Има ли жени,които първо отгледаха децата и после помислиха за учене???

Мама Нели,
Kинезитерапията е перфектно предложение. Паралелно с него мога да ти предложа обучение по нетрадижционна медицина, което ще те изстреля в друга орбита и в личен, и в професионален план. При това не е особено трудно.
Ако имаш афинитет към алтернативна медицина, виж мненията ми в др. теми и ми пиши на лични.
Поздрави.

Алтернативна медицина 

Наистина е престижно да учиш мениджмънт, както пише по - долу и както мъжът ти те съветва, но и реалицацията е важен въпрос. Затова си отговори първо на няколко важни въпроса:
1. За какво уча на първо място - за собствено самочувствие и личен престиж или само за да си намеря работа после.
2. Само по завършеното образование ли ще търся работа, или съм склонна и на друго, ако не намеря по специалността си.
3. Има ли кой да ми помогне при търсенето на работа или ще си търся сама с дипломата под мишница.
И в крайна сметка - ако ще учиш, за да имаш образование, да разшириш кръгозора си, да имаш самочувствие и ще работиш при условие, че си намериш нещо по специалността,без да те интересува заплащане, тогава учи само това, което те влече, без значение какво мислят другите.
Ако искаш просто да започнеш работа и си на мнение, че ти трябва образование и професия, за да не си цял живот продавачка, то тогава: помисли в коя област или професия имате връзки, някой, който ще те назначи на работа, независимо, че нямаш опит, стаж и препоръки, а си на средна възраст при започване на работа и прецени дали тази професия ти е по силите, защото все пак трябва да се справяш някак със задачите си. Ориентирай се към тази професия, започвай да учиш и не се помайвай много, а започни по-скоро работа, за да навлезеш в професията и със завършването да имаш и някакъв опит и познания.
П.П. пиши накрая на каква специалност си се спряла, ще следя темата

Aми...
Аз бях тръгнала по нормалния път. Бях си студентка, родиха се децата, разведох се с баща им и някак си не остана време да се дипломирам.
Кариера по някаква случайност успях да изградя и без диплома, но липсата на образование поставя някои ограничения.
Та след доста голяма пауза реших да се дипломирам.
От началото на годината пак съм студентка, вече взех един изпит, имам още 3 и ще получа дипломата.
Адски е трудно. Ако преди време в студентските ми години за един изпит се подготвях за около седмица, сега ми отне повече от 2 седмици. Децата се разболяха едновременно точно докато учех, нищо не ми влизаше в главата, защото не спях нощем заради болните хлапета, но някак си се справих. И слава Богу, защото един неуспех сигурно щеше да ме откаже от начинанието.
Сега пак съм хванала букварите за изпит номер 2, пак грип, пак сме болни, но няма да се предам.
Няма невъзможни неща, стига да го искаш и да знаеш какво ще я правиш заветната диплома.
Успех!

Никога не е късно, стига да имаш желание
Аз родих на 19, учих в движение, дълго време си седях в къщи защото детето ми беше вечно болно, ама много болно наистина и нямаше как, та имах период на трайно заседяване в къщи, по онова време му казваха "по семейни причини"   На 36 започнах второто си висше обазование. Първото е педагогика, поработих някое време като учителка и категорично не искам повече да се връщам в системата, ха сетете се защо. Зарязах всичко и реших да рестартирам живота си. Бях редовно, но едновременно работех и учех.  Сега имам частна практика, защото да чакам да ме вземат някъде на тази възраст с прилично заплащане, просто няма как да стане.  А и мразя да имам шеф над главата си. В момента съм на 48, пиша докторат и продължавам в същата област. Правя го с много желание и за себе си, никой не ме кара. Не срещам никакви трудности, върви леко и гладко   Освен частната ми практика, планирам занапред  да се занимавам допълнително и с преподаване в университет защото ми харесва. Дай Боже да стане. Детето ми е голямо и самостоятелно, не се съобразявам с никого и мога да правя каквото си поискам.
Та исках да кажа - няма страшно. Стига да поискаш, ще стане. Стига вече сме робували на тъпи клишета, че ако си навършил 40 или си там някъде наблизо, вече е време да се ходиш да се бесиш щото си много стар Или като краен вариант да седиш в къщи и да гледаш внуци. Как ли пък не. Всичко може да се организира и така, че да не зависиш от други хора и сам да управляваш живота си. Не забравяй, че човек е на толкова години, на колкото се чувства той самият   Ако си преценила, че ти самата наистина искаш нещо ново от живота си, просто го направи

О, това е много хубаво, но виж, че и сама казваш, че си на частна практика, защото Та, това ще важи и за авторката на темата Иначе поздравления за постигнатото,btw  интересно ми стана каква е професията ти, ако не е тайна?

Според моите критерии най-важните неща в живота вече са ти се случили.   
Никога не е късно да учиш  още и още. Дерзай и съм сигурна, че ще успееш, няма значение какво точно избереш.

Ох, болната ми тема. На 31 съм, не съм почвала още да уча, направо нямам и идея с какво ми се занимава. Отлагах години наред. и имам чувството,че всяка година става все по-трудно да се навия. 
Все още го обмислям,но като се има вредвид,че обичам да пътувам, най-вероянто ще се насоча към туризма.

Не е чак толкова трудно /даже бих казала, че изобщо не е трудно, а до някъде е и забавно /, няма нищо страшно, не се предавайте и не се плашете, ами действайте 

Напълно подкрепям!
И аз се развих допълнително като специалист и в друга посока, като сега съвместявам 2 призвания.
Колкото порастват децата, толкова повече възможности имаме да се утвърдим професионално. И това ни дава самочувствие на полезни не само за семейството хора.
Отделно, че така даваме и добър пример на децата да следват мечтите си.

Хайде де да почнем заедно,ще се подкрепяме взаимно

 
Аз клоня към тук http://www.ibsedu.com/
преди години се пробвах, теста не е труден. за съжаление не ми стигна бала 
как ме е яд, колко години минаха, досега да съм завършила поне нещо 
не че мъж ми с две висши работи по специланостите си,де 

Ама разбира се.
По темата - има и още как. По-добре в тази графа, отколкото да ти се случи лошото - да караш по "обичайния" път и накрая по някакви причини да останеш без дете..
А в твоя случай - ама разбира се, че не ти е късно да учиш! Никога не е! Остават ти дълги години до пенсия и със сигурност висшето много ще ги промени и само към по-добро.

Според мен е по-добър вариант са някакви професионални курсове. Да завършиш на 40 и да очакваш добра професионална реализация за мен е наивно.