по телефона през другото време. Не знам дали това отговаря на западния модел, но определено детето вече не ги чувства близки и не иска да ходи там, за разлика от другите, където обожава да гостува. Губещите определено са те, поне аз така мисля, съдейки по радостта и силната връзка баба-внуче, която детето ми има с едната си баба.

Нел, ами "той западния модел" най-често включва настаняване на роителите след определена възраст в дом за възрастни хора, така че твоите родители ако са му такива почитатели, трябва евентуално да са привърженици и на този вариант.

Те са осигурени , в смисъл имат два апартамента , които дават под наем ... но както се казва , ако се наложи една чаша вода да им дадеш , няма кой , ако не аз ...
Те и сега се сърдят , че не им водя детето . Защото те не могат да се натрътят да дойдат да го вземат , трябва аз на крака да им го заведа ... И не съм ги уважавала . Уважение за тях значи всеки ден да им се подмазвам колко са велики 
Най - тъпото е , че с мъжа ми сме постигнали всичко сами , ама съвсем сами , една карфица никой не ни е дал , а нашите разправят на всичко живо , че ако не били те , не знаели какво ще правим