"Black Swan" на Дарън Аронофски (:

какво само се занимаваш с мен , пиши за филма
аз съм го гледала ...
на теб , ако ти харесват тия разговори и сценки - на мен са ми евтини , и въобще не се водя от критиката , сега го видях тоя цитат

Къде четеш, за филма пиша.

снощи дръпнах филма и имах голямо желание да го гледам, но но пак ми се появи проблем със субтитрите сложените в описанието не ми ги разпознава:? знам че не е е по темата, но откъде сте изтеглили филма ще съм лгагодарна, ако някой помогне

Ами, аз го теглих от Замунда, иначе го има и в Пиратите.
Важно е, ако теглиш от тях да си намериш релийз DVDSCR.XviD-TiMKY, за да ти върваят правилно субтитрите.   

За субтитрите - и аз имах проблеми с тях, но ги преименувах с името на рилийз-а и тръгнаха. За филма - ами...мнението ми е двупосочно. Докосна ме, Натали Портман беше много красива и добре игра. Но - много от сцените бяха нахвърляни на един дъх, не се разбра кое е действителност, и кое халюцинации /не зная и откъде дойде диагнозата шизофрения  /. И аман от анорексички и перфекционизъм в балета, честна дума. В този смисъл, нищо позитивно не видях във филма, или така го усетих аз. Вярно, красиво, но от онова, от което ти настръхва кожата, страховито красиво. Но не и добро. Но пък никой не е казал, че трябва да има, нали?
Аз лично мисля, че филмът не заслужава Оскар, нито за себе си, нито за Натали.

Според мен е шизофреничка главната героиня... просто няма как напълно здрав физическии пнсихиччески човек да се поставя в такива ситуации и да се вманиачава до такава степен в това което прави , в случая - балетът. Хубаво е да се раздаваш, но чак толкова... е вече прекалено, а всяко прекалено нещо не е добро.

Аз не мисля, че е с диагноза. 
Смятам, че тя си откачи съвсем централно, ама хубавото е, че не живя дълго в тая лудост.

Ми ...то с такава майка как да не откачиш?! 

О, аз бих! 

О, с диагноза е, но и аз не бих казала чак шизофрения. За проявяващите интерес, ето (може би) най-авторитетния каталог по темата: DSM-IV  


Постигна я милостива смърт, а? Има нещо такова, макар че така пък не можа да се порадва на перфектността си.

Бе какво й беше на майката. Тя беше даже нормална.

Ами не е нормално една майка да виси нон стоп над главата на дъщеря си - при положение че тази дъщеря вече не е на три годинки.

Майката още в детството я е смачкала бе, Пуце.
Виж, че даже Лилито като отиде, оная само окото си подаде на вратата- сакън, камо ли да покани момичето, камо ли щерка й да разбере, че някой изобщо може да я търси.
Милостива смърт, я, представи си да беше жива и перфектна!  

Ох, на този сайт не му е времето днес, много е сериозно това четиво.  

Самцитирам се от съседната тема.


 Вчера гледах филма и мнението ми там е прясно прясно.
Днешното мнение ми е малко обмислено

Да си призная не знам кой какво копирал, от къде и хич не знам дали съм гледала друг филм на въпросния режисьор, но филма за мен е събитие. Нямаше нищо излишно в него. Полудяването, метаморфозите, лицата, гримът - ами всичко е перфектно.

Няма какво толкова да показват балета. Който иска да гледа "Лебедово езеро" в Операта го играят всяка година по няколко пъти. Постановката е прекрасна. Показаха достатъчно от Нина. Всъщност това, което зрителя в залата не вижда е лицето на балерината. По никакъв начин зрителя не може да разбере какво изпитва тя в момента и аз лично много се радвам, че акцентираха на гримасите, които прави. Разбира се - краката. Ами то това е най - важното. Другото - в Операта.

Сексуалните сцени и моят мъж им се радва, но той само хвърляше по едно око. филмът нямаше да е това без тях. Хич не са ми пошли. Напротив. Именно те изразяват, заедно с дрогирането и постоянното натякване, че тя трябва да може да стане Черния лебед тази метаморфоза от добро към зло в самата нея, необходимостта тя да надмогне страховете си. И какво толкова като сцените не са с мъж?!?!?! Сексът с мъж не демонстрира някаква особена разкрепостеност - всички жени правят секс с мъже, но не всички успяват да "освободят" съзнанието си.

Краят - ами чудесен. В един момент, в който психиката ти напрегната до краен предел и ти правиш всичко като на магия, все едно че не си от този свят. След толкова репетиции и работа премиерата, която минава като на сън. В това време нямаш време да мислиш, правиш всичко автоматично. Не говориш, не дишаш, не виждаш нищо и никого - стремиш се към върха. Ами цял живот съм прекарала по концерти, опери, оперети - майка ми е музикант, приятелите са ми такива. Искам да ви кажа, че така изглежда реалността там (разбира се не всички полудяват). И наистина повечето хора не издържат на напрежението. Майки, бащи, баби, лели, деца - въздействат, но в крайна сметка оставаш сам срещу света и всичко зависи от теб. Момент, в който никой не може да ти помогне.

И за да завърша - ясната декларация за наличието на бяло и черно в нас, заедно с целия спектър цветове между тях. (много цветен елемент беше червилото - липсата на разнообразие в живота на Нина).

Ех, Ване, прочетох те с радост. 
Има разлика във възприятието в деня на гледането и като улегне ден-два.
Аз го гледах и втори път, няколко дни след първия и нещата съвсем се уталожиха.

Страхотен филм, бих го гледала и трети път.   

Ще взема и на кино да го изгледам другата седмица. Разсейвах се на моменти...